Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
гр.Враца, 09.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
троен административен състав в публичното заседание на 12.04.2022г.
/дванадесети април, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ к.адм. д.№ 138 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК
/Административно-процесуалния кодекс/ във
вр. с чл.72 ал.4 от ЗМВР /Закон за Министерство на вътрешните
работи/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на **
при РУ *** при ОД на МВР Враца С.П.С.,
предявена чрез пълномощника му юрисконсулт Д.П., против РЕШЕНИЕ № 41/20.01.2022г., постановено по
адм.д. № 895/2021г. на Районен съд
Враца, с което е отменена издадената от него ЗАПОВЕД за задържане на лицето В.Т.К.
***, с деловоден
№1795зз-230/08.06.2021г.
В жалбата на касатора С.С., като
касационно основание за отмяна на оспореното решение, като неправилно се сочи
нарушаване на материалния закон при постановяването му. Изтъква се, че незаконосъобразно
първостепенният съд е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на
заповедта, тъй като не е имало данни за извършено престъпление, без да се
съобрази с разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, според която органите на МВР
са овластени да издават такива заповеди за нуждите на разследването спрямо
лицата, за които има вероятност да са извършили престъпление. Прави се искане
за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед за задържане. Не
се явява представител пред съда.
Ответникът по
касационната жалба В.К., чрез пълномощ-ника си * М.Б. *** пред съда, оспорва
жалбата и прави искане за отхвърлянето й. Заявява се, че въззивният съд е направил подробен анализ на
събраните пред него доказателства, достигнал е до обоснования извод за незаконосъобразност
на заповедта, като правилно е приложил и материалния закон. Претендират се разноски.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че правилно и
законосъобразно лицето В.К. е било задържано за 24 часа и неправилно РС е
отменил заповедта.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения
преклузивен срок, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С Решение № 41/20.01.2022г., постановено по адм.д. № 895/2021г.
на Районен съд Враца, е отменена
издадена ЗАПОВЕД за задържане на лицето В.Т.К. ***, с деловоден №1795зз-230/08.06.2021г. Със заповедта
издадена от ** при РУ- ***, С. С., лицето В.К. е задържано за срок от 24 часа на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка чл.194 ал.1 от НК за това, че за
времето от 20.00 ч. на 06.06.2021г. до 08.30 ч. на 07.06.2021г. в с.***, е
отнел чужди движими вещи – 2бр. дрелки, 1бр. флекс, 1бр. моторен тример и 1бр.
моторна резачка, 1 бр. зеге и 1бр.
винтоверт с материя, без съгласието на собственика Т.Н.К. от гр. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал относими към спора доказателства, обсъдил ги е поотделно и
в тяхната съвкупност, въз основа на което е направил и извода си за незаконо-съобразност
на оспорения пред него административен акт. Не е допуснато и нарушение на
материалния закон. Законосъобразен е изводът, че заповедта за задържане е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържаща минимума
от изискуемите реквизити, което не
я прави нищожна. За да се упражни правомощието по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР
обаче, каквото основание е вписано в
оспорената заповед, е необходимо да има данни, че лицето е извършило
престъпление, в случая предвиденото в
чл.194 ал.1 от НК, както е посочено в нея. Обосновано първостепенният съд е
приел, че нито при първоначално
подадения сигнал, нито по време на разследването е имало наличие на данни, от
които може да се направи основателно предположение, че конкретното лице е
извършило престъпле-нието. За да е налице обосновано подозрение, следва да са
налице факти и информация, които биха
убедили един безпристрастен наблюдател, че дадено лице може да е извършило
престъпление, като подозрението следва да се отнася до конкретно такова.
Единствения факт е изразеното съмнение от близък на пострадалата Т.Н.К., а
именно синът й св. В.К.В., че съседът му В.К. е извършител на кражбата. Няма
изложени нито фактически основания за
издаване на заповедта, нито мотиви защо се налага на лицето, адресат на същата,
да бъде ограничено правото на свободно
придвижване именно по този начин, което възпрепятства съдът да упражни ефективен съдебен контрол върху начина на
формиране на волеизявлението на органа. Като
е приел, че оспореният пред него
административен акт е незаконосъобразен и го е отменил, въззивният съд е
постановил правилен съдебен акт.
При
служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, касационният състав не намира основания извън
посочените в касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон.
При така изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против
него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответника
по касация В.К. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8
ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес - за дела по ЗМВР
възнаграждението е 400 лв., каквото възнаграждение е посочил и поискал като
разноски ответника. Съгласно обаче Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016
и С-2016г., в които Съдът на ЕС /СЕС/ приема, че чл.101 § 1 от ДФЕС, във вр. с
чл.4 § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на
България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат –
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен от Наредба, приета от
професионалната организация на адвокатите, като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък
от минималния размер, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101 § 1 от ДФЕС. Следователно, след постановяване на горното
решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право
– чл.101 §1 от ДФЕС пред националното законодателство, следва по всяко дело
националния съд задължително, наред с величината на защитавания интерес, трябва
да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално
извършените дейности от пълномощника, като съдът не следва и не е длъжен да се
ограничава от определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на
конкретните видове правна дейност.
Преценявайки фактическата и правна
сложност на делото, както и реално извършените дейности от пълномощника на
ответника по касация пред настоящата инстанция, съдът приема, че следва да се
присъдят разноски на ответника за
адвокатско възнаграждение – сумата от 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 41/20.01.2022г.,
постановено по адм.д. № 895/2021г.
на Районен съд Враца, с което е отменена Заповед за задържане на
лицето В.Т.К. ***-230/ 08.06.2021г., издадена от ** при РУ *** при ОД на МВР Враца,
С.П.С..
ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на В.Т.К. ***,
сума в размер на 100 /сто/ лева, представляващи направени разноски за
адвокатска защита пред настоящата инстанци
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.