Р Е Ш Е Н И Е
№ 382/15.6.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 51 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 225а
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалбата на А.К.Ч.,
ЕГН ********** ***, против Заповед № РД-738 от 29.12.2022 г. на Кмета на Община
Брацигово, с която е наредено премахването на незаконен строеж – „Навес“,
реализиран в поземлен имот с идентификатор 06207.503.238 по КККР на гр.
Брацигово.
Заповедта
е оспорена като незаконосъобразна, с изложено твърдение, че жалбоподателят
безспорно е собственик на поземлен имот с идентификатор 06207.503.238 по
кадастралната карта и регистри на гр. Брацигово, но оспорва обстоятелствата
обективирани в Констативен акт № 5 от 28.09.2022 г., като посочва, че не е
изпълнил визирания строеж - „Навес“. Поради това счита, че не са налице
релевантните факти за издаването на процесната заповед, което пък от своя
страна обосновавало извода, че същата е издадена при нарушение на материалния
закон.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Ч., който
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
- Кметът на Община Брацигово, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от процесуален представител юрк. С., който оспорва
жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна. Претендира разноски.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С Жалба вх. № 946-829-1 от 19.05.2022 г.
Е. К. Ц. сезира кмета на Община Брацигово с искане да се разпореди премахване
на незаконен строеж в съседния на нейния недвижим имот, находящ се в гр.
Брацигово на ул. „Паница Семерджиев“, № 13, собственост на съседа ѝ А.Ч..
Жалбоподателят е уведомен за жалбата с
писмо изх. № 94А-103-2 от 01.06.2022 г., получено от същия на 06.06.2022 г., с
указание в 10- дневен срок да премахне незаконния строеж, описан в жалбата,
като в противен случай ще бъдат предприети действия по реда на чл. 223 от ЗУТ.
С Писмо изх. № 94А-103-3 от 09.09.2022
г. жалбоподателят е уведомен, че Община Брацигово инициира процедура по реда на
чл. 223 от ЗУТ, тъй като в посочения срок с писмо изх. № 94А-103-2 от
01.06.2022 г. не е изпълнено указаното премахване на незаконен строеж.
Последвала е проверка на място и е
изготвен Констативен акт № 5 от 28.09.2022 г. от служители на Община Брацигово
– главен специалист ВОД Анна Дамянова и старши специалист КР Таня Тренова. В
констативния акт е прието, че строежът е собственост на А.К.Ч., който е и собственик
на недвижимия имот, съобразно цитирани нотариални актове. Установено е
реализирането на строителство на „навес“ с размери в план 3,30/2,80 и височина
2,50 метра, изпълнен на 4 броя стоманобетонови колони с размер 25/25 см и с
покрив от дървени летви и ламарина. Представена е и схематична скица.
Установено е, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа.
В тази връзка са констатирани нарушения на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 вр. с
чл. 225, ал. 2 т. 2 от ЗУТ.
Жалбоподателят е уведомен за изготвения констативен акт със Съобщение изх.
№ 94А-103-4 от 28.09.2022 г., поучено на
04.10.2022 г. В указания 7-дневен срок от страна на жалбоподателя е представено
бланкетно възражение, в което се посочва, че същият не е изпълнявал незаконно
строителство в двора си. Получаването на възражението е установено с
Констативен протокол от 19.10.2022 г., като с писмо изх. № 94А-103-5 #1 от 22.11.2022 г. жалбоподателят
е уведомен, че възраженията му не са приети, доколкото същите не променят
факта, че строежът е изграден в нарушение на чл. 148 от ЗУТ.
Последвало е издаването на процесната
заповед за премахване на незаконен строеж.
За изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението
по която съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и
изготвено от компетентно лице.
Със заключението си вещото лице е
посочило, че действащият регулационен план на гр. Брацигово е одобрен със
Заповед №389/16.02.1965 г. Имотът, предмет на настоящето дело попада в
старинната част на населеното място, за която част има последващ кадастрален и
регулационен план, одобрен със Заповед № 1311/22.03.1975 г., както и
застроителен план, одобрен със Заповед № 1310/22.03.1975 г. За гр. Брацигово и
неговото землище има влязла в сила Кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/19.10.2012
г. на ИД на АГКК.
Имотът, предмет на Заповед № РД-738 от
29.12.2022 г. на Кмета на Община Брацигово представлява УПИ VIII-1273, кв. 50
по регулационния план на гр. Брацигово, одобрен през 1975 г. и е с
идентификатор 06207.503.238 по Кадастралната карта.
Процесният имот с идентификатор
06207.503.238 е с площ 400 кв.м. и в него има отразени следните сгради:
- двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 06207.503.238.1, с площ 64 кв.м.
- едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 06207.503.238.2, с площ 40 кв.м.
- едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 06207.503.238.3, с площ 53 кв.м.
Съгласно действащия застроителен план,
одобрен със Заповед №1310/22.03.1975 г., на който е отразено само
предвижданията за сградите на основното застрояване, за УПИ VIII-1273, кв. 50 е
предвидено свързано застрояване със съседните УПИ IX-1272 и УПИ VII-1274, до
два жилищни етажа, съответно характера на застрояване е ниско, с височина до 10
м.
В действащия застроителен план няма
предвидено допълващо застрояване.
Вещото лице е представило и данни за
правата на собственост на процесния имот, както следва - съгласно одобрената
със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на ИД на АГКК Кадастрална карта на гр. Брацигово,
собствеността на имот с идентификатор 06207.503.238 е следната:
- А.К.Ч.,
право на собственост, съгласно нотариален акт № 62, том 8, peг. 1887, дело 772
от 16.10.2013 г., издаден от СВ гр. Пещера;
- К.
П. Ч., съгласно нотариален акт № 78, том 1, дело 181 от 10.05.1977 г., издаден
от PC – Пещера.
От извършения оглед на място на строежа,
предмет на обжалваната заповед вещото лице е установило, че процесният навес е
разположен в североизточната част на имота, на вътрешната имотна граница с имот
с идентификатор 06207.503.240 и до сграда с идентификатор 06207.503.238.1, с размери 2,80 м/3,30
м и височина 2,50 м, които размери отговарят на посочените в Констативен акт № 5/28.09.2022
г.
Установено е, че са изпълнени четири
стоманобетонови колони, като две от тях са изградени плътно до стените на
жилищната сграда. Колоните са в незавършен вид, тъй като арматурата в горната
им част е оставена за полагане на стоманобетонова плоча в по-късен етап на
строителството. Върху колоните са положени дървени летви, покрити с ламарина
без да има трайно свързване с конструктивните елементи /колони/ и с жилищната
сграда. Няма изпълнени трегери /стоманобетонови греди/, които да укрепват
конструкцията и върху тях да се изпълни покривната конструкция.
Вещото лице е заключило, че така
изпълнено, покритието на процесния навес не е трайно свързан с жилищната
сграда, както и с изградените бетонови колони. Предвид това вещото лице е
приело, че предназначението на така изпълнения към момента навес е за
предпазване на терена от атмосферните условия.
С оглед горните вещото лице е дало
заключение, че от направения оглед на място може да се направи извод, че се
касае за част от започнат строеж, на който са изпълнени част от конструктивните
елементи /изградените стоманобетонови колони/, без покривна конструкция, като
двете колони са замонолитени и не могат да бъдат отделени от стените на
жилищната сграда без да се наруши целостта им.
Установено е, че процесният обект
„навес“ може да се приеме, че е започнат, но недовършен строеж, съгласно §5, т.
38 от ДР на ЗУТ. За него няма издадени строителни книжа и документи,
по-конкретно - изискващото се разрешение за строеж и няма категорични данни за
годината на изграждането му.
С оглед горните вещото лице е заключило,
че тъй като няма данни и не е ясно какъв ще бъде завършения вид на започнатия
строеж, то съществуват два варианта да се определи бъдещето застрояване:
1. Ако
след изпълнение на покривната конструкция се изпълнят оградни стени, резултата
ще бъде „пристройка към жилищната сграда“, която ще бъде функционално свързана
с жилищната сграда /сграда с идентификатор 06207.503.238.1/.
2. Ако
след изпълнение на покривната конструкция не се изпълнят оградни стени,
резултата ще бъде „навес“, долепен до основното застрояване - допълващо застрояване
/второстепенна постройка/,
но и в двата
посочени варианта строежът може да се определи, съгласно чл.137, ал. 1 ЗУТ като
„пета категория“.
С оглед всички изложени вещото лице е
заключило, че процесният „навес“ е разположен в североизточната част на имота,
на вътрешната имотна граница, с имот с идентификатор 06207.503.240 и до сграда
с идентификатор 06207.503.238.1, с размери 2,80/3,30м и височина 2,50 м.
Вещото лице е посочило също, че няма
категорични данни за времето на изграждането на процесния обект. Същият не е
заснет и отразен по кадастралната карта на гр. Брацигово, както и по
предходните кадастрални планове.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Оспорената Заповед № 580/04.04.2022 г РД-738 от 29.12.2022 г. е връчена на жалбоподателя на 04.01.2023 г. Жалбата е
подадена на 16.01.2023 г. пред Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът
за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Оспорва
се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни
актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, буква „а“ от ЗУТ, което е видно от описанието дадено в приетото по делото
заключение на вещото лице. Оспорената заповед е издадена от кмета на общината.
Предвид това, заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК
във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, като съдържа наименование на органа, който го
издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени фактически и правни
основания за издаване на акта. Предвид това не се установява порок във формата
на заповедта.
Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служителите
по чл. 223, ал. 2 в Община Брацигово. Актът е връчен на жалбоподателя, който е
упражнил и правото си на възражение съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Предвид
това не се констатира и нарушение на административнопроизводствените правила. В
допълнение следва да се посочи и, че жалбоподателят е имал възможност да
реализира защитата си чрез участие в съдебното производство, което
жалбоподателят е сторил, чрез процесуален представител, който е ангажирал и
съответните доказателствени искания.
Относно съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон,
съдът съобрази следното: от събраните по делото и неоспорени доказателства,
включително заключението на съдебно-техническата експертиза, категорично се
установява, че разпоредения за премахване навес представлява част от започнат
строеж, на който са изпълнени част от конструктивните елементи /изградените
стоманобетонови колони/, без покривна конструкция, доколкото колоните са
покрити с налични материали, които не са свързани с тях, но тъй като няма данни
и не е ясно какъв ще бъде завършения вид на започнатия строеж, съществуват два
варианта да се определи допустимостта на бъдещето застрояване:
1. Ако след изпълнение на покривната
конструкция се изпълнят оградни стени, резултата ще бъде „пристройка към
жилищната сграда“, която ще бъде функционално свързана с жилищната сграда
/сграда с идентификатор 06207.503.238.1/.
2. Ако след изпълнение на покривната
конструкция не се изпълнят оградни стени, резултата ще бъде „навес“, долепен до
основното застрояване - допълващо застрояване /второстепенна постройка/.
В
първия случай, ако бъдат изпълнени оградни стени, то строежът няма да бъде
допустим по действащите строителни правила и норми на ЗУТ с оглед разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Същата гласи, че сградите на основното застрояване
могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като
калканните стени се покриват напълно. В случая обаче строежът трябва да се
реализира на дворищно регулационната линия с УПИ IX- 1272, кв. 50, като не се
установява свързано застрояване.
Съответно,
ако строежът се реализира във втория вариант, то същият ще има характеристика
на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ и няма да бъде
допустим по действащите строителни правила и норми на ЗУТ по аргумент от чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ. Същият предвижда, че постройки на допълващото застрояване, с
изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното
застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на
вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съответно в чл. 46, ал. 5 от ЗУТ е
предвидено, че второстепенните постройки на допълващото застрояване са с
височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на
покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания
поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има
височина до 3,6 м, а по аргумент то чл. 48, ал. 5 от ЗУТ допустимо е оградите
да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. В случая обаче обектът ще надвишава
допустимата височина на плътна ограда - 2,20 м, по вътрешната граница на
съседния имот, където няма изградени постройки на допълващото застрояване и такива
не са предвидени с действащия застроителен план.
Освен
горните, видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран
като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без
издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят
доказва, че са налице строителни книжа относно строежа на процесния „навес“.
Факт
е, че за навеса не се изисква инвестиционен проект, но тъй като представлява
постройка на допълващо застрояване, по силата на чл. 147 ал.1 т.1 от ЗУТ, е
нужно разрешение за строежа му. Данни и доказателства за наличие на разрешение
за строеж обаче не са представени.
На
следващо място, в заповедта не е посочено времето на извършване на процесния
строеж, същото не се установява и от приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, не са представени и каквито и да е доказателства в тази насока и
административният орган не е изследвал възможността да се касае за търпим
строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Жалбата
на Е. Ц., която е от м. май 2022 г., освен че не се ползва с материална
доказателствена сила, не внася повече конкретика около годината на строежа. Следва
в тази връзка да се отбележи, че вещото лице е посочило, че има влязла в сила Кадастрална карта, одобрена със
Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на ИД на АГКК, но процесният строеж не е
заснет и отразен по кадастралната карта на гр. Брацигово, както и по
предходните кадастрални планове. Тоест следва извод, че навесът не е изграден
преди 2012 г. Независимо от това и предвид липсата на категорични данни за
точната година на постояване на процесния „навес“ съдът следва да
обсъди хипотезите на търпим строеж. На
първо място, съгласно §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, касаещи строежи изградени до 7
април 1987 г., в тази хипотеза освен, че трябва да е изграден до 1987 г., за да
се квалифицира строежът за търпим, е нужно още 1/ за същия да няма строителни
книжа и 2/ строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон. Без съмнение, за процесния навес няма издадени строителни
книжа и това не е спорно по делото. Действалата към посочения момент на
изпълнение на процесния строеж нормативна регламентация е ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ
/отм./, Наредба № 5/1977 за правила и норми по териториално и селищно
устройство /отм.- действала от 1977-1995 г./, Строителни правила и норми за
изграждане на населените места /отм.- действали в периода 1959-1977 г./.
Съгласно установените параметри на строежа посочени в заключението на вещото
лице, строежът противоречи на разпоредбите на чл. 62 от Наредба № 5/1977 г.,
съгласно която при малкоетажно жилищно застрояване с височина до 10 м нормите
за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната
регулационна линия - най-малко 3 метра. Съответно, съобразно чл. 113, ал.1 от
същата наредба, сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на
гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната
регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване.
Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и
ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и
постройките на допълващото застрояване. В случая обаче се установява, че
строежът независимо от варианта на довършването му няма да е отговарял на
изискванията на Наредба № 5/1977 г. Тоест строежът не е отговарял на строителните
правила и норми, действали до 1987 г. и няма как да се квалифицира като търпим
по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Безспорно
е установено, че строежът не е деклариран в Община Брацигово, за да се обсъждат
хипотезите на §16, ал. 2, и ал. 3 от ПР на ЗУТ /а и данни за изграждането му в
периода 1987- 02.01.2001 г. не са налични по делото/.
За
пълнота следва да се обсъди и дали не е налице търпим строеж по смисъла на §
127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ако се приеме, че строежът е изграден в периода
02.01.2001- 31.03.2001 г. /въпреки, че такива данни не са налице/, като в този
случай относими са разпоредбите на ЗУТ. Съгласно чл. 42 ал. 2 изр. 1 от ЗУТ /в
приложимата редакция/, постройки от допълващото застрояване /каквато се явява
навесът/ не могат да се разполагат на уличната регулационна линия и между нея и
сградите на основното застрояване. Навесът не попада в тази хипотеза, тъй като е
изграден на вътрешната граница със съседен УПИ. Калканната стена на процесния
навес, според заключението на вещото лице, е на сграда от основно застрояване в
същия имот, собственост на жалбоподателя. В съседния имот няма постройки, т.е. „навесът“
не е изграден в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
Що
се касае до възражението на жалбоподателя, че не той бил извършил строежа,
следва да се има предвид, че както в жалбата си същият посочва, че е собственик
на недвижимия имот, това е установено и от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, вкл. с описаните нотариални актове в констативния акт. Като извършител на
процесния строеж жалбоподателят е посочен и в жалбата на Е. Ц. и като такъв е
бил възприет от административния орган. В заключението си вещото лице, също е
посочило жалбоподателят като собственик на недвижимия имот. Предвид това, следва
да се посочи, че в практиката си ВАС е възприел, че дори образувано срещу
неизвестен извършител, който впоследствие е установен, производството по
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е законосъобразно проведено
и липсата на съставен нов констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не е необходимо,
тъй като действителният извършител разполага със средства за защита –
възможността да обори констатациите по акта в хода на производството по съдебно
обжалване на крайния акт – в този см. Решение № 182 от 07.01.2010 г. по адм. д.
№ 11195/2009 г., ІІ отд. на ВАС и др. В случая жалбоподателят е адресат на
оспорената заповед и само той е надлежна страна в процеса, като в рамките на
съдебното производство му е предоставена възможност за защита в най-пълна
степен, вкл. с право да ангажира пълен набор от доказателствени средства,
посредством които да обори констатациите по констативния акт. Същите не бяха
оборени.
С
оглед изложеното, съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин,
че строежът на жалбоподателя е извършен без изискващото се разрешение за
строеж, което го определя като незаконен. По изложените по-горе съображения не
са налице предпоставките за търпимост. Като е разпоредил премахването на
строежа, Кметът на Община Брацигово е постановил административен акт, издаден в
съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и
жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на Община Брацигово сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв.
Предвид
изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.К.Ч., ЕГН ********** ***, против Заповед № РД-738 от 29.12.2022 г.
на Кмета на Община Брацигово, с която е наредено премахването на незаконен
строеж – Навес, реализиран в поземлен имот с идентификатор 06207.503.238 по
КККР на гр. Брацигово.
ОСЪЖДА
А.К.Ч., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ:
(п)