Решение по дело №25/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 754
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20233230100025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. Добрич, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. П.
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Деница Б. П. Гражданско дело №
20233230100025 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Д. А. с ЕГН
********** от с. К., общ. Д., ул. “***“ №***, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител адвокат К. К. – ДАК, с която срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59, е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимостта на сумата от 2601.06 лева, представляваща
главница – неплатено задължение за предоставени ВиК услуги в размер на
*** кубически метра за обект с административен адрес в с. К., общ. Д.,
ул.“***“ №****, с клиентски номер ***, обективирано в издадена от
ответното дружество фактура №**********/20.09.2022г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ищецът е
потребител на предоставени от ответното дружество ВиК услуги, като има
открита партида с клиентски номер ***, за обект находящ се в с. К., община
Д., ул. „****“ №***. Ответникът е издал фактура № **********/20.09.2022г.
1
за сумата 2601,06 лева за потребена вода в размер на 1126 куб.м.
Ищецът оспорва дължимостта на посочената сума. Твърди, че
посоченото количество не е било доставено до имота. Пояснява, че на
05.09.2022г. служители на ответното дружество са извършили проверка в
дома му, при която са съставили констативен протокол, подписан от
инспектор С. С., в който било отразено, че е счупена гривната на водомера,
между долната и горната част и че шахтата, където той се намира, е пълна с
вода. При проверката е съставено предписание, подписано и от присъствалите
инспектори Ц. П. и В. Р. за подмяна на водомера. На проверката е била и
присъствала съпругата на собственика Н. А., която е заплатила съответна
такса за монтаж и за закупуване на нов водомер. На 20.09.2022г. ответното
дружество издало процесната фактура.
Ищецът оспорва, че при проверката водомерът е бил повреден. Твърди,
че по никакъв начин не е ясно как е формирана дължимата по фактурата
сума, нито е установено от страна на ответното дружество как е доставено
количеството от ***куб. м. вода. Твърди, че всички потребени количества
вода от него са заплащани, дори е имало случаи на предплатено такова.
Оспорва се начина и методиката за начисляване на процесната сума. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Представя писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, ответникът оспорва
основателността на предявения иск. Пояснява, че на 20.06.2014 г., със
заявление за промяна на партида е прехвърлена партида № *** на адрес в с.
К., ул. „***“ № *** на името на ищеца С. Д. А.. Сочи, че негов оператор
редовно е отчитал потреблението на ищеца и надлежно е отбелязвал в
електронния карнет съществуващата консумация. Пояснява, че на
05.09.2022г. от страна на инспектори на ВиК Добрич е извършена проверка в
процесния имот в присъствието на съпругата на ищеца Н. С. А., при която
проверка е съставен констативен протокол № 011120, с прикрепен към същия
снимков материал, от който било видно, че гривната между горната и долната
част на водомера е счупена и горната част се отделя от тялото. Според
ответното дружество налице е нарушение на ОУ на ВиК и Наредба №4 от
14.09.2004г. Протоколът бил подписан без възражения от на съпругата на С.
А.. В деня на проверката е издадено предписание № 101029/05.09.2022г., с
което било указано на потребителя в 14-дневен срок да закупи нов водомер и
2
да почисти своята шахта, поради наличието на вода в нея. Акцентира се, че
след издаване на констативния протокол и предписанието от страна на
абоната не са постъпвали жалби или сигнали по повод извършената проверка.
На 15.09.2022г. бил съставен протокол за монтаж, демонтаж, пломбиране на
водомер, модул и устройство към него, от който протокол било видно, че
манипулираният водомер е демонтиран, като на негово място е монтиран друг
изправен водомер. За установеното количество изразходвана вода е издадена
фактура № *********/31.10.2022г. на стойност 18,48 лева, заплатена от
ищеца, а за установеното нарушение е издадена процесната фактура на
стойност 2601,06 лева.
С оглед така изложената фактическа обстановка според ответното
дружество предявеният от ищеца отрицателен установителен иск се явява
изцяло неоснователен. Фактурата била издадена съобразно разпоредбите на
чл. 16 от ОУ на „ВиК Добрич“ АД. По изложените съображения се настоява
за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се сторените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, пр. 3 от ГПК, с който ищецът твърди, че не съществува претендирано от
ответника право на парично вземане и при който иск тежестта за
установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника.
Процесното вземане е обосновано от страна на ответното дружество с
твърдения за осъществяване на фактическия състав по чл. 51,т. 2-ра от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор /ОУ/ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД .
Искът е процесуално допустим, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. За
ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е.
от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника
сочената сума.
Ответникът носи изцяло тежестта да установи фактите, с които
обосновава своето право на вземане, а именно: съществуване на договорно
3
отношение между страните за доставка на ВиК услуги (не се спори);
надлежно извършена проверка на изправността на водомера – в това число
извършване на проверка и съставяне на констативен протокол № 011120 от
05.09.2022г. за кл. № 14621, количеството реално доставени ВиК услуги в
процесния период, определено по приложимата корекционна процедура;
спазването на приложимата процедура за определяне размера на корекцията.
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на ВиК услуги за
обект с административен адрес в с. К., общ. Д., ул.“***“ №***, с клиентски
номер ***. Доставяната от ответника като ВиК-оператор вода в обекта до
05.09.2022г. се е отчитала с водомер с фабричен №33908594 и с пломба №
ВИК 0083064. Водомерът е демонтиран, за което от С. Р. С. /инспектор при
ответното дружество/ е съставен констативен протокол № 011120 от
05.09.2022г. /л.4 от делото/ . Протоколът е подписан от Ц. П. и В. Р., също
инспектори във „ВиК Добрич“ АД, както и от съпругата на ищеца – Н. С. А..
В констативния протокол, като конкретна причина за демонтажа е посочено "
липсваща държавна пломба на пок. 673 кум.м. След извършена проверка
установихме, че гривната между долната и горната част на водомера е
счупена. Горната част се отделя от тялото, което е нарушение на Общите
условия на ВиК АД и Наредба № 4. Има снимков материал, който е неделима
част от протокола“. С предписание № 101029 от 05.09.2022г. на абоната е
указано да закупи нов водомер, както и да почисти шахтата. Констатирано е,
че измервателният уред се отделя от тялото, липсва държавна пломба , а
шахтата, в която се намира, е пълна с вода .
Монтирането на нов водомер за сметка на абоната с показания „0000“
куб. м. в процесния обект е отразено в Протокол от 15.09.2022г.
По делото е представен препис от процесната фактура
№**********/20.09.2022г. на стойност 2167,55 лева с вкл. ДДС,
представляваща стойност на предоставени ВиК услуги по реда на чл. 49 , чл.
50 и чл. 51 от ОУ на ответното дружество, за абонат с кл. №14621 – 1126,000
куб.м. при ед. цена от 1,925 лв. без ДДС. Във фактурата не е посочен
периодът, в който е предоставена услугата.
По искане на ищеца е разпитана неговата съпруга Н. С. А., която
пояснява, че от 2014г., когато закупили имота, до м. септември 2022г. редовно
заплащали задълженията си към ответното дружество. Инкасатор редовно
отчитал консумираната вода. Никога не била констатирана повреда на
4
водомера, който се намирал в шахта, в двора на имота. Твърди, че в шахтата
нямало вода. Пояснява, че в същия ден, в който инкасаторът отчел водомера,
служители на ответното дружество минали на проверка. Единият от тях
влязъл в шахтата и й казал, че водомерът не се върти. Свидетелката попитала
„как така не се върти“, при положение че същия ден били отчетени 2-3 куб.
вода и инкасаторката не й казала, че има някакъв проблем. Служителят
хванал горната част на водомера, който бил пластмасов и с червена резба,
завъртял го и той се счупил. Допреди проверката водомерът бил здрав.
Свидетелката подписала документите, които й дали. Било й обяснено, че
инкасаторите не разбират, че водомерът е ръждясал и трябва да се смени.
Свидетелката закупила нов водомер, който след няколко дни бил монтиран.
След монтажа на новия водомер, нямало промяна в кубиците на отчетената
вода.
По искане на страните са разпитани и свидетелите Й. Я. С., С. Р. С., Ц.
П. П. и В. Р. Р..
Свид. С., споделя, че е бивш служител на ответното дружество. Била е
инкасатор в с. К., отчитала е процесния водомер, който бил монтиран в
шахта. Заради почвата шахтата била пълна с вода. Така било и с други
водомери. Всеки път преди да запише показанията, изчаквала собственикът
да отводни шахтата. Пояснява, че никога не е влизала в шахтата, а е гледала
показанията с лупа. Никога не е виждала нещо нередно, иначе е щяла да
направи предписание.
Свид. С. споделя, че също е бивш служител при ответното дружество.
Пояснява, че той е изтотвил процесните протокол и предписание за смяна на
водомер. Пояснява, че не се сеща за конкретната проверка, тъй като на ден
правил по десет. По принцип имало няколко начина един водомер да се
счупи: да се стъпи върху него, нарочно или от студа.
Свид. П., също бивш служител на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, споделя, че е присъствала при съставянето на процесния
констативен протокол на 05.09.2022г. Спомня си, че шахтата, в която бил
монтиран водомерът, била пълна с вода. Извършили проверка в имота на
ищеца на произволен принцип. Колегата й С. влязъл в шахтата и установил,
че горната част на водомера се отделя от тялото, а държавната пломба липсва.
Свид. Р., бивш служител на ответното дружество, при предявяване
на констативния протокол от 09.09.2022г. заявява, че подписът е негов, но
5
пояснява, че няма спомен от конкретната проверка
В настоящия спор, се касае за отношения, регулирани от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
на " В и К" ЕООД, град Добрич, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ -09 от
11.08.2014 г. и правилата на Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи. Имотите на потребителите се водоснабдяват,
като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни
мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно
отклонение с водомерен възел /Чл. 7 от Наредба № 4/14.09.2004 г./. С
разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. са уредени
последиците от установяването на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи- съответните отклонения се
прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 /по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. По същия
ред,според цитираната разпоредба, се определя и количеството изразходвана
вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия върху
водомерите, причинили тяхната повреда. Идентично разрешение е дадено и с
разпоредбите на чл. 50 и чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл. 50 от Общи
условия при незаконно присъединяване, изразходваното количество вода се
определя по реда на чл.49 от ОУ/по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Аналогична на отговорността за незаконно присъединяване е
отговорността по чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл.51 от ОУ, при
нарушаване на целостта на пломбите/с изключения на случаите, когато
нарушението не е породено от действия на потребителя/ и когато чрез
физически действия върху водомерите потребителя причини тяхната повреда
или неточност на показанията им, количеството изразходвана вода се
определя по реда на чл.49 от общите условия, т.е. по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
6
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1
м/с./ за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Отговорността възниква при констатация за такива нарушения, извършени
виновно/умишлено или по небрежност/, като вината се предполага до
доказване на противното.
При установяване на повреда на водомера извън визираните хипотези на
чл.51 от ОУ, количеството изразходвана вода се определя по друг ред, а
именно по реда на чл.20 вр.чл.26 от ОУ. Съгласно чл. 20 ал. 1 от ОУ, при
установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител,
представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока на отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендъра. През периода на повредата, според чл.20, ал. 3 от ОУ,
до изтичане срока на предписанието по ал. 1, количествата изразходвана вода
се определят по реда на чл. 26 ал. 2 от ОУ, т.е. според средномесечния разход
за съответния период от предходната година за срока на предписанието по чл.
20 от ОУ, а при липса на средномесечен разход по реда на чл.25, т.8- по 6 куб.
м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател; 0.1куб.м. за всеки куб.м.застроен обем сграда за сезонно
ползване или друг обект без постоянен обитател; по 0.5куб.м. за всеки
куб.м.застроен обем за сграда в строеж, или по реда на чл.25, т.10 от ОУ при
сгради-етажна собственост. При неизпълнение на предписанието и след
изтичане на срока на предписанието, разхода на вода се определя отново по
реда на чл.25, т.8 от ОУ. Правилото на чл.20, ал.3 от ОУ обаче не намира
приложени в случаите на чл.20, ал.2 от ОУ- когато на мястото на повредения
водомер В и К операторът е поставил редовен/оборотен/водомер за сметка на
потребителя. През периода на повредата разхода на вода се отчита по този
водомер , а не реда на чл.26, ал.2 и чл.25, ал.8 и 10 от ОУ.
Ангажираните от ответника „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД доказателствени средства не установяват релевантните факти. Освен
оспорения констативен протокол то не е посочило други доказателства за
твърдените от него факти. С оглед събрания доказателствен материал в
неговата съвкупност, съдът приема, че несъотвествието на водомера на
метрологичните и техническите изисквания, което да го прави негоден да
отчита реално потребеното количество вода, не е установено по безспорен и
категоричен начин от ответното дружество. Съдържанието на горепосоченият
7
протокол е оспорено в хода на производството. В този си вид този частен
свидетелстващ документ се ползват единствено с формална доказателствена
сила, но не и с материална такава. Доказва единствено, че проверката на
процесния водомер е извършена от служители на водоснабдителното
дружество, но не установява по категоричен начин, че отразеното в него е
съответно на състоянието и показанията на водомерите. С нарочна молба
ответникът оттегля искането си за назначаване на съдебно-техническа
експертиза, а служебна такава не е допусната предвид липсата на данни къде
се съхранява подмененият водомер. Няма и доказателства средството за
измерване да е предоставено за метрологична експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е.
всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича
изгодни за себе си правни последици, поради което следва да проведе главно
и пълно доказване на тези факти. При липса на такова доказване, съдът следва
да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните
по делото факти и въз основа на това да постанови решението си /така -
Решение №25 от 27.01.2012 г. по гр.д. №1832/2010 г. на ВКС, 4 г.о., в
производство по чл.290 ГПК/. Ответникът не установи конкретната методика,
по която е начислено количеството вода, т. е., че разходът е изчислен по
разписания в Общите условия ред. Представената фактура само вторично
възпроизвежда начислени показания, поради което и самата тя не може да
докаже разходът на вода и начина му на изчисляване, а тъй като спорната
фактура не е била нито подписана, нито платена доброволно от потребителя,
тя не може да му се противопоставя и като обвързващ го документ за
оспореното вземане.
При тези съображения се налага извода, че дружеството - ответник,
носещ доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на
служебно начислени кубици вода, не е установило при условията на пълно и
главно доказване основанието, обстоятелствата от които произтича
отричаното от ищеца вземане, поради което искът подлежи на уважаване в
цялост.
Относно отговорността за разноски:
8
С оглед изхода на спора, а именно уважаване на предявения иск с
правно основание чл.124 от ГПК, на ищеца се дължат направени по делото
разноски, както следва: 104,03 лв. – държавна такса; 700 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, че ищецът С. Д. А. с ЕГН ********** от с. К., общ. Д., ул. “***“
№***, в качеството му на абонат с кл. № **** на ответното дружество, не
дължи сумата от 2601,06 лева, представляваща главница – неплатено
задължение за предоставени ВиК услуги в размер на ***кубически метра за
обект с административен адрес в с. К., общ. Д., ул.“***“ №***, обективирано
в издадена от ответното дружество фактура №**********/20.09.2022г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март” № 59, да заплати на С. Д. А. с ЕГН ********** от
с. К., общ. Д., ул. “***“ №***, сторените по делото съдебни разноски, както
следва: 104,03 лв. – държавна такса; 700 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9