РЕШЕНИЕ
Номер V - 1356 08.08.2018
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав
На: осми
август две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 1080 по описа за 2018 година
Производството
по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е след
като с Определение № І-612/29.03.2018 г. по в.гр.д.№ 361/2018 г. по описа на
БОС е отменено като неправилно разпореждане изх.№ 3198/28.06.2017 г.
за връщане на жалба вх.№ 1247/26.04.2014
г. по изпълнително дело № 20177090400140 и изпълнително дело №
20177090400141 на ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№ 709 и район на действие ОС-Бургас,
понастоящем образувани под общо изпълнително дело № 20188920400049 по описа на
ЧСИ Христо Георгиев, рег.№ 892 и район на действие ОС-Варна, като делото е
върнато на ЧСИ Христо Георгиев за администриране на жалбата.
Предмет на проверка по
настоящото дело е жалба вх.№ 1247/26.04.2014 г., подадена от длъжника П.И.И.,
адрес ***, в частта й против
определените разноски по ИД № 140/2017 г. на ЧСИ Бъчваров, съобщени с ПДИ изх.№ 1447/22.03.2017 г. и по ИД №141/2017 г. на ЧСИ Бъчваров, съобщени с ПДИ изх.№ 1453/22.03.2017 г.
В
жалбата се посочва, че образуването на двете изпълнителни дела представлява
злоупотреба с право, като същите взискатели имат образувани против длъжника още
две дела при същия съдебен изпълнител. Поради това се счита, че начисляването
на нови хонорари и нови такси от ЧСИ е неправомерно, тъй като съдебният
изпълнител е следвало да ги съедини делата. В тази връзка се твърди, че с
решения по в.гр.д.№ 1717/2016 г. и в.гр.д.№ 1716/2016 г. на БОС постановленията
за разноски по предходните ИД № 169/2016 г. и ИД № 170/2016 г. на ЧСИ Бъчваров
са отменени от съда, тъй като е констатирана злоупотреба с права от страна на
взискателките. Поради това, счита, че по новообразуваните ИД № 141/2017 г. и ИД
№ 140/2017 г., по които са начислени нови такси на съдебния изпълнител и
хонорари на адвоката, представлява нова злоупотреба с процесуални права, отново
целяща акумулиране на разноски, които да бъдат възложени на длъжника. По тези
съображения се моли постановленията за разноски по процесните изпълнителни дела
да бъдат отменени, включително и в частта относно таксите на съдебния
изпълнител, като същите се определят в тежест на взискателите.
В
срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателите С.Й.П. и С.Й.Ц.,
подадено чрез пълномощник адв.Д.Д., с което се взема становище за неоснователност
на жалбата и за оставянето й без уважение. Претендират се направените от
взискателя С.Ц. разноски по делото в размер на 200 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотиви
от съдебния изпълнител не са представени.
Приложено
е копие от изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата
по изпълнителното дело и становищата на страните, и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20177090400140 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров е
образувано по молба на С.Й.П. против длъжника П.И.И., въз основа на издаден изпълнителен
лист № 58/22.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 155/2016 г. на Апелативен съд – Бургас,
за заплащане на сумата 300 лв., представляваща разноски по делото. С молбата
взискателката е поискала да й се заплатят е направените по изпълнителното
производство разноски и адвокатско възнаграждение от 350 лв., съгласно приложен
договор за правна помощ и съдействие.
Изпълнително дело № 20177090400141 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров е
образувано по молба на Снежанка Й.Ц. против длъжника П.И.И., въз основа на
издаден изпълнителен лист № 59/22.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 155/2016 г. на
Апелативен съд – Бургас, за заплащане на сумата 300 лв., представляваща
разноски по делото. С молбата взискателката е поискала да й се заплатят е
направените по изпълнителното производство разноски и адвокатско възнаграждение
от 350 лв., съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие.
От ЧСИ Бъчваров са предприети
действия по снабдяване със справки за длъжниците и техните имущества от ТД на
НАП, ГРАО, КАТ, Агенция по вписванията.
С постановление изх.№ 1201/10.03.2017 г. ЧСИ Бъчваров е приел като разноски
по ИД № 140/2017 г. сумата от 350 лв. – адвокатско възнаграждение. Предприети Длъжникът
е уведомен за образуваното изп.дело с ПДИ изх.№ 1447/22.03.2017 г., връчена му
на 27.03.2017 г., като със същата е известен и за размера на задълженията му по
делото, включително за приетите разноски. В същата разноските са посочени,
както следва – 11.40 лв. присъдени
разноски, 204 лв. разноски по и.д., 79.37 лв. такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ с
включен ДДС, 350 лв. адвокатско
възнаграждение. За посочените такси и разноски по изп.дело липсват съставени
сметки по чл.79 ЗЧСИ.
С постановление изх.№ 1205/10.03.2017 г. ЧСИ Бъчваров е приел като разноски
по ИД № 141/2017 г. сумата от 350 лв. – адвокатско възнаграждение. Длъжникът е
уведомен за образуваното изп.дело с ПДИ изх.№ 1453/22.03.2017 г., връчена му на
27.03.2017 г., като със същата е известен и за размера на задълженията му по
делото, включително за приетите разноски. В същата разноските са посочени,
както следва – 3.70 лв. присъдени
разноски, 192 лв. разноски по и.д., 78.44 лв. такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ с
включен ДДС, 350 лв. адвокатско
възнаграждение. За посочените такси и разноски по изп.дело липсват съставени
сметки по чл.79 ЗЧСИ.
С постановление за присъединяване изх.№ 1451/22.03.2017 г., издадено по
изп.дело № 141/2017 г., на основание чл.456 ГПК ЧСИ Бъчваров е присъединил
изп.дело № 141/2017 г. към изп.дело № 140/2017 г. против длъжника П.И.И..
Длъжникът е депозирал жалба вх.№
4662/29.03.2017 г. (заведена с нов вх.№ 1033/06.04.2017 г.) против горните
постановления за разноски по ИД № 141/2017 г. и ИД № 140/2017 г., която ЧСИ Бъчваров
е отказал да администрира. Отказът на ЧСИ е бил обжалван от длъжника пред БОС с
жалба вх.№ 1247/26.04.2017 г., в която
са били изложени и оплакванията срещу постановлението за приемане на разноските.
С определение № 834/12.05.2017 г. по в.гр.д.№ 652/2017 г., съдът е върнал на
ЧСИ да администрира жалбата вх.№ 1033/06.04.2017 г. в частта за оспорване на
постановлението на ЧСИ за приемане на разноски. Последвала е кореспонденция
между ЧСИ и длъжника с указания за внасяне на такси по ТТРЗЧСИ за
администриране на жалбата. С разпореждане изх.№ 3198/28.06.2017 г. на ЧСИ жалба
вх.№ 1247/26.04.2017 г. е била върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК,
което е отменено с Определение
№ І-612/29.03.2018 г. по в.гр.д.№ 361/2018 г. на БОС и жалбата отново е върната
за администриране от ЧСИ, а след администрирането й е образувано и настоящото дело.
От данните по делото е видно, че съгласно заповед № СД-04-98/31.10.2017 г.
на Министъра на правосъдието, ИД № 140/2017 г. на ЧСИ Янко Бъчваров е постъпило
в кантората на ЧСИ Христо Георгиев, рег.№ 892, район на действие ОС-Варна,
който е образувал делото пред себе си като ИД № 20188920400049. Съгласно посочената
заповед на Министъра на правосъдието, ИД № 141/2017 г. на ЧСИ Бъчваров също е
постъпило при ЧСИ Христо Георгиев, рег.№ 892, район на действие ОС-Варна, който
е образувал делото пред себе си като ИД № 20178920400527. С разпореждане от
26.01.2018 г., ЧСИ Христо Георгиев е присъединил двете дела под общия
номер на ИД № 49/2018 г.
При
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК
и от легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване
действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което е допустима. В тази
връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на взискателките за
недопустимост на жалбата. Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.2
на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя задължение на длъжника за
заплащане на разноски по изпълнението, които не са удостоверени в издаденото
изпълнително основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. В
настоящия случай дължимите разноски по ИД № 140/2017 г. са посочени в ПДИ изх.№ 1447/22.03.2017 г., а тези по ИД № 141/2017
г. са посочени в ПДИ изх.№ 1453/22.03.2017 г., поради което именно в тези съобщения е обективирано
постановление за разноски на ЧСИ, подлежащо на обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира за неотносими
и неоснователни оплакванията на длъжника, че с новообразуваните изпълнителни
дела е налице злоупотреба с право, целяща да го натовари с разноски. Следва да
се има предвид, че съгласно чл.426, ал.1 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение
по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист
или друг акт, подлежащ на изпълнение. В случая не може да се говори за
злоупотреба с права по чл.3 ГПК, тъй като се касае за
упражняване на законно право, а именно образуване на изпълнително дело за
неудовлетворено вземане. Независимо от причините за липсата на плащане преди
завеждане на изпълнителното дело, то е безспорно, че към датата на образуването
му задължението не е платено, поради което не може да се приеме, че подаването
на молбата до ЧСИ е злоупотреба с право,
каквато би била, ако взискателят вече е получил плащане. А настоящата хипотеза
не е такава. Неотносими
са и доводите на длъжника, че след като съдът е отменил постановленията за
разноски по предходните ИД № 169/2016г. и ИД № 170/2016г. на ЧСИ Бъчваров, то
обжалваните понастоящем постановления за разноски по ИД № 141/2017 г. и ИД №
140/2017 г., с които са начислени нови такси и хонорари също следва да бъдат
отменени. Следва да се има предвид, че с решенията по в.гр.д.№ 1717/2016 г. и
в.гр.д.№ 1716/2016 г. на БОС е констатирана злоупотреба с права от
взискателките, тъй като същите не са приели извършеното от длъжника плащане на
дълга, докато в настоящия случай данни за плащания от страна на жалбоподателя
не се констатират, нито същия излага твърдения в този смисъл.
За разноските в
изпълнителното производство специалната разпоредба на чл.79, ал.1 ГПК
предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако
делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание в
случая не е налице, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Извън горепосочените хипотези
разноските по изпълнението се възлагат на длъжника, поради което искането на
жалбоподателя разноските да се възложат на взискателките също е неоснователно.
Независимо от
горното обаче, съдът намира за основателна жалбата против определените от ЧСИ
Бъчваров такси и разноски, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 ЗЧСИ, за събиране на такси по изпълнението съдебният изпълнител
следва да изготви сметка, екземпляр от която се връчва на задълженото лице и
която съдържа разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. В
конкретния случай, по делото не е приложена издадена от ЧСИ
сметка по чл.79 ЗЧСИ, която да съответства на така посочените в съобщенията
дължими суми. Единствената издадена от ЧСИ сметка е с № 4852/26.04.2017 г. по
ИД № 140/2017 г. за сумата общо от 144 лв. с ДДС – дължими авансови такси от
взискателката С.П., но от нея не може да бъде направен извод за идентичност на
сумите, посочени в сметката и тези по обжалваното съобщение изх.№
1447/22.03.2017 г. А по ИД № 141/2017 г. липсват данни ЧСИ Бъчваров да е
издавал сметка по чл.79 ЗЧСИ.
За определяне на вида, характера и размера на
дължимите авансови такси по ТТР към ЗЧСИ и други разноски по изпълнението,
съдът следва да вземе предвид изготвените от ЧСИ сметки по чл.79 ЗЧСИ. В
конкретния случай, поради липсата на издадена сметка от ЧСИ Бъчваров по двете
изпълнителни дела, съответна на изпратените до длъжника ПДИ, не става ясно кога
са направени разходите, описани в съобщенията и за кои плащания се отнасят, още
повече, че в двете съобщения са посочени различни по размер суми като такси и
разноски при наличието един и същ размер на дълга по двете изпълнителни дела. Това
обстоятелство прави невъзможна съдебната преценка относно правилността на
определените разноските по изпълнението, поради което и на това основание
обжалваните действия на ЧСИ са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. В
този смисъл, частната жалба е основателна и следва да се уважи.
С оглед изхода
на делото, неоснователно е искането на взискателката Ц. за присъждане на
разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№ 709 и
район на действие БОС, извършени по изпълнително
дело № 20177090400140 и изпълнително дело № 20177090400141, понастоящем
образувани под общо изпълнително дело № 20188920400049 по описа на ЧСИ Христо
Георгиев, рег.№ 892 и район на действие ОС – Варна, изразяващи се в приети разноски по
изпълнително дело № 20177090400140, съобщени с ПДИ изх.№
1447/22.03.2017 г. и по изпълнително
дело № 20177090400141, съобщени с ПДИ изх.№ 1453/22.03.2017
г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на взискателката С.Й.Ц. за присъждане на разноски по настоящото дело.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.