№ 3065
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206774 по описа за 2023 година
--------------------------------------------------------------------------------
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО СИ.
Съдът след съвещание, установи следното:
Производството е по чл. 5 и следващите от Указа за борба с дребното
хулиганство /УБДХ/.
Образувано е въз основа на акт за констатиране проява на дребно
хулиганство /АКПДХ/ на полицейски служител при 09 РУ-СДВР срещу
нарушителя Г. С. Ш..
В съдебното заседание, СРП, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Соченият за нарушител не се явява в последното съдебно заседание по
делото, а в дадените от него обяснения в предходните заседания поддържа, че
не е използвал, посочените в акта обидни и непристойни думи спрямо
служителите на 09 РУ-СДВР.
Упълномощеният му защитник – адв.Х.Б, счита, че обвинението не е
1
доказано по категоричен начин.
Съдът, след запознаване с материалите по административната преписка,
която беше разгледана на осн. чл.5, ал.1 от УБДХ, както и като взе предвид
доказателствата, които са допълнително събрани в хода на съдебното
следствие, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2023 г., около 16:15 часа, служители на 09 РУ-СДВР, включени
в състава на АП-900-1 - полицейски инспектор С. С. и ст.полицай С. С.,
назначени в наряд по охрана на обществения ред, извършвали проверка в гр.
София, ж.к. Люлин 4, в района на спирка на градския транспорт – последна
спирка на тролейбуси №6 и №7, при което са чули силен шум, наподобяващ
звук от пиротехническо изделие. На мястото се е разнесъл дим, който идвал
от намиращото се в близост заведение за обществено хранене. Служителите
на 09 РУ-СДВР забелязали пред входа на заведението мъж, когото попитали
за източника на шума, но той им отговорил, че е готвач в заведението и нищо
не знае. През това време от заведението излезли няколко мъже, които
застанали около лицето, което се представило за готвач.
Служителите на 09 РУ-СДВР не са влизали в закритата част на
заведението, а се намирали в откритите площи на същото, със свободен
достъп до граждани и клиенти.
В същия момент от заведението излязъл Г. С. Ш., който заявил, че е
собственик на заведението, че нямат право да са в неговата частна
собственост, на въпросите относно източника на шума и дима не е отговарял
и започнал да се държи агресивно към служителите на реда, говорел на висок
глас, ръкомахал срещу тях, твърдял, че е неоснователно обвинен, че той е
изхвърлил „бомбичката“. Служителите на 09 РУ-СДВР се опитали да му
обяснят, че не са дошли да го обвиняват, а да изяснят случая, но той
продължил с превъзбуденото си и агресивно поведение. Това наложило да се
поиска съдействие и подкрепление и в присъствието на пристигналия АП-192
в състав ст.полицай Р. С. и полицай П. Г., Г. Ш. нарекъл служителите на реда
„смешници“, че „има как да ги оправи“, нарекъл ги „нещастници“, „какви сте
вие“, „да ви еба майката“, „как ще влизате с оръжие тук, нищо не можете ми
кажете“, „аз съм най-големия тук“. Тъй като не преустановил това свое
поведение, въпреки предупрежденията на полицейските служители, че
превишава пределите на допустимото такова спрямо служители на реда, Ш.
2
бил задържан и отведен в 09 РУ-СДВР. В изготвената заповед за задържането
му е посочено, че е задържан във връзка с чл.1, ал.3 от УБДХ и чл.3, ал.2 от
УБДХ.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на материалите по преписката – изготвените докладни записки от
двата автопатрула и писмените сведения от полицейските служители С. С., С.
С., Р. С. и П. Г., както и показанията на свидетелите С. С. и С. С., дадени
непосредствено пред настоящия съдебен състав. Изложените факти от така
посочените четирима свидетели на процесния случай изцяло кореспондират
помежду си, между изложените факти липсват каквито и да е противоречия и
несъответствия, като всичко изложено от свидетелите С. и С., изцяло
съответства и на описаната от тях хронология на събитията в писмените
сведения. Това, че двамата разпитани свидетели при непосредствения им
разпит, заявиха, че не помнят точните думи и изрази, използвани от Ш.,
предвид на което не могат да ги възпроизведат дословно, с изключение на
квалификациите „нещастници“ и „смешници“, посочени от св. С., съдът
отдава на спецификите на служебните им задължения, като взе предвид това,
че същите са дословно цитирани от тях в деня на случката в изготвените
писмени сведения, представляващи част от преписката.
От друга страна, обясненията на сочения за нарушител Г. Ш. и двамата
свидетели, доведени от него, оценени с оглед на заинтересованото им
отношение към случая, се характеризират с противоречия относно
изложените от тях факти и стремеж за омаловажаване на поведението на Ш..
Видно от показанията на свидетелите Д.И И С.С, първият от тях не е излизал
в градината, където се е случил процесният инцидент и спор между
нарушителя Ш. и служителите на 09 РУ-СДВР, с оглед на което показанията
на този свидетел в частта, в която твърди, че не е чул Ш. да използва думите
и изразите, описани в акта за установяване на проява на дребно хулиганство,
не могат да се ползват с доказателствена сила. Самият свидетел
добросъвестно заяви, че не е излизал в градината на заведението и не е чул
разменените там думи и изрази между Ш. и служителите на 09 РУ-СДВР. От
друга страна, св. С. поддържа, че заедно с Ш. и той е излязъл в градината, но
не е чул последният да отправя процесните думи и изрази спрямо
служителите на реда. При оценка на показанията на този свидетел, съдът взе
предвид приятелските му отношения със сочения за нарушител, като счете, че
3
неговите показания могат да се кредитират с доверие само и единствено ако
са вътрешно непротиворечиви и убедителни, както и в пълно съответствие с
обясненията на нарушителя. В конкретния случай, с оглед на
заинтересованото му отношение, съдът подложи на внимателна оценка
хронологичното описание от него на случилото се, както и начина на
изложение на фактите, от който ясно личи пристрастното му отношение и
стремеж да даде показания в полза на приятеля си Ш.. Независимо от това,
прави впечатление, че изложените от него факти не потвърждават изцяло,
изложеното от Ш. в първото съдебно заседание, в което той посочи, че в
заведението е имало частно парти, и служителите на МВР са влезли с взлом в
заведението, като са изкъртили патрона на заключената задна врата, което
именно предизвикало реакция на възмущение от страна на Ш.. Разпитаните
двама свидетели, за разлика от Ш. заявиха, че въпросният ден заведението е
работело свободно, като включително е имало клиенти в градината на
заведението, които те не познават, което от своя страна опровергава
твърдението на Ш., че в конкретния момент се е провеждало частно парти.
Никой от двамата разпитани свидетели не потвърди и факта, поддържан от
Ш., че въпросната задна врата е била заключена и при насилственото й
отваряне от служителите на 09 РУ-СДВР се била повредила бравата на
същата. Освен това, видно от показанията на св. И., въпросите зададени към
Ш. от служителите на 09 РУ-СВР, които първоначално са пристигнали с
първия екип, а именно: „Ти ли си хвърлил пиратката? Защо си я хвърлил и
т.н.“, а съгласно показанията на св. С., въпросите зададени от тях, а именно:
„Ти ли си тартора тук? Ти ли хвърляш тези бомбички?“ са били възприети от
Ш. като обвинения срещу него, което предизвикало очевидно пресилената му
гневна реакция, вместо да отговори спокойно и уравновесено на поставените
му въпроси. Следователно, не бяха доказани в хода на производството
твърденията на Ш., че в заведението се е провеждало частно парти, че задната
врата през която се влизало в заведението от градината на същото е била
заключена, че служителите на МВР са влезли в заведението през тази врата,
като при влизането са откъртили бравата на вратата, че са обвинявали Ш. в
извършване на конкретни действия, които той не бил извършил, а се доказа,
че полицаите са присъствали на обществено място - площи пред заведение за
хранене, за да извършат проверка за източника на възприетия от тях шум, при
което са задали въпроси за установяване на това кой е съпричастен към
4
въпросния шум и дим, които са възприели. При това положение, реакцията на
Ш. се явява пресилена и неадекватна на ситуацията, като ескалацията на
същата с използването на горепосочените думи и изрази към служителите на
МВР, изпълняващи служебните си задължения, в присъствието на повече
хора, нарушило обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по
чл. 325 от Наказателния кодекс, а именно проява на дребно хулиганство по
смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от записа от
бодикамерата на полицейския екип, съставляващ АП-900-1, предоставен от 09
РУ-СДВР, който беше огледан в съдебно заседание не се установиха факти и
обстоятелства, които да доведат до изясняване на случая.
Следва да се посочи обаче, че нарушителят Ш., въпреки обясненията си,
дадени в първото съдебно заседание по делото, в които категорично заяви, че
разполага със записи от камерите в заведението, които са заснели процесния
инцидент, не предостави такива в следващото съдебно заседание. Естествено,
той няма задължение да представя каквито и да е доказателства, но това
негово поведение следва да бъде коментирано с оглед на изтъкнатата от него
причина за непредоставяне на записите, в контекста на оценката на
достоверност на неговите обяснения. В първото заседание той заяви, че
камерите в заведението са заснели случилото се, както и че след пристигане
на втория полицейски екип, всички заедно са прегледали записите от
камерите. А в следващото заседание посочи, че не може да предостави
записите, тъй като същите не са заснели случилото се поради авария с
електроподаването в ж.к. Люлин. Видно е, че обясненията му, дадени във
второто съдебно заседание, са в пълно противоречие, с тези които е дал в
първото и те касаят съществен факт, а именно дали има или не записи на
инцидента, тъй като при наличие на такива, би могла ситуацията
непосредствено да се възприеме от съда. Ако действително е имало авария с
електроподаването, както той твърди, не би следва изобщо да има записи, а в
първото заседание, Ш. заяви, че е имало такива, като същите дори били
прегледи от него, заедно с втория полицейски екип, който е пристигнал. Това
съществено противоречие, наред с констатираните такива между неговите
обяснения и показанията на разпитаните двама свидетели, допуснати при
режим на довеждане, обосновават извод за недостоверност на описаната от
5
Ш. фактическа обстановка, с оглед на което съдът оценява дадените от него
обяснения, като средство за защита срещу повдигнатото му обвинение за
извършване на проява на дребно хулиганство, а не като годно и достоверно
доказателствено средство.
Фактът, че от предоставения аудиозапис от Дирекция „Национална
система 112“ към МВР, се установява, че по време на процесния инцидент
нарушителят Ш. се обадил на тел. 112, за да подаде сигнал, по никакъв начин
не обосновава извод за достоверност на неговите обяснения, а по-скоро
отново индикира за несъответстващи на фактическата обстановка поведение
и оценка на ситуацията, при която при присъствие на мястото на инцидента
на служители на МВР и то два екипа, да се подава сигнал на телефона за
спешни повиквания, за да се иска съдействие от органите на МВР. Такова
поведение, очевидно цели злепоставяне и предизвикване на присъставащите
на място служители на МВР, както и допълнително ескалиране на
напрежението.
Въз основа на така приетата за установена фактология на базата на
изложения доказателствен анализ, от правна страна съдът намира, че по
своите обективни и субективни характеристики, извършеното от сочения за
нарушител Ш. попада в приложното поле на чл.1, ал.2 от УБДХ.
Използването на неприлични и нецензурни изрази на публично място
пред повече хора, както и оскърбителното отношение и държане към
органите на властта, само по себе си представлява нарушение на обществения
ред, но поради инцидентния характер на поведението и липсата на данни за
прерастване на вербалната агресия във физическа, съдът намира, че не се
касае за престъпление по смисъла на чл.325 НК, а за деяние с по-ниска степен
на обществена опасност, каквото е дребното хулиганство по смисъл на чл.1,
ал.2 от УБДХ.
Същевременно намира, че същото е извършено при форма на вина –
евентуален умисъл, с оглед на наличните по делото данни, доколкото Ш. е
съзнавал обществената опасност на деянието си и е допускал настъпването на
неговите обществено опасни последици, като основната му цел е била
органите на МВР да напуснат периметъра на заведението, на което е бил
управител, каквото искане е отправил и при обаждането си на тел.112, но с
начина и средствата, които е избрал да постигне тази цел е нарушил
6
обществения ред и спокойствие.
По отношение вида на наказанието, в разпоредбата на чл.1, ал.1 от
УБДХ, законодателят е предвидил две алтернативи: задържане в структурно
звено на МВР до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лева. Доколкото
процесният акт на агресия не се отличава с причинени телесни увреждания и
се е ограничил само и единствено в рамките на вербална такава, според съда в
случая е приложим по-лекият по вид наказание, а именно глоба, като
средният размер на същата в размер на 250 лева, според настоящия съдебен
състав кореспондира с интензитета на упражнената вербална агресия към
полицейските служители, изпълняващи служебните си задължения и е годен
за постигане на генералната и индивидуална превенция. При
индивидуализация на глобата в този размер, като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът взе предвид това, че Ш. не се е съобразил по никакъв
начин с призива на служителите на МВР, които първоначално са взели
отношение по случая, да се успокои, за да е възможна спокойна комуникация.
Той продължил с вербалната си агресия към тях, което наложило да се поиска
съдействие от втори екип на МВР, като Ш. не ревизирал поведението си и
след тяхното пристигане, което пък наложило да бъде задържан.
Съдът констатира, че визираните от защитата пороци на акта за
установяване на проявата за дребно хулиганство, изразили се в посочване на
свидетел на съставяне на акта, а не на извършване на проявата, не е
съществено нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
нарушителя, доколкото свидетелите на извършване на деянието са изготвили
писмени сведения по случая, представляващи част от преписката, в които са
описали възприетите от тях факти, както и са посочили своите
индивидуализиращи белези и месторабота. С оглед на това, включително и за
съда нямаше никакви проблеми при установяване на тяхната самоличност и
призоваването им за разпит в качеството на свидетели по делото.
С оглед на така изложените мотиви и на осн. чл. чл.6, ал.1, б.”а”, във вр.
чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Г. С. Ш. , на 31 години, роден на *************,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно, работи като
7
управител на бар, с адрес: **************************** ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2023 г., около 16:15 часа, в гр. София, ж.к.
Люлин 4, в района на спирка на градския транспорт – последна спирка на
тролейбуси №6 и №7, пред заведение за обществено ************ е
извършил непристойни действия, изразяващи се в употреба на неприлични и
нецензурни изрази на публично място пред повече хора, както и в
оскърбително отношение и държане към органите на властта, а именно
проявил вербална агресия спрямо служители на 09 РУ-СДВР, включени в
съставите на АП-900-1 - полицейски инспектор С. С. и ст.полицай С. С. и АП-
192 в състав ст.полицай Р. С. и полицай П. Г., като ги нарекъл „смешници“, че
„има как да ги оправи“, нарекъл ги „нещастници“, „какви сте вие“, „да ви еба
майката“, „как ще влизате с оръжие тук, нищо не можете ми кажете“, „аз съм
най-големия тук“, с които свои действия нарушил общественият ред и
спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност
деянието му не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния
кодекс, а проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ,
поради което и на основание чл.6, ал.1, б.”а”, във вр. чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ
му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 250,00 /двеста и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в срок до 24 часа,
считано от днес, пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото за
разглеждане пред СГС на 04.07.2023 г. от 10:00 часа.
Срокът за обжалване на решението изтича на 28.06.2023 г. в 17.10 часа
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17: 10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8