Решение по дело №51/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 22
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20214150200051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Свищов , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20214150200051 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно постановление № 21-0352-000156 от 26.02.2021 г.
на Началника на РУ МВР Свищов.
Жалбоподателят ХР. ВЛ. Т. от гр. Свищов обжалва наказателното
постановление № 21-0352-000156 от 26.02.2021 г. на Началника на РУ МВР Свищов, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение
по чл. 113 ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че на 21.02.2021г. се прибирал след разходка и преди да
влезе във входа на кооперацията видял в далечината по улицата полицейски автомобил.
Влязъл във входа , качил се по стълбите, след което чул клаксон на автомобил със специален
режим на движение и се върнал и отворил вратата на входа, а полицейски служител му
обяснил, че пресякъл неправилно улицата, за което ще му бъде съставен фиш. Поради това,
че отрекъл, му бил съставен АУАН, но възраженията му не били вписани в акта, а само било
отразено, че има възражения. Отказал да подпише акта, а отказа му бил удостоверен с
подписа на полицейския служител Б., който бил вписан като свидетел на извършеното
нарушение, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал. 2 ЗАНН. Твърди, че след
това му бил връчен акта, за което се подписал. Позовава се, че в НП не били обсъдени
възраженията му срещу акта. Моли съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание поддържа жалбата. В хода по същество взема
становище, че не било доказано, че той е пресичал на въпросното място, като се позовава и
на процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Твърди, че не било установено точно
къде е извършено пресичането, не бил извършил вмененото му нарушение. В писмени
бележки излага подробни съображения за основателност на жалбата – недоказаност на
1
вмененото административно нарушение и процесуални нарушения при съставяне на АУАН.

Ответникът по жалбата – РУ МВР Свищов, редовно призован не се
представлява и не взема становище по нея.

След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
С Наказателно постановление № 21-0352-000156 от 26.02.2021 г. на
Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № GA85708 от 21.02.2021г., на жалбоподателя на основание
чл. 184 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева
за това, че на 21.02.2021г. в 11,26 часа в гр. Свищов, ул. Цар Освободител пред номер 88Б,
лицето пресича платното за движение, като не преминава по пешеходна пътека, с което
виновно е нарушил чл. 113 ал. 1 от ЗДвП, като пешеходец не преминава по пешеходна
пътека. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 04.03.2021г., видно от
разписката в долния край.
Приложен по делото е АУАН Серия GA № 85708 от 21.02.2021г. , съставен от
И.И. – мл.полицейски инспектор против жалбоподателя, в което фактическото описание на
нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Посочената като нарушена законна разпоредба в акта е чл. 113 ал. 1 от
ЗДвП. Видно от отразяването в акта, същият не е подписан от нарушителя, като отказът му
да подпише акта е удостоверен с подпис на свидетел.
В административно-наказателната преписка се съдържат възраженията на
жалбоподателя срещу съставения акт от 21.02.2021г. . Приложена по делото е и справка
във връзка с подаденото от жалбоподателя възражение, в която е прието, че следва
жалбоподателят да бъде санкциониран по чл. 184 ал. 3 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева,
като същият да бъде уведомен за възможността да обжалва наказателното постановление. В
административно-наказателната преписка се съдържа и сведение от мл.експерт И.И.
исведение от Х.Б., във връзка с подаденото възражение от жалбоподателя, както и сигнал от
Х.Т. до началника на РУ Свищов, както и писмо от Началника на РУ Свищов от
26.02.2021г., с което жалбоподателят бил уведомен, че от събраните до момента
доказателства и установените факти, е прието, че не са налице основания за прекратяване на
административно-наказателната преписка. В същата преписка се съдържа и глоба с фиш от
21.02.2021г. за глоба в размер на 20 лева, за това, че пешеходец не е преминал по пешеходна
пътека, но същия не е подписан от нарушителя Х.Т.. С приложената докладна записка от
23.02.2021г., актосъставителят И. докладвал за съставения АУАН срещу жалбоподателя .

2
От разпита на актосъставителя И.И. - служител в РУ МВР Свищов се
установи, че по време на провеждащото се СПО, движейки се със служебен автомобил по
ул. Цар Освободител видели лице от мъжки пол, което преминало не по пешеходната
пътека. Заяви, че управлявал служебния автомобил, спрял го вдясно, а колегата му Б. слязъл
и понеже лицето вече било влязло във вход на жилищна сграда, подал звуков сигнал. Видно
от показанията му, колегата му Б. почукал на стъклото и същото лице излязло от входа,
разговарял с лицето, след което влязъл при него в служебния автомобил и съставил фиш на
жалбоподателя, но той отказал да го подпише, като заявил, че желае да му бъде съставен
АУАН. Съставил му АУАН, който нарушителят отказал да подпише, което било
удостоверено с подписа на колегата Б., но на нарушителя бил връчен екземпляр от акта.
Лично възприел, че лицето пресича на място, което не е обозначено като пешеходна пътека,
а там пешеходната пътека била повдигната. Разпознал лицето, то било същото като това, на
което съставил акта. Обясни, че пешеходната пътека била повдигната и се виждало точното
мястото на пресичането през пътното платно, на няколко метра в посока от пл. Алеко към
пл. Свобода.
Св. Х.Б. заяви, че при извършване на обход на ул. Цар Освободите, в района на
магазин Паус Джинс забелазяли лице, което пресича неправомерно на движението, като
пешеходната пътека се намирала на около 13-15 метра на запад от него. Забелязали лицето
от разстояние 70-80 метра от мястото, където било извършено нарушението. Били в
полицейския автомобил, който се движел в посока площад Свобода, лицето пресякло на
отсрещния тротоар и влязло във вход 88б на ул. Цар Освободител. Същият затворил
входната врата, но след почукването му на входа, същото лице отворило входа. Казал му, че
е пресякъл неправомерно, съставили му фиш за нарушението по чл. 113 ал. 1 ЗДвП, но след
това отказал да го получи и заявил желание да му бъде съставен акт, който да обжалва. Този
свидетел изнесе, че пешеходната пътека била повдигната, виждала се добре, имало поставен
знак от двете й страни, но жалбоподателят не пресякъл там. Заяви, че пешеходната пътека
била на около 15 метра по – надолу от мястото, където пресякъл жалбоподателя. Видно от
показанията му, нарушителят направил възражения при съставянето на акта, бил му връчен
екземпляр от акта.
Разпитана по делото беше и св. Л. Т.а – съпруга на жалбоподателя. Същата
заяви, че узнала от съпруга си, че го глобили за пресичане на пешеходна пътека. Обясни, че
същият ден вървяла с детето , когато в далечината видяла полицейски автомобил, като й
направило впечатление, че автомобила спрял пред техния вход – Цар Освободител / 88Б,
подал звуков сигнал, а след около десет секунди съпругът й излязъл от входа и започнал да
говори с единия полицай. Впоследствие узнала, че му бил съставен акт. Според нея
продължението на тротоара се намирало точно пред входа, в който живеели.
Видно от справка за нарушител/водач ХР. ВЛ. Т., същият е правоспособен
нодач на МПС от 2005 година и до момента има влезли в сила 3 наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП, глобите по които са платени, като през последните пет години по
3
отношение на него няма влязло в сила наказателно постановление.
Компетентността на Началника на РУ Свищов за издаване на наказателни
постановления за нарушения по ЗдВп се установи с приложената заповед от 14.05.2018г . на
Министъра на вътрешните работи.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По
същество е основателна.
Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е основание за
отмяна на постановлението. Налице е нарушение, допуснато при съставяне на АУАН.
Установи се от показанията на св. И., че нарушителят е отказал да подпише акта при
съставянето му. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от
административно наказателното производство. Отказът на нарушителя да подпише акта и
съответно удостоверяването на този отказ със свидетел се прави от гледна точка на това, да
се удостовери по един безспорен начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е
прочетен актът, че са му разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче
това не освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН
задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от приложеният по делото
АУАН е, че свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта е посоченият за свидетел по
установяване на нарушението и съставянето на АУАН - Х.Б., което се установи и от
показанията на св. И.. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2
от ЗАНН, с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка
следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели,
които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-
свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко
и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от
посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване
на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43
ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
4
различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не
възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в
истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2
от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този
извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42
т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като
реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите
по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се
отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта
като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно
при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят
при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението
на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна изцяло на процесното наказателно постановление.
ЗАНН, в чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, е вменил задължението административно-
наказващия орган да направи описание на нарушението, дата и място, където е било
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила – преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се ППС. И в АУАН, и в наказателното постановление, е посочено, че
нарушителят на ул. Цар Освободител пред номер 88Б пресича платното за движение, като не
преминава по пешеходна пътека. Не е описано в близост имало ли е пешеходна пътека, на
какво разстояние се е намирала. административно - наказващия орган не е посочил кой от
тези документи за
Описателната част на възприетото в наказателното постановление нарушение следва да
съответства на диспозицията на нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с
кои свои действия коя норма на закона е нарушил, Липсата на пълно, точно и ясно описание
на нарушението, непосочване на конкретните обстоятелства, при които същото е извършено,
винаги води до наличие на съществено процесуално нарушение, касаещо пряко правото на
защита на нарушителя. Според св. Б. на въпросната пешеходна пътека имало поставен знак
от двете страни, като пешеходната пътека се намирала на 15 метра по-надолу от мястото
където жалбоподателят пресякъл. Недопустимо е със свидетелски показания да се установят
факти, които е следвало да бъдат описани в обстоятелствената част на НП. Липсата на
пълно и ясно описание на нарушение е съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда спора по същество и да се
обсъждат другите доводи и възражения на жалбоподателя.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
5
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Жалбоподателят претендира разноски по делото, като е представено
пълномощно, видно от което адвокатското възнаграждение за осъществената правна помощ
се претендира на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА от насрещната страна. При този изход на
делото, ОД МВР В.Търново следва да бъде осъден да заплати на С. И. С. от САК сумата от
300,00 лева адвокатско възнаграждение, явяващо се минимално адвокатско възнаграждение
по чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0352-000156 от 26.02.2021 г. на
Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № GA85708 от 21.02.2021г., с което на ХР. ВЛ. Т. с ЕГН
********** от ************************ 2 на основание чл. 184 ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20,00 лева за това, че на 21.02.2021г. в 11,26
часа в гр. Свищов, ул. Цар Освободител пред номер 88Б, лицето пресича платното за
движение, като не преминава по пешеходна пътека, с което виновно е нарушил чл. 113 ал. 1
от ЗДвП, като пешеходец не преминава по пешеходна пътека, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Велико Търново да заплати на С. И. С. от САК, със
съдебен адрес ******************** сумата 300,00 лева /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6