Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба на „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], община „Тунджа“, област Ямбол, против Решение № 27/29.01.2024 г. по АНД № 20232330200921 по описа за 2023 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено НП № 90/27.03.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лева за нарушение по чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. В тежест на „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, [населено място], са възложени и разноски по производството в размер на 700 лева, а заявената от дружеството-жалбоподател претенция за присъждане на разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1 000 лева е отхвърлена като неоснователна.

Касаторът счита решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда, обосновали потвърждаването на издаденото наказателно постановление. Иска отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

За касатора „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание се явява управителят М. Д. Ж., който поддържа касационната жалба и искането за отмяна на съдебния акт, ведно с потвърденото НП. В представени по делото писмени бележки са изложени съображения по съществото на спора. Претендират се разноски.

Ответникът по касацията – Директор на РИОСВ – Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на ЯОП поддържа становище за неоснователност на жалбата, като споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът я преценя като неоснователна по следните съображения:

С Решение № 27/29.01.2024 г. по АНД № 20232330200921/2023 г. Районен съд - Ямбол е потвърдил НП № 90/27.03.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, [населено място] е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лева за нарушение по чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. В тежест на касатора са възложени и разноски по производството в размер на 700 лева, а заявената от дружеството-жалбоподател претенция за присъждане на разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1 000 лева е отхвърлена като неоснователна.

За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна следното: на 08.07.2022 г. в РИОСВ–Стара Загора постъпил сигнал от Директора на РЗИ–Ямбол, съдържащ данни за изхвърляне на отпадък от Пречиствателна станция–Ямбол в Стопанския двор на [населено място]. Сигналът бил препратен по компетентност до кмета на община Тунджа, който с Писмо изх. № 3200-106-(1) от 14.07.2022 г. с приложен към него снимков материал и Констативен протокол от 07.07.2022 г. уведомил инспекцията за резултатите от проверката и предприетите мерки. В придружаващия писмото констативен протокол се съдържали констатации за това, че в частен терен, находящ се в близост до Стопанския двор в [населено място], община „Тунджа“, е установено нерегламентирано изхвърляне на отпадъци - депонираните маси били с вид, близък до утайка от пречиствателна станция и били установени в частен терен; заемали приблизително 1/3 от имота, за който, след справка в Агенцията по геодезия, картография и кадастър се установило, че представлява [ПИ] и е собственост на Д. Д. Ж.. На 18.07.2022 г. двама служители от РИОСВ–Стара Загора извършили проверка на място, при която също се установило, че в [ПИ], собственост на Д. Д. Ж., се намират утайки от пречиствателна станция, заемащи около 500 кв. м. Точното местонахождение на утайките било установено от проверяващите посредством GPS-приложение и след справка за собствеността на имота в АГКК. От представени от община Ямбол документи се установило още, че на 04.07.2022 г. между „ВиК“ ЕООД, [населено място], като производител на утайки, и „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД, [населено място], като потребител на утайки, е сключен Договор за доставка, прием и оползотворяване на утайки, по силата на който производителят се задължавал да извозва и предава на жалбоподателя сухите обеззаразни утайки до имот в местността „До стопански двор“ в землището на [населено място], област Ямбол, като в изпълнение на задължението си по договора за предаване на утайките със собствен или с нает транспорт, „ВиК“ ЕООД, [населено място] имало сключен Договор за услуга с „Г. Груп“ ООД, [населено място]. Извършена била и справка в регистъра на лицата, притежаващи документ за дейност с отпадъци, при която се установило, че „БИГ-ФРУКТ“ ЕООД не притежава такъв. На 28.09.2022 г. в 16:45 часа в присъствието на двама свидетели срещу дружеството бил съставен АУАН № 90 за нарушение по чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО в отсъствието на нарушителя поради неявяване на законния представител или упълномощено от него лице в указания в надлежно връчената на 21.09.2022 г. покана за явяване в РИОСВ. Впоследствие, на 27.03.2023 г. въз основа на акта срещу дружеството-жалбоподател било издадено обжалваното НП.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и на базата на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка е приел, че описаното покрива признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 3 от ЗУО, както и че размерът на наложеното наказание правилно е определен в минимума съобразно предвиденото в санкционната норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, като в случая не намира приложение чл. 28 от ЗАНН.

Касационният състав напълно споделя както мотивите, така и крайния извод на ЯРС, който е обсъдил подробно всички изложени в жалбата възражения и е дал мотивиран отговор на същите.

Според разписаното в чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за извършване на дейности по ал. 2, т. 2 - 5 , включващи и дейностите по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с код R13 по смисъла на Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР, се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II. Предвидената в чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО „имуществена санкция“ за еднолични търговци или юридически лица, които третират отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват, е в рамките от 7 000 до 20 000 лева. Съобразно дадените в т. 44 и т. 13 от ДР на ЗУО легални дефиниции на „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане, а „оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. В Приложение № 2 се съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване, където под код R13 фигурира и дейността по съхраняване на отпадъците до извършване на дейностите с кодове R1-R11, или до тяхното използване.

Видно от данните по делото, действително дружеството-жалбоподател, като потребител на утайки от пречиствателна станция, ги е съхранявало в [ПИ], собственост на Д. Д. Ж., в нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 3 от ЗУО, тъй като към 18.07.2022 г. не е било регистрирано и не е притежавало документ за извършване на дейност с отпадъци по реда на глава пета, раздел II от ЗУО, с което е осъществен административнонаказателният състав на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, предвиждащ за извършеното нарушение имуществена санкция в размер от 7 000 до 20 000 лева. Налице е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Наложената от АНО в минимума от 7 000 лева санкция, както е възприето в мотивите на съдебното решение, е правилно определена по вид и размер, а доколкото конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид, действително не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Що се отнася до твърденията в касационната жалба, че неправилно първата инстанция е приела, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процедурата, обуславящи отмяната на санкционния акт, съдът намира същите за неоснователни. Доказателствата по делото сочат на безспорен извод, че актът и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в предвидения от закона ред и форма, съдържащи всички разписани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението, съответно съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочени са точно и ясно както нарушения закон, така и административнонаказателната разпоредба, съдържащи съответно състав на нарушението и санкцията за неговото извършване; налице е пълно съответствие между твърдяното деяние, вмененото нарушение и основанието за ангажиране на отговороността. Описанието на вмененото нарушение е извършено по начин, че да не съществува никакво съмнение относно това за какво деяние и за какво нарушение жалбоподателят е привлечен да отговаря. Последователно изложените в АУАН и в НП факти, че дружеството е санкционирано за извършване на дейности по оползотворяване на отпадъци без наличие на издаден документ по реда глава пета от ЗУО кореспондират в пълна степен с посочения за нарушен текст от закона, като настоящият съдебен състав напълно споделя становището на ЯРС, че количеството на утайките и точния размер на заетата с утайки площ нямат отношение към обективната съставомерност на вмененото нарушение.

С оглед на изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. Решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 29.01.2024 г. по АНД № 20232330200921 по описа за 2023 г. на Районен съд - Ямбол.

Решението е окончателно.