Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София,……………2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди
и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9726 по описа за 2015 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Б.А.И. срещу „И.“ ООД и Г.В.З. искове с правно основание чл.49, вр. чл. 45,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.06.2015г. И.А.„Б.“ - собственост на ответното
дружество „И.“ ООД, публикувала в свое електронно издание на електронен адрес *****.com интервю с ответника Г.З., озаглавено „На „Капитан
Андреево“ хванаха женска банда с 60 кг. хероин! Още 10 кг. заловени в резервоара на турчин
с немски паспорт, съобщи Г.З.“. Няколко дни по-късно, 17.06.2015г. във в. „Шоу“ - собственост на
ответното дружество „И.“ ООД, било публикувано интервю с ответника З. със
заглавие „Арабски доктор върти контрабандата с хероин в България!”. Интервюто
от 17.06.2015г. е препубликувано на 21.06.2015г. на електронния сайт на „И.А.„Б.“
- *****.com. Ищецът твърди, че в така
публикуваните журналистически материали били изнесени неверни твърдения относно
неговата личност, съдебно минало, връзки с престъпната общност в България и с
клонове на международни престъпни организации. Публикуваните неверни факти се
отразили негативно върху авторитета на ищеца, общественото и професионалното му
положение. Публикациите предизвикали ежедневни притеснения, стрес, хронично
безсъние и влошаване на здравословното му състояние, отразили се неблагоприятно
на семейните му отношения и породили страх от започване на наказателно преследване срещу него. Стойността
на неимуществени вреди ищецът определя
на 30 000 лв. от публикацията от 14.06.2015г., 50 000 лв. от публикацията
от 17.06.2015г. и 20 000 лв. от публикацията от 21.06.2015г. Моли съда да
осъди ответниците да му заплатят солидарно посочените суми, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.07.2015г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът „И.“ ООД оспорва исковете, като прави следните възражения:
отговорност за евентуални неверни твърдения в интервюто следвало да носи
интервюираното лице, а не на издателят; в журналистическата практика
информацията се проверявала, когато се изнасяла под формата на статия, а не на
интервю; в конкретния случай източникът на информация бил посочен и изнесените
от него факти били публикувани без промени, съкращения или добавки; в интервютата не било посочено името на ищеца, поради
което не ставало ясно как той се оприличавал на лицето, за което се отнасяли
изразите от интервютата, поради което не била доказана причинно-следствена
връзка между интервютата и твърдените от ищеца вреди; тъй като лицето, за което
се отнасяли интервютата не било индивидуализирано, нямало как
средностатистическият читател да направи предположение, че изнесените факти се
отнасяли до ищеца и да формира негативо отношение към него.
Ответникът Г.З. не е подал отговор на исковата молба и не взима отношение
по основателността на иска. С писмена молба от 17.08.2017г. изразява становище
по конкретни факти по делото – твърди, че интервюто било проведено с него по
телефона, не бил изпращал писмени отговори чрез електронна поща или по друг
начин на въпросите, зададени по телефона. Отговорил устно. Изпратил писмен
материал, но той не съдържал отговори на
въпроси. Изпратил материала на журналистката, за да се подготви за интервюто. В
молбата от 17.08.2017г. поддържа становището, че никъде в интервютата не било
посочено името или част от името на ищеца, нито фирми, които да са негова
собственост, нито негови данни. Използваните в интервюто изрази ”Арабски
доктор” и „Кюрдски доктор” взаимно се изключвали. Никъде в интервютата не било
посочено думата „доктор” в каква връзка е използвана – дали е научна степен на
лицето, част от прякор или синоним на думата ”лекар”.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от разпечатка за оповестена на 14.06.2015г. в 07:01ч. информация на
електронния сайт на И.А.”Б.” е публикувана статия под заглавие „Шефът на Легия „Антимафия“
ексклузивно пред Б.: “На „Капитан Андреево“ хванаха женска банда с 60кг.
хероин!“. В публикацията е изнесена следната информация: „.. една от жените е
позвънила на мобилен телефон с турска регистрация. Този номер е известен като
един от номерата на „кюрдския доктор“. Кюрдският доктор се издирва в България
от десет години за организиране на въоръжен грабеж и наркотрафик. Той е
сирийски кюрд с три паспорта, единият от които български. От години е свързан с
ПКК и неофициалният им клон в България. Преди осем години негов близък роднина
бе арестуван със съдействието на американското разузнаване в скандинавска
държава, за пране на пари от „Ал Кайда”. Официално се занимава с търговия на
турски текстилни изделия към България.“
На 17.06.2015г. в бр.17 на в.„Шоу“ е
публикуван текст със заглавие „Г.З., шеф на легия „Антимафия: **********!“. В
него под формата на журналистическо интервю с ответника Г.З. са изложени
следните твърдения във връзка с отразената акция по задържане на 70 кг. Хероин
на КПП „Капитан Андреево“ от служителите на Митница Свиленград и Агенция
„Митници“: „.. една от жените е позвънила на мобилен телефон с турска
регистрация. Този номер е известен като един от номерата на Арабския или
Кюрдския доктор. Той се издирва в
България от десет години за организиране на въоръжен грабеж и наркотрафик. Той
е сирийски кюрд с три паспорта, единият от които български. От години е свързан
с ПКК и неофициалният им клон в България. Преди осем години негов близък
роднина бе арестуван със съдействието на американското разузнаване в
скандинавска държава – за пране на пари от „Ал Кайда”. Официално се занимава с
търговия с турски текстилни изделия към България.“ На въпрос на журналистката
кой е кюрдският доктор интервюираният е отговорил, че „**********по произход е
сирийски кюрд, който се установил за постоянно в България в началото на 80-те
години, завършил медицина и от началото на 90-те години започнал да се занимава
с бизнес с турски и сирийски стоки,
както и с търговия със захарни изделия. **********се е водил нещастен сътрудник
на нашето военно разузнаване до 2001г. както и е бил лидер на кюрдската общност
в България. Заради хероиновата война в България през последните десет години
погрешка е убит неговия брат. Той е застрелян с два куршума в главата пред
семейството си в София. Отговорът на **********е разстрелът на един от
ръководителите на бандата на чуковете в Павлово. Той отговаря и за плащанията
към ПКК в Турция. Неговото местонахождение в момента е Истанбул и ползва
протекции на висши държавни служители в Одрин. Това е единственият човек, който
Косьо Самоковеца не успя да подчини. Още в ъндърграунда се разказва как
Самоковеца откраднал на територията на България три от камионите на **********със
150 кг. хероин. Той поискал баснословна сума откуп за пратката. Отговорът на **********е
мълниеносен – 1,5 тона хероин, платени от Самоковеца и Доктора, са спрени от
ПКК на територията на Турция. Проблемът е разрешен, когато собственикът на
транспортна фирма посредничи за среща в скъп
в Истанбул между двете групи за трансграничен трафик на дрога. На
разговора те постигат съгласие да работят, без да си пречат, но и да не
допускат други играчи. Най-големият удар срещу международната група, контролирана
от Арабския доктор, европейските и американските служби за сигурност правят през
2005г., когато успяват да блокират сметки в скандинавски банки на негов
роднина. Оказва се, че част от парите са отивали за финансиране на европейски
клетки на „Ал Кайда”. Към днешна дата **********е монополист на преноса на
хероин в турско карго. Чрез съпругата си той продължава да е в много близки
корупционни отношения с част от служителите на митница „Столична“ и Агенция
„Митници“.
На 21.06.2015г.в 20:50 ч. на сайта на И.А.„Б.” е публикуван материал със същото
заглавие и със същото съдържание, като публикацията от 17.06.2015г. във
в.”Шоу”.
Под трите публикцации е посочено името на един и същ журналист – В. К..
Ответникът „И.“ ООД не оспорва факта, че е собственик на сайта на И.А.„Б.”
и издател на в. „ШОУ“, нито оспорва факта, че е възложил работа на журналистката
В. К. по повод изготвянето и публикуването на процесните журналистически
материали.
Видно от писмо от 15.07.2013г. от Ръководството на Кюрдската демократична прогресивна
партия и писмо от 26.10.2011г. от Представителството на Кюрдския национален
съвет – Сирия в Република Турция ищецът е политическа представител на
територията на Република Турция на Кюрдската демократична прогресивна партия в Кюрдския
национален съвет – Сирия.
Представени са копия от страници от диплома за висше образование, издадена
от Медицински университет, гр.Плевен, Факултет по медицина, на името на Б.А.И.,
в които е посочена специалност ”Медицина” и придобита професионална
квалификация „лекар”. В пресниманите страници не е отразен сериен номер на дипломата, нито дата на издаване, нито
години на следване.
По делото са представени справки от Търговския регистър, счетоводни,
данъчни и митнически документи и удостоверение за сключен граждански брак от
15.04.1989г., от които се установява, че
ищецът и съпругата му З.И.-И. са съдружници в „Д. Б“ ООД, „Г.Т.Л.“ ООД, „Е.
2004“ ООД, „В.-**“ ООД - дружества с предмет на основна дейност - вътрешна и външна търговия с текстилни и
захарни изделия.
Видно от смъртен акт от 22.07.2004г. и публикация във вестник „Монитор” от
21.07.2004г. братът на ищеца - Л. И.А., е починал на 19.07.2004г. в гр. София,
вследствие на вътрешна травма на бял дроб и сърце, причинени от огнестрелно
оръжие. Според публикацията във вестник „Монитор”, убийството е извършено около
22.30 часа на паркинг пред бл.6 в кв.”Зона Б-5” в гр.София в присъствието на
двете деца на починалия, майка му и брат му Х., докато е паркирал кола,
собственост на брат му Б.И..
От показанията на св.К., чието име е посочено в публикациите, се
установява, че е провела интервю с ответника Г.З. и е възпроизвела в интервюто неговите
отговори на поставени от нея въпроси. Всичко, което казал интервюираният, било
написано точно в публикацията. Според свидетелката, журналистическата етика, не
изисквала да провери дали думите на интервюирания, са истина. Отговорност за
твърденията носел самият интервюиран. Свидетелката често взимала интервюта от Г.З..
Той бил председател на „Българска легия Антимафия” и често при оповестени
случаи на контрабанда се свързвала с него за коментар. В конкретния случай
свидетелката отново потърсила З., интервюто било проведено по телефона.
Конкретният текст на интервюто тя изпратила на З., който го прочел и й го
върнал на нейния електронен адрес. Възпроизвела точно „едно към едно”
написаното от него, не била извършила никакви интерпретации и редакционни
промени. Заявява, че не би могла да провери информацията от интервюто, тъй като
това означавало да започне журналистическо разследване. Свидетелката твърди, че
не се била интересувала за кое лице говори З..
С молба от 17.03.2017г., на основание чл.192 от ГПК, В. К. представи по делото разпечатка на
електронно съобщение от 14.06.2015г., изпратено до нея от Г.З., с прикачен към
него файл. Електронното съобщение е със следния текст: „Използвай го в интервюта.
Текстът е мой и е уникален”. Прикаченият текстов файл съдържа събрана и систематизирана
от ответника З. информация относно организирани канали за наркотрафик,
преминаващи през територията на България. Текстът е групиран в подтеми:
”Хероин”, „Пътят на хероина в Азия”, „Парични потоци”, „Технология на
транспорта”, „Групировките”, „Хероин в леки автомобили и карго”, „Шефовете”.
Електронното съобщение е изпратено на 14.06.2015г. в 02:22 ч. в деня на първата
публикация.
С определение от 07.06.2017г. ответникът Г.В.З. е задължен на основание
чл.176 от ГПК да се яви в съдебно заседание и да отговори на следните въпроси: „Вярно
ли е, че В. К. Ви е търсила, за да проведе с Вас интервю?; Вярно ли е, че не не
сте се срещнали с нея и не сте провеждали разговори на живо?; Вярно ли е, че по
телефона К. Ви е задавала въпроси?; Вярно ли е, че не Ви е питала за Арабския
или Кюдрския доктор?”.
За поставените въпроси и последиците по чл.176, ал.3 от ГПК ответникът З. е
уведомен със съобщение, получено на 15.08.2017г. Същият не се яви в съдебно
заседание. Вместо това, с писмена молба от 17.08.2017г. е дал отговор на
поставените въпроси в следния смисъл: Вярно е, че В. К. го е потърсила по
телефона, за да проведе интервю с него. Вярно е, че не се е срещнал с нея и не
е провел разговор „на живо” във връзка с процесния материал. Въпросът „Кой е
Кюрдският или Арабският доктор, на когото е позвънила, според вашите източници,
една от жените, заловени с хероин на „Капитан Андреево”, бихте ли вдигнали
малко завесата?” е зададен от В. К. в публикуваното на 21.06.2015г. интервю. В
молбата от 17.08.2017г. ответникът заявява, че интервютата са направени по телефона и е
отговорил устно на конкретни въпроси, зададени от В. К..
Дадените от ответника З. отговори в писмен вид в молбата от 17.08.2017г. не представляват обяснения по реда на чл.176
от ГПК, който изисква личното явяване на страната в съдебно заседание. Съдът
разглежда молбата от 17.08.2017г., като изразено писмено становище от ответника
по факти, касаещи делото.
В съдебно заседание от 13.12.2017г. е допуснат още един въпрос по реда на
чл.176 от ГПК, но съобщение за него не е изпратено до ответника З. по реда на
чл.176 от ГПК, тъй като същият е изразил становище по този въпрос преди това с
писмена молба от 17.08.2017г. Въпросът, на който ответникът е дал отговор, е
следният: „Вярно ли е, че публикуваният на 14.06.2015г. от И.А.„Б.”, на
17.06.2015г. на стр.22 във в.”Шоу” бр.17-23.06.2015г. и на 21.06.2015г. на
електронно издадание на сайта на *****.bg – И.А.”Б.”, материал сте изпратили на електронната поща на
журналистката В. К.?”. На този въпрос в писмената молба от 17.08.2017г.
ответникът е отговорил, че е изпратил материала по електронна поща ******@gbg.bg на В. К., за да се запознае журналистката с
интересуващите я теми. Заявил е, че не е предоставял авторски материал за
публикация тип ”Статия или анализ” от негово име. Посочил е, че е изпратил
материала от личния си е-mail, а не от служебен до журналистката, за да послужи
за подготовка на интервюто по телефона и да ползва пасажи от текста по отделните теми.
Наред с това в молбата от 17.08.2017г. след текст ”отговор на въпрос 7” ответникът
З. заявява, че интервютата са направени по телефона, не е изпращал писмени
отговори чрез електронна поща или по друг начин на въпросите, зададени по
телефона. Отговорил е устно. В изпратения от него материал не е отговарял на
въпроси. Поддържа становището, че трите цитирани публикации са резултат от
проведени телефонни интервюта и текста, изпратен на журналистката В. К..
Видно от приетите по делото свидетелствата за съдимост от 14.07.2015г.
ищецът Б.А.И. и неговата съпруга З.Н.И.– И. не са осъждани.
От представен амбулаторен лист от 20.07.2015г. се установява, че на ищеца е
поставена диагноза от психиатър Т.Й.– разстройство в адаптацията с код F 43.2. В анамнезата е посочено, че е съобщил, че от
средата на м.юни 2015г., след като е узнал за остро компрометиращи и уличаващи
дейността му и заплашващи семейството му
факти, изнесени в обществените медии, започнал да изпитва страх за
живота на семейството си, постоянна тревожност, напрегнатост, безсънение,
безапетите, започнал за качва кръвно налягане, съпроводено със сърцебиене
стягане в сърдечна област, чувствал задух. В графа ”Обективно състояние” е
посочено: Тревожно-депресивен синдром. Отрича суицидни мисли и намерения.
Изписани са лекарства.
От заключението на психиатричната експертиза, което съдът приема, се
установява, че Б.И. е разгърнал протрахирана реакция на дезадаптация с
преобладаващо нарушение на други емоции/ код F 43.23 по МКБ/. В биопатографията му не се регистрират някакви
болестни отклонения. От медицинска позиция не се установяват съществени
болестни отклонения, които биха могли да имат близка връзка с психичнтите му
нива, освен данни за язвена болест в далечното минало, но това заболяване
отдавна е загубило своята актуалност. При прегледа ищецът описва конкретно
смущенията, които изпитва, разказът е многоаспектен, детайлите са логично и
клинично свързани. Тяхната същност може да се обобщи в няколко синдрома –
афективен, вегетативен, когнитивен, в непосредствена връзка с адаптивни
отклонения в няколко съществени области – биологична дезадаптираност, психична,
фамилна, професионална. В открито съдебно заседание от 15.02.2017г. вещото лице
заявява, че при ищеца са установени отклонения в емоционалната стабилност,
безсъние, затруднения на фините паметови прояви, внимание, съобразителност и
адаптивност. Биологичната дезадаптивност се изразява във вегетативни смущения,
психични, в семейните отношения и в професионалните прояви. Реакцията на
дезадаптация е смущение от неврологичния кръг, а не душевно заболяване. В случая реакцията на дезадаптация е продължила 4-5
месеца.
От показанията на свидетеля К.Х.Е.Х.Г.се установява, че познава ищеца от
1983г., когато дошъл да учи медицина в Плевен. След промените се занимавал с
бизнес, търговия със сирийски и турски стоки, захарни изделия, имал транспортна
фирма. Двамата имали допирни точки относно политиката, особено след събитията в
Сирия. Ищецът бил с кюрдски произход, въпреки че бил известен като „Сирийският
доктор”. Преди две години медиите писали, че търгувал с наркотици, че създал
клетки на „Ал Кайда”, ПКК, че финансирал корупционни практики с митничари. В
общността се говорело за тези публикации. Твърденията не били истина, познавал
ищеца, от години били близки семейни приятели. Ищецът участвал, като делегат, в
Женева за примирие в Сирия и помогнал на много бежанци. Той бил семеен човек,
имал деца. След публикациите започнал да се притеснява за бъдещето на
семейството си, на децата си, преживял стрес, появили се болести. Споделял със
свидетеля, че тези публикации са голям проблем, стрес за семейството му,
накърняват авторитета му. Той бил председател на Кюрдския национален съвет.
След публикациите започнал да вдига кръвно, да се ядосва, а това се отразявяло
на семейството му и на бизнеса му.
Разбрал, че публикациите се отнасят за него, защото му казвали
„Сирийският доктор” и „Кюрдският доктор”, а нямало други хора, които да са
известни с тези имена. Три-четири месеца след публикациите продължавал да се
тревожи.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди
солидарно от двама ответници - „И.”ООД и Г.В.З., причинени от публикувани три интервюта на 14.06.2015г., на
17.06.2015г. и на 21.06.2015г. на електронни сайтове и в печатно издание –
собственост на „И.”ООД, в които ответникът З. изложил клеветнически неверни твърдения.
С оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част и
петитума на ИМ, искът, предявен срещу „И.” ООД съдът квалифицира по чл.49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал.1 от ЗЗД, а искът срещу Г.В. Найденов е с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД.
По отношение на иска с
правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу „И.” ООД:
Искът е неоснователен, поради следните съображения:
Страните не спорят, че „И.”ООД е собственик на сайта на И.А.„Б.”
и издател на в.„Шоу“, нито спорят по въпроса, че ответното дружество е
възложило работа на журналистката В. К., при извършването на която е взела
интервю от Г.З..
От трите публикации се установява, че възпроизвеждат
твърдения не на журналистката В. К.,
а на интервюирания Г.З.. От съдържанието на публикациите от 17.06.2015г. и от
21.06.2015г. става ясно, че е отпечатано съдържанието на едно и също интервю, в
което журналистът е поставил въпроси, без да изразява мнение или да изнася
твърдения за установени факти. На въпросите е даден отговор от Г.З.. В първата
от публикациите от 14.06.2015г. не са отпечатани въпросите, но от заглавието й
става ясно, че в нея също са възпроизведени твърдения на Г.З. и не съдържа изявления на самия
журналист. Заглавието на публикацията е: „Шефът на легия „Антимафия” ексклузивно
пред Б.: на „Капитан Андреево” хванаха женска банда с 60 кг. хероин”. Трите публикации
по същество съдържат една и съща информация, заявена от Г.З. пред журналистката
В. К.. В тях изрично е посочен източникът на информацията – Г.З..
Самият ответник Г.З. в писмена молба от 17.08.2017г. потвърждава, че интервюто е проведено по
телефона, отговорил на поставени от В. К. въпроси, които били възпроизведени в
публикациите. Същият заявява, че изпратил и писмен текст на К. на електронния й адрес, но този текст не
представлявал отговори на въпроси, а информация, която да използва. На
въпросите на журналистката отговорил преди това по телефона и отговорите били
публикувани. Св.К. в своите показания също заявява, че интервюто е било дадено
по телефона.
С оглед показанията на св.К. и писменото становище от
интервюирания Г.З. съдът приема, че в статиите са публикувани негови отговори
на поставените от журналистката въпроси, като отговорите са дадени в устна
форма по телефона. Самият З. не оспорва, че думите му са точно въпроизведени в
интервюто, за което свидетелсва и К., поради което съдът приема, че интервюто
вярно отразява изявленията на интервюирания. В публикацията от 14.06.2015г. не
са отразени въпросите на интервюиращия, но тя също възпроизвежда изявления на З. от интервюто от 17.06.2015г. Смисълът
на изявленията е точно предаден, което се установява, при съпоставяне на
статията от 14.06.2015г. и отговорите на въпрос първи и въпрос шести от
интервюто от 17.06.2015г./л. 6 и л.122 от делото/
Така, с оглед на събраните доказателства, съдът приема,
че изявленията на З. са възпроизведени точно в публикациите, авторът не е
излязъл извън рамките на предоставената му информация, поради което не дължи
проверка на казаното от третото лице, нито отговаря за верността на твърденията
му. Ако твърденията са неверни и опозоряващи, отговорността е за автора на
изявленията, а не за автора на интервюто, нито за неговия издател.
Предвид изложените съображения, съдът прие, че не бе
установено противоправно поведение от страна на журналистката, поради което
искът срещу „И.”ООД е неоснователен.
По отношение на иска, предявен
срещу Г.В.З. с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск следва да е установен
следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда;
3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина
на дееца. Във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното
В тежест на ответника е да ангажира доказателства за
твърдените от него позорни факти и извършени от ищеца престъпления.
В ИМ и уточняваща молба от 26.08.2015г. ищецът е посочил
конкретните изрази, които съдържат неверни клеветнически твърдения. В публикацията от 14.06.2015г. това са
следните изрази: 1/„Кюрдският
доктор се издирва в България от десет години за организиране на въоръжен грабеж
и наркотрафик.“; 2/„Преди осем
години негов близък роднина бе арестуван за пране на пари от „Ал Кайда“; 3/„една от заловените на Капитан Андреево жени е звъняла на
телефон с турска регистрация, известен като един от номерата на кюрдския
доктор“. В публикациите от
17.06.2015г. във в. „Шоу” и от 21.06.5015г. на сайта „Б.”, които са с едно и
също съдържание, изразите
са следните: 1/„върти
контрабанда с хероин през България“; 2/„една от
жените е позвънила на мобилен телефон с турска регистрация. Този номер е
известен като един от номерата на Арабския или Кюрдския доктор“;3/„Той се
издирва в България от 10 години за организиране на въоръжен грабеж и
наркотрафик“; 4/„от години е свързан с К.Р.П. (ПКК) и неофициалния им клон
в България“; 5/„преди осем години негов близък роднина бил арестуван за
пране на пари от Ал Кайда“; 6/„**********се
водил нещастен сътрудник на нашето военно разузнаване до 2001г.“; 7„заради хероиновата война в България през последните
десет години погрешка е убит неговият брат“; 8/„ползва протекции на висши държавни служители в Одрин“; 9/„Самоковецът откраднал на територията на България три от
камионите на **********със 150 кг. хероин“; 10/„отговорът на **********е разстрелът на един от ръководителите
на Бандата на чуковете в Павлово“; 11/„най-големият
удар срещу международната група, контролирана от **********европейските и
американски служби за сигурност правят през 2005г., когато успяват да блокират
сметки в скандинавски банки на негов роднина. Оказва се че част от парите са
отивали за финансиране на европейски клетки на Ал. Кайда. Към днешна дата **********е
монополист на преноса на хероин в турско карго.“; 12/„чрез съпругата си той продължава да е в много близки
корупционни отношения с част от служителите на митница „Столична“ и Агенция
Митници“.
Посочените от ищеца изрази
действително се съдържат в публикуваните статии. Изнесени са клеветнически
твърдения, с които са приписани престъпления на т.нар „Арабски доктор” – твърди
се, че е издирван от 10г. в България за организиране на въоръжен грабеж и
наркотрафик; че участва в престъпна дейност, свързана с контрабанда на хероин; че
заради участието му в хероиновата война погрешка е убит неговият брат; че на 12
срещу 13.06.2015г. са задържани група жени, пренасящи хероин, една от които се
е обадила на негов телефонен номер; че три негови камиона със 150 кг. хероин са
били откраднати от Самоковеца; че е монополист на преноса на хероин в турско
карго; че средства на контролирана от него международна група са отивали за
финансиране на европейски клетки на „Ал Кайда”; че е организирал разстрела на
един от ръководителите на бандата на чуковете в Павлово, както и че чрез
съпругата си е в близки корупционни отношения с част от служителите на митница „Столична”
и „Агенция Митници”.
В статиите не са посочени имената на
ищеца, но са изложени конкретни факти за неговата личност – посочено е, че по
произход е сирийски кюрд, който се е установил постоянно в България от началото
на 80 те години, завършил е медицина, от началото на 90-те години се занимава с
бизнес с турски и сирийски стоки, с търговия със захарни изделия, както й че брат
му е застрелян в София с два куршума в главата пред семейството си.
Данните за личността на т.нар.”Арабски доктор”, ”Кюрдски
доктор”, касаещи неговата етническа
принадлежност, професионална квалификация, търговско занятие и семейно
положение, позволяват ищецът да бъде идентифициран от читателите на
публикациите. Въпреки че имената на И. не са изрично посочени от интервюираното
лице, подробната характеристика на неговия социален и професионален статус в
достатъчна степен дава възможност да бъде индивидуализиран от хората, които го
познават, още повече, че се касае за сравнително малка общност от лица със сирийски и кюрдски произход в България, които се
познават помежду си и лесно могат да идентифицират лицето, за което се отнасят
твърденията в публикациите.
Съгласно
чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1
от Конституцията на Република България, както и
съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, свободата
на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до определени граници,
преминаването на които засяга други конституционно гарантирани ценности,
каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната
сфера на гражданите.
Свободата
на изразяване на мнение е изключена в хипотезите,
посочени в чл. 39, ал.2 от Конституцията на Република
България. В конкретния случай в публикациите се
съдържат клеветнически изявления, тъй като се твърди, че ищецът е извършил
тежки умишлени престъпления, изразили се в организиране на канали за
наркотрафик, в участие във въоръжен грабеж и в международна група, която финансира
терористични клетки на „Ал Кайда” в Европа, в организиране на убийството на
член на бандата на чуковете в Павлово и участие в хероиновата война в България
през последните десет години, в поддържане на корупционни отношения с част от
служителите на митница ”Столична” и Агенция Митници.
За клеветническите твърдения, с които на ищеца са приписани
престъпления, не са ангажирани доказателства от ответника, а тежестта на
доказване на тези обстоятелства е върху него, поради което съдът приема, че
същите са неверни.
По отношение на останалите твърдения становището на съда
е следното:
За твърдението, че преди осем години близък на доктора
роднина бил арестуван за пране на пари от „Ал Кайда” също не са ангажирани
доказателства, но дори и да бяха ангажирани, това твърдение не засяга пряко
ищеца, касае се за чужда репутация, поради което дори и да са настъпили
неимуществени вреди за ищеца, причинно-следствената връзка не е пряка, респ. не
е осъществен съставът на чл.45, ал.1 от ЗЗД.
За твърденията, че ищецът ползва протекции на висши
държавни служители в Одрин и че е бил нещатен сътрудник на българското военно
разузнаване до 2001г. също не са анагажирани доказателства, но съдът приема, че
дори и да бяха ангажирани доказателства, тези обстоятелства не са позорни. Съгласно
Тълковен речник на съвременния български език/издание трето от 2016г./, протекцията е покровителство от страна на влиятелно лице при устройване на
работа, при повишаване в длъжност, звание и др. Синоними на думата са: застъпничество, закрила, подкрепа, подпомагане. В
този смисъл покровителстването на едно лице само по себе си не е позорно
обстоятелство. В случай, че протекциите са използвани, за да бъде осуетено
наказателно преследване, това деяние представлява престъпление и излиза извън
смисъла на израза ”ползва протекции”. Не е позорно обстоятелство и
принадлежността към структурите на Държавна сигурност. В практиката на Конституционния съд признакът “сътрудник
на Държавна сигурност” е оценяван като лустрационен и дискриминационен,
несъвместим с принципа на правовата държава – чл.4, ал.1 от Конституцията на
Република България и равенството на гражданите пред закона – чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България. Конституционният съд на Република България
многократно се е произнасял по повод противокноституционността на такива
текстове, съдържащи се в редица нормативни актове, чиято основна цел е да
въведат забрана лица, принадлежащи към структурите на Държавна сигурност и
разузнавателните служби да заемат определени обществени и политически длъжности
(Решение № 8 от 1992 г. на КС; Решение № 11 от 1992 г. на КС; Решение № 2 от 1999
г. на КС и Решение № 11 от 2011 г. на КС), в които е изразена принципната позиция, че подобно
ограничение на правото на труд на тази категория лица е несъвместимо с
конституционните приниципи на демократичната и правова държава, с разпоредбите
на Международния пакт за икномически социални и културни права и ЕКЗПЧОС. В мотивите по точка 3, буква “в” от решение №
10 от 22 септември 1997 година по к.д. № 14 от 1997 на Конституционния съд е прието,
че общественото съзнание пренася отрицателното си отношение към
органите на бившата Държавна сигурност върху нейните сътрудници, без оглед на конкретната им дейност. Конституционно
недопустимо е, обаче, законодателно да се създава колективна презумпция за
укоримост на определени категории правнорегламентирани дейности, без
установяване на конкретната дейност на определено лице. Голяма част от сътрудниците на бившата
Държавна сигурност са осъществявали дейност, която и днес съответства на
моралните норми - предотвратяване и разкриване на терористични действия, на действия,
насочени срещу териториалната цялост и националната сигурност на България и
т.н., поради което твърдението, че ищецът е бил нещатен сътрудник на
българското военно разузнаване не може да бъде определено, като твърдение за
позорящ лицето факт.
За твърденията, че ищецът е свързан с К.Р.П./ПКК/ и
неофициалния им клон в България също не са ангажирани доказателства, но дори и да бяха ангажирани, съдът приема, че
това обстоятелство също не е позорно от гледна точка на обществото. На първо
място на българското общество не е известно каква е конкретната политическата
платформа на ПКК. Не са представени доказателства за политическата програма на
тази партия. Не се твърди, нито са представени доказателства да е обявена за
терористична организация към датата на
даване на интервюто през м.юни 2015г. На публичния сайт на Съда на
Европейския съюз на адрес www.curia.europa.eu е публикувано прессъобщение № 3/2007г. от 18.01.2007г.
по дело С-229/05 Р, в
което е посочено, че първоинстанционният съд следва да преразгледа включването на ПКК в списъка на терористичните
организации, но по настоящото дело не са представени доказателаства нито за
самия списък, нито за изхода на правния спор пред Съда на Европейския съюз. Преценката
за позорност на посоченото от ищеца обстоятелството следва да се извърши от
гледна точка на българското общество. При липсата на доказателства по делото за
политическата програма на ПКК и какъв е бил статутът й към м.юни 2015., няма
основание съдът да приеме, че евентуална обвързаност с тази партия е позорно
обстоятелство. Съгласно чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, не
се допускат никакви ограничения на правата или привилегии на граждани, основани
на политическа принадлежност.
Тъй като по отношение на клеветническите твърдения, с
които са приписани престъпления на ищеца, не са ангажирани доказателства, съдът прие, че същите са неверни. С
изявленията е накърнено доброто име на Б.И. в обществото, неговата чест и
достойнство, поради което поведението е противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
От назначената по делото психиатричната експертиза и
показанията на св.Г. се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
от публикациите, поради което съдът приема за доказан съставът на чл.45, ал.1
от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди бяха отчетени следните обстоятелства – възрастта на ищеца/54г./, неговата
професионална ангажираност – същият заедно със съпругата си се занимава с
търговска дейност чрез създадените от тях общо четири търговски дружества,
политическата антажираност на ищеца, който е представител на Кюрдски народен
съвет – Сирия в Република Турция, обстоятелството, че макар публикациите да са
три, в действителност са възпроизведени едни и същи твърдения, дадени в интервю
от ответника З.. Наред с това съдът отчете преживения стрес от статиите,
притесненията на ищеца за бъдещето на неговото семейство, негативните
преживявания от подронването на неговия авторитет, които са довели до
протрахирана реакция на дезадаптация с преобладаващо нарушение на други емоции/код
F 43.23 по МКБ/. Това
състояние се характеризира с прояви на няколко синдрома – афективен,
вегетативен, когнитивен, които са в непосредствена връзка с адаптивни
отклонения в следните области – психична, фамилна и професионална./заключение
на психиатричната експертиза/. Наблюдават се отклонения в емоционалната стабилност,
безсъние, затруднения на фините паметови прояви, затруднение при съсредоточване
на вниманието, съобразителността и адаптивността. Биологичната дезадаптивност
се изразява във вегетативни смущения, психични смущения, засяга семейните отношения
и професионалните прояви. Това състояние е продължило 4-5 месеца. От друга
страна, съдът съобрази обстоятелството, че преди процесните публикации, няколко
години по-рано – през 2004г. е имало друга публикация в електронно издание, по
повод убийството на брата на ищеца, която приписва на двамата участие в
престъпления, свързани с трафик на наркотици, поради което изнесените клеветнически
твърдения за участие на ищеца в наркотрафик не е било новина за голяма част от
аудиторията. В представената по делото статия от вестник „Монитор” от
21.07.2004г., по повод убийството на брата на ищеца, са цитирани думи на
тогавашния главен секретар на МВР ”Ако не се занимават с наркотици, ще са живи
и здрави. Наркотиците дават много бързи печалби, охолен живот, но обикновено се
свършва по този начин”. В същата статия е посочено, че главният секретар на МВР
е заявил, че разстрелът е свързан със заловени големи количества дрога на
границата./л.46/. Тиражираното през 2004г. изявление на главния секретар на МВР
не е довело да наказателно преследване срещу ищеца и в този смисъл е малко
вероятно същият да се е притеснил, че публикациите от 2015г., в които са тиражирани
твърдения на представител на гражданско сдружение, а не на държавата, биха
довели до наказателно преследване срещу него и неговото семейство, още повече,
че в статията дори не е посочено
името му, за разлика от статията от 2004г. По делото не е доказано твърдението
на ищеца, че процесните клеветнически изявления от 2015г. са станали достояние
на широк кръг от читатели. В изявленията не е посочено името на ищеца, а
обстоятелствата, свързани с неговата личност, са били известни на ограничен кръг
от хора – предимно на лица със сирийски и кюрдски произход и на негови
търговски партньори. Макар изявленията да си били публично оповестени, няма
данни те са са повлияли по някакъв конкретен
негативен начин на бизнеса на ищеца или на неговата политическа дейност – да не
е сключил сделки или да са били развалени договори, поради процесните
публикации, или да е бил отстранен от политическия пост, поради публикациите. Конкретно
установените по делото неимуществени вреди се изразяват в накърняване на чувството
за чест и достойноство на самия ищец и в преживени притеснения от него как ще
се отразят публикациите на семейството му, които притеснения са довели до удължено
състояние на дезадаптация с преобладаващо нарушение на други емоции и са
наложили медикаментозното му лечение./заключение на психиатрична експертиза,
амбулаторен лист № 540/20.07.2015г. – л.33/. Съществен фактор при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са и социално-икономическите условия
и стандарта на живот в страната през 2015г., като при определяне размера на
обезщетението целта е да бъдат репарирани вредите от неправомерното поведение,
а не да се постигне неоснователно
обогатяване.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи
размер на дължимото обезщетение от 3 000лв., до който искът е доказан по
основание, а в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000лв.,
като неоснователен, трябва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че с уточняваща молба от 26.08.2015г.
ищецът претендира отделни обезщетения за неимуществени вреди, причинени от
всяка от публикациите от 14.06.2015г., от 17.06.2015г. и от 21.06.2015г.,
съответно 30 000лв., 50 000лв. и 20 000лв., чийто общ размер е
100 000 лв. Тъй като неимуществените вреди са причинени с едно деяние, а
именно – интервюто, даденото от
ответника З. през м.юни 2015г., което е възпроизведено в три публикации от
14.06.2015г., от 17.06.2015г. и от 21.06.2015г., то за неимуществените вреди се
дължи едно общо обезщетение, а не три отделни обезщетения. В тази насока съдът
съобрази практиката на ВКС – решение №164/30.06.2016г. по гр.д. № 5255/2015г.
на ВКС, четвърто гр.отделение.
По разноските:
Ответникът З. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 246лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника ”И.”ООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 4 380лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.З., ЕГН **********,***
да заплати на Б.А.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***8-21, на основание
45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 3
000лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от изявленията
на Г.В.З., направени в интервю с журналиста В. К., публикувано на 14.06.2015 г.
на сайта на „И.А.„Б.” със заглавие: „Шефът на Легия”Антимафия” ексклузивно пред
Б.: На „Капитан Андреево” хванаха женска банда с 60кг. хероин!”, както и на
17.06.2015г. във вестник „Шоу” и на 21.06.2015г. на електронния сайт на „И.А.„Б.”
на адрес *****.bg с едно и също заглавие: „Г.З., шеф на легия
„Антимафия”: „**********!”, със следното съдържание на изявленията в
публикацията от 14.06.2015г.: „Кюрдският
доктор се издирва в България от десет години за организиране на въоръжен грабеж
и наркотрафик.“; „една от
заловените на Капитан Андреево жени е звъняла на телефон с турска регистрация,
известен като един от номерата на „кюрдския доктор“ и със следното съдържание на изявленията в публикациите
от 17.06.2015г. и от 21.06.2015г.: „върти
контрабанда с хероин през България“; „една от жените е позвънила на мобилен
телефон с турска регистрация. Този номер е известен като един от номерата на
Арабския или Кюрдския доктор“; „Той се издирва в България от 10 години за организиране
на въоръжен грабеж и наркотрафик“;„заради хероиновата
война в България през последните десет години погрешка е убит неговият брат“; „Самоковецът откраднал на територията на
България три от камионите на **********със 150 кг. хероин“;„отговорът на **********е
разстрелът на един от ръководителите на Бандата на чуковете в Павлово“; „най-големият удар
срещу международната група, контролирана от Арабския доктор, европейските и
американски служби за сигурност правят през 2005г., когато успяват да блокират
сметки в скандинавски банки на негов роднина. Оказва се че част от парите са
отивали за финансиране на европейски клетки на „Ал.Кайда”. Към днешна дата **********е
монополист на преноса на хероин в турско карго.“;„чрез съпругата си той продължава да е в
много близки корупционни отношения с част от служителите на митница „Столична“
и Агенция „Митници“, ведно със законната лихва от 27.07.2015г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:***8-21 против „И.” ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.С.И.и С.Н.Б.–
заедно и поотделно, иск с правно
основание чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане с Г.В.
Найденов, ЕГН **********, да заплати сумата
от 100 000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от изявления на Г.В.З., направени в интервю с журналиста В.
К., публикувано на 14.06.2015 г. на сайта на „И.А.„Б.”, озаглавено „Шефът на
Легия „Антимафия” ексклузивно пред Б.: На „Капитан Андреево” хванаха женска банда
с 60кг. хероин!”, както и на 17.06.2015г. в печатно издание вестник„Шоу” и на 21.06.2015г. на електронния сайт на И.А.„Б.”
на адрес *****.bg, с едно и също заглавие: „Г.З., шеф на легия
”Антимафия”: ”**********!” със следното съдържание на изявленията: „върти контрабанда с хероин през България“; „една от жените е
позвънила на мобилен телефон с турска регистрация. Този номер е известен като
един от номерата на Арабския или Кюрдския доктор“; „Той се издирва в България от 10 години за организиране
на въоръжен грабеж и наркотрафик“; „от години е свързан с К.Р.П. (ПКК) и неофициалния им клон
в България“; „преди осем години негов близък роднина бил арестуван за
пране на пари от „Ал Кайда“; „**********се водил нещастен сътрудник на нашето военно
разузнаване до 2001г.“;„заради хероиновата война в България през последните
десет години погрешка е убит неговият брат“;„ползва протекции на висши държавни служители
в Одрин“;„Самоковецът откраднал на територията на България три от
камионите на **********със 150 кг. хероин“; „отговорът на **********е разстрелът на един
от ръководителите на Бандата на чуковете в Павлово“; „най-големият удар срещу
международната група, контролирана от **********европейските и американски
служби за сигурност правят през 2005г., когато успяват да блокират сметки в
скандинавски банки на негов роднина. Оказва се че част от парите са отивали за
финансиране на европейски клетки на „Ал.Кайда”. Към днешна дата **********е
монополист на преноса на хероин в турско карго.“; „чрез съпругата си той продължава да е в
много близки корупционни отношения с част от служителите на митница „Столична“
и Агенция Митници“.
ОСЪЖДА Г.В.З. да заплати на Б.А.И., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 246лв., съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Б.А.И. да заплати на „И.“ ООД, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4380лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :