№ 7577
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110171444 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Княз Дондуков” № 59, чрез адв. М., и ответникът З***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, чрез юрк. Илиев.
Предявен е иск по чл.411 КЗ за сумите:
- 2837,08лв. – главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-499-
50009, ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до плащането;
-175,75лв. – обезщетение за забава за периода 5.5.2021г./датата на отказа на ответника да
плати по регресната претенция/-13.12.2021г.
Твърденията на ищеца са: ищецът е застраховател по договор за застраховка “Каско” на л.а.
Пежо 3008 с рег. № Р7400ВХ, обективиран в застрахователна полица №20-
0300/303/5004404. Ответникът е застраховател по договор за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите на водача на л.а. Ауди А4 с рег. №СМ3936АН. На
1.2.2021г. около 14,08ч. по пътя за к.к. Пампорово, близо до гр. Бачково настъпило ПТП
между двата автомобила. Водач на л.а. Пежо 3008 бил Хюс. Р. Кюч. с ЕГН **********, тел.
**********, а водач на л.а. Ауди А4 бил Здр. К. Б. с дата на раждане 28.11.1967г.
Вследствие на ПТП-то по л.а. Пежо 3008 настъпили вреди, които се дължали на виновното
противоправно поведение на водача на л.а. Ауди А4 - не пропуснал другия автомобил при
изпреварване. За отстраняване на вредите ищецът изплатил на доверен сервиз сумата
2822,08лв. Ответникът бил поканен за възстанови платеното обезщетение, но отказал с
писмо от 5.5.2021г.
Ответникът оспорва иска. Прави възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение, механизма на ПТП и вината на
застрахования при него водач. Възразява, че сумата е завишена, като отразява стойността на
1
ремонта по цени на фирмен сервиз, а не по средни пазарни цени.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключване на валиден договор за
застраховка Каско, както и че е осъществено противоправно поведение – нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, вследствие на което е настъпило ПТП с л.а,
застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца; вреди в причинна връзка с ПТП,
стойност на вредите, плащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на застрахования
при него водач, евентуално да докаже съпричиняване.
Страните не спорят, че:
Ответникът е застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите на водача на л.а. Ауди А4 с рег. №СМ3936АН.
На 1.2.2021г. около 14,08ч. по пътя за к.к. Пампорово, близо до гр. Бачково настъпило ПТП
между двата автомобила. Водач на л.а. Пежо 3008 бил Хюс. Р. Кюч. с ЕГН **********, а
водач на л.а. Ауди А4 бил Здр. К. Б. с дата на раждане 28.11.1967г.
За отстраняване на вредите ищецът изплатил на доверен сервиз сумата 2822,08лв.
Стойността на ликвидационните разноски е 15лв. Стойността на законната лихва върху
главницата за периода 5.5.2021г. -13.12.2021г. е 175,75лв.
Ответникът бил поканен за възстанови платеното обезщетение, но отказал с писмо от
5.5.2021г.
Спорно между страните е: съществува ли застрахователно правоотношение между ищеца и
застрахования, механизмът на ПТП, дали е налице съпричиняване; стойността на вредите,
вината на водача на л.а. Ауди А4, причинно-следствената връзка между ПТП и всички
отстранени щети.
От фактическа страна по делото се установи следното:
От показанията на свидетеля Хасан К., дадени в разпит по делегация пред РС-Тутракан, се
посочва, че е участвал в ПТП през м. февруари 2021 г. Твърди, че по време на ПТП е
управлявал личния си лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. № Р7400ВХ. Посочва, че на
двулентов пътен участък (по една лента във всяка посока), около 15,00 ч. или 16,00 ч., на
влажен път и сумрачно, но ясно време, се е движел по пътя след Девин или след Бачково по
посока Пампорово, като пред неговия автомобил е пътувал син автомобил, немска марка
(свидетелят не си спомня точно марката), а пред него – тежкотоварен камион. Посочва, че
камиона се е движел бавно, поради което е искал да изпревари пътуващия пред него
автомобил и да застане между него и камиона, като е предприел маневрата изпреварване при
начална скорост 20 км/ч, при започване на изпреварването е подал светлинен сигнал първо с
къси, а после и с дълги светлини на фаровете, след това е подал ляв мигач и е предприел
маневрата изпреварване. По време на изпреварването се е изравнил с движещия се пред него
син автомобил, като е развил скорост около 50 км/ч, но по същото време синия автомобил
2
също е предприел маневра изпреварване и по този начин е настъпил удар между двете МПС,
като вследствие на удара предната лява гума на синия автомобил се удря в предната дясна
гума на управлявания от свидетеля К. лек автомобил „Пежо 3008“, вследствие на което
синята кола се е изтласкала леко нагоре и след това е ударила в дясната задна част
управлявания от свидетеля К. лек автомобил. Посочва, че се е опитал да избегне удара и в
първия момент, в който е възприел, че синият лек автомобил е предприел маневрата
изпреварване свидетеля К. е отклонил управляваното от него МПС вляво, но пътят е бил
ограничен от мантинела. Посочва, че след ПТП двамата водачи са се отбили и са звъннали
на полицейските органи, които са ги посъветвали да направят двустранен констативен
протокол за ПТП, двамата водачи са написали протокол, свидетелят К. посочва, че водачът
на другия лек автомобил е бил притеснен и е признал вината си, като свидетелят К. му е
помогнал да попълни неговата колонка в ДКП. Твърди, че вредите след ПТП по
управлявания от свидетеля К. лек автомобил са били преден десен калник, заден десен
калник, предна дясна джанта, по вратите е имало спукани защитни лайсни от хром с
пластмаса, които впоследствие са били сменени от сервиза, а вредите по синия автомобил са
били: преден ляв калник, както и съмнения за увреди по заден ляв калник. В писмени
обяснения на св. К., представени от ищеца в заверен препис с исковата молба, се посочва
също, че маркировката на пътния участък е била непрекъсната, но понеже в този пътен
участък често са се получавали задръствания свидетеля К. е решил да предприеме маневрата
изпреварване.
От показанията на свидетеля З.Б., дадени в разпит по делегация пред РС-Смолян, се
посочва, че е участвал в ПТП през м. февруари или март 2021 г. Твърди, че по време на ПТП
е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СМ3936МС, с цвят син металик,
собственост на сина му Емилиян Здравков. Твърди, че се е движел в колона, зад товарен
автомобил, а зад него е имало още една кола с шуменска регистрация, марка „Пежо 507“,
цвят бордо. Твърди, че инцидента е станал непосредствено преди ляв завой на пътния
участък, като водачът на лек автомобил „Пежо“, при предприемане на изпреварване и
движейки се в съседната лента за насрещно движение, е навлязъл в лентата, в която се е
движел автомобил „Ауди А4“ и го е ударил странично. Свидетелят Б. посочва, че движейки
се по пътния участък непосредствено преди ПТП се е оглеждал и е възнамерявал да
предприеме маневра изпреварване, но твърди, че не напускал пътната лента и инцидента е
настъпил в неговата пътна лента, докато синия автомобил Пежо е предприемал маневра
изпреварване. Посочва, че ПТП е станало на пътен участък, разположен след третия тунел
посока Пловдив-Смолян, в участъка след Бачково, около 1 часа на обяд. Инцидентът станал
в светлата част на деня, пътят бил мокър, но чист и незаледен, не е валяло и не е имало
слънце, метеорологичната обстановка била нормална за сезона. След инцидента посочва, че
с водача на автомобил Пежо са попълнили ДКП, нямали са разногласия и не са спорели за
вината. Твърди, че след ПТП се установило, че вредите по управлявания от свидетеля Б. лек
автомобил „Ауди“ са били задна и предна лява врата, преден ляв калник и не е сигурен за
увреждания по заден ляв калник, а вредите по автомобила „Пежо“ с плевенска регистрация
са били: калниците, както и наранена декоративна вежда на преден десен калник, като и
3
двата автомобила след инцидента са можели да се движат на собствен ход. При предявяване
на ДКП свидетелят Б. посочва, че подписа, положен в графа за водач Б, колона 14 на ДКП
действително е негов, но протоколът е попълнен от водача на другото МПС. В представено
като доказателство към отговора на исковата молба в заверен препис уведомление,
подписано от св. Б., се посочва, че движейки се по пътния участък изпреварващият го лек
автомобил „Пежо“, движещ се в лентата за насрещно движение, го удря на ляв завой. Към
обяснението има приложена схема на пътния инцидент, като св. Б. посочва, че не е правил
скица в ДКП и скицата е попълнена без негово знание.
Свидетелските показания на двамата свидетели имат редица общи елементи, които
индицират на тяхната достоверност – време, място на настъпване на инцидента, пътна и
метеорологична обстановка, в които части показанията на двамата свидетели съвпадат.
Съдът намира, че различията и неточностите относно точния ден, точния час на инцидента
(св. К. сочи, че ПТП е настъпило около 15,00 ч. или 16,00 ч.; св. Б. – около 1 часа на обяд),
марката на другото МПС (в показанията на св. К. се посочва, че другият участник в ПТП е
управлявал немска марка МПС, вероятно „Фолксваген“, докато в действителност той е
управлявал МПС марка „Ауди“) не са съществени и не само не опровергават участието на
двамата водачи в процесното ПТП, но са и индиция, че показанията им не са съгласувани и
предварително повлияни от някоя от страните по делото. Посочените от страните
обстоятелства съвпадат с данните в ДКП от 01.02.2021 г., с изключение на схемата на ПТП
(с която противоречат свидетелските показания на св. Б.).
Съдът намира, с оглед съвкупната преценка на показанията на свидетелите, че пътния
инцидент е настъпил на 01.02.2021 г., около 14 ч на обяд, на пътен участък с двулентов път,
разположен след третия тунел посока Пловдив-Смолян, в участъка след Бачково. Страните
не спорят, че инцидентът е станал на двулентов път, по една лента във всяка посока на
движение, разделен с единична непрекъсната лента, на влажен, но незаледен пътен участък
и сумрачно, но ясно време, при нормална за сезона метеорологичната обстановка. Преди
инцидента в колона, един зад друг са се движели няколко МПС, най-отзад е бил лек
автомобил „Пежо 3008” с рег. № Р7400ВХ, управляван от Хасан К., пред него се е движел
лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СМ3936МС, управляван от З.Б., а най-отпред се е движел
тежкотоварен камион, неизвестна марка и модел. Преди инцидента МПС в колоната са се
движели със скорост около 20-30 км/ч. МПС, движещо се в най-задната част на колоната,
лек автомобил „Пежо 3008”, управлявано от Хасан К., е предприело маневра изпреварване,
непосредствено преди ляв завой на пътния участък. В същото време, движещия се пред него
лек автомобил „Ауди А4“, управляван от З.Б. също е предприел маневра изпреварване,
непосредствено преди завоя, като процесното ПТП е настъпило в лявата пътната лента за
насрещно движение. Поради извършването на маневра, водачът на автомобил „Пежо 3008”
не могъл да се отклони своето МПС, за да избегне съприкосновението между неговия лек
автомобил и навлизащия в неговата пътна лента лек автомобил „Ауди А4“, без да се удари в
ограничителната мантинела вляво. Вследствие на удара предната лява гума на автомобил
„Ауди А4“, управляван от З.Б., се удря в предната дясна гума на управлявания от Хасан К.
4
лек автомобил „Пежо 3008“, вследствие на което „Ауди” е ударил в дясната задна част
управлявания от К. лек автомобил „Пежо”. След инцидента страните са попълнили
двустранен констативен протокол, който е бил попълнен изцяло от водача на лек автомобил
„Пежо 3008” Хасан К., включително в частта относно обстоятелствата, касаещи лек
автомобил „Ауди”, като неговият водач само се е подписал на протокола. Този извод се
подкрепя от показанията на всеки от двамата участници в процесното ПТП. Поради това, че
протоколът е изготвен само от едната страна, съдът кредитира данните, дадени в писмени
обяснения от св. Б. (л. 36 по делото), че по време на изготвяне на ДКП страните не са
изготвили скица на ПТП и впоследствие, след полагане на подписа на Б. върху протокола,
скицата е била изготвена допълнително от К.. Съдът кредитира показанията на свидетеля К.,
водач на лек автомобил „Пежо” в частта относно механизма на настъпване на ПТП, намира,
че не е логично при незаледен пътен участък и при липса на повреди в кормилната уредба на
лек автомобил „Пежо” (за което няма данни по делото и по СТЕ), при предприемане на
маневра изпреварване в насрещна, лява пътна лента и в същото време при започване на
маневра завиване вляво, лекия автомобил „Пежо” да се отклони в дясна пътна лента и да
удари намиращо се там МПС „Ауди”. В този случай, с оглед правилата на житейската
логика, следва да се приеме или че водачът на лек автомобил „Ауди” е навлязъл в лявата
пътна лента заради твърде остър ляв завой, или той е навлязъл в лявата пътна лента защото
също е предприел маневра изпреварване на забранен пътен участък. В своите свидетелски
показания обаче водачът на лек автомобил „Ауди” К.ов споделя, че се е оглеждал и е
възнамерявал да предприеме маневра изпреварване, защото движещият се пред него камион
се е движел бавно, но все пак посочва, че не е предприел маневрата и към момента на
процесното ПТП е останал в своята пътна лента. Поради гореизложеното съдът не
кредитира свидетелските показания на свидетеля К.ов, в частта, в която посочва, че не е
навлязъл в насрещното пътно платно и не е извършил маневрата изпреварване.
От правна страна, съдът намира, че вина за инцидента носят и двамата водачи, които са
предприели неправомерно поведение: водачът на лек автомобил „Пежо 3008” и водачът на
лек автомобил „Ауди А4“ са предприели маневра изпреварване непосредствено преди ляв
завой в пътния участък и при наличие на непрекъсната линия, с което виновно са нарушили
разпоредбите на чл.43, т.1 ЗДвП. Водачът на лек автомобил „Ауди” е нарушил също така и
правилото на чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП, предприемайки маневрата изпреварване, докато в
съседната пътна лента вече е имало друго МПС, предприело маневра изпреварване.
Поведението и на двамата водачи е в причинна връзка с пътния инцидент, защото ако всеки
от водачите не беше извършил правонарушение, нямаше да настъпи и пътният инцидент и
да настъпят щетите, следователно поведението на всеки водач е предпоставка за настъпване
на процесното ПТП. Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗДвП е основателно и намира, че съпричиняването от страна на водача на лек
автомобил „Пежо 3008” с рег. № Р7400ВХ е в размер на 50%, поради което следва да се
намали и обезщетението с размера на съпричиняването на вредите.
Относно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“: по делото ищецът
5
представя неподписана застрахователна полица по застраховка „Каско”, като в отговора на
исковата молба ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и увреденото лице и прави искане по чл.183 ГПК ищецът да представи
оригинал или официално заверен препис на застрахователна полица по застраховка „Каско”.
Съгласно Решение № 47 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1021/2011 г., I т. о., ТК по силата
на чл. 184, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или други писмен акт, като писмената форма е форма за
действителност на договора. Компютърната разпечатка за съществуващо застрахователно
правоотношение, която не носи подписите на страните по договора, не представлява
писмена форма за действителност на договора. Според нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или
друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от
договора. В процесния случай ищецът представя по делото компютърна разпечатка за
наличието на застрахователна полица по застраховка „Каско”, подписано уведомление за
щети по МПС (лист 15 по делото), писмено обяснения на Хюс. Р. Кюч. с подпис на лицето
(лист 16 по делото), приемо-предавателен протокол за предаване на застрахован лек
автомобил „Пежо”, с рег. № Р7400ВХ на Х.К., с подпис на последния (лист 21 по делото).
Между страните не е спорно, че за отстраняване на щетите ищецът е заплатил на доверен
сервиз сумата 2822,08 лв. Според трайно установената съдебна практика (Определение №
371 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 896/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 184 от 7.04.2016 г.
на ВКС по т. д. № 2744/2014 г., I т. о., ТК) неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори
действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост
по ЗЗД (чл. 27 и сл. ЗЗД). Страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението – чл.
293, ал. 3 ТЗ. Върховният касационен съд е посочил, че когато фактите по делото
недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението
на застрахования в застрахователния договор, като въпреки неточното попълване на
данните за автомобила и липсата на подпис на застрахования, застрахователят е приел
плащането на премията, осчетоводил е полицата и е изпратил данните от нея в
Информационния център към Гаранционния фонд (касае се за застраховка "Гражданска
отговорност"), изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и
застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния договор
поради липсата на подпис на застрахования.
Както е посочено в решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г., II т. о. на ВКС, решение
№ 115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г., I т. о. на ВКС, неподписването на полицата от
застрахования е преодоляно със завеждането на щета и изплащане на обезщетение.
Отделно от това, възражение за оспорване действителността на изявлението не може да се
направи и от лицето, срещу което застрахователят се суброгира с плащане на
обезщетението, тъй като отговорността на това лице се поражда на плоскостта на
6
непозволеното увреждане, а не на плоскостта на договорната отговорност.
Застрахователното правоотношение е относително, поражда права и задължения за страните
по него, поради което трето лице, в случая застрахователя по гражданска отговорност, не
разполага с възраженията на застрахователя срещу застрахования относно действителността
на договора за застраховка „Каско”. Следователно, следва да се приеме, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице.
Относно стойността на вредите: по делото е прието заключение и допълнително заключение
към САТЕ, съгласно което стойността на възстановяване на автомобила по средни пазарни
цени е 2230,18 лв. От техническа гледна точна вредите, които са описани в приложена от
ищеца фактура за възстановителни дейности и оценени от вещото лице в допълнителната
автотехническа експертиза, са вследствие на процесното ПТП. Съдът кредитира
представената по делото автотехническа експертиза като обективна и обоснована,
отговаряща на останалия по делото фактически и доказателствен материал.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Относно
размера на подлежащите за възстановяване щети е налице и постоянна практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от
22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о.,
приложими и при сега действащия КЗ, според която Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Прието с
цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по
Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При
съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице
може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури
за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Така, съгласно
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г.
7
по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ. Макар и частите, които са повредени, в действителност да
не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на
застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено
да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда.
При частична вреди, какъвто е настоящият случай, размерът на застрахователното
обезщетение е равен на възстановителната стойност на имуществото. Според нормата на чл.
400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Доколкото чл. 400, ал. 2 КЗ изрично предвижда, че стойността на застрахователното
обезщетение при частична повреда следва да бъде изчислена на базата на цената на нови
части, съдът намира, че обезщетението следва да бъде изчислено именно въз основа на
стойността на нови части, чрез които автомобилът би се възстановил в същия вид и
качество. Поставяне на части втора употреба, освен че не е предвидено като възможност от
законодателя, не може да гарантира, че автомобилът би бил възстановен в състоянието, в
което се е намирал към момента на настъпването на застрахователното събитие. Наложената
в част от обществото практика за извършване на ремонт на автомобилите с употребявани
части не може да бъде прилагана в отношенията между застрахован и застраховател,
доколкото същите са изрично уредени чрез договорите за застраховане и приложимия закон,
а отделните лица, избрали да ремонтират автомобила си с части втора употреба са
направили това по своя воля и на свои риск. Следва да бъде посочено също, че не може да се
очаква и изисква от застрахования да полага усилия за издирването на части втора употреба,
при условие че не е ясно дори дали би намерил такива, къде и кога.
На следващо място, ответникът възразява, че автомобилът е ремонтиран в официален сервиз
на марката, с оригинални части, макар да е бил извън гаранционен срок. В заключението на
вещото лице по СТЕ е посочено, че към датата на ПТП лек автомобил „Пежо 3008”, с рег. №
Р7400ВХ e бил на 4 месеца и 27 дни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 от Методика за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (Обн. ДВ. бр.25
от 24 Март 2006г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2008г., отм. ДВ. бр.90 от 31 Октомври 2014г.,
в сила до приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
8
превозни средства - ДВ, бр. 90 от 2014 г., в сила от 04.11.2014 г.) застрахователят е обвързан
от цените за ремонт на официалния сервиз на марката и с вложени оригинални части само за
МПС, които са в гаранционен срок, т.е. със срок на експлоатация до 3 години вкл. от датата
на производството или датата на регистрация в ново състояние. За останалите МПС, със
срок на експлоатация повече от 3 години, уврежданията се заплащат по средни пазарни цени
и застрахователят не е обвързан от цените на оригиналните части и труда за ремонт в
официален сервиз на марката. В процесния случай обаче вещото лице по СТЕ посочва, че на
българския пазар не са налични алтернативни части за подмяна, поради което единствения
начин за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил е с ремонт с
официални части на марката. Поради това в процесния случай следва да се приеме, че
средната пазарна цена съвпада със стойността на оригинални части на марката (доколкото
на пазара не се предлагат други части), поради което възражението на ответника в тази
посока се явява неоснователно.
Въз основа на горепосоченото съдът намира, че стойността на необходимите материали и
труд за възстановяване на уврежданията по автомобила, вследствие на процесното ПТП са в
размер на 2230,18 лв. Съдът намира, че следва да намали обезщетението с оглед приетата
степен на съпричиняване в размер на 50%, поради което дължимата сума от ответника е в
размер на половината от действителната стойност на вредите и е в размер на 1115,09 лв.,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен до посочената сума, а за горницата
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно иска за мораторна лихва: след като главницата е частично основателна, съдът
намира, че следва да преизчисли размера и на мораторната лихва за забава, доколкото
последната се явява акцесорно вземане и зависи от размера на главното вземане
(главницата). Мораторната лихва за забава е претендирана за периода от отказа за заплащане
на обезщетение от страна на ответника – 05.05.2021 г. до датата на предявяване на исковата
молба – 13.12.2021 г. и е в размер на 69.08 лв., с оглед приетия за основателен размер на
главницата (застрахователното обезщетение) в размер на 1115,09 лв.
Относно разноските: разноските на ищеца са в общ размер 862,56 лв., от които 529,08 лв. –
адвокатско възнаграждение, 163,48 лв. – държавна такса, 150 лв. – депозит за САТЕ и 20 лв.
– депозит за разпит на свидетел. Ответникът претендира разноски в размер на 270 лв, от
които 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. – депозит за вещи лица, 20 лв. –
депозит за разпит на свидетел. Претендираните от ищеца и ответника разноски са доказани
с представените по делото доказателства. Съобразно уважената част на иска на ищеца се
дължат разноски в размер на 339,02 лв., а на ответника – 163,97 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Воден от горното, Софийски районен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София, и адрес на управление: район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87Д да заплати на З***, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление: р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 1115,09 лв.,
представляваща дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-
499-500009 за имуществени вреди на л.а. „Пежо 3008“ с рег. № Р7400ВХ, вследствие
настъпване на ПТП на 01.02.2021г. на пътя за гр. Пампорово близо до гр. Бачково, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 13.12.2021г. до окончателно плащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважената част от 1115,09 лв. до пълния
претендиран размер на обезщетението от 2837,08 лв.
ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София, и адрес на управление: район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87Д да заплати на З***, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление: р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16 сумата 339,02 лв. –
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З***, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н
Лозенец, ул. „Сребърна“ № да заплати на **** АД, ЕИК ***, със седалище в гр. София, и
адрес на управление: район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87Д сумата 163,97 лв. –
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10