Р Е Ш Е Н И Е
№ 883 10.03.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КОВАЧЕВА
Секретар: Недялка Димитрова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6556 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я. В., Д. Х. и И. Х., с която се
моли съда да приеме за установено, че ответникът М.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** дължи на ищеца сумата от 4824,96 лева главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ********** от 14.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 05.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1886/2019 г. на БРС.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор потребителски
кредит № **********
от 14.06.2018 г., като ищецът е предоставил на ответника заем в
размер на 2000 лева, които е следвало да
върне на 24 месечни вноски. Длъжникът не е изпълнявал в срок задълженията си по
договора. На 11.02.2019 г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, в което
е посочено, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Моли се за уважаване на исковете и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор по исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № ********** от 14.06.2018 г. Със същия ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска 123,64 лева, ГПР от 49,89 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1857,60 лева и общо задължение за погасяване в размер на 4824,96 лева. Приложени са и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план, извлечение от сметка към договора. От представен документ за кредитен превод се установява, че на 14.06.2018 г. ищецът е превел по сметка на ответника сума в размер на 2000 лева.
Ищецът претендира плащане на цялата сума по кредита на основание настъпила предсрочна изискуемост на 18.09.2018 г. на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора, за което длъжникът е уведомен с писмо от 11.02.2019 г. Видно от отбелязването върху обратната разписка, писмото не е получено, тъй като лицето не живее на адреса.
Настоящият съдебен състав
се придържа към практиката на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди
предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС е недопустимо в
исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се
изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение. В т. 18 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС е
посочено, че „Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.
2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател.”. По делото не са налице доказателства за това, че
ищецът е уведомил надлежно длъжника за това, че е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Приложението на разрешенията на т. 18 и необходимостта за уведомяване
на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по
отношение на небанковите финансови институции (решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд.). В този смисъл, доколкото в
случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на
основанията в т. 12, т. 3 от ОУ.
Следва обаче да бъдат
отчетени вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното
дирене, в какъвто смисъл е т. 1.2 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС. Ето защо и предявеният в настоящото
производство иск се явява основателен до размера на падежиралите вноски към
18.02.2020 г., които съобразно приложения погасителен план са 20, като
последната е с падеж 15.02.2020 г. Същите са в размер на общо 2472,80
лева и включват главница и
лихва.
Съдът намира за
неоснователно искането на ищеца за присъждане на претендираната сума от
1857,60 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Търсеното
възнаграждение според т. 15 от Общите условия към договора се дължи за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. Тази разпоредба от
договора противоречи на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което
означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства
кредитора, като предвижда получаването на такса, която не се допуска от закона,
без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите,
за които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени. Ето защо тази
клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще
става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те
следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този
начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на
законната лихва, поради което клаузата е нищожна.
Ето защо исковата претенция
следва да бъде уважена само до размера от 2472,80 лева и да бъде отхвърлена за
горницата над тази сума дои пълния претендиран размер от 4824,96 лева.
На ищеца се дължат разноски
в настоящото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска,
в размер на общо 222,58 лева, в които е включено и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 150 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я. В., Д. Х. и И. Х., сумата от 2472,80 лева (две хиляди четиристотин
седемдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 14.06.2018 г. за
периода до 15.07.2018 г. – 15.02.2020 г. (общо 20 вноски), включващи главница и
възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 01.03.2019 г., до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 05.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1886/2019
г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния
претендиран размер от 4824,96 лева.
ОСЪЖДА М.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я. В., Д. Х. и И. Х., сума в
размер на 222,58 лева (двеста двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки)
съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА