№ 106
гр. Видин, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря ТАНЯ Г. Т.А
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20251320200239 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И. О. И.,
ЕГН **********, с адрес : ***, против Наказателно постановление № 24-
0953-000721/28.06.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,ал. 6, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
процесуален представител заема становище в с.з. да се отмени НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна , редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуалун представител в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 13.06.2024г. в 09.44 часа в гр. видин по бул. „Панония“, с посока на
движение от кръстовище с ул. „ „Гео милев“, към кръстовище с ул. „Широка“,
1
в близост до бл. 10 на ж.к. „Вида, жалбопод0ателят И. управлявал лек
автомобил „Ауди 7“, с рег. № ВН 0735АН, негова лична собственост, като
била намалена видимостта през челното стъкло и през предните странични
стъкла на автомобил, осигуряващи видимостта на водача към пътя
/поставено фоло/, което е прието от актосъставителя за значителна техническа
неизправност във връзка с Наредба № Н – 32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните превозни
средства. Актосъставителат заяви в с.з., че намаляване прозрачността на
стъклата не е измервана с техническо средство.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Т. В. Т.ов –
актосъставител, работещ на длъжност мл. автоконтрольор към сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Видин, и административнонаказателната
преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗДвП предвижда забрана за ограничаване
на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Съгласно ал.3 на същата разпоредба
намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации. Съгласно предписанието на
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат технически изправни, а според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б.
"в" ППЗДвП, МПС е технически неизправно, когато има стъкла, които не
отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Управлението на техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС
създава непосредствена опасност за участниците в движението. В конкретния
случай административното наказание е наложено поради ограничена
2
видимост през предните странични стъкла на автомобила и на челното стъкло,
като в съставения АУАН, както и в процесните АУАН и НП не е посочено, че е
направено измерване с техническо средство /например ТРАНСПИ-1/при което
уреда евентуално да е отчел стойности в nm% процента отклонение съгласно
Правило номер 43, точка 6.3.1.1.1 от общата светло пропускливост през
предните стъкла и страничните стъкла на автомобила, които са необходими за
видимостта на водача към пътя и не могат да бъдат по-малко от разрешените
70nm%. Сочи се правопораждащият неизправността на процесния автомобил
факт- допълнителното затъмняване на стъклата с фолио. В случая следва да се
прави разлика между фабрично произведени затъмнени стъкла и такива, които
са затъмнени от водача с фолио след производството. Разпоредбата на чл. 105,
ал. 1 ЗДвП съдържа забрана за ограничаване на видимостта през челното и
през страничните стъкла, както и намаляване на прозрачността им. Когато
прозрачността на фабрично поставените стъкла допълнително е намалена, без
да бъде спазен съответният ред- чрез залепване на фолио, което редуцира
прозрачността на стъклата, това прави превозното средство неизправно, по
смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "б" от ППЗДвП, при стойности, надхвърлящи
позволените. В преписката резултати от такова измерване не се сочат, такива
не се съдържат и като доказателства по делото, поради което и изложените
констатации за наличието на административно нарушение, изразяващо се в
надвишаване на стойности от законово регламентираните nm% процента
отклонение съгласно Правило номер 43, точка 6.3.1.1.1 се явяват
необосновани. Още повече, че актосътавителят в свидетелските си показания
в с.з. заяви, че не е правено измерване с техническо средство.
Съгласно Правило № 43/15.02.88 г. на ООН/И. отнасящо се до въведените
единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от
стъкло, фигуриращо и в Спогодба за приемане на еднакви технически
предписания за превозни средства, публикувана в ДВ бр.№ 1/2000 г.,
процентните норми на разрешената светлопропускливост са 75% на предно и
задно стъкло и 70% на странични стъкла - Приложение № 3, т. 9.1.4.1. от
Правило № 43/15.02.1988 г. на ООН/И., като в случая липсват измерени от
контролните органи стойности, които да обосноват наличие на отклонение от
допустимите такива, като въобще липсва измерване.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано
и ще следва да бъде отменено.
3
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е ОД на МВР - Видин.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0953-000721/28.06.2024 г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Видин, с което на
жалбоподателя И. О. И., ЕГН **********, с адрес : ***, е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,ал. 6, т. 2
от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Видин да заплати на жалбоподателя И. О. И., ЕГН
**********, с адрес : ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4