РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева
ч.гр.д. № 14296 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 43429/19.11.2020 г., подадена от „З.Е.” АД, срещу Постановление от 26.10.2020 г. на ЧСИ В.М., с което е отказано да бъде намален претендирания от адв. Н.Н.Д.адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20208600400974 в размер на 874,50 лева с ДДС. Посочва се, че незабавно след изтичане на срока за доброволно изпълнение са били наложени запори на банковите сметки на дружеството, като дължимите суми по поканата за доброволно изпълнение и присъединеното вземане на НАП са били събрани. Твърди се, че адвокатско възнаграждение не е дължимо, тъй като не е представен документ за заплащане на хонорара. Посочва се, че размерът му е завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Възразява се, че адвокатът не е извършвал други действия освен образуване на изпълнителното дело. Моли се за намаляване на адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в закона.
В срока по чл. 426, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – адв. Н.Н.Д., в който се възразява срещу основателността на жалбата и се моли за оставянето ѝ без уважение. Поддържа се, че уговореното възнаграждение е съобразено с предвидените минимални размери по чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. – в размер на 874,50 лева с ДДС. Посочва се, че адвокатът е подал молба за образуване на изпълнителното производство, след което е депозирал други молби за водене на същото. По делото бил представен договор за правна помощ с отразяване, че договореното адвокатско възнаграждение е на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – безплатно предоставена адвокатска помощ на материално затруднено лице, като в този случай възнаграждението се дължи директно на адвоката. Поддържа се, че длъжникът не отговаря за разноските само ако не е дал повод за образуване на изпълнителния процес, но не и когато е платил впоследствие, дори и в срока за доброволно изпълнение.
Депозирани са и мотиви на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които е посочено, че жалбата е допустима, но неоснователна. В изпълнителното производство процесуалният представител бил подал молба за образуване на производството, както и още 4 искания за извършване на действия, едно от които е довело до реално събиране на дълга – чрез запор на банковите сметки на длъжника. Посочва се, че присъденото възнаграждение представлява сбор от минималното възнаграждение в размер на 200,00 лева за образуване на производството и минималното за водене на същото в размер на 528,75 лева, предвид размера на вземането – 17583,33 лева, заедно с 20 % ДДС.
Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, имащо интерес да обжалва, и е насочена срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е неоснователна.
На 14.10.2020 г. е
подадена молба за образуване на процесното изпълнително дело от В.К.С.,
действаща чрез законния си представител К.С.С.и представлявана от адв. Н.Д., в
която не е посочен конкретен изпълнителен способ, а на съдебния изпълнител са
възложени всички правомощия по ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен лист
за вземане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на 15000,00 лева, заедно
със законната лихва от 02.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането,
пълномощно в полза на адв. Н.Д. и договор за правна защита и съдействие, в
което е уговорено, че адвокатската помощ за образуване и водене на изпълнителното
дело се предоставя по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
На 16.10.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която са посочени следните задължения: 15000,00 лева главница, 2583,33 лева лихви, 110,40 лева разноски, такса по т. ТТРЗЧСИ в размер на 1592,96 лева и други дължими суми в размер на 874,50 лева.
С искане от 16.10.2020 г. от взискателя, чрез адв. Д., е поискано извършването на справки в КАТ и НАП за регистрирани МПС-та и налагане на запор върху същите.
С искане от 19.10.2020 г. от взискателя, чрез адв. Д., е поискан опис на движимите вещи на длъжника.
С възражение от 22.10.2020 г. длъжникът е оспорил дължимостта и прекомерността на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
С Постановление от 26.10.2020 г., връчено на длъжника на 04.11.2020 г., съдебният изпълните е оставил без уважение възражението срещу разноските за адвокатско възнаграждение. Процесната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител е подадена на 18.11.2020 г. по пощата.
С искане от 02.11.2020 г. от взискателя, чрез адв. Д., е поискано налагането на запори върху разкритите банкови сметки на длъжника, цитирани в същото.
Във връзка с публичните задължения на длъжника по делото е присъединен взискател – НАП.
До банките, в които длъжникът има сметки, са изпратени запорни съобщения с изх. № от 30.10.2020 г. и 02.11.2020 г. Запори върху банковите сметки на длъжника са наложени на 03.11.2020 г., 04.11.2020 г. и 05.11.2020 г.
Вследствие на
наложените запори към 06.11.2020 г. са били погасени задълженията на длъжника.
С платежно нареждане от 09.11.2020 г. са преведени дължимите суми по
изпълнителния лист на процесуалния представител.
Със съобщения с изходяща дата 09.11.2020 г. съдебният изпълнител е разпоредил вдигането на запорите.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното постановление се явява законосъобразно и правилно. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е извършвал и други процесуални действия, свързани със събиране на процесните вземания, доколкото вземанията са събрани посредство посочен от пълномощника изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника. В този смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че на процесуалния представител на взискателя се дължи само възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.. Извършените процесуални действия от пълномощника на взискателя във връзка с установяване на имущественото състояние на длъжника и принудителното събиране на вземането обуславят дължимостта и на възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.
С оглед общия размер на вземанията, предмет на принудителното събиране и включващ сумите за главница и законна лихва по изпълнителния лист в размер на 17583,33 лева, възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата е от 200,00 лева, а това по т. 2 на чл. 10 от Наредба №1/2004 г. в размер на 528,75 лева. Следователно общият минимален размер по т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 728,75 лева без ДДС или 874,50 лева с ДДС, с оглед на обстоятелството, че адв. Д. е регистриран по ДДС, и постановките на параг. 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. Именно това е и претендираният от пълномощника размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските, предвид извършеното плащане на задължението. Съгласно трайно установената практика и закона, в изпълнителния процес разноските по изпълнението са за сметка на длъжника – чл. 79, ал. 1 от ГПК. Две хипотези съставляват изключение от това правило: 1. когато делото се прекрати, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, и 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г., ГК, ІV г.о. на ВКС е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговоря за разноските в изпълнителното производство. Видно от материалите по делото погасяването на процесните суми е станало вследствие на наложените запори.
Неоснователно се явява и възражението, че адвокатското възнаграждение
не е дължимо, тъй като не е представен документ за заплащане на хонорара. Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, е била предоставена
безплатна адвокатска помощ както за образуване на делото, така и за воденето
му, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в който случай не е
необходимо уговаряне на хонорар в определен размер и представяне на
доказателства за заплащането му,
С оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от гореизложената фактическа обстановка, и размера на вземането, съдът счита, че съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е отказал да намали адвокатското възнаграждение, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 43429/19.11.2020 г., подадена от „З.Е.” АД, срещу Постановление от 26.10.2020 г. на ЧСИ В.М., с което е отказано да бъде намален претендирания адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20208600400974 в размер на 874,50 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.