О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 194
16.03.2018г., гр. Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година,
проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в.
т. д. № 117
по описа на ВнАпС
за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
образувано по въззивна жалба вх. № 1284/15.01.2018г. на „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – гр. София, ЕИК *********,
подадена чрез ю. к. А.Б., и въззивна жалба вх. № 2602/25.01.2018г. на Т.И.И.,
представлявана от адв. Д. К. от ВАК, срещу решение № 859/13.12.2017г.,
постановено по т. д. № 126/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.
С въззивна жалба № 2602/25.01.2018г. се атакува
решението на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивницата Т.И.И.
осъдителни искове с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на разликата над 50 000 лв. до 112 500 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 14.04.2012г. в гр. Варна, по вина на Атанас Петков
Атанасов от гр.
Варна като водач на т. а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, обхванат от
действието на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 03111891000123, издадена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп”, и за разликата над 1 837.75 лв. до 12 500 лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби от същото
застрахователно събитие / разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху тези разлики, считано от 06.02.2014г. до окончателното им изплащане. Оплакванията са
за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които според
жалбоподателя са силно занижени, както и за необоснованост на правния извод на
първоинстанционния съд за липса на причинна връзка между част от претендираните
за обезщетяване разходи за лечение и процесното застрахователно събитие.
Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и
уважаване на исковете изцяло в заявените размери, ведно с акцесорните претенции
за мораторна лихва.
Въззивна жалба вх. № 1284/15.01.2018г., подадена от
ответника в първоинстанционното производство - ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп”,
е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявените от Т.И.И.
осъдителни искове с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят не оспорва наличието на основание за присъждане на
обезщетения, а са релевирани оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, и необоснованост на извода за липса на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Петитумът на жалбата е за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което размерът на обезщетенията да се
определи с прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД и отчитане на доказано
съпричиняване от страна на пострадалата. Направено е и искане за присъждане на
съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Процесуалните представители на страните са депозирали
отговори по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
При преценка за редовност и допустимост на жалбите, по
които е образувано производството, въззивният съд констатира следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез
надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части
съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално
допустими.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство,
е освободен от внасянето на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, а подадената от него жалба отговаря на останалите изисквания на чл. 260,
т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
По жалбата на застрахователното дружество са представени
доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВАпС. Тази
жалба обаче е нередовна по смисъла на чл. 260, т. 4 от ГПК, тъй като в нея не е
обективиран адекватен петитум, който да съответства за оплакванията в
обстоятелствената част за неправилност на първоинстнционното решение поради
нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Въпреки че този размер подлежи на определяне от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД, както ищецът, при подаване на исковата молба е
длъжен да заяви размер на претенцията си, така и ответникът, при обжалване
размера на обезщетението, следва да посочи сума, която според него се дължи за
обезщетяване на процесните вреди при спазване принципа на справедливост, а в
случая, и след съобразяване на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице. Това налага даване на
указания и срок на въззивника, на основание чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 267 ГПК
за уточняване предмета на жалбата с посочване на адекватен петитум.
С оглед спазване принципа за процесуална икономия, и
тъй като въззивните жалби отговарят на останалите изисквания на чл. 261 и чл.
262 ГПК, въззивният съд намира, че е целесъобразно указанията по чл. 262, ал. 1
във вр. чл. 267 ГПК да бъдат дадени с определението за насрочване на делото,
като при неизпълнението им в срок, ще бъде постановено определение за прекратяване
на производството по жалбата на застрахователя, насочена срещу
първоинстанционното решение в осъдителната му част за неимуществени вреди.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 1284/15.01.2018г.
на „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – гр. София, ЕИК
*********, подадена чрез ю. к. А.Б., и въззивна жалба вх. №
2602/25.01.2018г. на Т.И.И., представлявана от адв. Д. К. от ВАК, срещу решение
№ 859/13.12.2017г., постановено по т. д. № 126/2017г. по описа на Варненски
окръжен съд.
УКАЗВА на въззивното дружество, на основание по чл. 262, ал.
1 във вр. чл. 260, т. 4 ГПК, че в срок до датата на насроченото открито съдебно
заседание с писмена молба следва да уточни петитума на жалбата, като посочи сумата, която според него
се дължи за обезщетяване на процесните неимуществени вреди при спазване
принципа на справедливост и след съобразяване на твърдяното от застрахователя
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.
При неизпълнение на указанията в срок
производството по жалбата на застрахователя, насочена срещу първоинстанционното
решение в осъдителната му част за неимуществени вреди, ще бъде прекратено с
определение от открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.04.2018г. от
15.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.