Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ …260017

град Шумен, 12.04.2021г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в публично заседание на двадесет и трети март , през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                             Окръжен съдия Зара Иванова ,

при секретар Т.Кавърджикова, като разгледа т. д. № 146  по описа на Шуменския окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.625 и сл. от ТЗ

Подадена е молба от „Редтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Нови пазар, община Нови пазар, област Шумен, ул.“Генерал Столетов“ №7а, представлявано от Р.Р.Р., ЕГН ********** , в която твърди, че към 01.12.2020г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и свръхзадълженост. Не може да изпълни изискуеми публичноправни задължения, свързани с търговската дейност, а именно задължения за ДДС, съгласно Ревизионен акт №Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г. , издаден от ТД НАП гр.Варна, потвърден с Решение №121/31.07.2020г. по адм.д.№229/2019г. по описа на Административен съд-Шумен. Дружеството е уведомило по реда на чл.78 от ДОПК ТД на НАП за предстоящото откриване на процедура по несъстоятелност. Възложил е на експерт-счетоводител, надлежно вписан в КНБ изготвянето на оценка на активите и пасивите на дружеството. Съобразно изложеното по-горе моли да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, разпоредбата на чл.625 от ТЗ императивно изисква да се установят в кумулативна даденост  всички положителни материално и процесуално правни предпоставки въведени с нормите на  чл. 608 ТЗ, чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, съответно – чл. 742 , а именно: 1. да е налице искане за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от лицата по  чл. 625 ТЗ, респ. – чл. 742, ал. 2 ТЗ до компетентния за това съд, определен по реда на чл. 613 ТЗ; 2. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или да е налице свръхзадълженост на същия по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите (арг. от чл. 631 ТЗ).

Анализът на приобщените доказателства не може да обоснове извод за установяване наличието на четвъртата и петата от посочените предпоставки, предвид липсата на безспорни и безсъмнени обективни данни за действителното финансовото състояние на въззивното дружество, пречка за установяването на което е процесуалното бездействие на същото. Предвид че неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредитори от кръга на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ, в съдебната практика  еднозначно се приема по приложението на чл. 608 ТЗ, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка) на активите. Съдът намира, че в конкретния казус, извод в горната насока не може да се обоснове, предвид на липсата на необходимите доказателства. От представените писмени доказателство и по-конкретно Ревизионен акт №Р-03002718002867-091-001/08.01.2019г., издаден от ТД НАП гр.Варна и Разпореждане № 320 от 12.01.2021 г.  по административно дело № 39/2021 г. по описа на ВАС, съдът приема за доказано, че дружеството има публичноправно задължение към държавата. Останалите писмени доказателства и най-вече „ Оценителски доклад“, изготвен от В.З.И., на който основно се позовава молителят за да обоснове твърденията си за свързадълженост и неплатежоспособност  не водят до категоричен извод за наличието на визираните по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. По същество „ Оценителския доклад“ представлява извънсъдебно изготвена експертиза, която не може да послужи като доказателство за изложената в нея информация и формираните изводи.  За установяване на релеватни по делото обстоятелства, за които са необходими специални знания, включително и в производството по несъстоятелност са приложими правилата на чл.195 и сл. от ГПК.  Заключение на експерт изготвено извън посочения процесуален ред няма доказателствена стойност на експертиза по смисъла на чл.195 и сл. от ГПК. Дори и да се възприеме становището, че представения „ Оценителски доклад“, представлява допустимо писмено доказателство, според съда от същото не може да се направи категоричен извод, че са налице заявените в молбата причини за обявяване на дружеството в несъстоятелност. При внимателен анализ на текста му е видно, че същото е изготвено въз основа на информация предоставена от търговеца, не става ясно до каква степен експертът е имал достъп до счетоводните книги на дружеството и от къде е черпил информация за формиране на изводите си. Именно поради посоченото съдът е дал нееднократна възможност молителят да заплати възнаграждението за назначената ССЕ. В молба отправена до съда, молителят е заявил, че не е в състояние да заплати дължимото възнаграждение, но не е направил изрично искане за освобождаване от заплащането на разноски. Поради факта, че възнаграждението не е заплатено, ССЕ не е изготвена, което е довело до невъзможност да изследва, респ. да се докаже, че търговецът е в неплатежоспособност и свръхзадълженост, посочени от него в съотношение на кумулативност, за да бъде уважена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност. От представените писмени доказателства действително се установява липса на ДМА, но поради липса на специални знания съдът не е в състояние да посочи и анализира показателите за ликвидност, представляващи количествените характеристики сочещи на възможността търговецът, с притежаваните от него краткотрайни активи да понесе и покрие своите краткосрочни и текущи дългове, нито въз основа на данните от ГФО  да направи подобна преценка (т.е. дали дружеството е неплатежоспособно или не и дали това състояние е трайно или представлява временна невъзможност), както и да направи преценка как се формират неговите парични задължения и какво отражение са намерили в обобщената в ГФО информация, за да направи преценка дали притежаваните от него активи са достатъчни да ги покрият, за да приеме, че дружеството е в състояние на свръхзадълженост.Съдът не разполага и със знания, освен да установи тези състояния, да определи и кога са възникнали те, поради липса на възможност да установи показателите да ликвидност и съотношение на парични задължения към притежавани активи.

            Съобразно изложеното съдът намира, че молбата по чл.625 от ТЗ се явява неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне.

Съгласно чл. 620, ал. 1 от ТЗ, по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. С оглед неоснователността на молбата, в негова тежест следва да се възложи и дължимата държавна такса от 250 лв.

Водим от горното съдът,  

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на длъжника „Редтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Нови пазар, община Нови пазар, област Шумен, ул.“Генерал Столетов“ №7а, представлявано от Р.Р.Р., ЕГН **********, с правно основание чл. 625 и сл. ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, определяне началната му дата, поради неплатежоспособността и свръхзадължеността на търговеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Редтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ШОС,  сума в размер на 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в 7-дневен срок от връчването му на молителя.

 

 

СЪДИЯ: