Решение по дело №2141/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 59
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20203230102141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Добрич , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева С. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20203230102141 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на С. Х. А. с ЕГН
**********, село К., ул. „***" № ***, община Д., с която против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********,
град София, 1172, район Изгрев, ЖК „Дианабад", бул. „Доктор Г. М. Д." № 1, е предявен иск
за заплащане на сумата от 10 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№
*** - П. М. Д., ЕГН:********** от град В., за който с ответника има сключена застраховка
„Гражданска отговорност" по полица № BG/ЗО/118002636053, с период на покритие от
06.09.2018г. до 05.09.2019г., по собствения на ищеца С. Х. А. лек автомобил марка „Ауди",
модел „А8", с рег.№ ***, при настъпило на 26.07.2019г. около 10:45 часа на път 1123 Втори
клас 2 Варна - Аксаково - Добрич - Генерал Тошево - граница Румъния, в посока от град
Варна към град Добрич, след разклона за село Д., община Д-, пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските по делото.
Искът се основава на следните обстоятелства: На 26.07.2019г. в 10:45 на път 1123
Втори клас 2 Варна-Аксаково - Добрич - Генерал Тошево - граница Румъния е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил марка „Ауди", модел „А8", с рег.№ ТХ ***Т, управляван
от Д. А. М., ЕГН:**** от село К., община Д., област Д. и лек автомобил марка „Фолксваген",
1
модел „Голф" с рег.№ ***, управляван от П. М. Д., ЕГН:*** от град В., община В., област В.
Лекият автомобил марка „Ауди", модел „А8", с рег.№ *** се движел в дясната половина на
пътя в посока от град Варна към град Добрич. В правия участък след разклона за село Д.,
община Д., при маркировка, разрешаваща изпреварване, Д.М. застига лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ В *** НХ, управляван от П. М. Д., ЕГН:***** от град
В. и движещ се пред него товарен автомобил. Възприемайки ситуацията на пътя,
съобразявайки атмосферните условия и релефа на местността, и преценявайки състоянието
на пътя, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост,
Д.М. решава да предприеме маневра изпреварване на движещите се пред нея две превозни
средства; подава светлинен сигнал с левия пътепоказател на автомобила и започва да
изпреварва движещите се пред нея лек и товарен автомобил. Без да се огледа и без да се е
убедил, че не го изпреварва друго превозно средство, водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ *** - П. М. Д., напуска внезапно своята лента, пресича
оста на пътя и започва да навлиза в лентата за изпреварване, вече заета от лекия автомобил
марка „Ауди", модел „А8", с рег.№ ***. се опитва да намали значително скоростта, но тъй
като пътят е натоварен, е било възможно да създаде реална опасност за останалите
участници в движението, както и значително да затрудни самото движение. В стремежа си
да избегне удара между двете МПС-а, вследствие на маневрата й, управлявания от нея лек
автомобил марка „Ауди", модел „А8", с рег.№ **** напуска пътното платно и последва удар
в банкета и мантинелата. Последвало е прохлузване по мантинелата и под въздействие на
силите на реакция, възникнала в мястото на удара автомобилът рикошира /отскача назад/ и
продължавайки движението си под въздействие на инерционните сили от скоростта на
движението, се връща на платното за движение, при което със заден десен калник, задно
дясно колело се удря в задното ляво колело на полуремаркето на товарния автомобил. При
така възникналото ПТП на лекия автомобил марка „Ауди", модел „А8", с рег.№ *** са
нанесени следните щети: 1/ Разкъсани, счупени: за подмяна - предна броня - лява част,
декоративна решетка на бронята - лява, декоративна решетка - средна горна, капачка на
теглително устройство, лайсна, спойлер на бронята, калник преден ляв, преден ляв
подкалник, фар - 2 бр, фарове за мъгла /халоген/ - 2бр, ел. инсталация лява част,
въздухопровод /решетка под радиатора/, праг ляв, панел заден, лайсна за врата задна - дясна,
панел заден десен, джанта предна лява- алуминиева лята, радиатор воден, радиатор
климатик, интеркулер /охладител на турбо компресора/; 2/за възстановяване - врата предна
лява - сложност 1, врата задна лява - сложност 1, броня задна - сложност 1, окачване предно
ляво- сложност 3, спирачен блок- задно дясно колело - сложност 3; З/За боядисване врата
предна лява, врата задна лява, праг ляв, калник преден ляв, панел заден ляв, броня задна,
броня предна, врата задна дясна, панел заден десен, капачка на теглително устройство. Лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ В 5130 НХ, при управлението на
който виновно е причинено ПТП, е застрахован по риска „Гражданска отговорност" в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"
АД, по силата на полица № BG/ЗО/118002636053, с начална дата на покритие от
06.09.2018г. и крайна дата на покритие до 05.09.2019г., поради което следва да заплати на
2
ищеца обезщетение за причинените имуществени щети по собствения му лек автомобил.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП и виновността на застрахования водач. Твърди, че на
26.07.2019г., след разклона при с. Д. в посока от гр. В. към гр. Д. настъпва ПТП, при което
самокатастрофира лек автомобил „Ауди А8" с per. № ***. Движейки се по междуградски
път, управляващата този автомобил Д.М. се отклонява в лява лента, удря се в мантинелата и
след това се удря в неизвестен товарен автомобил. Застрахованият водач П.Д., управлявал
„Фолксваген Голф" с per. № ****, не е виновен за ПТП, защото не е участвал в него. При
управление на МПС същият не е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил
процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. Въз основа на това
липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно
поведение. Претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, защото
увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на
нарушението. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение със
собственика на МПС „Фолксваген Голф" с per. № ***, валидно към датата на процесното
ПТП. Счита, че са налице обстоятелства, които изключват вината на П.Д. в качеството му на
водач на застрахованото МПС. Между двете МПС-та не се е осъществил удар. Това
обстоятелство се потвърждава и от представения констативен протокол. В него никъде не е
описан физически контакт между двата автомобила. Същото е изрично посочено и от САТЕ,
приета по ч. гр. д. 3594/2019 г., приета без оспорване от страна на ищеца. Счита, че виновна
за настъпване на ПТП е само и единствено водачът на увредения автомобил „Ауди А8",
Д.М., която може би наистина е направила опит за изпреварване, но поради превишена
скорост или неправилно боравене с органите на управление на автомобила се е отклонила
неправомерно от пътната лента, с което е причинила процесното ПТП. Между двете МПС в
нито един момент не е настъпвал контакт. Управляваното от П.Д. МПС в нито един момент
не е представлявало опасност за управляваното от водача М. МПС. Извършената от водача
М. „спасителна маневра" (в случай, че би била квалифицирана като такава), не е правно
регламентирана в ЗДвП и необходимостта да се извърши подобна маневра възниква в
ситуации, когато опасността не може да се предотврати с действията по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. В процесното ПТП липсва поведение от страна на М. за екстремно намаляване на
скоростта, придружено със запазване на праволинейното движение на автомобила, като в
случая това действие би било единственото правилно решение в така създалата се ситуация.
Даденото разрешение на въпроса при какви пътни ситуации водачът е поставен в положение
да извършва спасителна маневра във въпрос № 2 от Тълкувателно решение № 106 от
31.Х.1983 г. по н. д. № 90 / 82 г., ОСНК е следното: „ При „спасителна маневра" водачът е
принуден да предприеме такива действия по изменение посоката на движение при създадена
реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на
имущество с цел да се предотврати настъпването на тези последици.". Съгласно дадения
отговор на въпрос № 4 от горецитираното решение спасителната маневра може да се
3
предприеме само в опасната зона за спиране, когато от неправомерното поведение на
участник в движението, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена
реална опасност за настъпване на вредни последици, като е посочено, че необходимо
условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал.
2 от ЗДвП начини. В настоящия случай М. е имала възможност да изпълни задължението си
да намали скоростта и предвид възникналата опасност да спре управляваното от него МПС,
поради което опасността е могла да бъде предотвратена по предвидените в ЗДвП начини.
Ответникът счита, че извършената от М. маневра, при така създалата се опасност, е
неправомерна и с действията си последната е предпоставила настъпването на процесното
ПТП и съответно причинените по автомобила, управляван от нея, имуществени вреди. На
правната и житейската логика противоречи съждението, че в името на пътната безопасност е
било причинено ПТП. Застрахованият водач с нищо не е предизвикал процесното ПТП и не
е предприемал маневра за изпреварване. В противен случай, ако той беше застанал на пътя
на л. а. „Ауди А8", той също щеше да е ударен от него, тъй като траекториите на движение
на двете превозни средства щяха да се пресекат. Лентата, на която е настъпило процесното
ПТП, не е достатъчно широка, така че, ако П.Д. беше навлязъл в тази лента, няма как
„Ауди" да го заобиколи. Евентуално, дори и П.Д. да е отклонил леко посоката си на
движение, същият я е възстановил изключително бързо и се е „прибрал" в своята лента,
поради което и не е бил ударен от идващия зад него автомобил. Ако водачът на този
автомобил М. беше съобразила правилно обстановката, нямаше сама да се блъсне в лявата
мантинела. В условията на евентуалност оспорва констатациите в представения от ищеца
констативен протокол. Същият не се ползва с доказателствена сила по отношение на всички
факти, които органите на реда не са възприели пряко. Единствено фактите, възприети пряко
от служителите на МВР, имат доказателствена сила, а именно - датата, мястото, хората,
които са се намирали на мястото на ПТП, както и фактът, че застрахованият автомобил не е
имал увреждания. Твърди наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения
автомобил - Д.М.. Последната се е движила с несъобразена скорост, над законовото
ограничение, не е съобразила релефа на местността, състоянието на пътя, както и с
характера на движението в участъка на ПТП, поради което се е поставила в невъзможност
да спре пред всяко предвидимо препятствие, като дори завивайки рязко наляво, напускайки
платното за движение не е изпълнил задължението си да бъде внимателна и предпазлива.
Намира претенцията за прекомерно завишена, тъй като ищецът претендира установената по
САТЕ, изслушана в обезпечителното производство, действителна пазарна стойност на лекия
автомобил, която е равна на 10 047 лв. В същата експертиза обаче вещото лице е посочило
(на стр. 16), че стойността, необходима за ремонтно-възстановителните работи на процесния
автомобил, се равнява на 14 671,20 лв. В този смисъл счита, че застрахователното
обезщетение следва да бъде намалено с 30 % спрямо установената действителна пазарна
стойност на процесния автомобил към момента на ПТП поради факта, че е налице „тотална
щета" по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането. Ето защо, дори и претенциите на
ищеца да бъдат уважени, то дължимото застрахователно обезщетение се равнява на 70% от
действителната стойност, а именно 7 032,90 лв., от които следва да се извади и процента на
4
съпричиняване. Освен това, вещото лице е изчислило и стойността на автомобила след
момента на ПТП - 2 512 лв., които следва да бъдат приспаднати от дължимото
застрахователно обезщетение. Освен до намаляване на дължимото обезщетение, фактът, че е
налице тотална щета, води и до друга правна последица - застрахователно обезщетение се
дължи едва от момента, в който бъде представено доказателство, че колата е била
дерегистрирана по съответния ред, съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ. Към момента такъв
документ не е представен, тоест към настоящия момент не е осъществен цялостният
фактически състав, който да породи дължимостта на застрахователното обезщетение. В този
смисъл ответникът отправя искане, при уважаване на иска, изпълнението да бъде поставено
под условие, че бъде предоставен талон за дерегистрация на МПС по смисъла на чл. 390 от
КЗ.
Ответникът оспорва дължимостта на законната лихва поради недоказаност на
главния иск, а в условията на евентуалност изтяква, че обезщетение не следва да се дължи
от деня на ПТП, а от деня, в който е представено доказателство за дерегистрация на колата.
Дори и да се приеме, че законната лихва не се дължи от деня на представяне на
доказателство за дерегистрация, то същата следва да се дължи от деня на отказа на
застрахователя - 09.08.2019г.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД. Възражението на ответника за съпричиняване почива на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
С договора за застраховка "гражданска отговорност", застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /така чл. 429, ал. 1
от КЗ/. С разпоредбата на чл. 477 от КЗ е установено задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които
извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. По силата на този вид задължителната застраховка
"гражданска отговорност", застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В чл. 432 Кодексът за
застраховането урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "гражданска отговорност". Основанието за възникване на прекия иск срещу
застрахователя е както съществуваща застраховка "гражданска отговорност", така и
гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата
5
на чл. 432, ал. 1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Прякото
право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в
съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица №
BG/ЗО/118002636053, с период на покритие от 06.09.2018г. до 05.09.2019г. към ответното
застрахователно дружество за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№
***. Няма спор и относно настъпването на дата 26.07.2019г. в 10:45 на път 1123 Втори клас
2 Варна - Аксаково - Добрич - Генерал Тошево - граница Румъния на ПТП с участието на
лек автомобил марка „Ауди", модел „А8", с рег.№ ***, собственост на ищеца и управляван
от Д. А. М. и лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ *** управляван от
П. М. Д..
Оспорени по делото са обстоятелствата, при които се е осъществило ПТП, механизма
на настъпването му, участието при съпричиняване от страна на водача на собствения на
ищеца автомобил, размера на щетата и съответно на дължимото застрахователно
обезщетение, дължимостта на обезщетението за забава.
За настъпилото ПТП е съставен протокол № 1713305 от 26.07.2019г. от младши
автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич, след посещение на место,
подписан от двамата участници, маркирани са участъците с видимите щети по автомобила
на ищеца и е съставен акт за установяване на административно нарушение № 272015,
извършено от водача на автомобила с марка „Фолксваген“ за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП. Относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, в протокола е
посочено следното: участник номер 1 (водача на „Фолксваген“ с рег.№ В 5130 НХ)
предприема маневра изпреварване на товарен автомобил, без да се е убедил, че не го
изпреварва друго МПС, а именно участник 2 („Ауди“ с рег.№ ТХ 3009 АТ), с което го
принуждава да се отклони рязко в ляво, с цел да избегне сблъсък, където участник 2 се
поднася в банкета, около 10м. мантинела с два броя колчета. Към административно-
наказателната преписка са приложени и снимков материал, възражение от П. М. Д.,
докладна записка от актосъставителя, докладна записка от извършена проверка по
възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, издаденото
наказателно постановление.
По делото са представени на електронен носител шест файла с електронни картони и
три файла с аудио записи от АИС на РСП на Национална система 112, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 184 от ГПК. Установява се, че на 26.07.2019г. в
10:52 ч. в РЦ 112-Монтаиа е прието обаждане от телефонен номер **********; сигналът е
регистриран с електронен картон с номер ********* и е предаден в 10:54 ч. на дежурен ОДЧ
при ОД МВР-Добрич с електронен картон с номер ********* и на дежурен ЦСМП-Добрич с
електронен картон с номер *********. В 10:53 ч. в РЦ 112-Варна е прието обаждане от
6
телефонен номер **** сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* и е
обединен с електронен картон *********. В 10:57 ч. на дежурен координатор от РЦ 112-
Варна осъществява обратна връзка с телефона, от който е подаден сигнала за уточняване
допълнителни обстоятелства по инцидента.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, по
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Д. А. М. /във фактическо съпружеско съжителство с ищеца/ е
управлявала лекия автомобил „Ауди“ с рег.№ *** в посока от В. за Д. Пред нея се движел
Фолскваген Голф, червен. Минали разклона на с. Д., пътят бил свободен, шофьорът на
автомобила пред нея говорел по телефона, карал бавно, пред него имало Тир, пътят бил
свободен,в насрещното платно нямало движение, свидетелката подала мигач и започнала
изпреварване, Голфът изведнъж излязъл пред нея и тя, за да го предпази, се ударила в
мантинелата, ударила задната част на автомобила в гумата на Тир-а и спряла. Шофьорът на
Голфа спрял, попитал дали е добре, казал, че не е видял навреме автомобила, а в последния
момент. Между двата леки автомобила нямало удар, Голфът изведнъж й пресякъл пътя, и за
да го предпази, тя се ударила в мантинелата и в Тир-а. Според свидетелката,
произшествието е настъпило, защото водачът на автомобила пред нея говорел по телефона и
не я видял, нито гледал в огледалата, карал бавно и си приказвал по телефона. Тя подала
мигач и тръгнала да го изпреварва, а той й пресякъл пътя, не подал светлинен мигач,
излязъл изведнъж пред нея. Половината от неговата кола излязла пред нея. Говорила със
служителите на Пътна полиция, нямало пострадали други автомобили. Времето било много
хубаво, сухо, движението било спокойно.
Актосъставителят Милен Божидаров К., младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР град Добрич, си спомня случая, посетил местопроизшествието
заедно с колегата си Косев. Според установеното на место, лек автомобил „Фолксваген
„Голф“ предприема маневра изпреварване на товарен автомобил, който не е участник в
ПТП. Със самата маневра, с която се отклонява на ляво, с цел да изпревари товарния
автомобил, водачът на Фолксваген „Голф“ не се е убедил, че не го изпреварва друго МПС, в
случая Ауди А8. С цел да не се ударят, лекият автомобил Ауди се отклонява на ляво, където
се удря в предпазна мантинела и остава в канавката леко наклонен. Тази фактическа
обстановка свидетелят установил в беседа с двамата участници – и двамата потвърдили, че
така се е случило. Имало следи по мантинелата, която видимо била прохлузена, както и
следи по лекия автомобил Ауди А8. За следи по асфалта, оставени от гумите на
автомобилите, не си спомня. И двамата водачи са тествани за алкохол на място с дрегер, не
са им издадени талони за кръвна проба. Съставен бил снимков материал.
Свидетелят П. М. Д., управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ В 5130
НХ, съобщава пред съда, че пътувал към Добрич; „Ауди“ с рег.№ *** карал зад него, а пред
него имало камион с ремарке. Нямал добра видимост за изпреварване, погледнал в
огледалото, колата беше на 50-60 метра зад него и се изнесъл напред, за да види дали има
7
коли насреща и дали може да изпревари камиона. Тъй като нямал хубава видимост, се
изнесъл още малко, може би минал осевата линия в ляво, видял, че има още една кола и още
един камион и насреща идвала кола. Решил да се прибере обратно, но в същия момент не
можал да разбере какво станало - въпросната кола, която катастрофирала, била залепена за
него. Върнал се в дясно в своята лента, другата кола поднесла, чул спирачки и изостанала
назад и след няколко секунди тръгнала напред и се ударила в гумата на камиона,
приплъзнала се само; изведнъж се отскубнала оттам, завила наляво и се забила в
мантинелата. Контакт между двата автомобила нямало. Изнесъл се в ляво, за да види дали
има възможност да изпревари каращите пред него. Тъй като нямал хубава видимост, още
малко се изнесъл в ляво и на второто изнасяне с периферното си зрение видял кола,
залепена до него, веднага завил надясно и се прибрал. Пресякъл осевата линия. При първото
изнасяне погледнал в огледалото за обратно виждане и колата била доста назад - поне 50-
100 метра, при второто изнасяне не погледнал в огледалото за задно виждане. Първият път
подал мигач, но като се изправи воланът, мигачът се изключва автоматично и за втория път
не е сигурен дали подал сигнал, дали още е светел или е бил изключен от завъртането на
волана. ПТП станало на прав участък, при лятно, сухо и горещо време. Скоростта му била
ниска, около 60-70 км./ч. Протоколът за ПТП подписал в КАТ, а не на
местопроизшествието.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно – автотехническа
експертиза за изясняване механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Заключението е обхватно, дадено въз основа всички събрани писмени и гласни
доказателства, и се възприема изцяло от съда, като обосновано. От него се установява, че
ПТП е настъпило по главен път 11-29 на 27 км. посока град Добрич, на около 250 - 300м.
след кръстовището за село Дебрене в посока от град Варна към град Добрич, успоредно на
втората пътна мантинела, по средата на пътното платно (върху пътната маркировка) и в
левия по посока на движението пътен банкет. Водачът на лек автомобил “Ауди” модел
“А8”с рег.№ *** Д. А. М. на прав и хоризонтален участък от пътя, при разрешаваща
изпреварването пътна маркировка, и при добра видимост, започва маневра изпреварване на
два автомобила - лек автомобил “Фолксваген” модел “Голф” и товарен автомобил с
прикачено полуремарке. При застигането на лекия автомобил Фолксваген същият ненадейно
започва маневра изпреварване на товарния автомобил, намиращ се пред него, като отнема
предимството (засича) лекия автомобил “Ауди”. За да избегне евентуален удар с “Голфа”,
водачът на лекия автомобил “Ауди” инстинктивно се отклонява на ляво и частично
задейства спирачната система на автомобила (така следите от странично триене на гума в
началото на мантинелата - снимка стр. 125 от делото), при което левите гуми навлизат в
левия по посока на движението пътен банкет. Левите колела, навлизайки на път с по-малко
сцепление, блокират частично (автомобила е с анти - блокираща спирачна система),
автомобилът губи устойчивостта си на движение, защото десните гуми, движещи се по
асфалтовата настилка са с по - добро (по-голямо) сцепление и се превръщат в център на
ротационно движение, поради което автомобилът се отклонява рязко на дясно и навлиза
8
отново в пътната лентата. Поради загубата на устойчиво движение, водачът се е опитал с
десен, в последствие с ляв, волан да овладее движещият се автомобил, но същият се е
понесъл към задна гума на товарен автомобил с ремарке. Скоростта на движение на лекият
автомобил е била значително по-висока от скоростта на товарния автомобил, поради което
започналата маневра изпреварване е продължила. Загубата на устойчиво праволинейно
движение на автомобила и по-високата скорост на движение водят до скъсяване, в
последствие и недостиг на странична дистанция, при което със заден десен калник, задно
дясно колело, лекия автомобил “Ауди” се удря и в последствие престъргва в задното ляво
колело (гума с джанта) на полуремаркето на товарния автомобил (така кръговите
престъргвания по задния калник, снимки 7, 8 и 9 от фотоалбум приложение 2). От
съприкосновението с полуремаркето се получава ударен импулс, който отхвърля автомобила
напред и наляво и под въздействие на инерционните сили от скоростта и масата на
автомобила, същия продължава напред на ляво, навлиза отново в левия по посока на
движението пътен банкет, и с преден ляв ъгъл на предната броня, преден ляв фар, преден
ляв калник се удря в предпазната мантинела (така снимка 7 от фотоалбум-приложение 3).
Последвало е прохлузване по мантинелата с левите врати и задна броня. Под въздействие на
силите на реакция, възникнали в мястото на удара, автомобилът рикошира (отскача назад ) и
продължава 7-8 метра напред, след което спира в края на пътния банкет, и крайпътната
канавка преди крайпътните дървета (така снимка 10 от фотоалбума). Между лекия
автомобил марка “Ауди” модел “А8”с рег. № ***и лекия автомобил “Фолксваген” модел
”Голф” с рег. № *** няма удар, нито друг вид съприкосновение.
Основната причина за настъпване на ПТП, според вещото лице, е неправилното
навлизане в лявата лента за маневра изпреварване от водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф” без да се е убедил, че в същия момент не го изпреварва друго превозно средство и
лентата е вече заета - лекият автомобил „Ауди” е бил навлязъл в лявата по посока на
движението пътна лента и е извършвал маневра изпреварване. Този извод експертът е
обосновал не само с данните в съставените протокол за ПТП и акт за установяване на
административно нарушение, но и с показанията на свидетеля П. М. Т., който е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Голф” – „При второто изнасяна не погледнах в огледалото
...Първия път дадох мигач, но като се изправи волана мигачът се изключва автоматично, и за
втория път не съм сигурен дали дадох сигнал, дали още е светел или е бил изключен от
завъртането на волана“. ПТП е настъпило на прав участък от пътя, при много добра
видимост и в двете посоки, при суха пътна настилка, без наличие на дупки и препятствия по
пътното платно, при сравнително слаба интензивност на движението, при разрешаваща
изпреварването пътна маркировка и пътни знаци. При тези обстоятелства и въз основа
писмените и гласните доказателства по делото, експертът е категоричен, че поведението и
действията на водача на лек автомобил марка “Ауди”, модел “А8” с рег. № *** - Д. А. М., са
били съобразени с конкретната пътна обстановка, както и предприемането на маневра на
ляво, за да избегне удара с “Голфа”, който от своя страна е започнал ненадейно
извършването на маневра “изпреварване”, както и, че поведението и действията на водача
9
на лек автомобил “Фолксваген” модел “Голф” с рег. № В№*** - П. М. Т., не са били
съобразени с конкретната пътна обстановка – предприел е маневра изпреварване без да е
подал съответния сигнал, и без да си се е убедил, че няма, по какъвто и да е начин, да
застраши безопасността на другите участници в движението. Преди да започне маневрата
водачът на лек автомобил “Ауди” е имал много добра видимост и възможност да следи
пътната обстановка. Когато Д. А. М. е възприела опасността, автомобилът й се е намирал на
45,89 м. преди мястото на удара в гумата на ремаркето (тогава лекият автомобил
„Фолксваген Голф“ е започнал маневрата изпреварване и е навлязъл в лентата за насрещно
движение). Скоростта на лек автомобил “Ауди” непосредствено преди пътния инцидент (при
маневрата изпреварвани и засичане от Голфа) е била 91,51 км/ч. При това опасната зона за
спиране на лекия автомобил е 85,28м. При опасна зона за спиране почти двойно по - голяма
от разстоянието на възприемане на опасността, следва извода, че в конкретния случай, при
скорост на движение от 91,51 км./ч. и възприемане на опасността на 45,89м. преди
настъпване на ПТП, водачът на лек автомобил марка “Ауди” не е имал никаква реална
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Въз основа свидетелските показания и заключението на вещото лице се потвърждава
описания в оспорения от ответника протокол за ПТП механизъм на настъпване на
събитието, като липсват каквито и да било данни за нарушение на правилата за движение от
страна на водача на собствения на ищеца автомобил, които да са в причинна връзка с
вредоносния резултат. От допълнително дадените от вещото лице отговори в съдебно
заседание на 12.03.2021г. става ясно, че водачът на лекия автомобил „Ауди“ не е имал
възможност да предприеме аварийно спиране, както и че липсата на реакция или
предприемането на друга такава, би било с много по-вредоносни последици.
Произшествието е настъпило само следствие виновното противоправно поведение на водача
на застрахования при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобил, който е предприел маневра изпреварване без да е подал съответния
сигнал, и без да си се е убедил, че няма, по какъвто и да е начин, да застраши безопасността
на другите участници в движението – нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето защо за
ищеца е възникнало правото да претендира и получи в пълен размер обезщетение за
действително претърпените материални щети по собствената му вещ от застрахователя по
риска „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил “Фолксваген” модел “Голф” с
рег. № В№***
Вещото лице инж. Н. Н. подробно е описал механизма на възникване на щетите по
автомобила на ищеца и е дал заключение, че всички увреждания, подробно представени в
заключение вх.№ 7041/08.05.2020г. по допусната повторна експертиза, прието в заседание
на 28.05.2020г. по ч.гр.д.№ 3594/2020г. по описа на Районен съд – Добрич по чл. 207 от ГПК
(след оспорване на приети по делото заключение с допълнителни задачи от друго вещо
лице), изготвено не само въз основа писмените доказателства и снимковия материал по
делото, но и след оглед на автомобила, което
10
съдът кредитира изцяло, са напълно възможни, и практически реални, получени са след
контакт на задно дясна колело на автомобила със задно ляво колело на полуремаркето,
както и след удар в предпазната мантинела, и престъргване (приплъзване) по нея, и с
последвалия отскок (рекушет) назад. Няма данни по делото която и да е от констатираните
при огледа на автомобила увреда да не е получена в резултат на ПТП. Според представено
от ищеца удостоверение (л. 52), на превозното средство е издаден ЗТП с № 3917620, валиден
от 27.12.2018г. до 27.12.2019г. и доказателства за съществували предишни неизправности по
автомобила липсват.
Пазарна стойност автомобила към датата на инцидента 26.7.2019г. е определена от
експерта на 10 047 лева. Стойността на ремонтно - възстановителните работи по действащи
средни пазарни цени с включени ДДС, транспорт и доставка, към датата на ПТП възлиза на
14 671,20 лева, в т.ч.: за части 12 042,60 лева; бояджийски материали 369,60 лева; необходим
труд 2 250,00 лева. Възстановяването на автомобила, според вещото лице, е практически
възможно, но е икономически необосновано поради факта, че стойността на възстановения
автомобил би надхвърлила действителната пазарна стойност на машината и същата би била
практически непродаваема стока. Такива автомобила над 12-15 годишна експлоатация на
практика се спират от движение, бракуват и предават за разкомплектоване и скраб. На
практика такива увреждания на автомобили не се възстановяват и автомобилът се бракува, а
щетата се счита за тотална щета. Пазарната стойност на автомобила във вида му след ПТП
от 26.07.2019г., поради многото увреждания по предната част, е 2 511,75 лева, колкото е и
неговата остатъчна стойност. Стойността на материалите, предадени за части втора
употреба и скраб (на вторични суровини) в конкретния случай в процентно съотношение
представлява 25% от определената действителна пазарна стойност – 2 511,75 лева. Така
стойността на щетата в конкретния случай е определена като разликата от пазарната
стойност на автомобила преди ПТП и неговата остатъчна стойност след ПТП - 7 536 лева.
Ищецът има качеството на увредено лице по чл. 478, ал. 2 от КЗ. Съгласно чл. 493,
ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът, като застраховател по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива изцяло отговорността на
застрахования за вредите, причинени на неговото имущество в пълен размер, поради
неоснователност на възражението за съпричиняване.
Ищецът е изпълнил задължението си по чл. 498, ал. 1 и 2 от КЗ, като е подал писмена
застрахователна претенция – уведомление за щета на 31.07.2019г. Банкова сметка не е
посочена в уведомлението. Тя е представена при подаване на исковата молба, с оглед на
датата на документа, издаден от банката на ищеца (л. 10). С писмо изх.№ 3184 от
19.08.2019г. ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение,
като се е позовал на нарушение на водача на увреденото МПС по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Отказът е неоснователен, предвид установеното по делото относно механизма на настъпване
на произшествието и поведението на водачите на двете превозни средства.
Действителната стойност на щетата, съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ и съобразно заключението
11
на вещото лице възлиза на 7 536 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата до претендираните 10 050 лева той подлежи на отхвърляне. Стойността на
разходите за необходимия ремонт – 14 671,20 лева, надвишава 70 на сто от действителната
стойност на автомобила – 10 047 лева, поради което в настоящия случай е налице "тотална
щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. При наличие на "тотална щета" дължимото
застрахователно обезщетение се определя по средна пазарна цена на погиналата вещ, а в
конкретния случай същата е в размер на 10 050 лева. Налице е обаче остатъчна стойност на
автомобила, определена от стойността на материалите, предадени за части втора употреба и
скраб и тя възлиза на 2 511,75 лева. Тази стойност следва да бъде приспадната от дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 10 050 лева и отговорността на застрахователя
следва да се ограничи до размера от 7 536 лева. Целта на приспадане на запазените части - т.
нар. "ползи от вредите", от размера на застрахователното обезщетение е да се избегне
неоснователното обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде
ограничена до размера на действителните вреди (в този смисъл решение № 65/09.07.2013г.
по гр. д. 865/2012г. на ВКС и решение № 165/24.10.2013г. по т. д. № 469/2012г. на ВКС).
Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ заплащането на застрахователно обезщетение при
наличие на "тотална щета" е обвързано от ангажирането на доказателства за дерегистрация
на увреденото МПС, а имено представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на
прекратяване на регистрацията, а последното е предпоставка за изплащане от застрахователя
на обезщетение за тотална щета на МПС, тоест изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не е правопораждащ юридически факт относно
главницата. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и
за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение) – в този
смисъл решение № 44/02.06.2015г. по т. д. № 775/2014г. на І т. о. на ВКС. Представянето на
доказателство за дерегистрация на автомобила няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 от КЗ не е
изпълнено от ищеца, поради което и искането за присъждане на законната лихва е
неоснователно за периода преди изпълнението на това условие. Действително, за да се
представи такова удостоверение, съответно за да се изпълни административното задължение
за дерегистрация, собственикът на увреденото МПС следва да се легитимира с
удостоверение от самия застраховател, съобразно чл. 18а ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
12
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Въпреки направеното своевременно възражение от ответника с отговора
на исковата молба, ищецът не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно
изпълнение на законовото изискване. Доводът на ищеца, развит в писмената защита, че
разпоредбата на чл. 390 от КЗ не е приложима при договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, а касае само отношенията, възникнали от сключен договор за
застраховка „Каско“, не може да бъде споделен, предвид систематичното място на
законовата норма – в дял втори „Застраховане срещу вреди“, глава тридесет и осма „Общо
изискване за договорите за застраховане срещу вреди“. Същевременно, по делото липсват
доказателства застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпването на
дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на претендираното
обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 от ЗЗД не намират приложение в случая.
Не е налице отказ на застрахователя за плащане по тази причина. Извод за тотална щета би
могъл да бъде направен единствено в хода на исковото производство и въз основа на
установената сума за възстановяване на щетите. Поради това, съдът намира, че не е налице
забава на кредитора и обезщетение за забава не се дължи на ищеца от настъпване на
увреждането, както е поискано от него, нито от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 от
КЗ, или от подаване на исковата молба,
а от представяне на удостоверението по чл. 390 от КЗ. Поддържаното от ответника
възражение, че застрахователното обезщетението ще подлежи на изплащане едва след
представяне на доказателство за дерегистрация на МПС не е основателно, но с оглед на
изложените съображения и, доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг, обезщетението за забава в размер на законната лихва, следва да се присъди,
считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390 от КЗ (в този смисъл – решение № 359 по в.гр.д.№
20203100503635 по описа на Окръжен съд – Варна).
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът дължи на
ответника разноски, съответно на отхвърлената част от иска. На разпределяне по същите
правила подлежи и отговорността за разноски в производството по чл. 207 от ГПК (така чл.
209 от ГПК). Ищецът има право на направените от него разноски и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1494,78 лева (от общо 2082,50 лева), а на ответника се следват
242,76 лева (от общо 860 лева) разноски. Ответникът има право и на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Размерът му се определя от съда по
правилата на Наредба за заплащане на правната помощ. Съдът определя възнаграждение от
400 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, от което
ищецът следва да плати на ответника 112,91 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Внесената от ответника сума в размер на 100 лева като депозит за разноски на
призованите по делото свидетели не е използвана и следва да му се върне при направено в
13
срока по чл. 82 от ГПК искане, а в противен случай същата следва да бъде преведена в
приход на държавния бюджет след изтичане на едногодишния срок от приключване на
производството по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, град София, 1172, район Изгрев, ЖК
„Дианабад", бул. „Доктор Г. М. Д." № 1, да заплати на С. Х. А. с ЕГН **********, село К.,
ул. „***" № ***, община Д., сумата от 7 536 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Голф" с рег.№ В 5130 НХ - П. М. Д., ЕГН:*** от град В., за който с ответника има
сключена застраховка „Гражданска отговорност" по полица № BG/ЗО/118002636053, с
период на покритие от 06.09.2018г. до 05.09.2019г., по собствения на ищеца С. Х. А. лек
автомобил марка „Ауди", модел „А8", с рег.№ ***, при настъпило на 26.07.2019г. около
10:45 часа на път 1123 Втори клас 2 Варна - Аксаково - Добрич - Генерал Тошево - граница
Румъния, в посока от град Варна към град Добрич, след разклона за село Дебрене, община
Добричка, пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 7 536 лева, считано от датата на представяне пред застрахователя на
удостоверение за дерегистрация на процесния автомобил марка „Ауди", модел „А8", с рег.№
*****, съгласно чл. 390 от КЗ, до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 7 536 лева до претендираните 10 500
лева
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, град София, 1172, район Изгрев, ЖК
„Дианабад", бул. „Доктор Г. М. Д." № 1, да заплати на С. Х. А. с ЕГН **********, село К.,
ул. „***" № ***, община Добричка, разноски и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 1494,78 лева по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 3594/2019г. по описа на Районен съд -
Добрич.
ОСЪЖДА С. Х. А. с ЕГН **********, село К., ул. „***" № ***, община Д., да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, град София, 1172, район Изгрев, ЖК „***", бул. „Доктор Г.
М. Д." № 1, разноски в размер на 242,76 лева по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 3594/2019г.
по описа на Районен съд – Добрич, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
112,91 лева.
Присъдените суми ответникът може да преведе по следната банкова сметка на
ищеца: BG49BPBI79381099061101, посочена в исковата молба.
14
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15