РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. ХАСКОВО, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500036 по описа за
2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба, вх. № 39387/22.12.2022 г. от М. В. М., с ЕГН *****, длъжник
в изпълнителния процес, подадена чрез адв. З. Д., АК-Варна срещу отказ на ЧСИ Захари
Запрянов, рег. № 875 по изп. д. № 186/2015 г. да прекрати изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, поради това, че
са налице основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се в жалбата,че от образуване на
делото през 2015 година не са извършвани валидни действия, които да прекъсват
давността.Липсва движение по делото и повече от седем години няма никакви извършени
действия, като перемпцията е настъпила преди подаване на молбата на длъжника до
съдебния изпълнител да прекрати делото.Според жалбоподателя отказът е необоснован и не
дава възможност на страната да обори твърденията на съдебния изпълнител, доколкото е
декларативен.
Молят съда да отмени отказа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875 и с район на
действие ОС-Хасково, като неправилен и незаконосъобразен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, взискател в изпълнителния процес, който е изразил
становище за неоснователност на подадената жалба. Изложени са доводи и съображения
за неоснователност и необоснованост на жалбата на длъжника срещу отказа съдебния
1
изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 186/2015 г. по описа
на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875 с район на действие ОС-Хасково на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
ЧСИ е изготвил мотиви по обжалваните действия в съответствие с чл. 436, ал. 3,
изр. 2 от ГПК.
СЪДЪТ след ката се запозна с доводите на страните и с доказателствата по
изпълнителното дело приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от лице което има правен интерес от обжалване на
постановения акт, поради което е допустима. Жалбоподателят е длъжник в изпълнителния
процес и на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК има правото да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Жалбата е подадена в срок. Видно от приложените по делото съобщения за
разпореждането на ЧСИ, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното
производство, длъжникът е уведомен чрез процесуалния си представител адв. З. Д., АК-
Варна на 14.12.2022 г. Жалбата е подадена на 22.12.2022 г.,в срока по чл.436,ал.1 ГПК – в
двуседмичния срок от деня на съобщението.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изп. дело № 186 / 2015 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№ 875 и с район на
действие ОС-Хасково е образувано по молба с вх. № 6280/10.02.2015г. от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" Е АД, ЕИК *********, на основание изпълнителен лист, издаден на
22.07.2014г. по ч. гр. дело № 731/2014г. по описа на Районен съд ****, с който М. В. М.,
ЕГН **** е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на 359,76 лв. - неплатена главница като и сумите 310,24 лв -
възнаградителна лихва за периода от 22.02.2013г до 30.08.2013г., 43,57 лв - мораторна лихва
за периода от 15.03.2013г. до 29.05.2014г., ведно със законната лихва от 11.06.2014г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 325,00 лв - деловодни разноски.
С молбата за образуване на делото взискателят е поискал да бъдат предприети
необходимите изпълнителни действия за принудително събиране на посочените задължения.
На ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЧЗСИ, а именно да определя начина на
изпълнение. Поискано е да бъдат приети като разходи по изпълнителното дело
юрисконсултски хонорар в размер на 350 лв. На 15.02.2015г. длъжникът М. В. М. лично е
получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 6433/10.02.2015г. /стр. 18/, ведно с
приложен изпълнителен лист. На 07.05.2015г. в Службата по вписвания - Димитровград е
вписана възбрана, изх. № 24726/04.05.2015г. върху недвижим имот, собственост на
длъжника /стр. 60/. В изпълнение на запорно съобщение, изх. № 35994/23.06.2015г. /стр.
80/е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ" АД.На 15.03.2017г. по
делото е депозирана молба с вх. № 15491/15.03.2017г. от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, с искане да бъде конституиран като взискател
по изпълнителното дело, на осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК.Приложен е договор за цесия от
2
10.01.2017г.,като с молбата за конституиране е посочен и способ на изпълнение - опис на
движими вещи в дома на длъжника, който опис е бил извършен/стр. 104-114/.С молба вх. №
50125/14.08.2017г. новоконституираният взискател е посочил и друг способ на изпълнение-
запор на банкова сметка на длъжника, след направена справка в базата данни на БНБ /стр.
127/.На 21.01.2019г.е било изпратено запорно съобщение, изх. № 3669/21.01.2019г. за запор
на банковите сметки на длъжника в „ЦКБ" АД /стр. 143/. С молба вх.№ 14556/21.03.2019г.
взискателят е поискал да се извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличие
на банкови сметки на името на длъжника./стр. 148/. На 13.10.2020г. по делото е постъпила
молба, вх. № 35347/13.10.2020г. от взискателя по делото, с която е посочен способ на
изпълнение - да се извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови
сметки на името на длъжника /стр. 152/. Със запорно съобщение, изх. № 1202/20.01.2021 г.
/стр. 160/ е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ" АД. На 30.08.2022г.
взискателят отново е депозирал молба, вх. № 27018/30.08.2022г., с която се прави искане
за извършване на справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови сметки на
името на длъжника и налагане на запор върху новооткрити банкови сметки както и върху
вземанията му от финансови и платежни институции. /стр. 166/.
С молба вх.№ 37535/08.12.2022г.,длъжникът М. В. М.,чрез процесуалния си
представител е поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /стр.177/. Последвал е отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело поради липса на законови основания ,за който отказ на
14.12.2022г. адв. З. Д. като пълномощник на длъжника М. В. М. е била уведомена /стр.180/.
С атакувания акт съдебният изпълнител е приел, че не са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело.
Настоящият състав намира за правилни и законосъобразни изводите на ЧСИ, че не
са налице основанията на чл.433, ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а процесуален преклузивен
срок, с изтичането на който се погасява само правото на взискателя да продължи
започналото изпълнително производство.Изпълнителните действия, визирани н т. 10 на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които прекъсват давността по
смисъла на чл. 116 б "в" ЗЗД и са приложими към фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С
посоченото ТР се разяснява също, че задължението на взискателя да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните
такси, разноски за извършване на изпълнителни действия, изграждащи посоченият от него
3
изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи. В случая не се установява твърдяното от
жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК- неизвършване на изпълнителни действия за период от две години.Твърденията
на жалбоподателя, че в продължение на две години по делото не са извършвани
изпълнителни действия се опровергават от данните по изпълнителното дело, от които се
установява, че в периода от 10.02.2015 г. -30.08.2022 г. взискателят периодично в срокове
по-кратки от предвидения двугодишен срок е отправял искания за предприемане на
изпълнителни способи, налагане на възбрана, запори, опис на движими вещи и искания за
извършване на справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови сметки на
името на длъжника.Извършените действия от страна на взискателя обективирани в
депозираните по изпълнителното дело молби следва да се ценят като такива, прекъсващи
давността за вземането по смисъла на чл. 116,б.“в“ ЗЗД, поради което следва да се счита, че
от следващата подаването на последната молба дата, т. е. от 30.08.2022 г. е започнал да тече
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.Тълкуването на разпоредбата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК налага категоричен извод, че прекратяване на изпълнителното производство,
поради т. нар. перемпция, настъпва по силата на закона, ако взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В този смисъл и по
аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, самото искане от взискателя за
извършване на изпълнително действие съставлява валидно поискано изпълнително
действие, което осуетява прекратяването на принудителното изпълнение.За да е налице
поискано изпълнително действие е достатъчно съдебния изпълнител да е сезиран с молба от
взискателя, в която да се посочва конкретно изпълнително действие, както и
предпоставките, които са необходими за извършването му, или да е овластен ЧСИ от
взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Дали поисканото
изпълнително действие може реално да бъде предприето е въпрос от значение за
приложимостта на чл. 116 б"в" ЗЗД, а не за чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочените действия
извършени по делото и поискани от взискателя,хронологично изброени по-горе са били
насочени към удовлетворяване на изпълняемото право на взискателя, поради което и не
може да се приеме, че той е бездействал, като е изоставил изпълнението. Следователно с
извършените действия от образуване на делото до последното изпълнително действие
поискано с молбата на взискателя от 30.08.2022 г., до подаването на молбата с искане за
неговото прекратяване на 08.12.2022 г., и до датата на постановяване на обжалвания отказ
на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не
е изтекъл период от повече от две години, в който взискателят да не е поискал извършване
на изпълнителни действия и такива не са били извършени спрямо жалбоподателя–длъжник,
поради което и изпълнителното производство не е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
По изложените съображения, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 39387/22.12.2022 г. от М. В. М., с ЕГН
****, длъжник в изпълнителния процес, подадена чрез адв. З. Д., АК- Варна срещу отказ
на ЧСИ Захари Запрянов, с рег. № 875, с район на действие ОС-Хасково, да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело № 186/2015 г. по описа на ЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5