№ 2524
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110120022 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. Ц. срещу ответника
“Метрополитен” ЕАД, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с
правно основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова
злополука от 16.02.2024 г.
Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № РД-15-313/30.08.2019
г. е заемала при ответника длъжността „Касиер/билетен, той и чистач“ с
работно място – метростанция „Интер Експо Център Цариградско шосе“.
На 16.02.2024 г. в 22:03 часа, в края на работния ден, слизайки по
стълбите на работното си място, за да отнесе останалите от продажбата
превозни документи и парите от извършени продажби в специален сейф,
находящ се на перона на метростанцията, паднала още на първите стъпала и се
търкаляла до най-долния им край. Изпитала силна болка и не успяла да стане.
Потърсила помощ по телефона от колегите си, които позвънили на
спешния телефон 112. Екипът на спешна помощ, който се отзовал на сигнала,
откарал ищцата в болница „Света Ана“, където, поради оплаквания от болки в
цялото тяло, й били направени изследвания и рентгенови снимки на лумбални
прешлени, торокални прешлени; ренгеново изследване на тазовите кости и
компютърна томография на главен мозък, била извършена и рентгенография
на бял дроб и сърце фас; получила консултация с неврохирург, който не
установил неврологичен дефицит; била направена рентгенова снимка на дясна
китка, длан и пръсти във фас и профил.
Последното рентгеново изследване установило „фрактура радии ин парс
дист с вклиняване“. Това наложило гипсиране на счупената в областта на
1
китката дясна ръка, която била с видима деформация и оток, /съгласно
амбулаторен лист, издаден в 00.58 ч на 17.02.2024 г./
Сочи се в исковата молба, че ищца била в домашен амбулаторен режим
на лечение в резултат на трудова злополука, за която били издадени болничен
лист № E20240773532 за периода от 17.02.2024 г до 17.03.2024 г., продължен с
втори болничен лист за периода от 18.03.2024 г до 16.04.2024 г.
Сочи се че, с Разпореждане от 26.02.2024 г № 35116 на Национален
осигурителен институт злополуката била приета за трудова по чл 55, ал 1 от
КСО. Разпореждането не е обжалвано от „Метрополитен“ ЕАД, както и от Ц.
и е влязло в сила.
Твърди се, че вследствие на увреждането от трудовата злополука е
претърпяла вреди под формата на понесени болки и страдания в период по-
дълъг от два месеца, не може да се обслужва сама поради гипсираната й ръка,
не може да извършва движения с нея, не може да се грижи за домакинството
си и да се грижи сама за себе си и за личната си хигиена без помощта на
съпруга си. Твърди влошено качество на живот, в това число загуба на сън.
С оглед на това отправя искане ответникът-работодател да бъде осъден
да й заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат
на трудовата злополука, които оценява на сумата от 10 000 лева. До
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, ищцата не
е претендирала присъждане на законна лихва върху главницата за
неимуществени вреди.
Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът
„Метрополитен“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните, както и наличието на влязъл в сила
административен акт за признаване на злополуката за трудова. Твърди, че
ищцата е проявила небрежност в поведението си, като сама е станала причина
за настъпване на злополуката.
Намира, че претендираното от ищцата обезщетение не отговаря на
критерия за справедливост, поради което моли съдът да присъди същото в
намален размер.
Отправя искане за намаляване на дължимото обезщетение и със сумите,
получени от ищцата като обезщетения за неработоспособност от държавното
обществено осигуряване.
Не претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен с правно основание чл. 200, ал. 1
2
КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди, от ищеца трябва да бъдат установени
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните
материални предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между
ищеца и ответника; 2/ злополука, претърпяна от работника или служителя в
периода на трудовото правоотношение, призната за трудова по
законовоопределен ред; 3/ вреда, водеща до неблагоприятни последици,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от пострадалия и/или в
намаляване на актива на имуществото му, респективно – пропускане на
възможност да увеличи същото; 4/ причинно - следствена връзка между
злополуката и причинените вреди, тоест те да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност
на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от
трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от
травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка
между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ,
работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на
работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от
задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.
В настоящия случай, съдът намира, че всички горепосочените
правопораждащи факти са отделени като безспорни по реда на чл. 146,
ал. 3 и 4 ГПК, а и са доказани по делото.
Безспорно е наличието на трудово правоотношение между страните, в
срока на действие на което и в рамките на работното време, ищцата е паднала
при слизане по стълбите в ответното предприятия, в резултат на което е
увредила десния си горен крайник.
Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова
3
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване на трудова
злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След
извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на
злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. От една
страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото
в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд,
разглеждащ спора по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда
въпросът, доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната
работа по трудовото правоотношение (така решение № 1247/09.12.2008 г. по
гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, III г. о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр. д. №
204/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013
г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Получените в резултат на трудовата злополука от ищеца телесни
увреждания са установени от представените по делото медицински документи
за проведени прегледи и изследвания, неоспорени от страните.
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства чрез разпит на допуснатите свидетели /в това число –
от показанията на съпруга на ищцата, имащ преки впечатления от състоянието
й както непосредствено след инцидента, така и в рамките на целия
възстановителен период, които показания съдът цени при условията на чл. 172
ГПК/, че в резултат на падането по стълбите ищцата се е наранила, като е
изпитвала първоначално болки и е имала синини по цялото си тяло, че е била
откарана в болница от екип на Бърза помощ, че са проведени множество
рентгенови изследвания за установяване наличието на фрактури, предвид
характера на падането, свързан с търкаляне надолу по стълби, че е установено
счупване на десен горен крайник в областта на китката, че е поставена
имобилизация, че ищцата е била в двумесечен период на неработоспособност,
че е имала необходимост от чужда помощ за ежедневни битови и лични
нужди.
При така установеното, доколкото по делото не се твърди, а и не се
установява, злополуката да е настъпила в резултат на умишлени действия от
страна на ищеца, съдът приема, че отговорността на ответника по чл. 200 КТ
подлежи на ангажиране.
4
Досежно размера на претенцията:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.
В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, каквито
са продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.
Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки
случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления
на съответното увреждане и вредите от него.
При така установената по-горе фактическа обстановка, при определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, съдът взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето –
травматично увреждане на десния горен крайник в областта на китката,
причинило на ищеца разстройство на здравето, продължило повече от 2
месеца; характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните
увреждания – падане и търкаляне по стълби; необходимостта от получаване на
спешна медицинска помощ непосредствено след инцидента; нуждата от
провеждане на множествно рентгенови изследвания; необходимостта от
поставяне на гипсова имобилизация на счупената дясна ръка - водеща за
ищеца; продължителния период на болки, оток и затруднения в движенията -
в началото интензивни, а в хода на възстановителния период, постепенно
отслабващи, но проявяващи се и понастоящем, наложили прием на
болкоуспокояващи; периода на неработоспособност, продължил до месец
април /т.е. около 2 пълни месеца/; причинените неудобства в битов и личен
план; негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени
вреди от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение, вкл. че се налага
ангажиране помощта на близки, състояние на потиснатост, нарушеното
чувство за себереализация, невъзможността на ищеца да полага труд и да
упражнява професията си.
Съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял злополуката -
55 г., трудоспособна възраст, при която продължителната неработоспособност
5
се отразява негативно на личностната себеоценка, със съпътстващите
негативни отражения на това състояние върху психиката, върху неговата
личностна, социална и професионална реализация.
На последно място съдът съобрази и съществуващите в страната
обществено - икономически условия към момента на настъпване на
злополуката - 2024 г., както и съдебната практика по сходни казуси през
същия период.
При така извършената преценка, настоящият съдебен състав намира, че
с определянето на обезщетение в размер на 5 000 лв. ще бъде постигнат
справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
За разликата до пълно претендирания размер от 10000 лева, искът се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на възражението за наличие на съпричиняване поради
проявена небрежност от страна на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, в случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност
размерът на обезщетението може да бъде намален, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така,
тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно -
обезпечителна и има обективен характер, т. е. тя е отговорност за
обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за неправомерно
поведение на работодателя (в посочения смисъл - решение № 129/19.11.2020 г.
по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д.
№ 15/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай, доколкото работодателят не твърди /а за пълнота
следва да се посочи, че по делото не се и установява/ работникът да е
допуснал груба небрежност, а се сочи проявление единствено на обикновена
такава, съдът намира, че не налице предпоставки за намаляване на размера на
претендираното обезщетение на това основание.
По направеното от ответника възражение за намаляване на размера на
обезщетение с размера на получените от ответника суми от общественото
осигуряване:
По въпроса следва ли при предявен иск за присъждане на
неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, от размера
на дължимото обезщетение да се приспаднат сумите, получени от ищеца като
обезщетения за временна неработоспособсност, е налице висящо
тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК, по което, към днешна дата не е
постановено тълкувателно решение.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана
в решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ІІІ гр. о. на ВКС,
6
решение № 43/08.02.2013 г. по гр. д. № 174/2012 г. на ІV гр. о. на ВКС, и
други, съгласно която, хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ, която предвижда
приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация
на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване – т.е. не се допуска
два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя, и
втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване.
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки
и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно -
неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото
осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза.
Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени
вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и
не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо
обезщетение на причинените видове вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че получените суми от държавното
обществено осигуряване поначало не подлежат на приспадане на размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Вън от горното, въпреки няколко кратно предоставената на ответника
възможност, последния не изпълни доказателствената си тежест да ангажира
доказателства по делото за получени от ищцата обезщетения, поради което
искането за намаляване на обезщетението по реда на чл. 200, ал. 3 КТ се явява
неоснователно.
С оглед изложеното, не са налице предпоставки на за намаляване на
приетия за справедлив размер на обезщетението в размер на 5000 лева.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
По делото ответникът не е претендирал присъждането на разноски за
процесуално представителство, поради което разноски в полза на ответната
страна не се следват.
Ищецът своевременно е претендирал присъждането на разноски за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, което, съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка, възлиза
на сумата от 1300 лева. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 650 лева
7
- разноски пред първата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд и съответната част от дължимата
държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата
от 200 лева - държавна такса в размер на 4% върху уважената част от иска за
неимуществени вреди.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 76 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Метрополитен” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С. Г.
Ц., ЕГН **********, сумата от 5000 лева - обезщетение на основание чл. 200,
ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания, получени вследствие на злополука от 16.02.2024 г.,
призната за трудова с Разпореждане № 35116/26.02.2024 г. на ТП на НОИ –
София град, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск
по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над 5000 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 10 000 лева.
ОСЪЖДА “Метрополитен” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на С. Г. Ц., ЕГН ********** сумата от 650 лева -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА “Метрополитен” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, да заплати на Софийски районен съд, сумата от 200 лева -
държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му с препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8