Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА КОЕВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 6249 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 22105/30.12.2016 г., постановено по гр. д.
№ 8325/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 46 състав, е отхвърлен предявения от Г.Т.Т.
срещу М.В.И. и Т.К.И. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1
ЗС – за признаване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
основание давностно владение на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: АТЕЛИЕ №
2, находящо се в гр. София, ул. „*********, застроено с площ от 68, 50 кв. м.,
при граници: на изток – Т.Б., на запад – двор, на север – улица, на юг –
стълбище, ведно с 1, 604 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото. Ищецът е осъден за заплати на ответниците сторените по
делото разноски в размер на по 1 000 лв. за всеки един от тях.
Срещу постановеното съдебно решение е постъпила
въззивна жалба от ищеца Г.Т.Т., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е постановено в нарушение на установения в чл.6, ал.2 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес. За да отхвърли
предявения иск решаващият съд се е позовал на факти, които не са заявени от
ответниците, а именно: че владението на ищеца по отношение на втория ответник
било скрито. Такова възражение не е
релевирано по делото. Съдът не може да се произнася по възражения, които не са
включени в спорния предмет на делото. Отделно от това не е налице установяване
на владение по скрит начин. Ответниците не осъществяват фактическа власт върху
имота още при закупуването му, поради което не може да е налице отнемане на
владението по скрит начин от страна на ищеца. Счита, че изводите на СРС са
формирани в противоречие с института на съпружеската имуществена общност, чиято
основна характеристика е, че е бездялова и съответно съпрузите не притежават
идеални части от общата вещ. В писмения отговор се съдържа признание от втория
ответника, че представената по делото нотариална покана изхожда от двамата
съпрузи. Излага съображения, че съдът не е изпълнил вмененото му задължение да
обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страните. Не
е налице изложение в мотивите на съда кои факти приема за установени и въз
основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и
доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната
взаимна връзка и зависимост, в каквато насока е и формираната съдебна практика.
Моли съда да отмени обжалваното решение, да уважи предявения иск, като му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците М.В.И. и
Т.К.И., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Макар част от изводите на СРС да не са обосновани,
то решаващите такива считат, че са правилни и съобразени с ангажираните по
делото доказателства. Също така при постановяване на обжалваното решение съдът
е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че на 16.12.2002 г. заедно с първата
ответница купили с нотариален акт № 11, том В ІІ, дело № 182/2002 г. следния
недвижим имот: ателие № 2, находящо се в гр. София, ул. „*********, ет.10,
застроено на площ от 68, 50 кв. м., при граници: изток – Т.Б., запад – двор,
север – улица, юг – стълбище, заедно с 1, 604 % ид. ч. от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху мястото. Вторият ответник е
съпруг на ответницата М.В.И.. Още при изповядване на сделката е уведомил
ответниците, че купува имота единствено и само за себе си. От момента на
сделката ищецът владее целия имот изключително за себе си. Единствено той имал
достъп до ателието и упражнявал фактическата власт върху него, не е допускал
съвладение върху имота от страна на ответниците. Освен, че уведомил ответниците
при изповядване на сделката, че владее и тяхната 1/2 ид. ч. за себе си,
манифестирал правни и фактически действия пред тях, от които се установявало,
че държи целия имот като свой и отрича техните права. Извършил вътрешно
преустройство на ателието, като обособил помещение спалня и малко помещение
работилница, с оглед удовлетворяване на неговите жилищни и професионални нужди.
Също така отдавал под наем имота и получавал наемната цена. Единствено ищецът
управлявал, поддържал и стопанисвал имота, заплащал дължимите данъци и
консумативи. През 2013 г. е предприел действия за снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните 1/2 % ид. ч. от
горепосочения недвижим имот чрез подаване на данъчна декларация в общината.
Твърди, че от 16.12.2002 г. владее имота явно, непрекъснато и необезпоковявано.
На 16.01.2014 г. получил нотариална покана от ответницата, в която са заявени
претенции върху собствеността на имота, което поражда интереса му от
предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответниците, че е собственик на 1/2 ид. ч. от процесното ателие.
С молба – уточнение 07.04.2014 г. ищецът е уточнил, че
периодът, през който е упражнявал фактическа власт върху имота е от 16.12.2002
г. до 16.01.2014 г.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците
оспорват предявения иск. Твърдят, че ищецът е ответниците са постигнали
съгласие да търсят да закупят съвместно ателие, което да ползват заедно и за
нуждите на СД „М. 210 И. и сие“, в което участват ищецът и ответницата. Така
имотът е придобит от ищеца и ответницата, които по равно са заплатили
продажната цена.Твърдят, че са обзавели незабавно закупения имот. За периода
2002 г. – 2007 г. имотът се ползвал от двете страни, както и от трети лица.
През този период ищецът живеел трайно при своите родители брат в ж. к.
„Младост“ и ползвал инцидентно процесния имот. Ответниците и тяхната дъщеря
ползвали трайно имота, в който се събирала с приятели, празнувала рождени дни.
През 2004 г. – 2005 г. имотът се обитавал безвъзмездно от М.С.Т.– служител в
посоченото събирателно дружество, а през 2006 г. са живеели роднини и приятели
на ответницата от гр. Русе. През 2007 г. отношенията в семейството на ищеца се
влошили и ответниците му предложили да живее в процесния имот трайно, а
ответниците да имат ключ за него и да го ползват при нужда. През 2007 г. решили
заедно с ищеца да направят ремонт на ателието. През 2008 г. са преместени и
поставени мебели и оборудване от събирателното дружество. Ответникът живеел
постоянно в процесния имот от 2007 г., като в началото ответниците също
ползвали имота. През 2010 г. живеели в ателието за около 10 дни, когато
ремонтирали техния апартамент. Тогава ищецът бил на състезание в Полша. Имали
са ключ от ателието, с който разполагали и към момента. За периода 2007 г. –
2011 г. многократно са се събирали по празници с компании в ателието. През 2011
г. предложили на ищеца да продадат ателието и да разделят продажната цена
помежду си или той да започне да им плаща наем. Ищецът не е отговорил конкретно
на това предложение, обитавал имота самостоятелно и вече не ги допускал в него.
Плащането на данъците е извършено както на името на ищеца, така и на името на
ответницата, поради което считат, че по този начин е призната съсобствеността.
В началото на 2014 г. му изпратили нотариална покана с конкретни предложения за
ликвидиране на съсобствеността, както и искане за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване в размер на 200 лв. месечно. Твърдят, че ищецът не е
манифестирал каквото и да е своене на имота пред тях по начин, по който то да
стане известно на тях. Това е станало едва с предявяване на иска. Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като им присъди
сторените по делото разноски.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 011, том В ІІ, рег. № 3390, дело № 182/2002 г. на 16.12.2002 г. М.В.И. и
Г.Т.Т. са купили при равни части следния недвижим имот: ателие № 2, находящо се
в гр. София, ул. „*********, застроено на площ от 68, 50 кв. м., при граници:
изток – Т.Б., запад – двор, север – улица, юг – стълбище, заедно с 1, 604 % ид.
ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото,
държавна земя.
На 16.01.2014 г. ответницата е изпратила до ищеца
нотариална покана, в която посочва, че са съсобственици на поцесния имот. От
закупуването му до момента на изпращане на поканата само ищеца ползва имота за
двои нужди и по този начин е лишена от възможността да упражнявам правата си. С
оглед на това отправя искане за заплащане на по 200 лв. месечно – обезщетение
за лишаване от ползване, както и отправя предложение да изкупи притежаваната от
нея 1/2 ид. ч. от процесния имот за сумата от 26 000 евро; ответницата да
куми неговата 1/2 ид. ч. за същата сума или да продадат имота на трето лице.
По делото са ангажирани вносни документи за заплатени
от ищеца местни данъци и такси относно процесния имот, както и стокови разписки
за закупени от ищеца строителни материали.
Видно от представеното удостоверение за граждански
брак на 06.12.1980 г. ответниците са сключили граждански брак.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Б. К.Х.се
установява, че познава ищеца от 1989 г. Били в добри, приятелски отношения.
Свидетелят познавал и ответниците. М.И. била съдружник заедно с ищеца. Преди
години били много близки, почти неразделни. Свидетелят живеел в жилищната сграда
на ул. „*********, в ап.2, а процесният апартамент е № 10, на последния етаж.
Знае, че ищецът е придобил жилището в началото на 2003 г. Свидетелят го е
посещавал многократно. Събрали се в къщата на ответниците и ищецът казал, че
имал повод да почерпи, тъй като си купил апартамент. Заедно с ответниците
вдигнали тост за новото жилище на ищеца. Ищецът казал, че след толкова много
години работа най – накрая си е купил жилище. То било в лошо състояние. Ищецът
започнал да го ремонтира. Винаги живеел в това жилище, а ответниците никога не
са живеели в този имот. Свидетелят бил домоуправител от 1996 г. до 1999 г.,
както и от 2007 г. насам домоуправител и по тази причина знаел кой живее в
жилищния блок. Ищецът започнал ремонта веднага след закупуване на апартамента.
Започнал първо с покрива, който имал теч. Сам организирал и платил ремонта в началото на 2003 г. По това време
ищецът идвал при свидетеля да се храни и да ползва банята. На свидетеля му било
известно, че ищецът е заплащал ремонта, а ответниците не са заплащали. Ищецът
направил ремонта за свои лични нужди. Разговарял с него как иска да ремонтира
ателието, да си направи работилница във връзка с хобито му – моделизъм на
лодки. От закупуването на имота имало СОТ. Свидетелят дал свои мебели на ищеца
и не знае там да има мебели от фирмата на ищеца и отевтинцата. Входната врата
била сменена в началото на 2012 г., но не сменили ключалките, тъй като имало
много раздадени ключове – на СОТ, инкасатори на ток, вода, на роднини. Свидетелят
не бил сигурен дали познава М. Т., тъй като виждал различни жени в жилището на
ищеца. Никога не ставало дума ответниците да имат права и претенции. Винаги се
е знаело, че апартамента е на ищеца. Свидетелят не е знаел, че ответницата е
съсобственик. В разговор с ответника той му казал, че също не знаел, че
ответницата е съсобственик на имота. Ответниците дошли на събиране за 40-тия
рожден ден на ищеца и му подарили картина. Тя била за жилището и за рождения му
ден.Свидетелят познавал дъщерята на ответниците Катерина. Тя ползвала веднъж
жилището за 16 – тия й рожден ден. Ответниците живеели в кв. „Редута“.
Свидетелят и ищеца са им помагали за ремонти. Ищецът се нанесъл в апартамента
около средата на 2003 г. Той много пътувал, поради което свидетелят но може да
посочи кога е започнал и приключил ремонта. Преди 4-5 години ищецът остъклил терасата и ответникът му
помагал. За апартамента консумативите винаги са били заплащани.
По делото е представен препис – извлечение от домова
книга за жилищната сграда, в която се намира процесното ателие, в която е
удостоверено, че след 2003 г. са заплащани консумативи за апартамента на етаж
10, с посочено име - Т.. В проведеното
на 02.02.2016 г. открито съдебно заседание съдът е извършил констатация между
приложеното по делото извлечение от домова книга и оригинала на същата, при
която съдът е констатирал наличието на поправки, забелвания с коректор и
нанасяне на името „Т.“.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел С.Б.Б.
се установява, че познава ищеца и ответника от повече от 20 години. Били съседи
и приятели с тях. Апартаментът се намирал на ул. „*********, бл.3, на последния
етаж, а свидетелят живеел в същия жилищен блок на ет.3. Запознат е с процесния
апартамент, тъй като имал намерение да го купи. През зимата на 2003 г.
свидетелят видял ответниците от тях разбрал, че ищецът вече имал апартамент.
Свидетелят знаел, че предишният собственик С.К., който бил художник, бил
починал. Тъй като имал няколко брака, имало проблеми с наследниците. Ищецът се
нанесъл по – късно, след около година, защото апартаментът не бил годен за
живеене. Започнал да ремонтира апартамента, свидетелят също му помагал.
Ремонтът бил направен от ищеца и баща му. Направени били вътрешни
преустройства. Свидетелят не знае ответниците да са живели в жилището. Виждал
ги единствено, когато се събирали за поводи. Те не са оспорвали собствеността
на Г., както и да имат някакви собственически претенции. Свидетелят знаел, че
ищецът и ответницата били съдружници. Вещи на фирмата не се намирали в
жилището. В апартамента живеели и приятелки на ищеца. От 2004 г., след
извършване на ремонта, ищецът живеел постоянно в жилището. Свидетелят не бил
виждал други лица да живеят в жилището. Понякога виждал непознати в жилището,
но за кратко. Остъкляването на терасата на апартамента се извършило от ищеца и
ответника. Свидетелят не знае в какво друго е участвал ответника, тъй като той
работил много често с ищеца, поради което свидетелят не може да посочи точно в
какво е участвал в ремонта на апартамента. Ищецът спонтанно бил споделил със
свидетеля, че си е купил апартамент в неговия жилищен блок. Свидетелят не
знаел, че го е купил заедно с
ответницата. Винаги в апартамента нещо се правело, включително и към момента.
Пред СРС са разпитани допуснатите на ответниците
свидетели. От показанията на свидетелката А.Г.Б.се установява, че познава
страните по делото. От 1992 г. започнала работа за тях, като служител и установила
близки отношения с ответниците. Фирмата на дружеството била „М. 210 И. и Сие“.
То било собственост на ответницата и ищеца. Отношенията между страните били
много добри. Ищецът бил като част от семейството на ответниците. Свидетелката
поддържала не само професионални, но и лични отношения с ответниците, били като
едно семейство. Закупили имот на ул. „*********, на последния етаж. Сградата
била с един вход, висока. Имотът бил ателие на последния етаж, с тераса и
изглед. Перспективата за това ателие била да се ремонтира и ищецът да живее
там, тъй като дотогава живеел в малък апартамент. Имотът бил закупен от фирмата
и да остане на дъщерята на ответницата. Правели планове за ремонт. Към този
момент ответницата не била в добро здравословно състояние и ремонтът се отложил
във времето. Още в началото занесли две стари секции в апартамента, както и
други мебели. По – късно тяхна колежка М.С., която била назначена като
конструктор, имала проблеми с наемането на жилище, не можела да плаща наем и
ответницата предложила да отиде в процесния апартамент, като плаща само
консумативите, без наем. Заедно с ответницата и М. ходили в апартамента,
събирали се, разговаряли, обсъждали. Доколкото си спомня М.С. ползвала апартамента
1 година. Тя постъпила 2003 г. на работа и след м.10.2004 г., когато
свидетелката напуснала и заминала в чужбина, М. напуснала жилището. Тъй като не
плащала консумативите, се наложило ответницата и ищеца да платят всички сметки
за апартамента. Ответницата винаги имала ключ от него, както и дъщеря й
Катерина. Ответницата имала идея да ипотекира заедно с ищеца жилището и да
инвестират в нещо друго, но в последствие се отказали от тази идея.
Свидетелката е ходила в апартамента, но след 2005 г., не го е посещавала, тъй
като заминала в чужбина. Апартаментът бил закупен от ответницата и ищеца, като
не знае на чие име е бил съставен нотариалния акт.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка М.Н.Н.
– К. се установява, че е първа братовчедка на ответницата. Познава ответниците
и ищеца, който бил съдружник в „М. 210 И. и Сие“. Свидетелката живеела в гр.
Русе. Посочената фирма се занимавала с производство на детски облекла,
свидетелката била дистрибутор за гр. Русе и региона. Често идвала в София по
повод на изложение – Произведено в България, например. Знае, че са купили
ателие. През 2005 г. заедно с колежка и приятелка на свидетелката отседнали и
нощували там по предложение на ответницата. Останали 10-тина дни. Донесли им завивки,
походно легло и печка, тъй като парното било спряно. Никой не живеел там. В
края на 2006 г. останали заедно със съпрузите си в процесния апартамент в
продължение н 2 седмици. Ответницата им дала ключа и тя им отворила. Нямало
следи, че някой живее за постоянно там, а по – скоро, че идва от време на
време. Нямало условия за постоянно живеене там. Виждала се е с ищеца по работа,
поддържали колегиални отношения, излизали били заедно. Знае, че ищецът живеел в
ж. к. „Младост“, със семейството си, не живеел в ателието за периода 2005 г. –
2006 г. отношенията между страните били добри, нямали проблеми. Често ищецът
ходел на гости при ответниците, бил като част от семейството им. През 2006 г.
ответницата имала здравословни проблеми. Затова не отседнали при нея. Били
доста хора. Ответницата обсъждала извършването на ремонтни дейности със съпруга
на свидетелката във връзка с изработването на алуминиеви вътрешни врати. Във
фирмата, в която работел съпругът на свидетелката, изработили вътрешните врати
на процесния апартамент. Ответницата и ищеца често ходели в апартамента.
Ответникът и ищеца заедно остъклявали терасата. Свидетелката повече не била
отсядала в апартамента. До 2008 г. фирмата работила ефективно. След това отдали
цеха под наем и част от нещата от офиса пренесли в апартамента. Свидетелката
присъствала на разговор във връзка с такива намерения. Ответницата и ищеца били
приятелски настроени. Ищецът споделял, че живее в ж. к. „Младост“ и имал
проблеми с майка си и брат си. Не е ходила в този имот.
От показанията на М.С.Т.се установява, че познава
ответницата от отдавна – преди 2000 г. Работела в същия бранш и контактували
относно платовете. През 2001 г. – 2002 г. закрила фирмата си и започнала работа
при ответницата и ищеца във фирмата, в която били съдружници. Започнала през
2003 г. и работила година и половина. Имала жилищни проблеми и ответницата й
предложила да се настани в жилището. То не било обзаведено. Ответницата и един
шофьор донесли едно легло, събирали покъщнина. Свидетелката не знае кой е
собственик на апартамента. Той се намирал на последния етаж в жилищна сграда в
кв. „Редута“. Смятала, че жилището е на фирмата. Получила ключ от апартамента
от ответницата. Нанесла се в ателието през пролетта – началото на лятото на
2003 г. Не е плащала наем. Удържали й около 100 лв. за консумативи. Говорили,
че иден ден трябва в имота да живее ищеца, тъй като живеел пи майка си и брат
си. Когато се нанесла в ателието, никой не живеел там, нямало мебели. В
продължение на 10 години не се е виждала с ответницата и ищеца.
Във въззивното производство е допуснато събирането на
гласни доказателства, на основание чл.266, ал.3 ГПК.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел Е.Т.Т.
се установява, че е брат на жалбоподателя. От 90-те години познавал семейството
на ответниците, тъй като брат му работел с тях. Ответниците не са били
разделени или във фактическа раздяла. Често ходел на гости у тях. Заедно ходели
на почивки, на язовири, на море. Поддържали близки отношения помежду им. За
периода 2002 г. – 2014 г. не е имало период, през който да са живеели
разделено. Живеели в кв. „Редута“, на ул. „Каймакчалан“.
В хода на въззивното производство е разпитана и
свидетелката Екатерина Т. И.. От показанията й се установява, че е дъщеря на
ответниците. Познавала жалбоподателя, тъй като е бил част от семейството им.
Бил е съдружник във фирмата на нейната майка, както и работил с баща й в
съдружие в неговия сервиз. Процесният имот се намирал в кв. „Редута“, ул. „*********,
ет.10. Той представлявал ателие с много голяма тераса, която обхождала имота.
Имал санитарен възел и мокро помещение. Свидетелката живеела заедно с
родителите й също в кв. „Редута“, в близост до процесния имот. Закупили са
имота в същия квартал, за да е близо до техния апартамент. Свидетелката е
ползвала ателието. През 2004 г. служителка във фирмата на нейната майка и
жалбоподателката – М., се е изнесла от имота, в който живяла за известен период
от време. Тогава нейният баща й връчил ключ от ателието. Там можела да кани
нейни съученици, да прави купони. През това време жалбоподателят живеел в кв.
„Младост“, при неговите родители и брат му. Всяка вечер жалбоподателят е
вечерял у тях, бил е част от тяхното семейство. Често – почти всяка събота и
неделя, била в имота заедно с приятели правели купони там. Дори съседи са
викали полиция, защото били много шумни. До 2007 г. можела безпрепятствено да
посещава процесното ателие. След това станала студентка, променила се средата
й. Жалбоподателят многократно споменавал, че имал семейни проблеми. Тогава
родителите й взели решение да го допуснат да живее в имота, докато си намери
апартамента и трайно си реши жилищния проблем. През 2007 г. жалбоподателят се
настанил в жилището. Тогава продължавали да са в приятелски отношения, да ходят
там. Нейните родители са имали ключ от апартамента, с който разполагали и към
момента. В имота са правени подобрения след 2007 г. През 2011 г. за около два
месеца се остъклила част от терасата, като нейния баща е ходел всеки ден там.
За последно е ходила на гости в апартамента към 2010 г. За периода 2002 г. –
2014 г. родителите й винаги са живеели заедно и никога не са били разделени. Жалбоподателят
никога не е плащал наем на родителите й за този имот.
Пред СГС е изслушана съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. П.Я.. Доколкото същата е допусната с оглед
изразеното желание на страните за доброволно уреждане на спора, предмет на
делото, а не за установяване на факти, свързани със спорното право, същата не
следва да се обсъжда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Доводите на жалбоподателя относно обсъждането на факти от решаващия съд,
каквито не са заявени, имат значение за правилността на обжалваното решение, но
не и за неговата процесуална допустимост, доколкото съдът се е произнесъл по
предявения иск, на заявеното основание за собственост.
От ангажираните по делото доказателства се установи,
че ищецът се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим
имот, а останалата 1/2 ид. ч. е придобита от ответницата на възмездно основание
през време на брака й с ответника, поради което е в режим на съпружеска
имуществена общност.
Основанието за придобиване на правото на собственост
от ищеца върху притежаваните от ответниците 1/2 ид. ч. от имота, е изтекла
придобивна давност за периода 16.12.2002 г. – 16.01.2014 г.
Предвид задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, презумпцията на чл.69 ЗС,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, намира приложение на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването, какъвто е и разглеждания случай –
съсобствеността е възникла от правни сделки. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал за упражнява фактическата власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му са своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да
владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Съсобственик, който упражнява фактическата власт върху чужди идеални части,
може да се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че
е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението за владее техните идеални части за себе си.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото гласни
доказателства въззивният съд приема, че жалбоподателят е осъществявал фактическа
власт върху процесния имот, макар и не през целия период, доколкото
свидетелката М. Т. е ползвала същия от лятото на 2003 г. в продължение на около
година, като обитава същия от 2008 г. насам. Също така жалбоподателят е
извършвал ремонтни действия в апартамента, като такива са извършвани и от
ответниците – остъкляване на тераса, смяна на вътрешни врати и др. По делото
обаче не установи, че жалбоподателят е започнал да упражнява фактическата власт
върху притежаваните от ответниците идеални части на основание, изключващо
владението на ищеца, за на намери приложение презумпцията за своене. Обстоятелството,
че съседите в жилищната сграда са считали жалбоподателя за изключителен
собственик на процесния имот, не могат да обосноват извод в тази насока. Жалбоподателят
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че още при
изповядване на сделката е уведомил ответниците, че купува имота единствено и
само за себе си, както и че единствено той има достъп до него. Всички разпитани
по делото свидетели дават показания, че ответниците са посещавали имота
свободно, без ограничения в достъпа, във връзка с общи празненства, ремонт на
терасата, който е извършен съвместно от жалбоподателя и ответника. След като ответниците
посещавал имота, макар и рядко, но без противопоставянето на жалбоподателя, се
налага извода, че основанието, на което първоначално е установената
фактическата власт, показва съвладение. Ето защо жалбоподателят се явява държател
на идеалните части на ответниците.
Съгласно ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г.,
когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената
вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с
правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом
фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е
държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владетел. С
оглед на това в доказателствена тежест на жалбоподателя е да докаже, че е владял
изключително за себе си имота за заявения в исковата молба период, без да
зачита правата на ответниците.
По делото доказване в тази насока не е проведено от
жалбоподателя. От показанията на допуснатите на жалбоподателя свидетели, че не
са заявявани претенции от ответниците във връзка със собствеността на имота, не
може да се направи обоснован извод, че правата на ответниците не са зачетени от
жалбоподателя, още по – малко, че същите не са допускани до имота. От
показанията на свидетелите, допуснати на ответниците, се установи, че
последните са разполагали и към момента разполагат с ключ от процесния
апартамент. Това налага извода, че достъпът им до него не е бил възпрепятстван
от жалбоподателя. Последният е сменил входната врата, но не и патрона на
бравата. Колко често ще ползват съсобствения имот зависи от преценката на
ответниците. Правно релевантно е обстоятелството, че достъпът до имота не е бил
ограничен от жалбоподателя. Изводът, че не е налице поведение на жалбоподателя,
с което владее имота без да зачита правата на ответниците, не се променя от
представената по делото нотариална покана. В нея действително ответницата е
признала извънсъдебно обстоятелството, че от закупуването на имота до настоящия
момент (16.01.2014 г.), само жалбоподателя ползва имота за свои нужди, поради
което е лишена от възможността и правото да упражнява правата си. Упражняването
на фактическата власт от жалбоподателя върху процесния имот за част от заявения
от него период обаче не е достатъчно, за да се приеме, че същият е установил владение,
което изключва правата на ответниците, както и че владее имота изключително за
себе си. От показанията на допуснатите на ответниците свидетели, че ответниците
са имали свободен достъп до имота – в него е живяла тяхна служителка
(свидетелката М. Т.), отсядали са близки и роднини, за десетина дни, за две
седмици. Също така дъщерята на ответниците е отсядала там и организирала празненства.
Свидетелят на жалбоподателя Х.също дава показания за ползването на имота от
дъщерята на отевтниците за празнуване на 16-тия ю рожден ден. Свидетелят на
жалбоподателя С.Б.дава показания, че е виждал непознати за него лица да преспиват
за кратко в имота.
След като основанието, на което жалбоподателят е
придобил фактическата власт върху вещта признава правата на ответниците, за да
придобие по давност техните идеални части, жалбоподателят следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на ответниците. В хода на производството пред първата и въззивната
инстанция жалбоподателят не е установил, че е престанал да държи притежаваните
от ответниците идеални части от недвижимия имот, като е започнал да ги държи за
себе си с намерението да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
ответниците. След като ответниците са разполагали с възможност свободно и
безпрепятствено да посещават имота, макар и рядко, а притежаваният от тях ключ
не им е отнет, респ. достъпът до имота не е ограничен, следва да се приеме, че
жалбоподателят – ищец не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че
е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Нещо повече, както
свидетелите на ответниците, така и на жалбоподателя дават показания, че
ответникът е участвал при извършването на ремонтни дейности в имота –
остъкляване на тераса и др. При това положение не би могло да се приеме, че жалбоподателят
е придобил идеалните части на ответниците от процесния недвижим въз основа на
давностно владение, продължило повече от 10 години в рамките на заявените в
исковата молба период.
Неоснователен е релевирания от жалбоподателя довод, че
като е обсъдил въпроса дали владението е явно спрямо втория ответник или не
решаващият съд е нарушил нормата на чл.6, ал.2 ГПК, като е излязъл извън
спорния предмет. Предвид заявеното основание за придобиване правото на
собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че е упражнявал фактическата власт върху процесния имот за заявения
период постоянно, непрекъснато, явно – не по скрит начин и спокойно – при липса
на насилие, както при установяване на владението, така и при поддържането му.
Ето защо като е обсъдил въпроса относно характера на упражняваното от
жалбоподателя владение решаващия съд не е нарушил установения в гражданския
процес принцип на диспозитивното начало, нито е излязъл извън спорния предмет. Макар
изводите на решаващия съд в тази насока да са неправилно, правно релевантно в случая
е обстоятелството, че не се установи намерението на жалбоподателя да свои процесната 1/2
ид. ч. от вещта за себе си да е противопоставено на собствениците.
Жалбоподателят поддържа, че
решаващият съд е следвало да отчете направеното с писмения отговор на исковата
молба признание от втория ответника, че нотариалната покана изхожда от двамата
ответника, а не само от ответницата. Действително в писмения отговор на
исковата молба се съдържа твърдение, че ответниците в началото на 2014 г. са
изпратили нотариална покана до жалбоподателя с конкретни предложения за
ликвидиране на собствеността. С оглед на това следва да се приеме, че
ответникът също е обвързан от изявлението, съдържащо се в представената по
делото и обсъдена по – горе нотариална покана. Това обаче не променя извода, че
жалбоподателят не е ангажирал по делото доказателства и съответно не е провел
доказване на обстоятелството, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си, с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкуването
решение. Ползването на имота предимно от единия съсобственик поражда насрещни
права в полза на съсобствениците, които са лишени от правото да ползват
съсобствената вещ съобразно участието им в съсобствеността. Отделно от това в
нотариалната покана не се съдържа признание за това, че ответниците е
противопоставено намерение от страна на жалбоподателя да свои притежаваните от
ответниците ид. ч. от имота. Следва да се отбележи също така, че при извършване
на преценка кои правно релевантни факти, включени в спорния предмет на делото,
са доказани от страните съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът следва да съобрази всички ангажирани по делото доказателства в
тяхната съвкупност.
По изложените съображения и
доколкото жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
при условията на пълно и главно доказване, че
е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, следва да се приеме, че
ползването на процесния имот от него не води до придобиване правото на
собственост въз основа на давностно владение на притежаваните от ответниците
1/2 ид. ч. от процесния имот.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответниците по
жалбата разноски. Техният размер възлиза на 2 000 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство. Сторените от страните разноски във връзка с
изслушването на съдебно – техническа експертиза във връзка с евентуално
доброволно уреждане на спора следва да останат в тяхна тежест, както са
направени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22105/30.12.2016 г., постановено по гр. д. №
8325/2014 г. по описа на СРС, І ГО,
46 състав.
ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ателие 2, да
заплати на М.В.И., ЕГН ********** и Т.К.И., ЕГН ********** и двамата с адрес ***
и съдебен адрес *** – адв. Е.Х., сумата от 2 000
(две хиляди) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.