Присъда по дело №3910/2020 на Районен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

№ 260082/30.3.2021г.

 

година 2021                                                                                                                        град Варна

Варненски районен съд                                                                                             Втори състав

на тридесети март                                                                 две хиляди двадесет и първа година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

                           

Секретар: Иванка Друмева

 

като разгледа докладваното от съдията НЧХД №3910/2020 г. по опис на РС Варна,

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу М.С.П., ЕГН **********, в частта относно възведеното срещу нея обвинение за престъпление по чл.182, ал.1 НК, за това, че 

През периода от м. юли 2019 г. до 15.03.2020 г. в гр. Грос-Цимерн, Германия, не изпълнила Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. и Споразумение по дело №51F383/19UG от 23.07.2019 г., двете по опис на Съд по семейни дела при Районен съд гр. Дибург, Германия, относно режим на лични контакти на детето К.Н.П. с неговия родител Н.К.П., поради предявяване на частна тъжжба, в частта за съответния период, след изтичане на установения шестмесечен срок от узнаване за престъплението, на основание чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.3 НПК.

 

ПРИЗНАВА М.С.П., ЕГН **********,***, българка, български гражданин, разведена, работи, неосъждана, за НЕВИНОВНА по възведеното срещу нея обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 НК, за това, че:

През периода от 16.03.2020 г. до 16.09.2020 г. в гр. Грос-Цимерн, Германия, не изпълнила Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. и Споразумение по дело №51F383/19UG от 23.07.2019 г., двете по опис на Съд по семейни дела при Районен съд гр. Дибург, Германия, относно режим на лични контакти на детето К.Н.П., с неговия родител Н.К.П., поради неустановяване, че деянието е извършено, на основание чл.304, пр.1 НПК.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения граждански иск от Н.К.П., ЕГН **********, срещу М.С.П., ЕГН **********, за сумата 3852.51 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.182, ал.1 НК, изразяващи се в направени разноски за пътуване от България до Германия и обратно по повод неизпълнено от М.С.П. в периода от м. юли 2019 г. до 16.09.2020 г. Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. и Споразумение по дело №51F383/19UG от 23.07.2019 г., двете по опис на Съд по семейни дела при Районен съд гр. Дибург, Германия, относно режим на лични контакти на детето К.Н.П. с неговия родител Н.К.П., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Н.К.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН **********, сумата 911.65 лв, (деветстотин и единадесет лева, 65 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски по делото, на основание чл.190, ал.1, пр.2 НПК.

 

ОСЪЖДА Н.К.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата 154.10 лв (сто петдесет и четири лева, 10 ст.), представляваща държавна такса върху стойността на предявения граждански иск, на основание чл.190, ал.1, пр.2 НПК.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ОС Варна.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ

към Присъда №260082 от 30.03.2021 г. по НЧХД №3910/2020 г. по опис на РС Варна, втори състав

 

Предявена е частна тъжба от Н.К.П., ЕГН **********, срещу М.С.П., ЕГН **********, с обвинение за това, че:

През периода от м. юли 2019 г. до 16.06.2О20 г. в гр. Грос-Цимерн, Германия, не изпълнила Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. и Споразумение по дело №51F383/19UG от 23.07.2019 г., двете по опис на Съд по семейни дела при Районен съд гр. Дибург, Германия, относно режим на лични контакти на детето К.Н.П., р. ** 2012 г. с неговия родител Н.К.П. – престъпление по чл.182, ал.2 НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет и граждански иск от частния тъжител К. П. срещу М. П. за заплащане на сумата 3852.51 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.182, ал.1 НК, изразяващи се в направени разноски за пътуване от България до Германия и обратно по повод неизпълнено от М. П. в периода от м. юли 2019 г. до 16.09.2020 г. Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. и Споразумение по дело №51F383/19UG от 23.07.2019 г., двете по опис на Съд по семейни дела при Районен съд гр. Дибург, Германия, относно режим на лични контакти на детето К.Н.П., р. ** 2012 г. с неговия родител Н.К.П..

Частният тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае всеки от тримата подсъдими за виновен и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.

Подсъдимата, чрез защитник, оспорва възведеното обвинение като счита същото за недоказано и неоснователно. Моли съда, да признае подсъдимата за невиновна и да отхвърли предявения граждански иск.

 

След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Н. П. и подсъдимата М. П. имали сключен граждански брак от 2009 г. като през 2010 г. се установили да живеят в Германия, където през 2012 г. се родил синът им К.

През 2016 г. в брачните отношения между съпрузите настъпил разрив и частният тъжител Н. П. предявил пред РС Варна иск за развод. В хода на това дело, в частта относно родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на контакти на родителите тяхното дете, производството било прекратено на основание § 8 и сл. от Регламент №2201/2003 г. на СЕ, поради констатация, че детето има местоживеене при своята майка в Германия.  

Същевременно, въз основа на постигнато между страните споразумение, съдът по семейни дела при Районен съд гр. Дибург, Германия, постановил Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. относно режима за лични отношения на родителя Н. П. с детето К., съгласно което, всяка четна година бащата има право да прекара с детето по две седмици през великденската и през есенната ваканции на територията на България, като взема и връща детето от и на адреса на майката в Германия, всяка нечетна година за Коледа и Нова година бащата има право да прекара с детето периода от 23.12. до 05.01. на територията на България като взема и връща детето от и на адреса на майката в Германия, всяка година през лятната ваканция, бащата има право да прекара с детето първите три седмици от м. юли на територията на България като взема и връща детето от и на адреса на майката, а за рождения ден на детето бащата има право да се среща с детето на територията на Германия в продължение на седмицата, в която се пада рождения ден на детето – **.

През м. юни 2019 г. от подс. М. П. било отправено искане до съда по семейни дела при Районен съд Дибург, Германия, за промяна на режима на лични отношения на бащата Н. П. с детето К. На 23.07.2019 г. при проведено заседание образуваното дело №51F383/19UG между родителите било постигнато споразумение, съгласно което за датите 25.07., 26.07. и 27.07. следвало да се осъществят последователни срещи на бащата с детето, през първата седмица от есенната ваканция на детето, майката се задължила да заведе детето в България и да съдейства там за осъществяване на контакти между детето и бащата с пренощуване на детето при бащата, както и в периода от 12.12.2019 г. до 15.12.2019 г. бащата да пребивава в Германия и да контактува с детето като на 13.12.2019 г. родителите да уредят час в Службата за младежта, за да договорят контактите за в бъдеще.

През м. октомври 2019 г. подс. М. П. довела детето К. в България, където то останало при своя баща за около седмица и в последствие подс. М. П. уведомила Службата за младежта в гр. Дибург, Германия, че на втория ден от престоя там, бащата я обидил, взел детето въпреки волята му и го задържал при себе си осем дни, през които той бил изключил мобилния си телефон и тя не знаела къде се намира детето.  

На 26.11.2019 г. в Служба по младежта, било получено електронно съобщение от частния тъжител Н. П., в което уведомявал, че му е невъзможно да се яви на насрочена среща там за 12.12.2019 г.

След м. октомври 2019 г. липсват данни, частният тъжител да предприемал пътувания до Германия за осъществяване на контакти с детето К.

Въз основа на отправени през 2020 г. от частния тъжител писмени изявления до Министерство на правосъдието на Република България, препратени до Федералното министерство на правосъдието на Германия, са изготвени от Служба за младежта при окръг Дармщат-Дибург, социални доклади от 07.09.2020 г. и от 16.09.2020 г., с които се препоръчва организиране на посещения на детето от бащата само с придружител в Германия като родителите могат да заявят в Служба за младежта услугата „контролиран контакт“, както и да се предприемат действия чрез районния съд за учредяване на „попечителство на контакта“, като и двата варианта изискват редовно контактуване на бащата с детето в условията на сигурност в Германия.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на приобщените документи, съдържащи непротиворечиви помежду си и взаимнодопълващи се констатации – Решение №21 от 04.01.2018 г. по гр. дело №9621/2016 г. на РС Варна, Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. и Споразумение по дело №51F383/19UG от 23.07.2019 г., двете на Съд по семейни дела при Районен съд гр. Дибург, Германия, писмо №16-03-2/2020 г. от 21.12.2020 г., писмо №16-03-2/2020 г. от 24.09.2020 г., Доклад от 07.09.2020 г. от Служба за младежта гр. Дармщат, Доклад от 16.09.2020 г. от Служба за младежта гр. Дармщат, Писмо №94-Н-8/2020 г. от 19.02.2020 г., Писмо №94-Н-8/2020 г. от 09.04.2020 г., Писмо от 18.01.2021 г. от Служа за младежта гр. Дармщат до г-жа М. П..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От съществено фактическо и правно значение в настоящото производство е обстоятелството, какъв режим за лични контакти на частния тъжител Н. П. с детето К. е приложим към посочения в обвинението период. Настоящият съдебен състав счита, че първоначално постановения с Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. режим, е имал своето действие само до датата 22.07.2019 г., защото от 23.07.2019 г. е в сила последвалото Споразумение по дело №51F383/19UG, което по същество дерогира действието на предходния съдебен акт. Действително, това споразумение регламентира съответния режим само за периода до 15.12.2019 г., но същевременно, няма договореност, след тази дата да се прилага отново предходния режим, а е включена изрична клауза, контактите за в бъдеще да бъдат договорени на уредената среща в Служба по младежта на 13.12.2019 г. В такава хипотеза, при последваща липса на постигната договореност, всеки от двамата родители разполага и с възможността да отправи искане за определяне на нов режим за лични отношения по съдебен ред, но автоматично приложение на вече дерогирания предходен режим е невъзможно.

Следователно, режима за лични отношения на родителя Н. П. с детето К. по Решение по дело №51F867/16 от 30.08.2017 г. е действал само до 22.07.2019 г., в периода от 23.07.2019 г. до 15.12.2019 г. е действал режима по Споразумение по дело №51F383/19UG, а в периода след 15.12.2019 г., относно личните отношения на родителя Н. П. с детето К., не е съществувал определен и действащ режим.

За престъпленията от частен характер, каквото се явява настоящото обвинение, законодателят е предвидил в чл.81, ал.3 НПК кратък шестмесечен срок от датата на узнаване за деянието за възбуждане на наказателно преследване. Поради това, доколкото с процесната тъжба се твърди деянието да е осъществявано в продължителния период от м. юли 2019 г. до м. септември 2020 г., съдът намира, че в частта за периода от м. юли 2019 г. до 15.03.2020 г. (датата предхождаща началния момент на шестмесечния срок преди предявяване на тъжбата – 16.09.2020 г.), съобразно чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.3 НПК производството следва да бъде прекратено.   

Същевременно, относно периода от 16.03.2020 г. до датата на предявяване – 16.09.2020 г., тъжителят изобщо не твърди да е осъществено от подсъдимата каквото и да е поведение, с което да е препятствано от нея изпълнението на съдебен акт, регламентиращ упражняването на лични контакти на частния тъжител Н. П. с детето К. При това, както бе изтъкнато, през този период не е съществувал определен и действащ режим за лични контакти между бащата и детето.

При тези констатации, за подлежащия на разглеждане период от 16.03.2020 г. до 16.09.2020 г., възведеното обвинение се явява недоказано, поради което и на основание чл.304, пр.1 НПК, подсъдимата М. П. следва да бъде призната за невиновна поради неустановяване, че деянието е извършено.

Предвид признаването на подсъдимата за невиновна по възведеното обвинение, неоснователен се явява и предявения граждански иск за обезщетяване на вреди, причинени от твърдяното престъпление.

Поради признаването на подсъдимата за невиновна и отхвърлянето на предявения граждански иск, съобразно чл.190, ал.1, пр.2 НПК, сторените от подсъдимата разноски по делото в размер 911.65 лв по представен списък със съответни удостоверителни документи, следва да бъдат присъдени в тежест на частния тъжител.

Също на основание чл.190, ал.1, пр.2 НПК, в тежест на въззивника следва да се присъди и дължимата такса върху стойността на предявения граждански иск, възлизаща на 154.10 лв.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: