Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1461 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-1006-001749 от 28.05.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на В.Н.Н.-Ч. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.70, ал.3 ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от В.Н.Н.-Ч., в която се сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушения на материалния закон и процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства и се излагат допълнително доводи за отмяна на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 19.05.2019 г. около 15,35 ч. жалбоподателката В.Н.Н.-Ч. управлявала лек автомобил „Т.“ с рег. № .., като се движила по бул. „А. С.“ в гр. Пазарджик. По същото време в близост до кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „А. С.“ се намирал автопатрул при сектор„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик в състав С. Л.и свидетелят И.К.. Полицейските служители били извън служебния автомобил и наблюдавали движението. Жалбоподателката завила от бул. „А. С.“ по бул. „Х. Б.“, при което полицейските служители възприели, че тя управлява без включени светлини и без предпазен колан. Като видяла полицейските служители, на свой ред жалбоподателката отбила в дясно, където имало магазини, слязла, след малко се върнала в автомобила, сложила си колана и включила светлините, което било също ясно възприето от полицаите. Потегляйки отново, те я спрели за проверка. За установеното управление непосредствено преди спирането до магазина без включени светлини и без предпазен колан К. съставил на жалбоподателката АУАН за нарушения съответно на чл.70, ал.3 ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Докато съставял АУАН на жалбоподателката, последната позвънила на своя съпруг – свидетелят Н.Ч., който пристигнал на място. К. предявил АУАН на жалбоподателката, но тя отказала да го подпише (удостоверено с подписа на един свидетел), тъй като не можела да напише възражения на него. В законоустановения срок жалбоподателката подала писмено възражение срещу АУАН. Като приел възражението за неоснователно и въз основа на акта било издадено обжалваното постановление от АНО.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят И.К. и Н.Ч., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Показанията конкретно на актосъставителя са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото. Показанията на свидетеля И.К. се подкрепят и от писмените доказателства по делото – докладна записка, включително съставения АУАН. Съдът счита, че в случая на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По същество показанията на Ч. по никакъв начин не спомагат за разкриване на обективната истина по делото, като само потвърждават изнесеното от К..
При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че жалбоподателката категорично е осъществила от обективна и субективна стана състава на административните нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.3 ЗДвП за това, че на 19.05.2019 г. около 15,35 ч. по бул. „Х. Б.“ в гр. Пазарджик е управлявала лек автомобил Т. К.“ с рег. № .., без включени светлини и без да ползва обезопасителен колан, с който автомобилът е бил оборудван. Безспорно се установиха всички елементи на административните нарушения от НП от разпита на актосъставителя И.К., изготвената докладна записка от С. Л.и съставения АУАН. Вярно е, че към самото спиране на автомобила за проверка, жалбоподателката вече е била включила светлините си и сложила колан, но това не изключва възприетото лично от полицейските служители управление преди отбиването и спирането от жалбоподателката до магазина без светлини и без колан.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката чрез налагане на глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП за нарушението по чл.70, ал.3 ЗДвП. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоби съгласно правилно определените санкционни норми. Глобите и за двете нарушения са в твърд размер съгласно посочените санкционни норми и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложените наказания.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан. Посочено е и в достатъчна степен индивидуализирано мястото на нарушението – гр. Пазарджик, бул. „Х.Б.“. С оглед обстоятелство, че в законоустановения срок са подадени и писмени възражения срещу съставения АУАН, то и в тази насока правото на защита на наказаното лице е било гарантирано изцяло, като непосочването на възражения в самия АУАН по никакъв начин не влошава положението му, нито ограничава правата му с оглед дадената възможност от законодателя именно за подаването на писмени такива в 3-дневен срок.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Единственият довод в тази насока може да се яви обстоятелството, че жалбоподателката е водач от близо 20 години и има преди това само едно нарушение на ЗДвП, но само по себе си това не е достатъчно за отпадане отговорността на жалбоподателката. Самият случай не се отличава с обществена опасност, която да е незначителна с оглед типичните нарушения от този вид. Следва да се отбележи и, че в случая са налице не едно, а две отделни нарушения на ЗДвП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 19-1006-001749 от 28.05.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на В.Н.Н.-Ч. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.70, ал.3 ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: