Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
08.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.
д. № 2515 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК от ищцата Б.К.К., ЕГН ********** срещу К.Б.К., ЕГН ********** и „У.Б.“ АД
за признаване за установено спрямо ответниците, че К.Б.К.
не е собственик на АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр.София, СО, р-н „Слатина“,
„ж.к. „********със застроена площ 70.85 кв.м., състоящ се от една стая, хол, ухня
и други сервизни помещения при съседи: стълбище, Е.И И.Д.,
М.П., бул. „Цариградско шосе“, заедно с избено помещение с площ 4,30 кв.м., при
съседи: коридор, ул. „Асен Велчев“, В.И З.М., М.Т.,
заедно с 1,82% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя, както и по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че
договорът за ипотека върху описания по-горе имот, сключен с нотариален акт №
104, том VІІ, рег. 18843, дело № 1080 от 29.10.2012 г. на нотариус М.Г., peг. №
622 на НК, с район на действие СРС, вх. рег. 47453, акт № 146, том XXI, дело 23027/29.10.2012
г. на АП, ИМ.П. 236638 е недействителен поради учредяването на ипотеката от
несобственик.
Претендира се и отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание № 84, том 1,
рег.№ 1935, дело 80 от 03.10.2012г. на нотариус peг. № 077 на НК, с който К.К. се е легитимирал като собственик преди сключване на
договора за ипотека.
В исковата молба ищцата твърди,
че е собственик на посоченото жилище, като обствеността й е придобита по давност
с непрекъснато и неоспорвано фактическо владение осъществено в периода от
15.05.2001 г. до 15.05.2011г., което е продължило и след тази дата. Посочва, че
през 2016 г. във връзка с намерение да отдава имота под наем е започнала да подготвя
документите, необходими за обстоятелствена проверка, които били готови в края
на 2016 г., като по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК на 29.12.2016 г. се е снабдила с
констативен нотариален за собственост № 180, том ІІІ, рег. № 10448, по н.д.№
450 на нотариус В.Г., peг. № 340 на НК, дв. вх. peг. 85163, акт 54 CCІІ, № 64606,стр.
459387 на АП.
Твърди се, че предишен
собственик на апартамента е бил нейния баща К.К.,
който е придобил собствеността върху имота по завещание от Д.М. /негов вуйчо,
починал през 1980 г./, като първоначално жилището не е било обитавано, а от
1986 г. семейството на ищцата е заживяло в него.
Ищцата излага, че живее в
апартамента от есента на 1986 г. и до момента, първоначално заедно с родителите
си, а от навършване на пълнолетие и сама. На 15.05.2001 г. по повод на 18-тия й
рожден ден са се събрали роднини и приятели, като твърди, че в тяхно
присъствие, баща й К.К. е заявил на нея и на
присъстващите, че оставя процесния апартамент в нейно владение, да живее в него
като собствен. Посочва, че тогава тя също изрично е заявила пред членовете на
семейството си, пред приятелите си и близки желанието и намерението си да
придобие собствеността върху апартамента за себе си. Излага, че именно от този
момент е установила фактическа власт върху имота и е започнала да го владее за
себе си в съгласие със родителите си като е противопоставила владението си и изрично
е заявила намерението си за своене пред своя баща.
Твърди, че от месец май 2001 г.
и до момента само тя лично владее имота за себе си и упражнява непрекъснато, явно,
спокойно и несмущавано от никого фактическа власт върху същия, като никой не е оспорвал
владението й, нито се е противопоставял на него. Посочва, че живее в
апартамента, не го е напускала, стопанисва го и е правила основен ремонт в
него, а понастоящем също прави ремонт, тъй като жилището е било наводнено от
съседите над нея.
Ищцата твърди, че на 15.02.2017
г. й е било връчено съобщение за опис и оценка на собствения й недвижим имот на
основание изпълнителни титули, издадени срещу длъжниците по изп.д. №
20168440403302 на ЧСИ С.Я.- две юридически лица и К.Б.К.. На 20.02.2017г. й е
било връчено друго съобщение от ЧСИЯ., в което е посочено, че има качеството на
длъжник по посоченото изпълнително дело, както и че с Постановление от
14.02.2017 г. ЧСИ е наложил възбрана върху имота.
Твърди, че изпълнителнотото
дело е било образувано по искане на взискателя „У.Б.“
АД срещу длъжниците „К. „ЕООД и „К.“ ЕООД и К.Б.К.,
като солидарен длъжник, а също така е установила наличие на договор за ипотека
от 29.10.2012 г. по нотариален акт № 104, том VІІ, рег. № 18843, дело 1080 на
нотариус М.Г., peг. № 62, учредена от К.К. върху
собствения й недвижим имот в полза на „У.Б.“ АД на 29.10.2012 г.
Излага се, че при сключване на
договора за ипотека /на 29.10.2012 г./ учредителят на ипотеката К.Б.К. се е
легитимирал с контативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по завещание акт 84, том 1, рег. № 1935, дело 80 от 03.10.2012 на нотариус,
вписан в регистъра на НК с peг. № 077. Ищцата твърди, че към деня на тази констатация,
К.К. не е бил собственик на имота на основание
завещание, тъй като на основание осъществявано от нея давностно владение с
начало 15.05.2001г. и с изтичането на 10 годишен давностен срок, т.е. след
15.05.2011 г., тя е придобила правото на собственост на оригинерно придобивно основание, а К.К. е
загубил правото си. Ищцата излага, че тъй като при сключването на договора за
ипотека - 29.10.2012 г. учредителят не е бил собственик на ипотекирания имот,
то на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, ипотеката е
недействителна и не може да се противопостави на действителния собственик на
имота, респ. същата е нищожна, поради учредяването й от несобственик, в
нарушение на чл. 167, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД.
В срока за писмен отговор след
предоставена съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът К.Б.К. не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока за писмен отговор след
предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност, ответникът „У.Б.“ АД оспорва
иска като неоснователен. Оспорва съдържанието на нотариален акт № 180/29.12.2016
г., том 3, рег. № 10448, н.д. № 490 на нотариус В.Г..
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представено
Постановление от 28.12.2016 г. по нот. дело № 450/2016 г. на нотариус В.Г. за
признаване на собственик по давностно владение, както и Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 180, том ІІІ,
рег. № 10448, дело № 490/2016 г. от 29.12.2016 г. на нотариус В.Г., рег. № 340 на
НК, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, вписан в СП, вх. рег. № 85163, акт № 54 CCІІ, № 64606, стр. 459387 на АП, видно
от който ищцата Б.К.К. е призната за собственик по
давност на следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Слатина“, „ж.к. „*********, с площ 70.85 кв.м., състоящ се от
една стая, хол, ухня и други сервизни помещения при съседи: стълбище, Е.И И.Д., М.П., бул. „Цариградско шосе“, заедно с избено
помещение с площ 4,30 кв.м., заедно с 1,82% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавна земя.
От ищцата по делото е приложена
и данъчна оценка за процесния недвижим имот, издадена от СО, Дирекция Общински
приходи, изх. № **********/14.02.2017 г.. Представена е и Справка по лице от
Служба по вписванията по персоналната партида № 929100 на ищцата Б.К.К., видно от която е отразено вписването на констативния
нотариален акт с вх. рег. № 85163/29.12.2016 г.
По делото е представен
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание № 84, том
І, рег. № 1935, дело № 80/2012 г. от 03.10.2012 г. на нотариус Ч.Б., рег. №
077, вписан в Служба по вписванията, вх. рег. № 43030 от 03.10.2012 г., акт №
159, том С, дело № 20868/2012 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, видно
от който ответникът К.Б.К. е признат за собственик на процесния недвижим имот по
завещание от Д.Николов М..
Няма спор между страните по
делото, че впоследствие върху процесния недвижим имот е била учредена договорна
ипотека в полза на втория ответник по делото „У.Б.“ АД с нотариален акт № 104,
том VІІ, рег. № 18843, дело № 1080 от 2012 г. от 29.10.2012 г. на нотариус М.Г.,
вписана в Служба по вписванията, вх. рег. № 47453, акт № 146, том ХХІ, дело №
23027/2012 г. на 29.10.2012 г. за обезпечаване на вземанията на кредитора „У.Б.“
АД против длъжниците „К.“ ЕООД и „К.“ ЕООД и К.Б.К. –
като солидарен ипотекарен длъжник по договор за банков револвиращ кредит в
размер на 300 000 лв.
Между страните по делото не
съществува спор, че процесният апартамент е предмет на принудително изпълнение
по изп. д. № 20168440403302 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, образувано по
искане на взискателя „У.Б.“ АД за вземания срещу
длъжника К.Б.К., обезпечени с договорна ипотека № 104, том VІІ, рег. № 18843,
дело № 1080 от 2012 г.
Видно от представения по делото
Протокол за опис и оценка на недвижим имот от 01.03.2017 г. в хода на
образуваното изп. д. № 20168440403302, въз основа на издадени изпълнителни
листове от СРС, по гр.д. № 41856/2016 г., гр.д. № 56972/2016 г. и гр.д. №
56969/2016 г. от ЧСИЯ. е направен опис и оценка на процесния недвижим имот.
Видно от представеното по делото Съобщение с
изх. № 046620/01.08.2017 г. по изп. д. № 20168440403302, изпратено до ищцата Б.К.
– като съсобственик и пазач, същата е уведомена от ЧСИ С.Я., че на основание
чл. 486 ГПК с постановление е насрочена публична продан на описания недвижим
имот с протокол от 01.03.2017 г., която да се проведе от 11.08.2017 г. до 11.09.2017
г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите – Р.Г.Б.– А., М.С.С.и
О.В.К..
От разпита на Р.Г.Б.се
установява, че свидетелката е участвала преди 2-3 години на обстоятелствена
проверка при нотариус Георгиева при съставянето на констативния нотариален акт
за собственост на ищцата, където е дала показания, които поддържа. Свидетелката
посочва, че познава Б. чрез родителите й, които са й колеги – учили са заедно от
началото на 70-те години. С майката на Б. са в много добри отношения, близки,
колеги и приятелки, като по-близки са станали от средата на 80-те години през
1986/87г., когато са дошли с К. ***. Майката е била съдия, а бащата адвокат и
като колеги се познават. Посочва, че познава ищцата Б. от тези години, от
времето, когато е била 5-6 годишна. Когато са дошли от Сливен, през 1986/87г.
са отишли да живеят на бул. Цариградско шосе - Н., К. и Б., като жилището е
било на роднина на К..
Свидетелката сочи, че в
началото на 2001 г., когато Б. е станала на 18 години, родителите й Н. и К. са се
изнесли и са отишли да живеят при
майката на К. на Орлов мост и от тогава Б. е останала да живее сама в жилището.
Посочва, че тя лично е била с впечатление, че Б. е собственик на жилището. Знае,
че са се изнесли през 2001 г., тъй като мъжът й им е помагал да се изнесат и са
отишли да живеят на Орлов мост. Сочи, че е посещавала жилището, където е останала
Б. след 2001 г. повече от 5-6 пъти заедно с майката на Б..
След 2007 г. от Н. е разбрала,
че Б. иска да прави ремонт в жилището и по този повод са ходили на няколко пъти
с майка й Н.. Тя е била с кола, тъй като шофира, за да чакат някакви майстори,
които Б. е ангажирала. Посочва, че през 2008/2009г. Б. й се е обадила да иска майстор
за дограма и тя я е насочила към човек. Когато е завела майстора при нея е
видяла, че Б. му е платила аванс, но за следващите плащания няма преки
впечатления. Твърди, че след 2008/09г. не е ходила, но знае, че Б. е продължила
и след това да прави ремонт и да купува бяла техника. Сочи, че когато
родителите са напуснали жилището приз 2001г., не са изнесли мебели, но са
изнесли личните си вещи, а Б. е била все още ученичка.
От показанията на свидетелката С.се
установява, че е съседка на ищцата, живее в съседния вход и я познава от съвсем
малко дете. Свидетелката посочва, че познава бащата на ищцата задочно. Не помни
точно кога Б. е останала сама, но най-вероятно вече е била завършила училище,
но не помни точна дата и година, когато това се е случило. Откакто Б. е останала
сама не е ходила у тях, но има чувството, че тя е била в непрекъснат ремонт.
Знае, че е правила много ремонти, тъй като са се засичали в самия блок и са си
говорили. Никога не е била с впечатление, че Б. не е собственик, тъй като тя си
е живяла винаги там. Не е споделяла с нея за отношенията й с баща й, но знае,
че са имали някакви обтегнати отношения и проблеми, но няма информация за какво.
Знае, че отскоро Б. не е там, може би от около една година. Тя е участвала пред
нотариуса в производството по отношение на апартамента на Б. и е дала показания,
които поддържа. Не може да каже дали е виждала родителите на Б., откакто не
живеят там и не знае дали те са собственици на апартамента. Сочи, че за нея Б.
е собственик на апартамента, защото от малка я е виждала там.
От показанията на свидетеляК. се установява, че познава Б. от 18-20 години,
още от училище, а баща й К. е виждал само един път. Винаги е бил в добри
приятелски отношения с ищцата. Сочи, че живее в кв. Гео Милев, близо до мястото,
където живее Б.. Сочи, че той е ходил доста пъти в това жилище по различни
поводи в периода от 2008- 2009г., на купони, на гости, а също така и да помага,
тъй като са извършвали строителни дейности в имота. Б. сама си е организирала и
правела ремонта и от време на време приятелите й са ходили, за да помагат. Тя е
живеела сама в това жилище. Виждал е баща й навън само веднъж и се е запознал с
него. Не помни ищцата да е споделяла, че има разногласия с баща си, но знае, че
не са били в добри отношения. Никога, докато е бил в тях, не е виждал баща й там.
Посочва, че над 50 пъти е ходил в апартамента, но е започнал да ходи от
периода, в който тя вече е живеела сама, а преди това не е ходил в тях. Няма
никаква представа на кой е апартамента.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника. За предявяването му е необходимо съществуването на
правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е
посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му,
когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника
са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на
третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не
са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му.
Съобразно приетото в ТР №
3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е допустим и в
случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено
принудително изпълнение и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435,
ал. 4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата
е уважена. В настоящия случай, ищцата е упражнила правото си на жалба, за което
е образувано ч. гр. дело № 2931/2017 г. по описа на СГС, VІ – 18 с-в, но същата
е оставена без уважение. Установен е и фактът на упражняване на фактическата
власт от ищцата Б.К. върху спорния имот. На второ място, не е спорно, че
настоящият иск е предявен при условията на висящ изпълнителен процес за
събиране на парично вземане срещу ответника К.Б.К., взискател
по който процес е другият ответник „У.Б.“ АД; че обект на изпълнението, и
същевременно – предмет на настоящото дело е правото на собственост на ответника
– длъжник по изпълнението върху този имот.
Предвид изложеното, съдът
намира, че е налице правен интерес за ищцата от воденето на иска, поради което предявеният
отрицателен иск за собственост по чл.
440, ал. 1 ГПК е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По съществото на спора, съдът
приема следното:
Основната материалноправна
предпоставка за уважаване на иска по чл. 440 ГПК е успешно проведено от третото
лице доказване, че правото на собственост върху конкретната вещ му принадлежи. Целта
е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на
длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното
изпълнение за негово задължение върху имуществото, което принадлежи на третото
лице.
Безспорно по делото е
установено, че бащата на ищцата и втори ответник по делото К.К. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот -
апартамент № 27, находящ се в гр. София, район „Слатина“, „ж.к. „********със
застроена площ 70.85 кв.м. по завещание от Д.Николов М. /негов вуйчо, починал
през 1980 г./. Няма спор между страните по делото също така, че впоследствие в
процесното жилище е заживяло семейството на ищцата, както и тя самата, която е
продължила да живее в него и впоследствие, след като родителите й са отишли да
живеят в друго жилище.
Спорен по делото е въпросът –
придобила ли е ищцата Б.К. процесния имот по давност,
при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС през посочения от нея период от 15.05.2001
г. до 15.05.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
79 ал. 1 от ЗС, правото на собственост
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Следователно, за да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на конкретен недвижим имот е необходимо
претендиращият несобственик да е упражнявал в период не по-малък от 10 години
фактическа власт върху този имот /corpus/, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на имота поведение на пълноправен собственик /animus/,
т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в
пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата власт може да се
упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“.
Последователна е практиката на
ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus domini / и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои
вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция,
при която доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва,
трябва да я обори.
В случая претенцията за
собственост на ищцата се аргументира с твърдението, че е живяла със семейството
си в процесния имот от есента на 1986 г., а от навършване на пълнолетието си /15.05.2001
г./ нейният баща и ответник по делото К.К. е оставил
имота в нейно владение, респ. считано от този момент ищцата е владяла имота
като свой. С оглед на това, в нейна полза е изтекъл 10-годишният давностен срок
още на 15.05.2011 г., а и след тази дата е продължила да владее имота като
свой.
След съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото, съдът намира, че доводите на ищцата за
упражнявано от нея владение в рамките на претендирания период, годно да я
направи собственик останаха недоказани по делото.
Според съда и предвид събрания доказателствен
материал по делото се установи, че в посочения от ищцата начален момент – 1986
г. до навършване на пълнолетие през 2001 г., а и след това до претендирания
краен период – 15.05.2011 г., ищцата е живяла в процесния апартамент, но в нито
един момент не е имала качеството на владелец.
Съгласно практиката на ВКС, за
да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е
необходимо същото да е поС.но, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно /решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012,
ВКС, ІІ г.о/. В практиката е дадено тълкуване, че след като веднъж фактическата
власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване
е необходимо промяната в намерението да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин
/решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о., решение №
115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о./. Следователно съдът намира,
че в хипотеза, в която държател на недвижим имот промени намерението си и
завладее същия, тази промяна в намерението му трябва да е била демонстрирана
спрямо всички и най-вече спрямо собственика по документи по несъмнен начин, т.е
владението да се осъществява явно върху имота, така че всяко лице да може да го
възприеме.
Съдът намира, че от страна на
ищцата по делото не беше доказано в производството, че е осъществявала явно,
непрекъснато и несмущавано владение с намерение за своене на процесния имот. В
този смисъл и с оглед посочената по-горе практика на ВКС, съдът намира, че от
страна на ищцата по делото не беше доказано да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта – нейният баща поведение на пълноправен
собственик, което да сочи безсъмнено, че
упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си.
Съгласно приетото в ТР №
4/17.12.2012 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК, обективният елемент на
владението – упражняването на фактическа власт, съвпада с този при държането, поради
което следва да се разгледа и субективният елемент – намерението за своене,
като в чл. 69 от ЗС е въведена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
От събраните дозателства по
делото, преценени в тяхната съвкупност може да се направи извод, че ищцата е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот, но не и че същата е
демонстрирала намерение за своене на същия. През този период от време,
независимо от обстоятелството, което се установи от свидетелските показания, че
е живеела в имота, същата не е била владелед на този имот, тъй като липсват
данни да са извършени някакви действия от нейна страна, които да отричат
владението на собственика на имота, респ. за ограничаване фактическата власт
върху имота на нейния баща – К.К.. Следователно,
съдът намира, че в посочения период от време ищцата е била държател на имота,
като е упражнявала фактическа власт върху него от името на своите родители, а с
оглед на това не може да намери приложение и презумпцията на чл. 69 от ЗС и
същата се счита оборена /в този см. Решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№
1840/2013 г., I г.о., ГК/.
Същевременно, за да се
трансформира установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице
следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да
противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по
давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене следва
да бъде упражнявана явно. В този смисъл е поС.ната практика на ВКС /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр.д.№
859/2009 г., II г.о.; Решение № 270/20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162/2009 г., II
г.о.; Решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/2010 г., I г.о.; Решение №
41/26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951/2015 г., I г.о.
Съдът намира, че по делото от ищцата
не са ангажирани никакви доказателства, че след навършване на пълнолетие от
нейна страна е демонстрирано намерение за своене на имота на нейния баща, а напротив
манифестираното от нея поведение е такова единствено на държател. От
свидетелските показания се установи, че ищцата не е имала спорове с баща си за
имота. В тази връзка следва да се посочи, че едва през 2016 г. /четири години
след като имотът е бил ипотекиран от ответника К.К. в
полза на втория ответник – „У.Б.“ АД/ същата е демонстрирала такова намерение с
подадената от нея молба за изготвяне на констативен нотариален акт по чл. 587,
ал. 2 ГПК въз основа на обстоятелствена проверка, което е първото предприето
действие в тази насока. Наред с това, обстоятелството, че е заплащала битови
сметки и е извършвала ремонти в процесния имот, само по себе си не може да
наложи извод, че е имала намерение за своене, тъй като тези действия не могат
да се приемат като типично намерение за своене, доведено явно до знанието на
собственика на имота, а наред с това е обичайно сметки, частични ремонти и
подобрения в имота да се плащат от неговия ползвател, без значение какво е
отношението му към същия.
На следващо място, няма никакви
доказателства, че преди вписването на ипотеката на 29.12.2016 г. ищцата се е
позовала на изтекла придобивна давност върху имота, дори и да е упражнявала
фактическо владение върху същия в предходен период. Нещо повече, при
съставянето на постановлението на нотариуса, въз основа на което е издаден
констативния нотариален акт на ищцата е установено, че имотът е деклариран в
данъчна служба като собствен на друго лице, което би следвало да е индиция за
нотариуса, че друго лице също претендира собственост върху този имот.
Както се приема в практиката на
ВКС /решение № 355/2010 г. по гр.д. № 802/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС „изтичането
на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на
собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага
служебно. Необходимо е позоваването от владелеца на изтичането й чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез
снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена
проверка на основание давностно владение. Наред с това с ТР № 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че позоваването на давността не е елемент от фактическия
състав на придобивната давност, но владелецът не може да придобие право на
собственост върху владяната вещ, ако не се позове на давността и следователно
едва след позоваване на давността от него би могъл да противопостави твърдяните
си права върху имота спрямо третите добросъвестни лица, каквито са банката - кредитор
и съдебния изпълнител, тъй като меродавни за тях са вписаните по партидата на
имота обстоятелства и собственик на същия. По делото е безспорно установено, че
към момента на налагане на възбраната като собственик на имота съобразно
вписаното в Службата по вписванията се
легитимира единствено ответника К.К. – длъжник по
ипълнителното дело, като към този момент няма дори индиция, че има спор за
собственост върху имота.
Изложеното налага извод, че по
отношение на ищцата не са налице права, които да изключват тези на ипотекарния
кредитор. Доколкото имотът е ипотекиран в полза на Банката на 29.10.2012г.,
правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на ищцата, в качеството й
на недобросъвестен владелец на същия имот, която очевидно е обективирала
волеизявление да придобие вещни права при наличието на вече учредена от баща й
вещна тежест – ипотека, предвид поредността на вписванията т.е. ако бе положила
дължимата грижа да извърши проверка в имотния регистър, би могла да установи
този факт, тъй като Регистърът е публичен, което предполага знание у всички
трети лица, още повече между баща и дъщеря. Постановлението за признаване право
на собственост по обстоятелствена проверка е с дата 28.12.2016 г. т.е. 4 години
след учредяване на договорна ипотека от бащата на ищцата в полза на банката при
сключване на договор за кредит в полза на търговско дружество, чийто управител
и едноличен собственик се явява. Очевидно към 2012г. първият ответник К.К. е считал имота за свой, а твърдяното владение на дъщеря
му не е било явно манифестирано и противопоставено в техните вътрешни
отношения. Противното предполага умишлено въвеждане в заблуждение на банката.
По отношение на банката досегашният собственик, в лицето на К.К. се е легитимирал като собственик на имота въз основа на
завещание, съставено в негова полза.
Поради изложените правни
изводи, съдът намира, че предявеният от ищцата отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По предявения иск чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.
167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при
сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Съгласно приетото
в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ипотеката се учредява чрез вписването на
договора или акта, от който тя произтича. Ипотеката обвързва ипотекарния
длъжник, когато и да е вписана, но по отношение на третите лица обаче тя има
ред от вписването (чл. 169, ал. 2 ЗЗД), поради което правото на предпочтително
удовлетворение не може да бъде противопоставено на третите лица, които са
придобили права върху имота по актове, вписани преди нейното вписване.“
В случая ипотеката е вписана на
29.10.2012 г., а към този момент по партидата на имота не е била вписана
никаква претенция на ищцата спрямо имота, нито е бил вписан констативният
нотариален акт, с който същата е призната за собственик на имота по давност, който
е с дата 29.12.2016 г. От изложеното следва, че ищцата Б.К. няма противопоставими права спрямо Банката преди тази дата. Следователно
като собственик на имота към деня на вписване на възбраната върху имота по
партидата е бил вписан само нотариалният акт, легитимиращ К.К.
като собственик на имота и нотариалния акт за учредяване на ипотека върху този
имот, т.е. откъм протовопоставимост на трети лица, каквото безспорно е банката
– взискател и съдебният изпълнител, като
собственик на имота към деня на възбраната се легитимира само и единствено
длъжника – К.К.. Доводите и твърденията на ищцата, че
нотариалният акт на ответника К.К. е нищожен, както и
че е нищожен и нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, с аргумент,
че тя е собственик на имота са
неоснователни поради изложените от съда по-горе правни изводи, поради което не
следва да се обсъждат отново.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че снабдяването на ищцата с констативен нотариален акт за собственост
на имота, придобит по давностно владение № 180, том ІІІ, рег. № 10448, дело №
490/2016 г. на нотариус В.Г., рег. № 340 на НК след датата на вписване на
договорната ипотека не се отразява на действителността на договора за
учредяване на ипотеката, поради което предявеният от ищцата иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД е неснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
Пред вид неоснователността на
предявените искове, неоснователна се явява и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание
№ 84, том 1, рег. № 1935, дело № 80 от 03.10.2012 г. на нотариус рег. № 077 на
НК, с който ответникът К.К. се е легитимирал като
собственик преди сключване на договорната ипотека, поради което не следва да се
уважава.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника „У.Б.“ АД
направените разноски по делото. От ищцовата страна е направено възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ответника в размер на
4699,80 лв. съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира за
основателно направеното възражение, поради което уговореното адвокатско
възнаграждение следва да са намали до предвидения размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата е в размер на 3261,15 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК от ищцата Б.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу К.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** и „У.Б.“ АД, *** за
признаване за установено спрямо ответниците, че К.Б.К.
не е собственик на АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр. София, Столична община,
район „Слатина“, „ж.к. „********* със застроена площ 70.85 кв.м., състоящ се от
една стая, хол, ухня и други сервизни помещения при съседи: стълбище, Е.И И.Д., М.П., бул. „Цариградско шосе“, заедно с избено
помещение с площ 4,30 кв.м., при съседи: коридор, ул. „Асен Велчев“, В.И З.М., М.Т., заедно с 1,82% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавна земя, както и с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД за признаване за
установено спрямо К.Б.К., ЕГН ********** и „У.Б.“ АД, че договорът за ипотека
върху описания по-горе имот, сключен с нотариален акт № 104, том VІІ, рег. 18843,
дело № 1080 от 29.10.2012 г. на нотариус М.Г., peг. № 622 на НК, с район на
действие СРС, вх. рег. 47453, акт № 146, том XXI, дело 23027/29.10.2012 г. на
АП е недействителен поради учредяването на ипотеката от несобственик като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б.К.К.,
ЕГН ********** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 3261,15 лв. /три хиляди двеста шестедес и
един лева и петнадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: