Решение по дело №975/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е реда на чл. 40 от ЗДОИ

Образувано е по жалба на Т.Д.И. ***, действащ чрез процесуален представител, срещу решение № РД-04-71/21.08.2023г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция”Пътна инфраструктура”, в частта с която по т. 3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ЗДОИ-64 от 09.08.2023г.депозирано от оспорващия е постановен отказ от предоставяне на исканата обществена информация.

Решението в оспорената му част се обжалва с доводи за наличие на основание по чл. 146, т.2 и т.4 от АПК – неспазване на изискуемата от закона форма и противоречие с материалноправни разпоредби.

Твърди се, че посканата информация, чието предоставяне било отказано, има характер на обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като се касаело за информация свързана с упражняването на контролните правомощия на АПИ и не съществували пречки същата да бъде представена на заявителя, тъй като не ставало дума за създаването й единствено с цел да се удовлетвори заявителя, както бил визирал органът. Незаконосъобразно с оспореното решение било прието, че ставало въпрос за информация за повторно ползване, мотивирайки разпоредбата на чл. 41а, ал.2 от ЗДОИ. Характерът и естеството на поисканата информация, както и целта, за която заявителят поискал процесната информация, мотивирал се е и е посочил, като основание чл. 2, ал.1 от ЗДОИ не обуславяли извод, че става въпрос за искане на предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване и не ставало ясно на каква база и разсъждения органът я е квалифицирал по този начин в мотивите си. Предвид това решението било немотивирано.

Неустановяването на посочените в оспорения акт фактически основания за постановяването му влечало незаконосъобразността му. Процесното заявление не било по чл.2а, ал.1 от ЗДОИ. Не били налице пречките по чл.5 и чл.7 от ЗДОИ. Заявената с процесните точки от заявлението информация била обществена и достъпът до нея бил свободен по принцип. Не била налице нито една от хипотезите на чл.13, ал.2 от ЗДОИ за ограничаване достъпа до нея, но дори и такава да била налице, при наличие на надделяващ общ интерес по смисъла на пар.1,т.6 от ДР, съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ достъпът не можел да се ограничава. Следователно не била налице пречката по чл. 13 от ЗДОИ, а според чл.17, ал.1 от ЗДОИ достъпът до информацията бил свободен. Отказът от предоставянето й можело да бъде аргументиран единствено с основание чл. 37 от ЗДОИ, но в случая не била налице нито една от посочените възможности.

В подкрепа твърденията изложени в жалбата се сочи съдебна практика.

По изложените съображения се моли за отмяна на решението в оспорената му част. Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. На основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗДОИ се моли на упълномощения представител на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за изготвяне на жалбата и процесуално представителство съобразно предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум по смисъла на чл.8, ал.3 от наредбата.

Ответникът - Председател на Управителния съвет на Агенция”Пътна инфраструктура”, чрез процесуален представител, в съпроводително писмо и в отговор по жалбата ангажира становище за неоснователност на същата. Претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд, гр. Хасково, като прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ ЗДОИ-64 от 09.08.2023г. подадено до Председателя на Агенция”Пътна инфраструктура” жалбоподателят Т.Д.И. *** поискал предоставяне на описана в т.1- т. 8 от заявлението обществена информация, както следва:

По т.1 – Колко на брой са нарушенията установени от представлявания от председателя орган и неговите специализирани звена, за движение без винетка на автомобили по републиканската пътна мрежа за всяка от годините поотделно 2021г., 2022г. и 2023г. – до момента;

По т.2 – Какъв е размера на издадените от представлявания от председателя орган и неговите специализирани звена, актове за установяване на административно нарушение за движение без винетка на автомобили по републиканската пътна мрежа поотделно за 2021г., 2022г., 2023г. - до момента;

По т.3 – Какъв е размера на общо платените от нарушителите по години компенсаторни такси по установените административни нарушения за движение без винетка на автомобили по републиканската пътна мрежа поотделно за 2021г., 2022г. и 2023г. до момента;

По т.4 - Какъв е броят на издадените от представлявания от председателя орган и неговите специализирани звена наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения за движение без винетка на автомобили поотделно за 2021г., 2022г. и 2023. до момента;

По т.5 Какъв е броят на влезлите в сила наказателни постановления издадени от представлявания от председателя орган и неговите специализирани звена по актове за установяване на административни нарушения за движение без винетка на автомобили поотделно 2021г., 2022г., 2023г. - до момента;

По т.6 Какъв е броят на ревизираните от съда наказателни постановления издадени от представлявания от председателя орган и неговите специализирани звена по актове за установяване на административни нарушения за движение без винетка на автомобили поотделно за 2021г., 2022г. и 2023г. – до момента

По т.7 - Колко от ревизираните от съда наказателни постановления издадени от представлявания от председателя орган и неговите специализирани звена по актове за установяване на административни нарушения за движение без винетка на автомобили поотделно за 2021г., 2022г. и 2023г. до момента са били отменени, като незаконосъобразни

По т.8 - Какъв е размера на изплатените средства от представлявания от председателя орган и неговите специализирани звена за съдебни разноски по ревизираните от съда наказателни постановления издадени по актове за установяване на административни нарушения за движение без винетка на автомобили, които са били обявени за незаконосъобразни поотделно за 2021г., 2022г. и 2023г. - до момента.

В заявлението си Т.И. посочил, че информацията е такава по чл.2, ал.1 от ЗДОИ и му е необходима, за да си състави мнение относно дейността на представлявания от председателя орган, и неговите структурни звена. Изложил, че на основание пар.1, т.6 от ДР на ЗДОИ, информацията била с надделяващ обществен интерес по смисъла на посочената разпоредба, която касаела повишаване прозрачността и отчетността на представлявания орган и структурните му звена. Посочил, че на основание чл.26, ал.1,т.4 вр. с чл.35, ал.3 от ЗДОИ желае да получи исканата информация по електронен път, на заявена електронна поща.

Във връзка с така подаденото заявление, с изх. № 09-99-4495 от 15.08.2023г. Директорът на НТУ представил на Директора на Дирекция ”Комуникация и информация” към А”ПИ” информация по т.1, т.2 и т.4 от заявлението. По отношение т.3, т.5, т.6, т.7, и т.8 от заявлението изложил становище, че се иска повторно използване на информация от обществения сектор и същата не може да бъде предоставена на основание чл.41а, ал.2 от ЗДОИ.

С решение № РД-04-71 от 21.08.2023г. Председателят на управителният съвет на Агенция”Пътна инфраструктура” предоставил достъп до информацията посочена в т.1, т.2 и т.4 от заявлението, а по т.3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от заявлението постановил отказ.

В частта на отказа посочил, че по посочените точки се прави искане за повторно използване на информация от обществения сектор. Обективирал, че съгласно чл. 41а, ал.2 от ЗДОИ организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване или адаптиране или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали което изисква непропорционално много усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция. В случая информацията по т.3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от заявлението не била структурирана по начина поискан от заявителя, съответно за предоставянето й било необходимо същата да бъде преработена и адаптирана, което било свързано с усилия и дейности излизащи извън рамките на обичайните операции на компетентното звено. Предвид което и на основание чл.41а, ал.2 от ЗДОИ информацията не можело да бъде предоставена. В решението било посочено също, че задължените по закон субекти следвало да предоставят обществената информация, с която разполагат, но нямали задължение по подадено заявление да изготвят справки в желан от заявителя вид. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗДОИ, АПИ имала задължение да предостави достъп само до информация, която била създадена или съхранявана и фактически съществувала и се съдържала върху обичайните за целта носители.

На 30.08.2023г. Т.И. депозирал жалба пред АдмС-Хасково срещу решението, в частта му с която бил постановен отказ от предоставяне на поисканата от заявителя информация.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК, съдът намира следното.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Оспореният акт е издаден от Председателя на Управителния съвет на Агенция”Пътна инфраструктура”, който е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ в рамките на предоставената му компетентност. Решението е издадено при липса на допуснато нарушение на съществените административнопроизводствени правила.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено при неспазване на установената форма и в нарушение на съдопроизводствените правила. Съответствието на административният акт с материалния закон се преценява на база изложените в същия фактически основания за издаването му.

В случая фактическите основания за отказа посочени в административният акт са, че се иска предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване, но за предоставянето й е необходимо адаптирането й по начин изискващ усилия и дейности, излизащи извън рамките на обичайната операция от компетентното звено.

По смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, като тази информация следва да е създадена или съхранявана от задължения субект. Обществената информация по смисъла на ЗДОИ бива два вида – официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Според съдържанието на подаденото от Т.Д.И. заявление, търсената от него информация е служебна, тъй като касае дейността на органите и техните администрации, в случая дейността на Агенция”Пътна инфраструктура” и структурните й звена. Не се спори, че исканата информация се съхранява при ответника, като доводи в обратна насока не са изложени от ответника нито в обжалваният акт, нито до приключване на последното по делото съдебно заседание.

По правило достъпа до обществена информация по реда на ЗДОИ е своободен, с изключение на случаите, в които закона ограничава достъпа до нея.

Съгласно чл.2а, ал.1 от ЗДОИ, в редакцията му към постановяване на решението в обжалваната му част, повторно използване на информация
от обществения сектор е използването й за търговски или нетърговски цели,
различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на
правомощията или функциите на организация от обществения сектор.

В случаите на повторно използване на информация по реда на чл. 2а, ал. 1 от закона, целта е придобиване на самата информация като такава, за последващо използване. Средство за постигането на тази цел е търсенето от страна на заинтересованото лице или организация и задължението за предоставянето й от организацията от обществения сектор, която я събира и/или съхранява. В контекста на изложеното в случаите на достъп по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, информацията е средството, чрез което заявителя цели съставяне на собствено мнение за дейността на задължения субект.

В случая заявлението е депозирано от жалбоподателя в качеството му на физическо лице и в същото изрично е посочено, че се основава на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, като целта на заявителя е да си състави мнение относно дейността на представлявания от Председателя на УП на А”ПИ” орган и неговите структурни звена.

Предвид това неясно за съда остава по какви причини е прието от ответната страна, че се иска предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване.

Предвид естеството и характера на поисканата информация, както и целта за която жалбоподателя е поискал посочената в т.3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от заявлението му информация, се налага извода, че не се касае за такава от вида на чл. 2а, ал.1 от ЗДОИ, а за такава по чл.2, ал.1 от ЗДОИ поради което неправилно в оспореният акт е възприето, че е налице хипотезата на чл.41а, ал.2 от ЗДОИ.

Като не е определил правилно предмета на производството, административният орган от една страна е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, свързани с конкретното искане на жалбоподателя. От друга страна, поради липсата на мотиви в оспореното решение относно въпроса налице ли е основание за предоставяне на информация по чл.2, ал.1 от ЗДОИ, съдът се оказва в невъзможност да контролира оспорения акт по същество. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта относими към искането на адресата му, прави акта немотивиран. Липсата на мотиви не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, било то гласни или писмени, тъй като не е налице предмет на доказване. В този смисъл оспореното решение се явява немотивирано и постановено в нарушение на установената форма за издаването му.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна, а оспореното решение като издадено при неспазване на установената от закона форма и в нарушение на административно-производствените правила, следва да бъде отменено и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ преписката ще следва да бъде върната на административният орган за ново произнасяне по т.3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от подаденото от Т.Д.И. заявление с рег. индекс № ЗДОИ-64 от 09.08.2023г., при спазване задължителните указания дадени в настоящото решение, а именно с мотивиран акт .

При този резултат на спора претенцията за разноски на жалбоподателя се явява основателна. В полза на същия ще следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски общо в размер на 10.00 лева представляващи дължимо внесена държавна такса.

По отношение претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което Агенция”Пътна инфраструктура”следва да бъде осъдена да заплати адв. И. адвокатското възнаграждение, определено по реда на 8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минимално установения в същата норма размер.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд, гр. Хасково

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № РД-04-71/21.08.2023г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция”Пътна инфраструктура”, в частта му с която по т. 3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ЗДОИ-64 от 09.08.2023г. депозирано от оспорващия, е постановен отказ от предоставяне на исканата обществена информация.

ВРЪЩА делото като преписка на Председателя на Управителния съвет на Агенция”Пътна инфраструктура” за ново произнасяне по т. 3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ЗДОИ-64 от 09.08.2023г. депозирано от Т.Д.И. ***.

ОСЪЖДА Агенция”Пътна инфраструктура” да заплати на Т.Д.И., с ЕГН ********** *** разноски по адм.дело № 975/2023г. по описа на АдмС-Хасково, в размер на 10.00 лева.

ОСЪЖДА Агенция”Пътна инфраструктура” да заплати на адв. Б.Д.И. ***, 1000 лева за осъществена адвокатска защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата по адм.дело № 975/2023г. по описа на АдмС-Хасково.

Решението е окончателно и на основание чл.40,ал.3 от ЗДОИ не подлежи на обжалване.

Съдия: