П Р И С Ъ Д
А № 10
гр.Белоградчик, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия : Анна Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Кайтазка НЧХД
№ 150 по описа за 2019 г., въз основа на закона и данните по делото
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимия М.П.В. - роден на *** ***, обл. В., българин, български гражданин, не
женен, не осъждан, със средно образование, не работи, с ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това, че на 25.05.2019 г. в гр.Б., обл.В., е причинил на Л.Д.Й., лека телесна
повреда, чрез нанесен удар с юмрук в главата, изразяваща се в контузия на ляво
ухо с разкъсно - контузна рана по задната повърхност на ушната мида и лек оток
на долната устна, довели до причиняване на разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК,
ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1
от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Д.Й. ***, с
ЕГН **********, граждански иск срещу М.П.В. /с посочена по-горе
самоличност/ - иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД, за сумата от 1 700,00 /хиляда и седемстотин/ лева - обезщетение
за неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК
тъжителя Л.Д.Й. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати: по сметка на ВСС направените по делото
разноски за вещо лице /транспортни разходи/
в размер на 10,00 /десет/лева и на подсъдимия М.П.В. /с посочена
по-горе самоличност/ - сумата от 600,00 /шестотин/ лв., за направените от
последния разноски по делото – възнаграждение на адвокат.
Присъдата подлежи на обжалване в 15 -
дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Районен съдия:
МОТИВИ
към присъда № 10/17.01.2020 г. по НЧХ дело № 150/2019 г. по описа на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Л.Д.Й. *** е подал частна тъжба срещу М.П.В.
***. В тъжбата на Л. Й. се твърди, че на 24.05.2019 г. той и подс. В. били в
дискотека „А.“ в гр.Б., в две
отделни компании, седейки на две отделни, съседни маси, без да контактуват по
между си тогава. Двамата обаче имали стар конфликт – отпреди два месеца, когато
работели заедно в чужбина – Англия, при един и същ работодател. След полунощ,
ок 02.00 ч., вече на 25.05.2019 г., тъжителят посетил тоалетната в заведението,
където бил нападнат – докато бил вътре, с гръб към вратата, усетил силен удар в
лявата странична част на главата си, покрай лявото ухо. Когато Й. се обърнал,
видял пред себе си подсъдимия М. В., който произнесъл думите “ Ти какво си
мислиш, няма да ти се размине!“ Й. напуснал тоалетната , след него и М. В.. Й.
почувствал силна болка във врата, главата, виело му се свят, а от лявата страна
на главата – покрай ухото – усетил, че тече кръв. С близки хора посетил веднага
центъра за Спешна медицинска помощ в гр.Б., след което пък веднага - болнично
заведение в гр. В., където обработили рана на главата му. Й. твърди, че
вследствие удара с юмрук от подс. М. В., му била причинена телесна повреда, от
която се възстановявал седмици наред. Болели го главата, врата, лявата долна
челюст, имал синини и подутини в областта на устата вляво. Преживял и
психически стрес, поради изненадващото поведение на М.В. - удар в гръб, без да
е предизвикал това.
Предвид изложеното, частният тъжител
иска М.П.В. да бъде осъден за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Частният тъжител е конституиран и в
качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявеният от Л. Й. срещу
подсъдимия, граждански иск: за обезщетение на нанесени неимуществени вреди в
размер на 1 700,00 лв. В хода на съдебното производство, гражданският ищец
и неговият повереник поддържат иска и молят съда да го уважи.
Повереникът на частния тъжител пледира
подс. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.1 от НК и да бъде уважен гражданския иск, счита че претенциите им са доказани.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдаване на същия поради недоказаност на извършване на деянието и на
авторството му, а относно гражданския иск – моли да бъде отхвърлен и да се
присъдят на подсъдимия разноските по делото.
Подсъдимият М. В. не се признава за виновен, не дава
обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. М.П.В. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не осъждан, не
работи, с ЕГН **********.
Тъжителят Л.Й. и подсъдимият М.В. ***, имали конфликтни,
спорни отношения по повод пребиваването им и работа на двамата в чужбина –
Великобритания, при един и същ работодател, през зимата-пролетта на 2019 г.
На 24.05.2019 г., и двамата –
тъжителят и подсъдимият, прибрали се
вече в РБългария, посетили едно и също заведение, вечерта – дискотека „А.“ в
гр.Б., но били в
различни компании, седели на различни маси.
След полунощ, вече на 25.05.2019 г., тъжителят посетил
ФСМП-Б., където обработили рана на главата му – зад лявото ухо. Тъй като от
филиала го насочили към ЦСМП-Видин, Л. Й. потърсил у тях баща си – свид. Д. М.,
за съдействие и помощ. Л. обяснил на баща си, че е бил ударен от подсъдимия М.В.
в дискотеката. Л. Й. имал превръзка на главата. Свидетелят Марков го откарал до болницата в гр. Видин, където в
ЦСПМ-Видин бил извършен преглед и обработка отново на раната на пациента. Издаден бил и амбулаторен лист за прегледа.
На 27.05.2019 г. тъжителят Л. Й. посетил и хирург при
МБАЛ-“Св. Петка”-Видин, където бил освидетелстван и му било издадено медицинско
свидетелство относно този преглед - с посочени линейна разкъсно-контузна рана с
дължина 2,5 см. по задната повърхност на лява ушна мида, болка в лявата горна
частна врата при опипване, лек оток на долната устна и палапторна / при
опипване/ болка в долната челюст – вляво, пред ухото.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвено по делото и прието от съда в с.з., с уточнения от вещото
лице, направени в същото с.з., на тъжителя са установени: контузия на лявото
ухо с разкъсно - контузна рана по
задната повърхност на ушната мида и лек оток на долна устна. Тези наранявания са определени от вещото
лице, като: раната – временно разстройство на здравето, но не опасно за живота
на пострадалия, а отока на устната, в с.з. вещото лице уточни, са претърпени
само болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на: показанията на свидетелите Д. М., Цв. М.
и частично само - на свид. Сл.С., приетите по делото амбулаторен лист и
медицинско свидетелство, заключение на съдебно-медицинската експертиза и
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
В този доказателствен материал, след
внимателния му анализ с оглед установяване на обективната действителност по
делото, имайки предвид и обстоятелството, че подс. М. В. отрече вината и
авторство към деянието, което му се приписва, според съда са налице редица
противоречия с твърденията на частният тъжител. Тези противоречия пораждат
съществено съмнение относно основния въпрос - има ли извършено деяние и ако
има, извършено ли е то от подсъдимия.
Подс. В. не дава обяснения за случилото
се на 24-25.05.2019 г. в гр.Б., в дискотека „А.“, но и не отрича да е бил там
тогава, както и тъжителят.
Преки и безспорни доказателства за
възникнал инцидент – побой или нанасяне на един само удар, между клиенти на
заведението дискотека „А.“ в гр.Б., на 24-ти или 25-ти май 2019 г. – съдът не
откри събрани по делото.
Показанията на свидетеля Д. М. -
баща на тъжителя, съдът кредитира, тъй като той говори за това, че на
25.05.2019 г. / свидетел не се ориентира точно за датата, но посочи 25/26.05.,
което е нормално предвид изминалия период от време до с.з. и обичайното
объркване за този момент от денонощието – две дати, разделени от „полунощ“/,
този свидетел е бил превозил до болнично заведение в гр. В. собствения си син, за
да му се окаже медицинска помощ. Тези факти, вкл. и точната дата, съвпадат с
писменото доказателство – амбулаторен лист, и установеното от компетентни
медицински служители нараняване на Й.. Съдът отчита обстоятелството, че свид. М.
заяви – да е събуден от сина си, за да отидат в гр. В., а самият тъжител –
преди това да е посетил сам / поне без родителя си/ ФСМП-Белоградчик, където са
взети първоначални мерки за раната му. / Св.М. заяви, че синът му го е събудил,
а е бил „превързан вече“ вляво в главата, след което са тръгнали заедно за В.
Този свидетел, съответно на писмените доказателства от Община Белоградчик, потвърди за формалните и неформални връзки
между свид. С. и тъжителя Й. / дъщеря на С., без да има брак с Й., съжителства
с последния, и дори имат общо дете/. Св. М. указа и на конфликтните
отношения на сина си М. с подс. Й. –
поради общата им работа в чужбина, но тези отношения са били от по-рано, не
непосредствено преди 25.05.2019 г. Показанията
обаче на св. М. всъщност не са на свидетел-очевидец на вечерта, прекарана в
дискотеката в гр.Б., на 24/25.05.19 г., а такива които информират за казано му
за инцидент – бой, удряне, от друг – от самият тъжител, който е направил и
оплакването до съда и който следва да докаже обвинението си спрямо подсъдимия.
Твърденията на свидетеля Д. М., близък роднина на В., относно посочените от
самия тъжител факти и обстоятелства – как е получил нараняването си и от кого,
не се подкрепят от другите доказателства, събрани по делото. Поради това съдът
няма причина да не възприема изцяло думите на свидетеля М. – вкл. какво му е
съобщено и кога, и от кого, но дали това което му е било разказано – отговаря в
пълнота на обективно случилото се – е въпрос , който следва да се изследва и
провери с всякакви останали средства по
закон.
Съдът счита, че показанията на Ц. М. на
следващо място, са достоверни и също следва да се кредитират, тъй като не се
установи по делото нещо различно в неговите твърдения с възприетата от съда
фактическа обстановка и те не противоречат на останалите гласни доказателства,
които съдът кредитира. Св. М. е ползвател на помещенията, обособени търговски
като питейно заведение – дискотека, с наименование „А.“ в гр. Б., като дори
често присъства на работата на заведението. Той не отрича, че често стават
конфликтни ситуации там, предвид вида, а и посетителите явно на заведението. М.
зави, че обикновено, ако не е и сам свидетел на инциденти в дискотеката, то за
такива веднага му съобщават работещите там лица, наети от него като персонал.
За побой или подобно спречкване между тъжителя и подсъдимия, на 25.05.2019 г .
обаче - не знае нищо. От неговите думи се разбира, че помещенията на
дискотеката са няколко, основна зала и малка такава – с поставена билярдна маса
в нея. Че – тези две помещения са „преходни“, без врата или друго преграждане
между тях, че масите в основната зала, в която се и танцува, са подредени
покрай стените на залата. И което е същественото – че между малката „билярдна“
зала и следващият от нея към тоалетните коридор – има врата, плътна, с малко
прозорче в горния й край. По думите на свид. М., прозорчето е достатъчно
високо, за да не може през него човек, седящ на маса в основната зала на
дискотеката – да вижда в коридора след „билярдната“. Също – че този коридор е
ок. 12 м. дълъг, а не както твърди свид. С. – „към 2 м.“, а самите тоалетни помещения – затварящи се с
отделни врати, се намират вдясно на самия коридор. Също - не както съобщава
свид. Славчев – че тоалетните са вляво на коридора. Този свидетел – М., няма
установен някакъв интерес да не говори истината от една страна, а от друга –
безспорно е по-добре запознат с размерите и разположението на помещения и
предмети в дискотеката, в която осъществява дейността си.
Думите на свид. С. обаче , съдът не приема за
достоверни и отговарящи на истината, почти в тяхната цялост. Единствено може да
се приеме за вярно, че свидетелят е бил по същото време и на същото място –
дискотеката в гр.Б., когато са присъствали – поотделно и тъжителят и
подсъдимият. Какво е видял обаче или не този свидетел Славчев – съдът не приема
за безспорно доказано. Това е така, тъй като думите му – относно поведението на
самите тъжител и подсъдим преди твърденият от него също /С./ за случил се
инцидент – а именно словесен конфликт в заведението, също така – думите му
относно самото нараняване на Л. Й., както и описването на помещението, в което
всички са били, идването на помощ на бащата на Й. – свид.М. на мястото,
противоречат на останалите доказателства по делото. Самият частен тъжител не е
съобщил в тъжбата си за словесна „престрелка“, заяждане и/или закани от страна
на М. В. в дискотеката, непосредствено преди твърдяното нападение над него,
напротив – в тъжбата си Й. е описал , че това нападение е станало изненадващо
за него, без въобще да го очаква. Докато свид. С.заяви на съда, че М.В. е
отправил някакви думи – „караше се“ - към Й., преди да отидат в сервизното
помещение и да последва бой според С. Този свидетел изпадна в противоречие и с
писмените доказателства – за родствени връзки между него и жената, от която Й.
има дете – С. и тя се оказват баща и дъщеря, също – заяви, че дъщеря му не
живее с тъжителя и няма дете от него, а обратното установяват Удостоверенията
за семейно положение и родствени връзки , издадени от Община Белоградчик.
Неправилни се оказаха и показанията на С. относно това, както е разположението
в дискотеката на сервизното помещение – тоалетна, спрямо основната зала, в
която седят или танцуват клиентите. От тук се оказа и недостоверна
информацията, съобщавана от свидетеля, че седейки в тази зала е могъл да
наблюдава какво се случва в тоалетната. Т.е. не може да се приеме за вярно
твърдението му, най-важно за решаване на случая – кой, кого и как, и въобще
дали е удрял някого тази вечер в дискотеката / или в тоалетната към нея/. Като
цяло, съдът приема за заинтересовани , пристрастни и неотговарящи на истинската
фактическа обстановка показанията на свид.С., поради което не ги кредитира и не
ги ползва при формиране на своите фактически и прави изводи.
Съпоставени с останалите доказателства по делото,
твърденията на свид. Сл. С. поставят под достатъчно съмнение обвиненията на тъжителя – относно начина на
получаване на нараняванията му и техният причинител.
Вещото лице иначе, в с.з. конкретизира,
че контузната рана / разкъсна / на главата на Й. е довела до временно
разстройство на здравето му, но неопасно за живота на засегнатия, а установения
при прегледа чак на 27.05.19 г. оток на едната устна / долна, вляво/ води само
до болка и страдание на засегнатия. Това според съда би окачествило като цяло
телесната повреда на пострадалия, ако е нанесена в резултат на престъпление,
като такава по чл.130 ал.1 от НК – отчитайки по-тежкия резултат – раната. Тя
според вещото лице , като вид травма, би могла да бъде причинена по няколко
/два/ начина-механизми - както от нанасяне на удар от, така и върху – тъп,
твърд предмет. Включително - ръбест предмет. По този начин тя отговаря на
съобщеното от засегнатия. Но относно отока на устната, вещото лице бе категорично, че от един само
удар с юмрук в главата отзад – както е повдигнато обвинението, не е възможно да
се получи и рана отстрани на главата и отичане на устната – директно от същия
удар, което и житейски е съвсем логично. Но пък обвинителят Й. не сочи други
нанасяни му удари, залитане и падане или подобно – за да се е наранил
допълнително от първоначалното твърдяното него посягане от страна на В.. Още
повече, освидетелстването на Й. удостоверено в медицинското свидетелство
представено по делото, е с давност два дни след 25.05.2019 г.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намери, че въз основа на събрания доказателствен материал, който изяснява
по възможно най-пълен начин обективната истина по делото, не може да се
направи безспорен и категоричен извод, че има извършено престъпление и че
подсъдимият е негов автор. По делото липсват безспорни доказателства, че
посочените в амбулаторния лист от медицински преглед и издаденото медицинско
свидетелство на Л. Й. /на които се позовава и експертизата/ наранявания, са
причинени на Й. от подсъдимия на инкриминираната дата. Не се установи безспорно
по делото и механизма на причиняване на посочените в експертизата телесни
увреждания, които тъжителят твърди, че е получил вследствие на нанесен му от М.
В. удар с юмрук / особено поражения в лява долна челюст и долна устна вляво/.
Вещото лице по делото и в с.з. включително заяви, че нараняванията могат да бъдат причинени както от удар с тъп
твърд предмет, така и при удряне върху такъв, като нанасянето на един юмручен
удар в областта на ухо – не би довело до директно увреждане на устна. Даже и да
се приеме, че тези телесни повреди са резултат от нанесен на Л. Й. удар /като механизъм на нанасянето им/, по делото не се
установи авторството на деянието, а именно, че подс. М.В. е нанесъл удар на тъжителя, вследствие
на което му е причинил посочените в експертизата телесни повреди. Липсват
свидетели очевидци, които да потвърдят думите на тъжителя по делото безспорно.
Единствено св. Сл. С. – оказал се с общ, близък роднина на тъжителя /С. е баща
на жената, от която тъжителят има дете и с която живее като съпруг/ твърди в
показанията си, че В. е удрял / и то неколкократно – „налагаше“ с юмруци, а не
единствен удар – както излага самия тъжител в обвинението си / Й. в тоалетната
на дискотеката, но тези думи съдът не кредитира като истинни. Съдът намира
твърденията на С. за заинтересовани и необективни, както и обсъди, че те не са
подкрепени от никакви други безспорни доказателства относно авторството на
евентуалното деяние, дори и че
нараняванията се причинени по описвания от него начин.
Процесуално недопустимо е съгласно чл.303 ал.1 от НПК,
присъдата да почива на предположения, а съгл. чл.303 ал.2 от НПК, съдът не може
да признае подсъдимия за виновен, при положение, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин. Доказателства, които пряко
и безспорно да установяват, че М.В. е
извършител на престъплението, в което е обвинен - по делото не са налице.
При неустановено безспорно извършване на престъпление
и авторството му, съдът не може да постанови осъдителна присъда, поради което
на основание чл.304 от НПК, призна подс. М.П.В. за невинен и го оправда по
повдигнатото обвинение.
По
гражданския иск:
Съдът отхвърли предявения граждански
иск, след като прие, че не е доказан по основание, тъй като гражданския
ищец Л. Й. не установи виновно
противоправно поведение на подсъдимия, свързано с причиненото му нараняване,
довело до някакви неимуществени вреди за него.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът осъди тъжителя Л.Д.Й. да заплати: на ВСС – 10,00 лв. – транспортни разходи, изплатени на вещото лице
по делото и на подс. М.П.В. разноските, направени от последния
във връзка с делото – 600,00 лв. платено от него възнаграждение за адвокат.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: