ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/…..02.2020 г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – Търговско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.02.2020 г. в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1929/2019 г.,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, с която са предявени обективно кумулативни искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване в отношенията с Д.Н.Т., че ответникът дължи на ищеца суми по Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г. както следва: 30 723.53 лева главница, 507.39 лева договорна лихва за период 25.02.2019 г. – 09.06.2019 г. включително, 120 лева разход при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 9058/2019 г. по описа на ВРС.
Исковата молба е редовна, искът е предявен в законоустановения срок след надлежно подадено възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника.
Съгласно измененията в ГПК /ДВ 100/2019 г./ и предвид качеството потребител на ответника, делото следва да се разгледа по общия съдопроизводствен ред.
В депозираният отговор от ответника се релевират възражения за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция.
Твърденията му за недопустимост на исковете са неоснователни, тъй като заявител в производството по чл. 417 от ГПК, както и в настоящото исково такова, е банкова институция, която е легитмирана да предяви претенцията си по реда на чл. 417, т. 2 и чл. 422 от ГПК. Твърденията за прехвърляне на вземането ще бъдат обсъдени заедно с останалите писмени доказателства с произнасяне по същество на спора.
Ответникът е физическо лице, а обявената основна цел на кредита изключва той да е действал като професионалист и съответно следва да се приеме за потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Предвид момента на договаряне, процесната сделка се урежда от специалния Закон за потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП, както и чл. 143, т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 от ЗЗП), съответно тези норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Писмените доказателства, представени от ищеца и ответника ще се приемат като допустими, относимостта ще бъде ценена по същество.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на обединените кредити, както и начина на формиране на претендираната сума, е допустимо и относимо и следва да се уважи. С оглед релевираните от ответника възражения за неравноправност на клаузи по договорите за едностранно изменение от страна на кредитора на размера на дължима от длъжника лихва, съдът служебно ще формулира задачи към вещото лице, целящи да установят дали банката се е възползвала от тази възможност и по какъв начин е определяна методологията и́ в процесния период.
Отправеното от ответника доказателствено искане по чл. 192 от ГПК за задължаване на ищеца да предостави намиращите се в него договори за кредити за събиране на вземания е основателно и като такова следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, с която са предявени обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване в отношенията с Д.Н.Т., че ответникът дължи на ищеца суми по Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г. както следва: 30 723.53 лева главница, 507.39 лева договорна лихва за период 25.02.2019 г. – 09.06.2019 г. включително, 120 лева разход при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 9058/2019 г. по описа на ВРС.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото, писмените такива, представени от ищеца, а именно: Споразумение за обединяване на кредити от 30/01/2019; Общи условия към него; Погасителен план;Такси по кредити за текущо потребление към Договора- Приложение №3; Молба за обединяване на кредитни задължения; Декларация по чл. 5, ал.2 от ЗПК;Покана - уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост изх.№06-20-01364/06.06.2019 г.; Разписка за връчване от 07/06/2019 г. и товарителница № 1-0006 069 651 922 9-004 000 172 07 27 на куриерска фирма Спиди; Молба за образуване на изпълнително дело по чл.426 от ГПК вх.№3491/13.09.2019 г.; Извлечение от PC на кредитополучателя извлечение от кредитна сметка № 11/25926288; Справка за извършените по кредита плащания и справка за пълно движение по кредита и формиране на дълга /чл.366 ГПК/; Извлечение „ПЗ - показване на заем", видно от което кредитните сметки № №11/21256333 и №11/22005921 на кредитополучателя са закрити;
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото писменото доказателство представено от ответника – Покана за доброволно изпълнение от „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, кредитното досие по договора за банков кредит, както и на всички други необходими счетоводни документи в счетоводството на банката, да даде отговор на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на усвоените по Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13/09/2013 г. и по Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08/08/2014 г. суми?
2. Какъв е размерът на погасителните вноски по тях и за суми в какъв размер е останал задължен по тях ответника към момента на подписване на Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г?
3. Извършвано ли е счетоводно обединяване на кредитни задължения на ответника, отчитани при кредитора под кредитна сметка №11/21256333 по договор за кредит от 13/09/2013 г. и кредитна сметка №1 1/22005921 по договор за кредит от 08/08/2014 г., респективно с посочване на датата на която е станало това? В какво фактически се изразява обединяването на кредитните задължения?
4. Закрити ли са счетоводно след обединяването на кредити от 30/01/2019 г. - старите кредитни сметки №11/21256333 и №11/22005921?
5. Какъв е размерът на погасените от ответника задължения общо и по пера.
6. На коя дата е преустановено редовното погасяване на кредитните задължения и каква е допусната забавата, съгласно погасителния план с посочване на брой дни и брой непогасени вноски?
7. Какъв е размерът на дължимите към банката суми към датата на подаване на иска - главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава, законна лихва, разход при изискуем кредит?
8. Постъпвали ли са плащания за погасяване на задължението след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 11/06/2019г. до датата на изготвяне на експертизата и ако има такива - кои са от тях са доброволни плащания и кои са постъпили от ЧСИ след разпределение на събрани в изпълнителното производство суми?
9. Извършени ли са капитализации на лихви, на коя дата в какъв размер и какъв би бил размерът на дълга за главница и лихви без да се отчитат извършените капитализации.
10. В срока на действие на договорите за кредит, включително преди обединяването им, банката изменяла ли е едностранно размера на дължимите лихви, на кои дати, в какъв размер е било увеличението и същото зависело ли е от колебания в борсови/финансови индекси?
11. Какъв би бил размера на дълга /по отделни пера/ ако едностранното изменение на лихвите не беше извършено или ако същото беше извършено в съответствие с уговорките на чл. 5.1 от Споразумение за обединяване от 30.01.2019 г., сключено между страните? Заключението по настоящата задача да се извърши в два варианта – при отчитане на извършените капитализации, както и във вариант без извършените капитализации.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 /шестстотин/ лева, платими от ищеца в тридневен срок от съобщението по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. С..
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, „Банка ДСК“ ЕАД да представи намиращите се у нея писмени доказателства, а именно: Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13/09/2013 г. и от Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08/08/2014 г., както и Договор за събиране на вземания от 30.06.2019 г. с „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните,
че за да се постигнат благоприятните
последици от доброволно уреждане на спора, предвидени в
чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която
да е обективирана и подписана от представителите
на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2020 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и се връчи препис от това определение и проекто-доклада по делото, на ищеца и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТО-ДОКЛАД
Т.д. № 1929/2019 г.
Ищец: „Банка ДСК“ ЕАД
Ответник: Д.Н.Т.
В исковата си молба „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че между нея и Д.Н.Т. е сключено Споразумение за обединяване на кредити, по силата на чл.1 от което страните са се съгласили да обединят съществуващи задължения на ответника, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13/09/2013 г. и от Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08/08/2014 г., в един кредит под формата на кредит за текущо потребление. От текста на споразумението се установявало, че кредитите, предмет на обединяване, са изцяло усвоени като са посочени и дължимите суми по тях. В резултат на обединяването на кредитите, вместо съществуващите задължения по горепосочените договори за кредит, ищецът твърди, че е възникнало ново задължение на ответника към него в хипотезата на новиране на дълга по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, което към момента на подписване на споразумението възлизало на сумата от 30 496,00 лева. След изтичане на уговорения тримесечен гратисен период, през който кредитополучателят дължал 50% от редовната лихва по кредита, в рамките на уговорения срок за издължаване на задължението - 120 месеца, той се задължил да заплаща равни месечни вноски на всяко 25-то число от месеца. Съгласно т.3.3 от Споразумението, непогасената част от начислената в гратисния период лихва се капитализирала към остатъка по главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от договорения гратисен период по т.3.2 от същото.
Сочи се още, че страните постигнали съгласие на основание чл. 5.1 от договора, кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,400 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,180%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,22%. Лихвеният процент се променял с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приемала за стойност нула процента, а крайният лихвен процент не можело да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка 9,22%.
На 30/01/2019 г. съгласно условията на подписания договор банката обединила кредитни задължения в едно общо, като е открила нова кредитна сметка №11/25926288, по която се обслужва консолидираното задължение на кредитополучателя. Твърди, че насрещната страна не е изпълнявала задълженията си по споразумението от 30/01/2019 г., като след подписването му е извършила едно единствено плащане по кредита на 10.06.2019г., в размер на 106,17 лева, с което са погасени част от дължимите към тази дата лихви. Поради описаната забава в плащанията, на 06.06.2019 г. ищецът излага твърдение, че е предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредит № 25926288, като за целта е изпратил покана - уведомление изх.№ 06-20-01364/06.06.2019 г. чрез куриерска фирма Спиди, връчена лично на кредитополучателя на 07/06/2019 г. Забавата обхващала, четири просрочени вноски за сумите: 13,27 лева с падеж 25.02.2019 г., 119,44 лева, с падеж 25/03/2019 г., 119,44 лева с падеж 25/04/2019 г., 403,21 лева с падеж 25/05/2019 г.. Липсата на надлежно изпълнение на задълженията на длъжника мотивирало ищеца със заявление по чл. 417 от ГПК да поиска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което по ч.гр. дело № 9058/2019 г. била издавана заповед за изпълнение и ИЛ срещу кредитополучателя. След сдобиване с ЗНИ и преди образуване на изпълнително дело, на 08/07/2019 г. длъжникът внесъл за погасяване на изискуемите си задължения сумата в размер на 119,85 лева, с която били погасени част от присъдените по ЧГД лихви, а на 09.08.2019 г. заплатил доброволно още 91,00 лева по обслужващата кредита сметка, които били използвани за покриване на изискуемата главница. Поради изложеното, претенцията на банката по настоящия иск била съобразена с извършените доброволни погасителни плащания на кредитополучателя, направени след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и не съвпада изцяло със заявената в заповедното производство претенция. След намаляване на размера на задълженията, ищцовата страна твърди съществуване на изискуемо вземане спрямо ответника в приетите за разглеждане размери. Предявената сума в размер на 120 лева била предвидена в Тарифата на Банка ДСК ЕАД и представлявала разход по изискуем кредит, дължим на основание т.14 от Допълнителното споразумение към Договора за кредит във връзка Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента.
Въз основа на гореизложеното както и на твърдения за липса на плащане на претендираните като изискуеми задължения на ответника, ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита, като отправя искане за уважаване на предявените установителни искове с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът излага становище за недопустимост, а в условията на евентуалност и за неоснователност на исковете. Горното обосновава с твърдения, че на 07.06.2019 г. получил обявление от кредитора, че кредитът е предсрочно изискуем, а на 02.07.2019 г. получил покана за доброволно изпълнение от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което бил уведомен, че между дружеството и банката бил сключен договор за събиране на вземания от 30.06.2019 г., с който на ОТП Факторинг е възложено събиране на просрочения дълг. След справка ответникът установил, че подателя на съобщението е колекторска фирма, която по договор за цесия, сключен с ДСК събира по съдебен ред просрочени задължения към банката. Това затвърдило убеждението му, че задължението му е прехвърлено с цесия, което го накарало да преустанови опитите си доброволно да заплати дължимите суми на Банка ДСК АД. Поради изложеното твърди още, че ищецът не е негов кредитор и по отношение на него липсва правен интерес от провеждане на исковата претенция и същата е недопустима. В условията на евентуалност твърди нищожност на клаузи в Споразумението за обединяване на кредити, както и в първоначално сключените договори за текущо потребление, поради тяхната неравноправност.
Правна
квалификация – чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед съвпадението на насрещните изявления на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че същите са сключили помежду си Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г., както и че на 07.06.2019 г. ответникът е получил отправеното до него уведомление за обявяване на същия за предсрочно изискуем.
Разпределение на доказателствената тежест между страните – ищецът следва да докаже в условията на главно и пълно доказване съществуването на валидни облигационни отношения между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по тях, твърдението си за новиране на задълженията с процесното споразумение, размера на претендираното вземане по отделни пера, включително извършването на претендираните разходи за предсрочна изискуемост. По отношение на възражението на ответниците за неравноправност на клаузата на чл. 5.1. от Споразумението, ищцовата страна следва да установи, че същата е индивидуално уговорена.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си по кредита, както и останалите възражения, от които черпи изгодни правни последици. Той може да доуточни възраженията си за неравноправност след представяне на договорите за кредит за текущо потребление от ищеца.
Ищецът не сочи доказателства за извършени разходи за предсрочна изискуемост на кредита, както и за индивидуално уговаряне на клаузата по чл. 5.1. от Споразумението като указва, че преклузия по ангажиране на доказателства настъпва в първо по делото заседание.
На основание чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от ГПК ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
Да се връчи препис от проекто – доклада на всяка страна за становище в съдебно заседание в това число по правната квалификация на исковете, а препис от отговора да се връчи на ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: