РЕШЕНИЕ

 

Номер 261272                            Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 21.04                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 22.03.2021 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  15913  по описа за   2019   година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Завод за шлифовъчни машини” АД - гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното дължи на ищеца сумата 1 700 лева – главница, представляваща дължим неплатен остатък от задължение по фактура № *** г. на обща стойност 3 888 лева с ДДС за извършен ремонт на валоогъваща машина, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6777/26.07.2019 г., издадена по ч. гр. дело № *** г. по описа на  *** състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и разноските, направени в заповедното производство.

Ответникът “Техносистем Инженеринг” ЕООД - гр. ***, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмена защита съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6777/26.07.2019 г., издадена по ч. гр. дело № *** г. по описа на  *** състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на дружеството-ищец сумата 1 700 лева – главница, представляваща дължим неплатен остатък от задължение по фактура № *** г. на обща стойност 3 888 лева с ДДС за извършен ремонт на валоогъваща машина, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 34 лева за ДТ и 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението от 11.03.2021 г. на вещото лице по ССЕ *** се установява, че действително ищецът е извършил ремонт на валоогъваща машина на обща стойност 3 888 лева с ДДС,  за която сума е била издадена посочената фактура, която е била осчетоводена и при ищеца, и при ответника, и по нея през периода 11.03.2016 г. – 17.11.2016 г. са били извършени плащания от ответника в размер общо на 2 188 лева и са останали дължими 1 700 лева, които са били заплатени от ответника на 04.01.2021 г. – след подаване на Заявлението, издаването на Заповедта и подаването на исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Ответникът с писмена молба е направил възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, но доколкото същото е заявено след изтичане на срока по чл.131 от ГПК (който не е бил възстановен от съда при условията на чл.64 от ГПК), съдът намира, че това възражение не следва да се обсъжда и съдът да се произнася по него.

Ищецът при приключване на устните състезания по делото е заявил, че предвид извършеното плащане от ответника на цялата сума по фактурата, претендира единствено уважаването на иска по отношение на искането за лихви върху главницата – но с исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, ищецът не е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той му дължи законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане на вземането, поради което съдът не следва да се произнася по това искане.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ответникът е изплатил изцяло задълженията си към ищеца по горепосочената фактура – включително и сумата 1 700 лева, която е било разпоредено да заплати със Заповедта за изпълнение, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Същевременно, доколкото ответникът е заплатил сумата по Заповедта след издаването й и близо година и три месеца след подаване от ищеца на исковата молба за установяване на дължимостта на тази сума, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца изцяло направените разноски за производствата по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 738 лева (платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатски възнаграждения – като разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца за производството по чл.64 от ГПК в размер на 200 лева платено адв. възнаграждение са били присъдени с Определението на съда от 17.06.2020 г. и не следва отново да се присъждат тези разноски).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Завод за шлифовъчни машини“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от И. А. М., със съдебен адрес:***, пл. „***“ № ***, ***., против „Техносистем Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № **, ет.**, представлявано от *** Ю. Д. М., и съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 1 700 лева – главница, представляваща дължим неплатен остатък от задължение по фактура № *** г. на обща стойност 3 888 лева с ДДС за извършен ремонт на валоогъваща машина, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6777/26.07.2019 г., издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на  *** състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Техносистем Инженеринг“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Завод за шлифовъчни машини“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № *** г. по описа на ***. състав, В РАЗМЕР НА 738 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІ гр. състав частно гр. д. № *** г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                          

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Павел Павлов

 

Вярно с оригинала

Н.К.