№ 532
гр. Ловеч, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора В. Т. Р.
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310102037 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящият е сезиран с искова молба от К. Г. Т., с постоянен адрес в гр.Е. против Административен съд
гр. Ловеч, в която твърди, че относно подадена от негова страна жалба, досежно отказването му на достъп до ел.
дело в ЕПЕП по гр. дело №1622/2023 год. на Районен съд-гр.Горна Оряховица, по което е страна (ищец) е
образувано на 30.10.2023 год. пред Великотърновския административен съд - Адм. дело №667 по описа му за
2023 година. Поради отстраняване на всички съдии, на основание чл.133, ал.6, т.2 от АПК, делото е изпратено на
Върховния административен съд /ВАС/, който е изпратил делото за разглеждане и решаване на Административен
съд-гр. Габрово, където производството се е движило под Адм. дело №306 за 2023 година, отново поради
отстраняване на всички съдии от състава му, делото е изпратено на ВАС, който този път го е изпратил на
Административен съд-гр.Ловеч, където понастоящем производството, което е образувано на дата 08.05.2024
година се движи под Админстративно дело №209 за 2024 година и все още по него липсва насрочване за
разглеждане в открито заседание с призоваване на страните, което ще се установи в хода на делото.
Счита, че при разглеждане на делото не е спазена гаранцията по чл.6, §.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на
делото в разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и
възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Заявява, че разумността на времетраенето на
производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите,
посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ - сложността на делото и поведението на
компетентните държавни органи, като не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния
срок и изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени, по стандарта приет в ЕСПЧ, а именно : „Срокът не
спира да тече, докато правото, заявено в производството, не стане ефективно (Estima Jorge v. Portugal, §§ 36-
38)". Продължителност на производството и съгласно стандартите установени в практиката на ЕСПЧ : Чл.6, §.1
от ЕКПЧ задължава договарящите се страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на
1
съдилищата да се съобразят с разнообразните му изисквания. Като изисква делата да бъдат разглеждани в
„разумен срок", Конвенцията подчертава важността на правораздаването без забавяне, което може да застраши
неговата ефективност и надеждност (Н. v. France, § 58; Katie Klitsche de la Grange v. Italy, § 61). Що се отнася до
началната точка на съответния период, срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска
пред компетентния съд (Poiss v. Austria, §. 50; Bock v. Germany, §. 35). Следователно изискването за разумен срок
се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите
след решението по същество (Robins v. the United Kingdom, §§ 28-29). Изпълнението на съдебно решение,
постановено от който и да е съд, следва да се счита за неразделна част от производството за целите на
изчисляването на съответния срок (Martins Moreira v. Portugal, § 44; Silva Pontes v. Portugal, § 33; Di Pede v.
Italy, § 24).
В резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност ищецът подчертава, че е претърпял и
продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски
дискомфорт, от погазване на основните му права и същите са в пряка последица и предмет на опровергаване от
ответната страна. Поради това, че болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното
отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални са и мерките, които
всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции, когато му се нарушавали конституционно
гарантирани права, които може да предизвика у него, т.е. не е необходимо каквото и да е активно поведение на
пострадалото лице, за да се приеме, че то действително е изживяло негативни емоции. Евентуалното
предприемане на активно поведение, е средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за
него. Тъй като не е налице позитивен правен механизъм по който да си уредят отношенията извън съдебно за
него е налице правен интерес от предявяването на иск за овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди,
за нарушаване разглеждане на делото в разумен срок, за което завежда настоящият иск за морална обезвреда.
Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след установяване на релевираната фактология
последният да бъде осъден ди му заплати сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгл. чл. 6, §. 1. от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по
Административно дело №209/2024 година на Административен съд-гр.Ловеч, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В законният едномесечен срок по реда на чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от
ответника Административен съд-гр.Ловеч, представляван от Д.П. – административен ръководител Председател
на Административен съд Ловеч, в който същата счита, че исковата молба е нередовна на основание чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 от ГПК, поради което моли съда да я остави без движение за отстраняване на констатирани
нередовности, които ако не бъдат отстранени в законният срок, исковата молба заедно с приложенията да се
върне на ищеца. Твърди, че в исковата молба липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава
претенцията на ищеца, не е посочено в какво се изразява, според ищеца, разглеждането на адм.дело №209/2024
год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч в неразумен срок, какъв е периода, за който се твърди, че е
налице забавено разглеждане на делото. Ищецът не е уточнил какви са претърпените от него неимуществени
вреди, като в тази си част исковата молба също е неконкретизирана. Намира, че в обстоятелствената част на
исковата молба са посочени множество решения на ЕСПЧ, но не са наведени конкретни обстоятелства във връзка
с твърденията, че адм.дело №209/2024 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч е разгледано в неразумен
срок. В случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, респективно ищецът отстрани посочените
нередовности и процесуално допустима, то оспорва предявените искове по основание и размер и моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по конкретно посочени съображения, изразяващи се в
хронологично изложение на обстоятелствата, при които е разглеждано делото от момента на изпращането му по
пощата в Административен съд-гр.Ловеч.
В хода на делото ищецът, редовно призован, не се явява лично или чрез процесуален представител.
Ответникът Административен съд-гр.Ловеч, редовно призован, се представлява от съдебен помощник
В.К. при Адм.съд-гр.Ловеч, надлежно упълномощена от Административен ръководител на Адм.съд-гр.Ловеч,
която поддържа отговора на исковата молба и моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
предявеният от К. Г. Т. иск по основание и размер като неоснователен и недоказан.
2
Представителят на РП-гр.Ловеч прокурор В. Р. намира исковата молба за неоснователна и недоказана и
моли съда да я остави без уважение. Счита, че от данните по делото не се установява да е налице нарушаване
правото на разглеждане на делото в разумен срок. Административен съд-гр.Ловеч не е причина за забавяне на
делото поради движението на жалбата на ищеца по различни инстанции и се дължи изцяло на неговото
поведение, а именно множество заведени от К. Г. Т. дела до различни съдилища. С огледна това моли съда да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав като взе предвид становището на представителите на страните, както и
събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Безпорно по делото е наведеното от ищеца К. Г. Т. твърдение, че той е подал жалба чрез Районен съд-
гр.Горна Оряховица до Административен съд-гр.Велико Търново против Отказа на достъп до ел.дело в ЕПЕП по
гр.дело №1622/2023 год. по описа на РС-гр.Горна Оряховица, по което дело е ищец и по което на 30.10.2023 год. е
образувано адм.дело №667/2023 год. по описа на Адм.съд-гр.Велико Търново.
Видно е, че с Определение №5296/26.04.2024 год. ВАС, Трето отделение е изпратил адм.дело №306/2024
год. по описа на Адм.съд-гр.Габрово /след отвод на всички съдии от този съд/, образувано по жалба на К. Г. Т. от
гр.Е., за разглеждане от Адм.съд-гр.Ловеч.
Установява се, че с Протокол от избор на съдия-докладчик на Адм.съд-гр.Ловеч с дата на разпределението
: 08.05.2024 год. 14:17:04 часа, е образувано пред този съд адм.дело №209/2024 год. и същото е разпределено на
съдия Д.Р.. Разпределението, което е автоматично е извършено от Д.П. - Административния ръководител –
Председател на Адм.съд-гр.Ловеч.
Налице е произнасяне с Определение №887/09.05.2024 год., с което съдия Д.Р. се е отстранила от участие в
производството по адм.дело №209/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч.
С Протокол за избор на съдия-докладчик от 10.05.2024 год. делото е преразпределено от Председателя на
Адм.съд-гр.Ловеч на съдия Й.Ц.. Последната се е произнесла с Определение №976/22.05.2024 год., с което се е
отвела от разглеждането на адм.дело №209/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч.
Видно е, че с Протокол за избор на съдия-докладчик от 23.05.2024 год. Председателя на Адм.съд-гр.Ловеч
е преразпределил делото на съдия Г.Х., който се е произнесъл с Определение №1658/04.09.2024 год., с което се е
отвел от разглеждане на делото.
Последвало е преразпределение на делото с Протокол за избор на съдия-докладчик на Председателя на
Адм.съд-гр.Ловеч от 30.09.2024 год. на съдия М.В., който с Определение №1784/02.10.2024 год. също сее
отстранил от разглеждане на делото.
С Протокол за избор на съдия-докладчик от 03.10.2024 год. делото е преразпределено на съдия Д.П., която
се е произнесла с Определение №1796/03.10.2024 год., с което също се е отстранила от участие в производството
по адм.дело №209/2024 год. на Адм.съд-гр.Ловеч и е прекратила производството по адм.дело №209/2024 год. на
Адм.съд-гр.Ловеч. Посочила е, че делото следва да се изпрати на ВАС на РБ за определяне на друг
административен съд за разглеждане и решаване на спора.
Видно е, че Определение №10863/14.10.2024 год. по адм.дело №9880/2024 год. ВАС на РБ, Трето
отделение е изпратил адм.дело №209/2024 год., образувано в Адм.съд-гр.Ловеч, за разглеждане от Адм.съд-
гр.Плевен.
Като доказателство по делото е представен доклад на Гл.счетоводил на Адм.съд-гр.Ловеч, от който се
установява, че след извършена проверка в ПП“КОНТО“, модул „Отпуски“, за периода от 02.09.2024 год. до
27.09.2024 год. включително М.В. – съдия в Адм.съд-гр.Ловеч е ползвал платен годишен отпуск, на основание
чл.155 от КТ, разрешен от Административния ръководител на съда със Заповед №0188/28.08.2024 год.
Установява се също, че на 03.07.2024 год. К. Т. е подал заявление за достъп до ЕПЕП относно адм.дело
№209/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч, като на следващия ден – 04.07.2024 год. съдията-докладчик е
разрешил на страната достъп до делото, което се разбира от приложената разпечатка ел.папка на делото.
При наличието на тези фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
3
Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на съда – ответник, а именно : че той
/ищецът/ е страна по адм. дело №209/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч; продължителност на
производството по посоченото дело, която надвишава разумния срок за разглеждане и решаване на дела от
сходен тип, като в причинна връзка с тази продължителна висящност от ищеца са претърпени неимуществени
вреди – техния вид и размер. Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на
делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като разумният характер на
продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по
всяко дело и с оглед на следните критерии : сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните
органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса. съгласно чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и
на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретният казус се установява, че производството по адм.дело №209/2024 год. е постъпило в Адм.съд-
гр.Ловеч на 08.05.2024 год., когато видно от Протокол за избор на съдия-докладчик е образувано под този номер
и е продължило да бъде в този съд до 03.10.2024 год., когато е прекратено с Определение №1796/03.10.2024 год.
от Председателя на Адм.съд-гр.Ловеч и изпратено на ВАС на РБ за определяне на друг административен съд за
разглеждане и решаване на спора, т.е. общо пет месеца делото е било в Адм.съд-гр.Ловеч.
Съдът счита, че в случая не са налице действия или бездействия на длъжностни лица, които да са
нарушили правото на ищеца за решаване и разглеждане на делото в разумен срок. Факт е, че делото е постъпило
в началото на м.май и до началото на м.октомври сее намирало в Адм.съд-гр.Ловеч, без да се разглежда от
съдиите, тъй като всичките,които в този период от време са били общо пет на брой са счели, че са налице
предпоставките на чл.23, ал.1 във връзка с чл.22, ал.1, т.6 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да се
отстранят от разглеждане на делото. Евентуалното забавяне и не произнасяне на всички съдии с отвод в срок от
един месец, се дължи единствено и само на факта, че съгласно чл.329, ал.1 от ЗСВ : „Съдилищата са в съдебна
ваканция от 15 юли до 1 септември“, като в тази връзка е представен и доклад на Гл.счетоводител, че именно
един от съдиите М.В. в периода от 02.09.2024 год. до 27.09.2024 год. е ползвал платен годишен отпуск, на
основание чл.155 от КТ, който му е бил разрешен от Административният ръководител на съда. Друго забавяне от
страна на Председателя на Адм.съд-гр.Ловеч съдът не констатира, а и такива факти не са наведени от страна на
ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.
Доколкото отговорност от съда – ответник може да се претендира само въз основа на действията и/или
бездействията на съдии в този съд, настоящият съдебен състав приема, че по това дело не са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск. Исковата претенция на К. Г. Т. е заведена против Адм.съд-
гр.Ловеч на 05.07.2024 год., когато все още не е имало насрочване на производството по делото за разглеждането
му в отрито съдебно заседание с призоваване на страните, което негово твърдение е опровергано от фактите по
делото. Установи се от събраните по делото доказателства, че всички съдии от Адм.съд-гр.Ловеч са се
отстранили от разглеждане на спора, като това е станало в период от време, в който по закон съдилищата са в
съдебна ваканция, но по никакъв начин, пред настоящата съдебна инстанция не се доказа от страна на ищеца и по
при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания в
резултат на нарушаване на принципа на разумна продължителност за разглеждане на делото и най-вече е загубил
доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните му права. Затова и исковата
му претенция, с която моли съда да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2024 год. до окончателното й изплащане, се явява изцяло
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изхода на процеса направените от ищеца съдебно-деловодни разноски следва да останат в
негова тежест.
4
Ответникът не е сезирал съда с претенция за разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т., ЕГН-**********, с постоянен адрес : *** против
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ, осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
които са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§. 1. от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по Административно дело №209/2024
година на Административен съд-гр.Ловеч, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.07.2024 год. до окончателното й изплащане.
Направените от ищеца К. Г. Т., с горните данни съдебно-деловодни разноски по настоящото гражданско
дело остават в негова тежест.
Ответникът АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ не е сезирал съда с претенция за разноски, поради
което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5