РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Видин, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л.В.Л.
Членове:ВЛ.Д.СТ.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.У.
като разгледа докладваното от Л.В.Л.В Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20221300600141 по описа за 2022 година
С присъда № 153/12.04.2022г. по НЧХД № 1070/2020г. по описа на Районен съд Видин,
подсъдимата М. М. ИВ. с ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА, в това че на
01.08.2020г., около 20.30 часа, в с. П**** обл. Видин, ул. „*****“ причинила на Н. СВ. Т. с
ЕГН ********** от гр. Видин, ул. „***** № * АП.*, лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на гръден кош с подкожен хематом на предната му повръхност, напречно
разположен с дължина 25 см. и широчина 2 см., болка при движение на двете ръце и
дишане, чрез нанасяне на удар с тояга в областта на гърдите на пострадалия - престъпление
по чл. 130 , ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимата И. е
освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимата М. М. ИВ. е осъдена да заплати на Н. СВ. Т. с ЕГН ********** сумата
от 250 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
деня на увреждане 01.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 400 лева
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата 100 лева,
внесен депозит за вещо лице, както и сумата 14.50 лева държавна такса.
Гражданският иск в останалата му част до пълния му размер от 5000 лева е
отхвърлен.
Подсъдимата М. М. ИВ. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Видин
сумата 50 лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителят Н.Т., чрез повереника му
адвокат Г.Г.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е занижена относно
обезщетението и размера на наказанието. Иска се да бъде изменена атакуваната присъда,
1
като се наложи законопредвиденото наказание в максимален размер и се уважи гражданския
иск в пълен размер.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимата М. М. ИВ., чрез
защитника адвокат Г.П.. В жалбата и допълнението към нея, се развиват съображения, че
присъдата е неправилна и необоснована, и не е съобразена със събраните доказателства.
Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невинна по
повдигнатото обвинение ИЛИ делото да бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от друг състав.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от
НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдията-докладчик от ВРС, не е изпълнил задължението си да квалифицира
деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с
разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252,
ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на
съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част.
Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от ко. е
да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или
поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на
деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата.
Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда и не го
освобождава от задължението да направи такава, съобразно посочените по-горе критерии.
При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал и съществено
процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, и е
абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията,
разгледал делото, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към
присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят.
Видно от т.н. „мотиви“ на ВРС, липсва анализ на доказателствата, не е посочено кои
обстоятелства се считат за установени, а още по- малко са изяснени и обсъдени
обстоятелствата, ко. са от съществено значение по делото. От ВРС е визирано
следното:„Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства: показанията на
свидетелите Д., И. В. и Б., писмените доказателства: пр.пр.№ 2111/2020г. на РП-Видин,
преписка № 291р-5389/2020г. на РУ-Кула, фиш за спешна медицинска помощ от
01.08.2020г., докладни записки два броя, жалба, писмени сведения пет броя, протокол за
полицейско предупреждение, съдебно-медицинска експертиза и справка за съдимост.
2
Между тези доказателства няма противоречие, те си кореспондират, същите се допълват и
взаимно не се изключват. Поради това съдът им дава вяра и ги кредитира. Всички тези
доказателства общо в тяхната съвкупност и по отделно всяко едно от тях установяват
възприетите от съда факти и обстоятелства.“ Този пасаж разкрива формален подход и липса
на действителен анализ на доказателствата. Последния не може да бъде заместен от
простото изреждане на доказателствени средства. ВРС не е вникнал в конкретиката и
съдържанието им. Относно гласните доказателства, следва да се отбележи, че същите не са
еднозначни, за разлика от обратното, което е посочено от ВРС. Видно от показанията на
свидетеля М. И. В., той е посочил, че свидетелите Д. и И. /ко. са интерпретирали
впечатления и за ко. са казали, че се базират на преките им възприятия на случая/, всъщност
не са били на процесното място в процесното време. Това противоречие е игнорирано от
ВРС и не е обсъдено. Напълно са пренебрегнати обясненията на подсъдимата И., а следва да
се отбележи, че обясненията на подсъдимата, освен средство за защита са и важно
доказателствено средство, което във всеки случай, следва да бъде подложено на внимателен
анализ, отделно и заедно с останалите доказателства. Това не е сторено от ВРС. Видно е, че
анализ на гласните доказателства не е направен. Те не са еднозначни и интерпретират по
различен начин случилото се на процесните дата и място. При това положение израза „…
Между тези доказателства няма противоречие, те си кореспондират, същите се допълват и
взаимно не се изключват. “, освен че разкрива формално отнасяне, е и неверен. Освен това,
не е ясно какво отношение имат към фактическата обстановка приета за установено от ВРС,
следните писмени доказателства: пр.пр.№ 2111/2020г. на РП-Видин, преписка № 291р-
5389/2020г. на РУ-Кула, докладни записки два броя, жалба, писмени сведения пет броя,
протокол за полицейско предупреждение и справка за съдимост. Специално- писмени
сведения пет броя, нямат и не биха могли да имат доказателствена стойност в наказателния
процес. Въззивната инстанция не съзира друга причина за включването им от ВРС в списъка
на доказателствата, освен създаване на привидни мотиви.
Липсват и правни съображения за взетото решение от ВРС. Като обективна страна е
преписан диспозитива от присъдата, без да са обсъдени съставомерните признаци. За
субективната страна, визираното в т.нар „мотиви“ е несвързано, без отношение към случая
и объркано. „Посочено е: „… Подсъдимият Р. М. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. От
субективна страна те са извършили това при форма на вината пряк умисъл, съзнавали са
обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и са
искали тяхното настъпване. Субективната страна се обективира от конкретните действия и
собственото поведение на извършителите, разкривайки личното отношение на лицата към
извършеното.“ В началото е посочено поименно непълнолетно лице, за което няма данни да
е свързано с казуса, и което не е участник в процеса. Впоследствие се говори за
„извършители“. В крайна сметка липсват правни съображения за субективната страна на
деянието, досежно подсъдимата.
Не е обсъдена защитната теза на подсъдимата. ВРС е посочил, че не приема
3
защитната теза на подсъдимата, че не е автор на деянието, като е продължил с общи фрази,
без отношение към процесния казус. Ако ВРС беше обсъдил обяснението на подсъдимата,
би забелязал, че тя не отрича действието си спрямо тъжителя, но е зоявила, че е действала,
за да предотврати тежък инцидент. В тази насока ВРС, при неизяснена фактическа
обстановка, включваща спецификата на ситуацията, е отхвърлила възражението на защитата
за липса на виновно поведение от страна на подсъдимата, без проверка по основателност и
мотиви, съобразени със същността на защитната теза.
Липсват мотиви относно основателността и размера на уважената част на
гражданската претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
Видно е, че с обобщено, неясно и непоследователно изложение, ВРС се е опитал да
подмени стандарта за мотиви, регламентиран с чл. 305, ал. 3 от НПК.
Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2
от НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за
отмяна на присъдата.
С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което
да се отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе.
Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 153/12.04.2022г. по НЧХД № 1070/2020г. по описа на Районен съд
Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, от друг състав, при
което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, описани в
обстоятелствената част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4