РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102813 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. К. К. срещу ЗД "Бул
Инс" АД - град София кумулативно, обективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В
исковата молба ищцата развива съображения, че е пострадала от ПТП, настъпило на
11.03.2020 година, около 09.05 ч. в град Велико Търново, на бул. "България" № 20
/пред офис на "ВиК Йовковци"/, като пресичайки на пешеходна пътека, лек автомобил
"Пежо", модел "307", ***, управляван от ***, връхлетял върху нея и я блъснал. За ПТП
е съставен Констативен протокол № 72 от 11.03.2020 година, в който е посочена вината
на водача на лекия автомобил. Посочва, че след инцидента била откарана в Центъра за
спешна помощ в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - град Велико Търново. Твърди,
че в следствие на удара имала контузия на главата и силни болки в десния хълбок,
двете колена и ръцете. Посочва, че към този момент е била бременна и поради силно
стягане в областта на корема била откарана по спешност в АГ отделението на
болницата. Посочва, че се е възстановявала от травмите в продължение на повече от
два месеца, но най-страшно било притеснението й да не загуби детето си, като и до ден
днешен при спомен за инцидента изпитва панически ужас. Твърди, че към датата на
настъпване на инцидента автомобилът е имал задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество. Посочва, че депозирала до
1
ответника писмена претенция за заплащане на сума в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на
ПТП, но получила единствено обаждане по телефона, като й било предложено да
сключат извънсъдебно споразумение за сумата в размер на 1 000.00 лева, което
предложение тя отхвърлила. Въпреки това на 01.10.02020 година получила от
ответното дружество по банковата си сметка сумата в размер на 1 000.00 лева. В тази
връзка на 05.10.2020 година депозирала при ответника писмено изявление, че
категорично не е съгласна с така определеното обезщетение. Направено е искане ЗД
"Бул Инс" АД - град София да бъде осъдено да заплати на С. К. К., сумата в размер на
20 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
при ПТП, реализирано на 11.03.2020 година, сумата в размер на 1 394.00 лева - законна
лихва за забава от 11.03.2020 година до 24.11.2020 година, ведно със законната лихва
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението. Претендира да й бъдат присъдени
направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът, чрез процесуалния му представител, признава предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000.00 лева, като оспорва същия за
разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лева. Процесуалният представител
на ответното дружество не оспорва изложената в исковата молба фактическа
обстановка относно настъпването на ПТП и участниците в него, както и наличието на
застрахователно правоотношение на ответника за лекия автомобил, причинил
инцидента, като оспорва единствено предявения иск по размер. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Претендира да му
бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 11.03.2020 година за лек
автомобил "Пежо", модел "307", *** има сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" в ответното дружество по Застрахователна полица №
BG02119002964237.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 72 от 11.03.2020 година /л. 6-7/, на 11.03.2020 година около
09.05 часа в град Велико Търново, бул. "България" № 21 е настъпило ПТП, при което
водачът на лек автомобил "Пежо", модел "307", *** ***, движейки се по бул.
"България" в посока Общински пазар, блъска пресичащата на пешеходна пътека тип
"Зебра" С.К., при което същата е пострадала.
2
От приложените по делото заверени копия на Лист за преглед на пациент, ведно
с резултати от изследвания и искания за такива; Протокол от ехографско изследване от
11.03.2020 година; Протокол от ултразвуково изследване, амб. № 752 от 11.03.2020
година, болнични листи - 6 броя, ведно с 3 броя протоколи на ЛКК; Удостоверение №
004-00118842 от 18.11.2020 година на ТП на НОИ - Велико Търново; 11 броя снимки
/л. 8-22; 26-29/ се установява, че непосредствено след инцидента С.К. е преглеждана в
МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов", включително в Отделение по акушерство и гинекология,
че към този момент е била бременна и е била около 19-та гестационна седмица от
бременността, че е имала травми по главата /около дясното око/, в областта на таза, по
коленете и ръцете.
Видно от приложените по делото Заявление, вх. № ОК-343871 от 24.06.2020
година на ЗД "Бул Инс" АД и Заявление, вх. № ОК-603418 от 05.10.2020 година на ЗД
"Бул Инс" АД; /л. 23-25/ С. К. К. е отправила застрахователна претенция към ответното
дружеството за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от настъпилото
на 11.03.2020 година ПТП, че във връзка с претенцията й е получила от ответното
дружество сумата в размер на 1 000.00 лева, както и че същата не се е съгласила с така
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
По делото са представени и заверени копия на психиатричен амбулаторен
преглед № 56 от 04.02.2021г. на д-р ***; психиатричен амбулаторен преглед № 69 от
11.02.2021г. на д-р *** и рецептурна бланка от 04.02.2021г. на д-р ***, от които се
установява, че близо една година след инцидента и вследствие от него ищцата има
посттравматично стресово разстройство, за което й е предписана терапия. Представени
са и Годишна данъчна декларация за 2019г. и Годишна данъчна декларация за 2020г.,
подадени от С. К. К.; /л. 66-79/.
В проведеното на 18.02.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката *** заявява, че познава С. от две години и половина и са
много близки приятелки. Посочва, че й се обадила веднага след инцидента. Била с
болки в коленете и главата, не се чувствала добре и била много притеснена, защото не
знаела какво се случва с бебето. След това се чули и й казала, че не са могли да я
прегледат обстойно, защото е бременна. Не знаела какво се случва с травмата до окото,
колената много я болели и се притеснявала и за тях. Заявява, че се притеснявала да
излиза навън, защото се страхувала от движението, както и да се види с нея, защото се
срамувала от белега, който е получила, тъй като е суетна, а и е останал белег. Посочва,
че все още е стресирана и се наложило миналата седмица да отидат на психиатър, тъй
като видимо се разстройва, ако се говори за инцидента и не се чувства добре. Заявява,
че преди инцидента била много по-лъчезарна и усмихната, а сега постоянно се
притеснява и се оглежда, особено ако е с детето. Притеснява се да пресича и да е на
места, където има много движение и хора. Посочва, че я видяла около две седмици
3
след инцидента, тъй като тя се притеснявала от белега. Имала следи от травми, окото й
все още било синьо към червено и било подуто, колената й я болели. Можела да се
движи сама, но майка й била при нея, за да й помага, тъй като болките са били много
силни. Налагало се тя да й носи документи до лекари и до различни институции,
защото тя се страхувала да излезе и да пресича. Заявява, че има шофьорска книжка, за
да може да е по-мобилна с бебето и да не зависи от никого, но сега я е страх да
шофира.
Свидетелят *** посочва, че живее със С. на семейни начала и имат дете. За
инцидента научил от нея по телефона. Обадила му се преди обяд силно уплашена и
притеснена и казала, че са я блъснали, че лежи на улицата, че много се притеснява за
детето, че си е ударила главата, не може да стане и чака линейка. Тъй като работи
извън града я видял след около половин час в Спешното отделение. Лежала в една зала.
Имала ужасна контузия на лицето и се оплакала от силни болки в таза и коленете, но
най-притеснително било психическото й състояние и страха за бебето. Заявява, че
искали да я пратят веднага на скенер и рентген, но като разбрали, че е бременна,
казали, че няма как, защото ще застраши плода. Направили някакъв контролен преглед
със задаване на въпроси и казали, че не могат да й предпишат никакви лекарства
поради състоянието й. Към момента се знаело, че плодът е жив, но ги изпратили в
Стара болница за последващ преглед. Посочва, че след като се прибрали в къщи, тя
била изключително разтреперана и притеснена за детето, имала силни болки в
коленете и таза. Отока на окото започнал да изглежда много зле. Не можела да приема
обезболяващи, заради бременността. В следствие на този стрес имала проблеми със
съня, трудно заспивала и често се будела, но отново нямала възможност да приема
успокоителни и сънотворни, заради детето. Заявява, че след инцидента получила чести
контракции и й изписали високи дози магнезий, което пък довело до сърцебиене и
проблеми с корема. Посочва, че през първата една седмица окото й изглеждало по-зле
с всеки изминал ден и чак след около два месеца и половина започнало да изглежда
добре, но проблемите с коленете продължили по-дълго, като и до сега се оплаква от
едното коляно. Заявява, че заради състоянието си нямала възможност да се върне на
работа, а това било определящо за бъдещото майчинство. След инцидента
психическото й състояние било много различно - не желаела да излиза, притеснявала
се от лицето си, започнала да се страхува да ходи по тротоари и пешеходни пътеки,
което продължава и към настоящия момент. Посочва, че след като се родило детето
станала по-спокойна, но страхът от пресичане и излизане на открити места,
продължава да го има. Освен това отказва да шофира, въпреки че изкарала книжка
точно с идеята, че ще става майка и ще й бъде необходимо. Заявява, че е посещавала
лекар за коленете, но отново не можела да приема лекарства, тъй като кърмела. Била
много изнервена и стресирана, поради което се наложило да се консултира с
психиатър. Предписали й лекарства, които взема - успокоителни и сънотворни. Освен
4
това много се притеснява от вида си, тъй като й останал белег на челото, от който тя се
притеснява и не може да прикрие добре. Ходила на дерматолог, но той казал, че няма
да се оправи от само себе си и трябва с определена манипулация да се заличи.
Свидетелят *** заявява, че познава С. от около пет години, когато тя била още
студентка, като му я препоръчали като отговорен човек за адвокатската кантора. За
инцидента разбрал по телефона от баща си около 11 часа, като по време на
настъпването му тя отивала на работа. Посочва, че след инцидента поддържал връзка с
лекарите и с негов познат от Бърза помощ, като най-притеснителното било, че с оглед
бременността й, не могат нито да й се направят изследвания, нито да й се дадат
успокоителни. След инцидента не я е виждал 4-5 месеца, като само по Вайбър му
изпратила две снимки, от които се виждали фрапиращи следи по лицето й -
полузатворено око, подута цялата, подпухнала. Като близък колега се опитал няколко
пъти да се свърже с нея да се видят, но тя все отказвала тъй като изпитвала ужас от
преминаващи покрай нея автомобили и всякакви движещи се обекти. Заявява, че я
видял на живо в кантората няколко месеца след инцидента и тогава за първи път я
видял да плаче, тъй като била мъжко момиче, което само се оправя в живота.
Причината била, че застрахователите й казали: "Ти за една счупена глава какво
искаш?" и за нея било много травмиращо да й се налага да обяснява какво е да си
бременна с първо дете, да лежиш на асфалта, да ходиш по болници, да не можеш да се
лекуваш и да нямаш никаква представа дали бебето ще оживее. Заради състоянието й я
свързал с д-р ***. Посочва, че от нея знае, че с оглед предстоящото майчинство искала
да си увеличи дохода и осигуровките и се били разбрали определен тип дейности да ги
поеме тя, но притеснението й да излиза попречило да си свърши работата и тя
прехвърлила всичката работа на него и на други колеги в офиса.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от
застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на
деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и неимуществени
вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по делото е
5
да докаже възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Процесуалната допустимост на предявения по делото пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от нея към ответника -
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач,
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по делото видно от
разменената между страните по делото писмена кореспонденция застрахователят е бил
поканен да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева на
24.06.2020 година /Заявление, вх. № ОК-343871 от 24.06.2020 година на ЗД "Бул Инс"
АД/, по която не е постигнато споразумение /Заявление, вх. № ОК-603418 от
05.10.2020 година на ЗД "Бул Инс" АД /, т. е. ищцата, като увредено от ПТП лице не е
съгласна с определеното и изплатено обезщетение - чл. 498, ал. 3 КЗ.
Не е спорно между страните по делото, че към датата на настъпване на
процесното ПТП - 11.03.2020 година гражданската отговорност на водача на лек
автомобил "Пежо", модел "307", *** е покрита от ответното дружество по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата
на този застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение
или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
Съдът намира за установени по несъмнен и категоричен начин всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност, предвидени в разпоредбата на чл. 45
ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че по време на действието на застрахователния договор, на 11.03.2020
година е реализирано ПТП. Последното е причинено от водача на застрахования лек
автомобил, гражданската отговорност на който е покрита от ответното
застрахователно дружество. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица /л. 6-
7/ изрично е посочено, че движейки се по бул. "България" в посока Общински пазар,
водачът на лекия автомобил блъска пресичащата на пешеходна пътека тип "Зебра"
С.К., при което същата е пострадала. В тази връзка изрично в отговора на исковата
молба процесуалният представител на ответното дружество посочва, че не оспорва
така описания механизъм на настъпване на процесното ПТП. Освен това протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ, имащ обвързваща за съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, които пряко са
възприети от съставителя му.
6
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на застрахования ищцата по делото е
претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето й. Разпитаните по
делото свидетели заявяват, че в следствие на инцидента ищцата е получила контузии
на лицето, коленете и таза. Същите се установяват и от приложените по делото снимки.
Контузията на лицето й, свидетелите описват като "ужасна" и "фрапираща" - с
полузатворено око, подута и подпухнала, като през първата седмица след инцидента
изглеждала все по-зле с всеки изминал ден, а едва след около два месеца и половина
започнала да изглежда по-добре. Освен това останал белег, който я дразни, срамува се
и се притеснява, като освен естетически проблем, същият е свързан и с психологически
такъв, доколкото й напомня за инцидента. Същевременно свидетелят *** посочва, че
ищцата е посетила дерматолог, но той й казал, че белегът няма да се оправи от само
себе си, а е необходима определена манипулация, за да се заличи. Освен това от
събраните по делото гласни доказателства, които са последователни и
непротиворечиви и съдът кредитира изцяло, безспорно се установява, че след
инцидента ищцата е изпитвала силни болки в областта на коленете и таза, и имала
трудности да се изправя и да лежи на една страна, където е била ударена. В тази връзка
съдът съобрази, че ищцата не е могла да приема обезболяващи медикаменти както
непосредствено след инцидента, тъй като към този момент е била бременна, така и
след раждането на детето й, доколкото те са били несъвместими с кърменето му.
На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установява и че инцидентът е оставил траен негативен отпечатък в съзнанието на К..
Видно от протокола от ехографско изследване /л. 12/ към момента на настъпване на
ПТП ищцата е била бременна в 19-20 гестационна седмица. Следва да се има предвид
и обстоятелството, че подобен инцидент винаги и неминуемо е съпътстван с негативни
изживявания. С оглед бременността на ищцата обаче, негативното отражение върху
психиката й безспорно е с по-голям интензитет в сравнение с обичайното.
Непосредствено след инцидента същата е била силно уплашена и притеснена, тъй като
не е знаела какво се случва с бебето и дали то е живо. В последствие страховете й са
били дали всичко ще е наред с бебето и дали всичко ще е нормално, като тези опасения
са продължили неминуемо до самото му раждане. В тази връзка следва да се има
предвид, че независимо, че ищцата е била в болничен във връзка с бременността й и
преди инцидента, това в никакъв случай не може да изключи допълнителните
притеснения и страхове във връзка с бебето й, напротив - същите във всички случаи са
се увеличили. Освен това от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че инцидентът се е отразил изключително тежко на психическото и
емоционалното състояние на ищцата. Същата имала проблеми със съня, притеснявала
се да излиза, да бъде на места, където се движат автомобили, да пресича и да шофира,
като отново не е могла да приема медикаменти заради бременността й. Видно от
7
приложените по делото листи от психиатрични амбулаторни прегледи /л. 78 и 79/
близо една година след инцидента и вследствие от него ищцата има посттравматично
стресово разстройство, за което й е предписана медикаментозна терапия. При това
положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на уврежданията,
начинът и обстоятелствата, при които те са настъпили, продължителността на
оздравителния период и отражението им върху начина на живот на увредените лице, с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение за причинените
неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а зависи
от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на
получаването му, интензитет и продължителност на негативните преживявания,
продължителността на оздравителния период, самата форма на лечение,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни последици, възраст,
загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При
преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е
засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията,
които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен състав след
като съобрази всичко изложено по-горе приема, че обезщетение за претърпените от С.
К. К. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в размер на 15 000.00 лева
се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че безспорно подобен пътен
инцидент оказва негативно влияние върху психиката на пострадалия, което се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ищцата е била
бременна, което неминуемо води до допълнително натоварване на психическото й
състояние, и то в продължителен период от време - до самото раждане, като страховете
на бъдещата майка дали всичко ще бъде наред с бебето й са неизбежна емоционална
човешка реакция в такава ситуация. От друга страна уврежданията й не са толкова
тежки и се изразяват в травми на лицето, колената и таза на пострадалата. С оглед
състоянието й обаче не е могла да прима медикаменти, като същевременно от травмата
на главата й е останал белег, който за нея освен естетически проблем е, й се отразява и
емоционално. Освен това, тя е млад и жизнен човек, а след инцидента същата е
започнала да се страхува да шофира, да излиза и да бъде на места, където има
автомобили, което продължава и към настоящия момент.
Няма спор по дело, че въз основа на отправената от ищцата застрахователна
претенция на 01.10.2020 година ответното дружество е изплатило по банкова сметка на
ищцата сумата в размер на 1 000.00 лева, представляваща определено от дружеството
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТО, с размера на което ищцата
не се е съгласила / Заявление, вх. № ОК-603418 от 05.10.2020 година на ЗД "Бул Инс"
АД/. Предвид изложеното от дължимото обезщетение за претърпените от К.
неимуществени вреди следва да бъде приспаднат размерът на получената от
застрахователното дружество сума - 1 000.00 лева.
8
Основателността на главния иск предпоставя основателността и на акцесорната
претенция за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищцата е уведомила
ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е представила
всички необходими за това документи, със Заявление, вх. № ОК-34387 от 24.06.2020
година на ЗД "Бул Инс" АД - град София, поради което с изтичането на срока от 15
работни дни, т.е. от 16.07.2020 година, застрахователното дружество е в забава за
изплащане на обезщетението и дължи законна лихва върху него от тази дата.
Изчислена с помощта на он-лайн калкулатор дължимата законна лихва върху размера
на определеното застрахователно възнаграждение за периода от 16.07.2020 година до
датата на подаване на исковата молба - 23.11.2020 година възлиза в размер на 509.44
лева.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените по делото искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и
доказани за сумата в размер на 14 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от С. К. К. неимуществени вреди от настъпило на 11.03.2020 година ПТП,
както и за сумата в размер на 509.44 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 16.07.2020 година до 23.11.2020 година, поради което и като
такива следва да бъдат уважени в тези им части. За разликата над уважените части до
пълните предявени размери исковете за обезщетение за неимуществени вреди и за
законна лихва се явяват неоснователни и недоказани, поради което и като такива
следва да бъдат отхвърлени в тези им части.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД "БУЛ ИНС" АД –
град София следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 580.38
лева, представляваща направени от нея разноски по делото, съразмерно с уважената
част на предявените искове за внесена държана такса. При този изход на делото
претенцията на ищцата за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява
основателна. Предвид основателността на предявените от ищцата искове и с оглед
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ответното дружество следа да заплати на
процесуалния представител на ищцата сумата в размер на 965.28 лева. На основание
9
чл. 78, ал. 3 ГПК С. К. К. следва да бъде осъдена да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД –
град София направените от дружеството разноски по делото в размер на 386.18 лева,
представляваща заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлена част от предявените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район "Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на С. К. К. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл.
45 ЗЗД СУМАТА в размер на 14 000.00 лв. /четиринадесет хиляди лева/ -
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
настъпило на 11.03.2020г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие
в град Велико Търново, бул. "България" № 21, предизвикано от застрахования водач на
лек автомобил "Пежо", модел "307", ***, СУМАТА в размер на 509.44 лв. /петстотин
и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ - лихва за забава върху главницата за
периода от 16.07.2020 година до 23.11.2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.11.2020 година до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. К. от ***, с ЕГН ********** срещу ЗД "БУЛ
ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, район "Лозенец", ул.
"Джеймс Баучер" № 87, с ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 14
000.00 лева до пълния предявен размер от 20 000.00 лева, която разлика е в размер на 6
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от настъпило на 11.03.2020г. ПТП, както и за разликата над 509.44 лева до
пълния предявен размер от 1 394.44 лева, която разлика е в размер на 885.00 лева,
представляваща законна лихва от датата на увреждането – 11.03.2020 година до
15.07.2020 година, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район "Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на С. К. К. от ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 580.38 лв. /петстотин
осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени от нея
разноски по делото, съразмерно с уважената част от предявените искове.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: *** -
титуляр С. К. К..
10
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район "Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Н.К. М. – ВТАК, сумата в размер на 965.28
лева /деветстотин шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
възнаграждение за осъществяваното на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатно
процесуално представителство.
ОСЪЖДА С. К. К. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ
ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, район "Лозенец", ул.
"Джеймс Баучер" № 87, с ЕИК *********, СУМАТА в размер на 386.18 лв. /триста
осемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени от
дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11