РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501835 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 30661/07,05,2021 г. от П. АС. Б. с ЕГН
********** – длъжник по изпълнително дело № 20098240400207 по описа на ЧСИ П. с рег.
№ 824, район на действие – ПОС, против Разпореждане от 23,04,2021 г., постановено по
посоченото изпълнително дело, с което се оставя без уважение молба вх. № 2824/22,04,2021
г. от жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като
изпълнителното производство е прекратено по право с изтичане на две години, в които
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Въз основа на изложеното
се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и прекратяване на
изпълнителното производство.
Взискателят в изпълнителното производство – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД –
гр. *****, ЕИК **********; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
1
на страните, съдът приема следното:
Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК), поради което е допустима и следва да се разгледа
по същество.
Видно от изпратеното копие от изпълнително дело № 20098240400207 по описа
на ЧСИ П. с рег. № 824, район на действие – ПОС, производството по същото е образувано
на 20,03,2009 г. по молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД – гр. *****, ЕИК **********; и
приложен към нея изпълнителен лист срещу „ЕЛПИ“ ООД - гр. **** – кредитополучател;
Л.. И. Д. с ЕГН **********; и П. АС. Б. с ЕГН - солидарни длъжници; за изпълнение на
парични вземания, произтичащи от договор за кредит.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал
осъществяване на конкретни изпълнителни способи, като заедно с това е възложил на
съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ. След извършване на
необходимите справки за имущественото състояние на длъжниците, съдебният изпълнител е
предприел действия по осъществяване на принудително изпълнение, насочено срещу
имущество на отделните длъжници.
С молба от 22,04,2021 г. (л. 301) длъжникът Б. е поискал да бъде прекратено
спрямо него изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като в
продължение на повече от две години, считано от 18,09,2012 г., спрямо него не са искани и
предприемани изпълнителни действия.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането поради това, че в спорния период по отношение на солидарния длъжник Б. са
извършвани изпълнителни действия, инициирани от съдебния изпълнител по силата на
изричното възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, както следва: насрочвани са описи на движими веки
на адреса на длъжника – с разпореждания 15,01,2013 г., от 09,12,2014 г. и от 10,11,20156 г.,
както и с разпореждане изх. № 35065/13,04,2017 г. и с разпореждане изх. №
31668/29,03,2019 г., както и е наложен запор върху трудово възнаграждение – с писмо от
22,03,2021 г.
Настоящата инстанция приема този отказ за незаконосъобразен и счита, че по
отношение на длъжника Б. е осъществена хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, по
следните съображения:
Процесуалните правоотношения с всеки от солидарните длъжници в рамките на
изпълнителния процес са отделни и самостоятелни. Взиска-телят разполага с процесуалната
възможност да се снабди с общ изпълни-телен лист и да образува общо изпълнително
производство срещу всички солидарни длъжници, но е длъжен да поддържа висящността на
2
производст-вото спрямо всеки от тях поотделно. Аналогично на давностните срокове, и този
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК тече поотделно и самостоятелно срещу всеки от солидарните
длъжници и прекъсването или спирането му срещу някой от тях не произвежда действия
спрямо останалите (арг. от чл. 125 ал. 1 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство
се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по
тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това
основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
като изрично се сочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. С посоченото тълкувателно решение се разяснява още, че
задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и
искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
В случая в спорния период след м. септември 2012 г. е изминал срок по-дълъг от
две години, в който нито взискателят е проявил необходимата процесуална активност за
поддържане висящността на производството, нито са осъществени валидни изпълнителни
действия, прекъсващи давността спрямо длъжника Б..
Сочените в обжалвания акт разпореждания за насрочване описи на движими
вещи с дати 15,01,2013 г., 09,12,2014 г. и 10,11,2016 г., не съставляват такива действия.
Същите са постановени по инициатива на съдебния изпълнител, като са материализирани
върху покана за доброволно изпълнение (л. 198) и върху справки от НАП (л. 237 и л. 245)
чрез полагане на отпечатък (щемпел) с изписан текст „Насрочвам опис на движими вещи на
длъжника по адреса му за ...(посочени са дати на описите). Да се уведомят страните“ и след това
са положени парафи, без да е ясно кой е постановил разпорежданията и без да се сочат дати,
на които същите са постановени. Липсват данни тези разпореждания да са съобщени на
взискателя и същият да е внесъл необходимите за извършване на изпълнителните действия
такси и разноски. Липсват данни тези разпореждания да са съобщени и на длъжника, и най-
вече – липсват данни да са предприети каквито и да е фактически действия в опит за
осъществяване на насрочените описи.
При това положение следва да се приеме, че в периода от м. септември 2012 г. до
края на 2016 г. срещу солидарния длъжник Б. не са искани и извършвани валидни
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и спрямо него е
осъществено посоченото в тази разпоредба основание за прекратяване на изпълнителното
3
производство.
Затова обжалваният отказ да се прекрати изпълнителното производство следва да
се приеме за незаконосъобразен и да се отмени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 23,04,2021 г., постановено по изпълнително дело №
20098240400207 по описа на ЧСИ П. с рег. № 824, с което се оставя без уважение молба вх.
№ 2824/22,04,2021 г. от П. АС. Б. с ЕГН **********; за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4