Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
260268 /09.06. Година 2021 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На девети март
Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Катя Вас.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело №01978 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
наказателно постановление №14-0000719 от 02.10.2020 г., издадено от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник,
на “***“ ЕООД, гр. София, ЕИК ****, представлявано от Р. Б. – управител, е
наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, за това, че
на 19.08.2020г., в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ, не е сключил трудов договор с
лицето А. П. преди постъпването му на
работа – нарушение на чл.61, ал.1, във
вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “***“ ЕООД,
гр. София,, представлявано от управителя Р. Б., с която се оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление и се моли за отмяната
му.
В
съдебното производство представител на
жалбоподателя не е участвал. Преди съдебното заседание е депозирано писмено
изложение от законния представител на „***“
ЕООД, в което се излагат възражения, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че
вмененото нарушение не е извършено, и че фактическите обстоятелства по случая
са оценени неправилно..
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
– ю.к. М., изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира обжалвания административен акт да бъде
потвърден, като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Пернишкият районен
съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 19.08.2020г. свидетелите Д. Б.С. и И. И. Я.– гл. инспектори в Д ИТ - Перник, извършвали проверки
по спазване на КТ и ЗЗБУТ в обекти на територията на град Перник. Един
от проверените обекти бил „ръкавен филтър на електродъгова пещ 1“ в
Електростоманодобивен цех, находящ се в
„***“ АД, ул. ***№1. Констатирали,
че на този обект жалбоподателят „***“ ЕООД извършва дейност по
почистване
на филтрите като заварили бригада от около 13 работници, ангажирани с
посочената дейност. Сред тях установили
и лицето А. П. П..
След като се легитимирали, на основание правомощието
си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, инспекторите поискали от работниците писмено да декларират факти и
обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В тази насока им предоставили
декларации за попълване. В своята
декларация лицето А. П. вписал личните си данни, че работи в „***“ EООД от 19.98.2020г. като общ работник, посочвайки
работно време и почивни дни. В графата трудово
възнаграждение вписал „70 лева
дневно“, в графата относно наличие на
сключен писмен трудов договор вписал: „граждански трудов договор“. Декларацията
П. подписал саморъчно и отразил датата и
часа на попълване - 19.08.2020г., 11.30 часа.
Тъй като проверката била извършена в обект, намиращ се
на територията на друго търговско дружество и на инспекторите не били
предоставени документи, даващи им възможност да проверят спазването на изискванията
на трудовото законодателство, до сочения в декларациите работодател била
оставена призовка да се яви в Д”ИТ” и да представи допълнителни документи,
необходими за финализиране на проверката, в точа число трудови досиета,
инструктажни книги и др. Призовката била приета от един от работниците със
задължението да я предаде на
работодателя.
На 27.08.2020г. в Дирекцията се явило упълномощено
лице, което представило изисканите
документи. Сред тях по отношение на А. П.
бил представен граждански договор от 14.08.2020г., трудов договор №60/19.08.2020г., сключен на
основание чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда между „***“ ЕООД и А. П. П., уведомления
по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от
19.08.2020г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх.
№11388203364869/19.08.2020г., 18.47 часа, декларации, подписани от А. П., че е
запознат с правилата за безопасност на
труда в предприятието, с ПВТР, че е съгласен
работодателят „***“ ЕООД да съхранява,
обработва и предоставя на трети лица
личните му данни, всички с дата
19.08.2020г., както и служебна бележка №13/2020г. за проведен начален
инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд и противопожарна
охрана на 19.08.2020г.
Завършването на проверката с АУАН било отложено за 03.09.2020г.,
предвид непредставянето на пълномощно,
даващо права упълномощеният да подписва и приема АУАН.
На тази датата и след като упълномощеното лице – С. М.,
се легитимирала с пълномощно, съдържащо такава
клауза, основавайки се на констатациите си от проверката, обективирани в
протокол № ПР2024410/27.08.2020г., връчен на 27.09.2020 г., и позовавайки се
на попълнената от А. П. декларация по
чл.402 от КТ, както и на представения трудов договор /?!/, контролният орган приел,
че на 19.08.2020г. работодателят е извършил нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, тъй
като не е сключил трудов договор с работника преди постъпването му на работа.
Въз основа на този извод свид. Д. С., в присъствието
на пълномощника на дружеството – С. М.,
и на свидетел по съставяне на акта – свид. В.П., образувал срещу „***“ ЕООД, гр. София административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН № 14-0000719 от 03.09.2020г. Актът бил
предявен, подписан и препис от него бил
връчен на упълномощеното лице на 04.09.2020г. Обяснения и възражения не били
вписани в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, рег. № 20082592/08.09.2020г.,
срещу съставения кат, с доводи за незаконосъобразност на същия поради неизвършване на вмененото нарушение.
На 02.10.2020г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр.
чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414,
ал.3 от КТ ангажирал имуществената отговорност на „***“ ЕООД, гр. София в качеството му на работодател, за нарушение
на чл.61, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ, налагайки имуществена санкция в
размер 1500 лв..
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. Б.С., В.В.П. и И. И. Я., както и приетите писмени доказателства: АУАН № 14-0000719
от 03.09.2020 г., протокол №ПР2024410/27.08.2020г., декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, граждански договор от 14.08.2020г, трудов договор №60/19.08.2020г.,
уведомления по чл.62,
ал.5 от Кодекса на труда от
19.08.2020г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх. №
11388203364869/19.08.2020г., декларации,
подписани от А. П.,
служебна бележка №13/2020г. за проведен начален инструктаж от 04.01.2016г., извадка от Информационна
система на ИА“ГИТ“, заповед № 1260/18.12.2017г г. и заповед
№З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – София.
Съобразно установената фактическа обстановка, от
правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява основателна.
При извършване
на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира, че при съставянето на акта е нарушена разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН относно присъствието на свидетелите.
Писмените и гласните
доказателства по делото еднопосочно установяват, че актът е съставен в
присъствието на свидетел по чл.40, ал.3, предл.2 от ЗАНН - В.П., която не е участвала в извършената
проверка по спазване на трудовото законодателство и в установяването на
нарушението. Невъзможността актът да се състави в присъствието на инспектор И.
Я., присъствала при извършването и установяването на нарушението не е
обосновава в съдържанието на документа, а се изяснява едва в съдебното
следствие при разпита на актосъставителя
– поради ползван от свид. Я.платен отпуск. От друга страна, съставянето на акта
в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН изисква присъствието на двама свидетели,
което в случая не е спазено и представлява самостоятелно нарушение на процесуалните
правила.
Нарушението е и недоказано, тъй като приетите за установени
фактически обстоятелства се явяват доказателствено необосновани и не
съответстват на дадената им от административните органи правна квалификация.
Неправилното квалифициране на деянието
ограничава и правото на защита на привлечения към отговорност субект.
Съображенията са
следните:
Видно от обстоятелствената част на акта и постановлението
нарушението, което контролните органи са установили е неуреждане на отношенията
по предоставяне на работна сила като
трудови, или несключване на трудов договор преди постъпване на лицето А. П. на работа.
Тази констатация е допълнена с това, че при проверка на 19.08.2020 г., около 11.30ч.,
същото лице е заварено да полага труд
като общ работник в проверения обект. Актосъставителят и АНО са приели, че
нарушението на трудовото законодателство е извършено на същата дата -
19.08.2020г., видно от изричния запис в обстоятелствената част на двата
акта.
Следователно тази дата е меродавна при преценката има
ли извършено нарушение и кой административнонаказателен състав е осъществен.
В контекста на горепосоченото описание на нарушението,
квалифицирането му по чл.61, ал.1 от КТ принципно е правилно, тъй като изложените факти изпълват
елементите от състава на посочената норма. Тя регламентира момента на
сключването на трудовия договор, като обвързва това задължение на работодателя
с конкретен момент "преди постъпването на работа". Следователно, от
гледна точка констатацията за датата, на която нарушението е извършено, то
квалификацията на нарушението, което
контролните органи са приели, че е извършено, формално съответства на описанието му, а именно, че
изначално, преди постъпването на работа, отношенията между страните не са били
уговорени като трудови.
Този извод обаче се явява напълно откъснат от
доказателствата събрани още в хода на
проверката преди образуването на административнонаказателното производство със
съставения АУАН. От показанията на актосъставителя – свид. С. се установява, че
още при първото си явяване в отговор на връчената на работник на обекта призовка,
пълномощникът на дружеството е представил
изисканите документи, сред които и описаните по - горе по отношение на
лицето А. П. - трудов договор №060/19.08.2020г., декларации, служебна бележка
за проведен начален инструктаж, всички от 19.08.2020г., както и граждански
договор от 14.08.2020г. Основавайки се на установеното на място фактическо
положение, на естеството на извършваната работа и отхвърляйки доказателственото
значение на представения граждански договор, сключен между „***“ ЕООД и А. П., контролните
органи са достигнали до законосъобразен извод че към 19.08.2020г. отношенията
между работодателя и А. П. са били такива по престиране на труд, които съгласно
изричната регламентация в чл.1, ал.2 от КТ се уреждат само като трудови.
Без внимание и каквото и да е обсъждане
са останали обаче останалите представени от жалбоподателя доказателства за
наличието на възникнала трудовоправна обвързаност към датата на проверката.
Предвид датата на подаденото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за регистрация на
този трудов договор, както и предвид датата и часа, отразени в справката от ТД
НАП /19.08.2020г./18.47 часа/, то датата на сключване на трудовия договор,
отразена в съдържанието му - 19.08.2020г., се явява достоверна. Следователно,
още в хода на проверката, независимо от
обърканата си позиция, жалбоподателят
е доказал факта на сключен трудов договор с въпросното лице от датата на проверката. По
делото не е възможно да се установи часа
на подписването на договора – преди или след приключване на проверката, тъй като
при извършването й представител на
работодателя не е присъствал, не е събирана информация от него, не са изисквани
и проверени документи, в частност трудовите досиета на работещите. Записите в
попълнената от П. декларация също не дават основание категорично да се изключи
възможността трудово-правната обвързаност вече да е възникнала, предвид
неопределения запис за наличие на „граждански трудов
договор“.Доказателствената тежест в адмиинстартивнанаказателното производство
носи административнонаказващият орган. Негово задължение е да ангажира несъмнени доказателства относно всички
елементи от фактическия състав на нарушението, каквито в случая липсват.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.4 от КТ, изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на
работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В случая от
приетата служебна бележка №13/2020г. се установява, че на А. П. е проведен
начален инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд и противопожарна
охрана на 19.08.2020г., удостоверено с подпис на провелия инструктажа. С
нарочна декларация от същата дата П. е
декларирал, че е запознат с правилата за безопасност на труда в
предприятието и със задължението да ги спазва стриктно. Съгласно чл.12, ал.2,
вр. ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа. Следователно, А.
П. е постъпил на работа и е започнал изпълнението на трудовите си задължения
именно на 19.08.2020 г., каквато констатация са направили и контролните органи.
При това положение правното
квалифициране на установените факти, а именно, че работодателят е нарушил
разпоредбата на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като не е сключил трудов
договор с работника преди постъпването
му на работа, се явява незаконосъобразна
и необоснована.
Неоснователни са доводите на
пълномощника на жалбоподателя за отхвърляне на доказателствената стойност на приетите писмените доказателства, установяващи възникнала трудово-правна обвързаност към датата на
нарушението с мотив, че трудовият договор №60/19.08.2020г. бил прекратен дни
след проверката - на 01.09.2020г., видно
от приетата извадка от информационната
система на ИА „ГИТ“. От съдържанието на
договора се установява, че е сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ , т.е., същият е
срочен трудов договор, сключен до завършване на определена работа. Предвид обстоятелствата,
при които е констатирано полагането на труд и обекта, на който се случвало това
- в обект на „***“ АД – в „ръкавен
филтър на електродъгова пещ 1“ в Електростоманодобивен цех, въз основа на договореност между това дружество и „***“ ЕООД, то логично е да се предположи, че
прекратяването е обусловено от завършването
на работата, за която работникът е нает.
Следваща проверка на същия обект след датата на прекратяване на договора
не е извършвана, за да се установи
фактическото положение, поради което няма основание за предполагаемо различно
заключение - че трудовият договор е създаден и е просъществувал единствено с
цел избягване на административнонаказателна отговорност .
Така изложените
факти сочат, че в действителност е
извършено различно нарушение от това, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ установява задължение към работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Алинея 2 на същата разпоредба забранява работодателят да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Именно нарушаване на тази забрана установяват
събраните доказателства. А. П. е бил допуснат до работа още в деня на сключване
на трудовия договор, въпреки означената в съдържанието му дата на постъпване на
работа, преди да му бъде връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено
от ТД НАП. Този факт категорично се установява от съдържанието на справката,
предоставена на контролните органи от жалбоподателя при документалната
проверка, в която е удостоверено, че уведомлението за сключения с
А. П. трудов договор е подадено на 19.08.2020г. в 18.47 часа, т.е., след приключване
на проверката, която е извършена около обяд. Следователно, обективно невъзможно
е било преди допускане на работника до работа на същия да е връчено копие от документа. Касае се за
обстоятелства, непредявени с АУАН, срещу които жалбоподателят не се е
защитавал, поради което е недопустимо нарушението да бъде преквалифицирано и работодателят да бъде наказан за него.
Въз основа на изложеното съдът приема, че вмененото
на ***“ ЕООД, в качеството му на
работодател поведение не е квалифицирано точно и не се субсумира от административнонаказателния състав на чл.414,
ал.3, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Така вмененото нарушение не е
доказано. Оттук се налага извод за незаконосъобразност на обжалвания
административнонаказателен акт, като издаден в нарушение на закона, вследствие
неправилна оценка на фактите по случая, обосноваващо отмяната му.
Предвид изхода
на делото, искането на пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Жалбоподателят не претендира разноски и не е доказал такива, поради което
не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №№14-0000719 от 02.10.2020 г., издадено от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник, с
което на “***“ ЕООД, гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ***** представлявано от Р. Б. – управител, на основание чл.416,
ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция
в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за
нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Оставя
без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: /п/
Вярно с оригинала
ИЗ