Присъда по дело №186/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 12
Дата: 6 юни 2024 г. (в сила от 21 юни 2024 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20234410200186
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. ЛЕВСКИ, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Наказателно
дело частен характер № 20234410200186 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. В., роден на ***г. в гр.Русе, с
постоянен и настоящ адрес: гр.***, понастоящем в Затвора – Белене,
български гражданин, с начално образование, не работи, женен, осъждан,
ЕГН **********,
ЗА НЕВИНЕН в това, че в на 17.05.2023г. в Затвора Белене е казал и
извършил нещо унизително за честта и достойнството на Д. Р. Б., като го
нарекъл „шпионин и боклук“ и му казал: „Аз ще ти еба путката майна, не ме е
страх от теб, няма какво повече да губя“, в негово присъствие, поради което и
на основание чл. 146 ал.1 от НК, във вр. с чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Б., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – Белене, срещу В. И. В., ЕГН **********, граждански иск за
сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от Д.ието, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15 – дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
1

Съдържание на мотивите


М О Т И В И към присъда, постановена по НЧХД №186/2023г. по
описа на РС – Левски

В Районен съд Левски е постъпила тъжба от Д. Р. Б., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Белене, ЕГН**********, срещу
подсъдимия В. И. В., с която е повдигнато обвинение по чл. 146, ал.1 от НК,
затова че на 17.05.2023г. в Затвора Белене е казал и извършил нещо
унизително за честта и достойнството на Д. Р. Б., като го нарекъл „шпионин и
боклук“ и му казал: „Аз ще ти еба путката майна, не ме е страх от теб, няма
какво повече да губя“, в негово присъствие.
Подсъдимият не дава обяснения. Моли за оправдателна присъда.
Повереникът на частния тъжител счита, че в хода на съдебното
следствие са събрани категорични доказателства, от които да се направи
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.
Пледира съдът да го признае за виновен и да уважи предявения граждански
иск.
Защитникът на подсъдимия пледира съдът признае подзащитния му за
невинен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият изтърпява присъда в затвора – Белене. В същия затвор
изтърпявал наказание и частният тъжител.
В тъжбата се твърди, че на 17.05.2023г. около 09:00 часа в Затвора
Белене по време на престой на открито тъжителят разговарял с л.св. В.. По
това време през прозореца се показал подсъдимият и започнал да вика на В.
да остави този шпионин. Тъжителят погледнал към В. и го попитал дали това
се отнася за него и тогава В. започнал да крещи: Ти други шпиони и боклуци
освен теб виждаш ли”. Твърди се, че тези думи обидили и унизили тъжителя.
В. започнал да го псува, като заявил, че не го е страх от него и няма
какво повече да губи. Посочено е, че в този момент се появила св. А. Д. –
служител на Затвора. В сградата влязъл и дежурният надзирател, които
прекратили престоя навън. Твърди се, че обидите накарали тъжителя да се
затвори в себе си и да изпадне в депресия. Наранили го много и го уязвили
психически и уронили авторитета му пред свидетелите. Отказал участие в
различни мероприятия.
По жалба от тъжителя до РП – Плевен била извършена проверка, която
приключила с постановление за отказ да се образува ДП.
За изясняване на обстоятелствата по делото в съдебно заседание са
разпитани свидетели.
Свидетелят Д. – ИСД в Затвора Белене заявява в показанията си, че има
спомен за конфликт между подсъдими и тъжителя, изразяващ се в размяна на
реплики на висок тон, но не и кой какви думи е изрекъл.
Свидетелят Г. Л. е присъствал на конфликта, по негови думи една
минута. Чул две реплики, после прекратили „карето“. Свидетелят чул как
1
л.св. Б. заявил на В., че като излезе ще му изкърти зъбите и пояснява, че не
знае какво означава това и къде. От своя страна В. го напсувал и започнала
караница.
Свидетелят Д. С. В. в показанията си в качеството на свидетел заявява,
че няма спомен какво се е случило миналата година, още повече, че имало
постоянно „ситуации”.
Свидетелят П. И. сочи, че тъжителят и подсъдимият си разменяли
реплики няколко минути, както и че е обърнал внимание на по-късен етап.
Самият свидетел посочва, че „баш псувня не е…“, както и че не точно се
разбирало на В. какво говори, тъй като е фъфлел.
Разпитаният свидетел П. М. посочва в показанията си, че в момента, в
който излязъл, чул тъжителят да пита дали са чули как го обижда, че ще ги
призове като свидетели, ако се наложи. Уточнява, че „евентуално към средата
или края на конфликта излязъл да изхвърли остатъчен материал.
Свидетелят Г. е изготвил докладна записка във връзка със случая.
Разяснява, че по време на престой на открито лишеният от свобода Б. се
саморазправял с л.св. В.. Свидетелят разпоредил на Б. да преустанови
саморазправата си с В.. Самият свидетел посочва, че е колегата му Б. Л. бил
отвън и чул, че се саморазправят, поради което наредил на В. и на Д. да спрат
да викат. От друга страна твърди, че на подсъдимия не може да се разбере
точно какво говори. Свидетелят посочва, че и двамата – и тъжителят и
подсъдимият са били агресивни един към друг, и поради изминалия период
от време не може да каже какви са били казаните обидни думи.
Безспорно е, че тежестта на доказване по дело, образувано по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител.
Фактическият състав по чл. 146 от НК – нанасяне на обида се
осъществява чрез отправяне на думи, унизителни за честта и достойнството
на лицето в негово присъствие. Обидата по своя характер представлява
съзнателно, целенасочено унижаване чувството за лично достойнство на
пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат
на изискванията на благоприличие и на добрите нрави. В случая от събраните
гласни доказателства не бе установено по безспорен и категоричен начин, че
на посочената в тъжбата дата – 17.05.2023г. подсъдимият е казал нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител Б..
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
не може да направи такъв извод. Напротив не се установи по несъмнен начин,
че на посочената в тъжбата дата 17.05.2023г. подсъдимият е казал обидните
думи по отношение на частния тъжител и оправда по повдигнатото му с
тъжбата обвинение.


ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
2

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от Д. Р. Б. срещу подсъдимия В. И. В., за сумата от 10000лв. за
причинени неимуществени вреди.
С присъдата си съдът е признал за невинен подсъдимия в повдигнатото
с тъжбата обвинение и го е оправдал.
Съдът счита, че предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен.
Искът е предявен на основание - чл.52 от ЗЗД, което изисква претърпените
неимуществени вреди да са причинени виновно от подсъдимия. Съдът е
оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение, тъй като не се
установява от събраните по делото доказателства да е изрекъл думи, годни да
накърнят честта или достойнството на тъжителя, а това прави претенцията на
гражданския ищец неоснователна, поради което съдът е отхвърлил изцяло и
предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.
Предвид изложеното следва да бъде отхвърлен предявеният граждански
иск за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от Д.ието, ведно със законната лихва, като
неоснователен.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3