№ 190
гр. Благоевград , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501453 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. М., с ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: гр.Б, ул. "Я.С." чрез пълномощник адв.К.П. с адрес за призоваване
гр.Б, ул.А № ет., ап., против Определение № 6905 от 01.12.2020 г., постановено по гр.д.
№1817/20 г. по описа на РС – Благоевград.
В нея се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът
разполага със средства и имущество да заплати дължимата държавна такса, защото е в
работоспособна възраст, не страда от заболявания. Ето защо иска от въззивната
инстанция да отмени атакувания акт и да постанови нов по същество, с който да уважи
искането му за освобождаване от държавна такса.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в установения от закона срок, от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо е
редовна и допустима и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК следва да се разгледа по
същество.
Въззивният съд намира, че жалбата е основателна, поради следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от Л. В.
М., с която против Е.М. ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С
р.В.ж.к.М.д. ул."Р.П. представлявано от Р.И.-М.Т са предявени отрицатателни
установителни искове - за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
"Е.М" ЕООД, сумата в размер на 9422.28 лева — представляваща главница по договор
за банков кредит, сума в размер на 706.53 лева договорна лихва за периода от
15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на 3.74 лева просрочена наказателна лихва
за периода от 15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на 10522.47 лева,
представляваща законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2010г. до датата
1
на входиране на исковата молба - 14.09.2020г., сума в размер на 202.65лева -
представляваща държавна такса, както и сума в размер на 543.18лева - представляваща
юрисконсулско възнаграждение-правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
В исковата молба е направено от ищеца особено искане - за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по производството. Във връзка с искането
ищецът е представил декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на
ищеца за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на държавна
такса и разноски по гр.д.№ 1817/2020г. по описа на БРС, като оставил без движение
исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 1817/2020г. по описа на РС-
Благоевград. Указал на ищеца, че в едноседмичен срок от влизане в сила на
определението в частта по искането по чл.83, ал.2 от ГПК, че следва да заплати по
сметка на РС- Благоевград дължимата държавна такса по делото, съобразно спорния
материален интерес в размер от 997, 78 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева и 78
стотинки/ и представи доказателство за внасянето й, в противен случай следва
прекратяване на производството, като образувано по нередовна искова молба.
Изводът си за неоснователност на искането е постановил след преценка на
извършената от Служба "Деловодство" при БРС справка относно вписаните трудови
договори на името на ищеца, справка в АВ – Имотен регистър и представената от
молителя декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. В последната молителят е декларирал, че
семейството му се състои от дъщеря, отглеждана от бившата му съпруга, не притежава
движимо и недвижимо имущество и МПС. Декларирал е още, че не е регистриран като
ЕТ, няма участие в търговски дружества и не осъществява търговска дейност. От
справката за трудови договори на името на ищеца се удостоверява, че последният няма
вписани такива след 01.07.2008г., а от справката от Служба по вписванията
Благоевград се установява, че същият е вписан като собственик 1/12 ид.ч. от ПИ № 33 в
землището на с.Мощанец с площ от 797 кв.м., ведно с изградените в имота двуетажна
жилищна сграда и паянтова сграда, по отношение на които е наложена и възбрана от
ЧСИ, като от същата справка се установява, че е бил собственик и на други имоти, за
които през 2016г. е сключил договор за доброволна делба.
Първоинстанционният съд е отчел, че липсват данни за влошено здравословно
състояние на ищеца или такова, което да му пречи да полага труд и да реализира
доходи. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че той е в трудоспособна възраст и от
справката за вписани недвижими имоти има такива в съсобственост, както и наложена
възбрани върху идеални части от такива имоти. В контекста на тези факти е приел, че
единствено декларираното обстоятелство, че не реализира месечни доходи от трудова
дейност не е и не може да послужи като основание за освобождаването му от
заплащане на дължимата държавна такса от 997, 78 лв. по делото.
При така изложените и възприети и от настоящия съдебен състав факти,
последният счита, че се налага различен краен извод, а именно че ищецът не разполага
с достатъчно средства, за да заплати таксата от 997, 78 лв.
Съдът счита, че обстоятелствата, че ищецът е в трудоспособна възраст и не
страда от заболявания, които да му пречат да полага труд не водят автоматично до
извод, че той извършва действително такъв, макар и без трудов договор, както че
реализира доходи от трудова дейност.
2
Заедно с това, изнесеното от първоинстанционния съд , че ищецът е получил
финансови средства в миналото по договор за кредит, не означава, че той разполага с
получените парични суми по тях. Получените суми по договорите за кредит не са
имущество или доход за ищеца към момента на искането, поради което не следва
извод, че те му осигуряват достатъчно средства за заплащането на държавната такса.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски за производството не се внасят
от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. Тази преценка на съда, не е произволна, а законът го задължава да я обоснове
с представени пред него доказателства за доходите на ищеца и на неговото семейство,
с такива за семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост и
други. В случая е видно от декларацията представена от ищеца, че няма доходи, с
които да посреща основни нужди, както и че не притежава движимо имущество, а
притежаваната идеална част от недвижим имот не му носи доход.
При тези данни, съдът намира, че се налага обоснован извод за невъзможност за
ищеца да заплати дължимата държавна такса в производството.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането за
освобождаване от заплащането на държавна такса следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6905 от 01.12.2020 г., постановено по гр.д.№1817/20
г. по описа на РС – Благоевград
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Л. В. М., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: гр.Б,
ул. "Я.С.№, ет. ап. от заплащане на държавна такса за съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3