МОТИВИ
към Присъда № 44/06.02.2020г. по НОХД № 7476/2019г. по
описа
на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимият О.Д.И.
за това, че на 25.06.2019г.
в гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Р.И.Ч., на
31 години, чрез употреба на сила – престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде
определено и наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на три години,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от пет години.
Подсъдимият
О.Д.И. не се признава за виновен, дава частични обяснения по случая.
На
основание чл.84 и следващите от НПК във връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД е
предявен граждански иск от пострадалия Р.Ч. против подсъдимия И. за сумата от 30
000лв., като обезщетение за причинените на първия неимуществени вреди от
деянието, вменено във вина на подсъдимия. Ч. е конституирана като граждански
ищец и частен обвинител по делото, като лично и чрез повереника си адв. Т.
изцяло поддържа заявената гражданско-правна претенция и моли същата да бъде
уважена в пълен размер. По отношение на наказанието, което да бъде наложено на
подсъдимия, счита, че изпълнението на същото не следва да бъде отлагано по реда
на чл.66 от НК.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Подсъдимият
О.Д.И. е роден на *** г. в гр. А, б., с българско гражданство, със средно
образование, разведен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.
Към
25.06.2019г. подсъдимият О.И. водел скитнически начин на живот. До няколко дни
по-рано – 21.06.2019г. той се препитавал като работел като общ работник в
търговско дружество „С “ ЕООД гр. Пловдив, което извършвало ремонтни дейности
на жилищна сграда, находяща се на ул. “К.“ № 6 в гр. Пловдив. Причината подсъдимият
да бъде освободен от работа била, че в последните месеци започнал безпричинно
да не се явява на работа, а когато се явял бил в нетрезво състояние. От
живущите в сградата били постъпвали сведения, че той ги притеснява с
поведението си.
Свидетелката
Р.Ч., която била на 31 години, живеела с приятеля си свидетелят В. Г. ***,
секция 1 в гр. Пловдив. Вечерта на 25.06.2019г. тя била ходила на гости на
родителите си и около 21.30ч., след като паркирала автомобила си на паркинга на
Комплекс „Сила“ в гр. Пловдив, тръгнала пеш към жилището на ул.“К.“ № 6. Когато
стигнала до входната врата на жилищната сграда, тя я отворила посредством
съответния код и влязла вътре, като се насочила към асансьора. Преди обаче още
входната врата да се затвори, свид. Ч. видяла, че след нея в сградата влязъл и подс.
И., който към този момент тя не познавала лично, но го била виждала в квартала.
Когато асансьорът пристигнал, вратите му се отворили, свид. Ч. се качила и
натиснала копчето за ет.7, където било жилището й. В същото време подсъдимият също
се качил в асансьора след нея и натиснал копчето за ет.6. В момента, в който
вратата се затворила и асансьора потеглил нагоре, И. притиснал Ч. в ъгъла на
асансьора и започнал да я опипва по гърдите и задните части, които му действия
с оглед частите от тялото й, които опипвал, изразявали желанието му да възбуди
и удовлетвори половото му желание. Тя започнала да вика и да се опитва да се
отдръпне от него, но той продължил да я натиска и да я опипва. Свид. Ч. успяла
да стигне до копчетата на асансьора, като целта и била да се опита да го спре,
за да може да слезе и да избяга. През това време подсъдимият продължил да я
натиска и да се опитва са смъкне надолу панталона, с който била облечена, като
едновременно с това й обяснявал, че е много пиян. Свид. Ч. продължила да прави
опити да отвори асансьора и когато това се случило подс. И. веднага избягал.
Свидетелката се прибрала в жилището си много разстроена и там разказала на свид.
Г. за случилото се, като той веднага тръгнал да търси подсъдимия, но не успял
да го намери.
По
делото е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза на О.Д.И., която е дала
заключение, че същият не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив.
Провеждал е краткосрочно хоспитално лечение през 2009г. Насочван е и е
провеждал лечение в психиатрична болница Раднево. Страда от алкохолна болест –
Синдром на алкохолна зависимост, емоционално волева промяна на личността.
Алкохолните злоупотреби са клинично обективизирани до момента и не нарушават
качеството на психичните му функции и е съхранено понастоящем и към времето на
обсъжданото деяние. Поведението му не е физически опасно за него и околните по
болестни причини. Към момента на инкриминираното деяние – 25.06.2019г. И. е бил
в състояние на обикновено алкохолно опиване. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си в инкриминирания
период от време. И. може да участва пълноценно във всички етапи на наказателния
процес, да се защитава сам и да дава достоверни обяснения, относно фактите,
имащи значение за делото. Състоянието му в обсъждания период от време и
понастоящем не покрива критериите на категориите продължително или
кратковременно разстройство на съзнанието.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин отчасти от
кратките обяснения на подсъдимия О.Д.И., както и изцяло се потвърждава от
показанията на свидетелите Р.И.Ч., В М.Г., Д.Е.Г.. Гореописаните факти и
обстоятелства се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства –
заключение на съдебно-психиатрична експертиза, протокол за разпознаване на лица,
свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието.
Съдът
кредитира като цяло обясненията на подсъдимия И. и показанията на разпитаните
свидетели Ч., Г. и Г., като в преобладаваща им част ги счита за логични,
безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и допълващи се помежду си, в
голямата им част като незаинтересовани и в съответствие с останалите
доказателства по делото. Всички те описват подробно обстоятелствата преди, по
време и след случая, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
са станали очевидци. В тази връзка всички те описват обстоятелствата, свързани
с присъствието на подсъдимия на строителен обект в близост до дома на
пострадалата и факта, че същият е бил освободен от работа малко преди
инкриминираната деяние. Безспорно се установява и факта на качването в
асансьора на Ч. и непосредствено след това на подсъдимия. На следващо място въз
основа преди всичко на показанията на свид. Ч. се установяват и конкретните
действия на подсъдимия, изразили се в опипване на същата по задните части и
гърдите, както и опитът му да свали панталоните й. Така или иначе, въз основа
на кредитираните от съда доказателства, се налага категоричният извод, че
събитията на инкриминираната дата са се развили именно по начина, описан в
началото.
Съдът
възприема и дава вяра на депозираното заключение на съдебно-психиатричната
експертиза, като счита същото за безпристрастно, обективно, компетентно
изготвено, с необходимите професионални знания и опит и с оглед материалите по
делото. Разпитано устно в съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа същото,
като допълва, че при подсъдимия не е установено наличието на усложнена
алкохолна болест в качеството на психично разстройство с качествени нарушения в
психичните сфери. Съзнанието у И. не е било стеснено, поведението му, колкото и
да е било неадекватно, е било целенасочено и не е била нарушена ориентацията му.
Във
връзка с горното съдът не дава вяра на част от заявеното от подсъдимия във
фазата на съдебното производство. В този
смисъл твърдението му, че не е пътувал с пострадалата в асансьора на
инкриминираната дата, по мнение на съда не отговаря на обективната истина. На
първо място така заявеното се намира в пряко противоречие с показанията на
останалите свидетели по делото. Така, от една страна свид. Ч. е категорично, че
този факт отговаря на случилото се, като е разпознала И. като лицето, пътувало
с нея в асансьора още във фазата на досъдебното производство. Освен това
заявеното от пострадалата, макар и да изхожда от лице принципно заинтересовано
от изхода на делото, индиректно се подкрепя от останалите гласни доказателства
по делото, а именно показаният ана свидетелите Г. и Г.. Първият от тях
потвърждава гореописаните събития, за които научил от самата Ч. непосредствено
след случая и при прибирането й в дома им, а в последствие същите факти били
препредадени и на свид. Г.. Не на последно място свид. Г. потвърждава, че Ч. е
била силно разстроена от случилото се.
Поради
това и обясненията на подсъдимия в обсъдената им част, следва да бъдат
отхвърлени като недостоверни, депозирани не с цел изясняване на обективната
истина по делото, а единствено като реализация на защитната позиция на
подсъдимия по делото, с цел да бъде той поне отчасти оправдан по повдигнатото
му обвинение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият О.Д.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150
ал.1 от НК, тъй като на 25.06.2019г. в гр. Пловдив е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст – Р.И.Ч., на 31 години, чрез употреба на сила.
Както е известно, Наказателният
кодекс приема за извършител този, който участва в самото изпълнително деяние на
престъплението. При престъплението по чл. 150, ал. 1 НК изпълнителното деяние
включва два акта: извършване на действие, способно да възбуди и/или да
удовлетвори полово желание - от една страна, и преодоляване на волята на
пострадалата, било то чрез използване на принуда (под формата на сила и/или
заплаха), било чрез използване на безпомощното й състояние или чрез
привеждането й в такова състояние. Съответно, от гледище на възведеното в
случая обвинение срещу И. по чл. 150, ал. 1 ал. 1 НК, за да е основателно това
обвинение, трябва да са установени собствени негови действия на полово
възбуждане/удовлетворяване и/или негов принос в осъществяването на принудата
над пострадалата. Блудствените действия на подсъдимия са реализирани в
условията на едно продължаващо престъпно състояние, създадено с настигането на
пострадалата в асансьора, доколкото това обстоятелство, както и факта на твърде
ограниченото пространство на асансьорната кабина са лишили Ч. поне за определен
период от време от възможността да избере по собствено усмотрение мястото, на
което да пребивава, така и от свободата на избор на поведение въобще и от
възможността да се подчинява на собствените си желания. В създаването на това състояние
И. е имал водещо участие, като именно той е осигурил присъствието си в кабината
едновременно с пострадалата, спрямо която в последствие упражнили и физическо
насилие при блудствените действия, извършени в асансьора посредством опипването
на задните части и гърдите й, както и
опита да свали панталона й. Фактът на предприетите в кабината от И. действия на полова близост с Ч., в
съчетание с използваната сила, както и факта на пребиваването й в тясната
кабина, принудително наложената й компания на непознат й мъж, отсъствието на
каквато и да е възможност за нея да потърси и да получи помощ и съдействие в
момента, са изградили комплекс от фактори, оказали силен психологически натиск
върху пострадалата, провокирайки у нея страх и притеснение. Именно под
влиянието на тези фактори тя е изпаднала в състояние на уплаха, блокираща
способността й за запазване на самообладание и за реагиране съобразно с
действителната й воля. Подс. И. е имал активен принос в създаването на част от
тези фактори, а не просто е присъствал в асансьора, а грубо е демонстрирал желанието
си за полова сношение с пострадалата. По този начин той е манифестирал отказа
си да погледне на ситуацията от нейната позиция, да се съобрази с
чувствителността й, с нагласите и желанията й, с психичните й нужди в момента,
ясно заявени от нея чрез словесни молби и плач. Тази реакция на Ч. е правела
очевидно съдържанието на волята й, като няма причина да се счита, че тази
очевидност е била извън субективните възможности на И. за възприемане и
осмисляне. Т. е. той е имал достатъчно ясна и точна представа, че действа
против волята на пострадалата. Описаните в началото на настоящите мотиви факти
по обвинението недвусмислено сочат, че намерението за извършване на сексуално
посегателство е било ясно проектирано в съзнанието на този подсъдим още в
процеса на качване в асансьора с пострадалата, като един от желаните и
преследвани резултати. За това свидетелстват подходът, с който е успял изобщо
да влезе в сградата на Ч., която била с ограничен достъп, а непосредствено след
това и в асансьора. Т. е. той е имал предварителна ориентация към престъпни
последици от точно определен вид - осъществяване на сексуално посегателство над
пострадалата.
От
субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия О.И. с пряк
умисъл, с пряко целени, съзнавани, допускани и настъпили общественоопасни
последици. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици, като именно това е била
пряката му цел. Последното се установява категорично от показанията на свидетелката
Ч., пряко установяваща действията на подсъдимия на инкриминираната дата,
изразили се в опипване на задните части и гърдите й, както и опита да свали панталона й. Всички тези
обстоятелства деецът напълно е съзнавал, но това негово съзнание не само, че не
е оказало възпиращо въздействие върху същия, а напротив – той целенасочено е
нарушил телесния интегритет на Ч., реално възприемайки, че неговите действия
имат за резултат нарушаване на половата й неприкосновеност. Вината
е субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо
състояние на дееца, отразяваща неговото субективно отношение към
общественоопасния характер и общественоопасните последици. Изводите досежно
вината, без оглед на нейната форма следва да се основават на обективните данни
по делото. Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията
против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, касаещи извършеното. В конкретния казус данните по делото сочат,
че подсъдимият е проникнал в жилищната сграда, обитавана от пострадалата
непосредствено след нея, а в последствие и в асансьора, като веднага след това
предприел активни действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление със същата. Тези изводи не се променят от факта, че самото
пребиваване на двамата в асансьора не е продължило дълго време, както и, че
житейски са съществували и други начина за удължаване на същия.
Във връзка с горното, съдът
намира за неоснователни възраженията на защитата, наведени в последното по
делото съдебно заседание. Както вече се посочи по-горе, от събраните по
делото преди всичко гласни доказателства – показанията на свидетелите Ч., Г Г.,
действията на подс. И. и факта, че именно той е извършител на посегателството
спрямо пострадалата, се явяват категорично и безсъмнено доказани. На следващо
място, обратно на твърдението на защитата и както вече бяха изложени мотиви, по
делото, липсват обективни, непротиворечиви и незаинтересовани доказателства в
подкрепа на твърдението на И., че не присъствал на инкриминираното място, като
основанията за това мнение на съда вече бяха изложени и не следва да бъдат
преповтаряни тук. От там нататък, както вече се посочи в настоящите мотиви,
поведението и на подсъдимия, и на пострадалия, е надлежно установено въз основа
кредитираните от съда свидетелски показания.
Неоснователни са
възраженията на защитата на подсъдимия, че той нямал умисъл по отношение на
причиненото увреждане на пострадалия. В конкретния казус настоящият съдебен
състав е на становище, че деянието, осъществено от страна на подс. И. е
реализирано при форма на вината пряк умисъл по няколко причини. Първо, в момента, в който
подсъдимият е започнал да опипва пострадалата по задните часи и гърдите и когато е опитал да
свали панталона й, той е действал с умисъл, тъй като е искал да възбуди и
удовлетвори полово желание. Когато пострадалата се е опитала да се предпазва, доколкото това
изобщо е било възможно в тясното пространство на кабината, подсъдимият е продължил
умишлено да я опипва и да се опитва да свали панталона й. В случая не може да се изисква от
дееца да осъществява противоправното си поведение в определен период от време. В този смисъл
продължителността на престъпното поведение би имала значение единствено при
преценка на конкретиката на престъпното посегателство, но не и във връзка със
съставомерността на повдигнатото обвинение. Вината е изразеното в умисъл или
непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното
общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици. По делото са
установени интелектуалният и волеви момент от съдържанието на прекия умисъл на конкретното
умишлено деяние. Тази форма на вина у подсъдимия И. се обективира от установените данни
по делото. В общата логика на събитията и познанието за сериозния дисбаланс в тялото на
пострадалия и на подсъдимия, последният е преследвал неправомерна цел - с опипване и
притискане на Ч. да възбуди и удовлетвори полово желание.
С оглед
на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на
престъплението, извършено от подсъдимия О. Д И. като такова по чл. 150 ал.1 от НК, за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, на същия следва да бъде определено и наложено
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при условията на чл.54 от НК. Според настоящия
състав именно с това наказание биха се постигнали горепосочените цели, визирани
в чл. 36 от Наказателния кодекс. При индивидуализация размера на така
определеното по вид наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а
именно превесът на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Като
такива се очертават чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други
противоправни прояви до момента, краткотрайността на извършеното посегателство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на изложеното
съдът намира, че най-справедливо е на О. Д И. да бъде наложено наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид
размера на определеното наказание, чистото съдебно минало на подсъдимия по
време на извършване на деянието, както и за поправянето и превъзпитанието му,
настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание пет месеца
„лишаване от свобода“ НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално. От
една страна наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е налице и третата
предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази
плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и
превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното
осъждане тази цел може да бъде постигната. Освен това за този извод се отчитат
и данните за семейното положение на подсъдимия, което отново обосновава извод
за положително осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако
осъждането му е условно. В допълнение към това, макар поправянето и
превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при преценката на
приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката
за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното наказание, включително
и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен
останалото, изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и
поради това са предназначени да въздействат предупредително и възпитателно
върху останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното
престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати при
решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия И., с
оглед и на осъществяване на целите на генералната превенция. Поради всичко
изложено и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на О.
ДИМИТРВО И. наказание следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на настоящата присъда в законна сила. Според състава постановяването на реално
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не
би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции,
които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на
същия се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки
пълноценен гражданин и член на обществото.
На
основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия О.Д.И.
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде
ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР и по НПК – от 28.06.2019г. до 01.07.2019г., като един
ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
По
гражданския иск :
Що се
касае до предявеният от пострадалия Р.Ч. граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъплението, вменени във вина на подсъдимия И. в размер на 30 000лв., настоящата инстанция
намира, че същият се явява доказан по основание предвид признаването на
подсъдимия за виновен в реализирането на описаното по-горе деяние по отношение
именно на пострадалия Ч.. Що се касае до размера, в който същият следва да бъде
уважен, то на първо място следва да се отчете характер на
претенцията-репариране на причинените на гражданския ищец болки и страдания от
физическо естество. С оглед характера на противоправното посегателство – престъпление
против половата неприкосновеност, както и отчитайки факта на необходимия период
на възстановяване от същото, то се налага извода, че пострадалият е преживял не
особено значителни по характер и продължителност страдания във връзка с
действията на подсъдимия, като видно от приобщените по делото показания на
свидетелите Ч. и Г., периодът на психическо възстановяване на първия от
противоправните действия на подсъдимия е бил около месец. Предвид всичко изложено и настоящият състав
намира, че в конкретния случай справедливият размер за репариране на
преживените от гражданския ищец и частен обвинител Р.Ч. болки и страдания от
престъплението по чл. 150
ал.1 от НК, реализирано от подсъдимия, се явява сумата от 2000лв. Поради това и
подсъдимият О.Д.И. следва да заплати на Р.И.Ч.
сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените на последната неимуществени вреди от престъплението по чл.150 ал.1
от НК, ведно със законната лихва от датата на същото – 25.06.2019г., до
окончателно изплащане на сумата. В останалата му част предявеният от
пострадалия против подсъдимия граждански иск, за разликата над горепосоченото
сума до пълния му претендиран размер от 30 000лв., следва да бъде ОТХВЪРЛЕН
като НЕДОКАЗАН.
По
делото не са иззети и приложени веществени доказателства.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 150 ал.1 от НК, то О.Д.И., на основание чл.189
ал.3 от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловдив
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 168 лева. Освен
това подсъдимият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ и направените при съдебното
разглеждане на делото разноски в размер на 40 лева по сметка на ПРС. Не на
последно място на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, подсъдимият О.Д.И. следва да заплати по сметка на ПРС сумата от 80лева,
представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
предявен от Р.И.Ч.. Подсъдимият О.Д.И. следва и да заплати на Р.И.Ч.
сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
направените от последната разноски по делото.
Причини
за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в
страната правов ред, на нормите за морал и добро поведение в обществото, на
неприкосновеността на чуждия телесен интегритет и полова неприкосновеност.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно,
секретар Н.Т.