№ 6922
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100511202 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13588 от 09.07.2024г., постановено по гр. дело № 53464/2023г. по описа
на СРС, 53-ти състав е осъден ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Г. П. Л. на основание чл. 432
КЗ сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2021г., ведно със законната лихва от 01.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над
сумата от 12 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева. С решението е осъден ЗК
„Лев Инс“ АД да заплати на Г. П. Л. сумата от 800 лева, разноски по делото, а на адв. К. А.
Дичева сумата от 1400 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С решението е осъден Г. П. Л. да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 500 лева, разноски по делото.
С Определение № 357353 от 04.09.2024г., постановено по делото, е отхвърлена
молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, подадена от ЗК
„Лев Инс“ АД. Определението като необжалвано е влязло в сила.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, с която
се обжалва решението в частта, с която исковата претенция е уважена за сумата над 5000
лева. Изложени са съображения, че съдът неправилно бил преценил приетите по делото
доказателства. Намират определената с обжалваното решение сума за несправедливо
завишена и прекомерна с оглед на установеното относно морфологичния характер на
травмите, настъпили за ищеца. Считат, че при преценка на обективните критерии,
1
определящи приложението на принципа за справедливост, тази сума била несправедливо
завишена и определена без оглед на настъпилите вреди като същевременно била в колизия с
икономическия критерий, който самостоятелно следвало да се съблюдава при приложението
на чл. 52 ЗЗД. Твърдят, че съгласно приетата СМЕ при процесния инцидент ищецът бил
получил мозъчно сътресение, навяхване на шията, разкъсно-контузна рана и оток на дясната
скула, охлузвания по тялото и крайниците, което представлявало временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Противно на изложеното от съда уврежданията не били
причинили затрудняване на придвижването. Срокът за възстановяване бил 10-15 дни.
Считат, че ищецът се бил възстановил напълно в обичайния за подобни травми срок и не
били констатирани усложнения от травмите и проявления във времето. Твърдят, че при
определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение следвало да се съобрази и
икономическата конюнктура в страната, ориентир за която били нивата на застрахователно
покритие към датата на деликта. Поддържат, че до приключване на съдебното дирене
нямало новонастъпили факти, които следвало да бъдат взети предвид от съда при
определяне на застрахователното обезщетение. Искането към съда е да отмени решението в
частта за сумата над 5000 лева като отхвърли исковата претенция в обжалваната част, ведно
с всички законни последици от това. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. П. Л., с
който се оспорва същата. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд
бил постановил решение, с което било прието за доказано, че в процесния случай били
налице всички релевантни факти, пораждащи твърдяното право по чл. 432, ал. 1 КЗ. Сочи,
че в резултат на пътния инцидент бил получил следните увреди: мозъчно сътресение от типа
на зашеметяване без пълна загуба на съзнание; навяхване на шията; разкъсно-контузна рана
и оток на дясната скула; охлузвания по тялото и крайниците. Твърди, че съгласно съдебно-
медицинската експертиза възстановителният период бил 1-2 месеца. Поради
продължаващите болки на шиен отдел на гръбначния стълб било извършено
рехабилитационно лечение в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД- гр. Сандански. На
следващо място твърди, че бил професионален колоездач и получената травма допринесла с
допълнителни неудобства във връзка с начина му на живот и работа. Искането към съда е да
потвърди решението. Претендира разноски.
Решение № 13588 от 09.07.2024г., постановено по гр. дело № 53464/2023г. по описа
на СРС, 53-ти състав в частта, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен до
сумата от 5000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над
12 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. По правилността му намира следното:
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в
частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е уважен до
размера на сумата от 5000 лева. Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК,
решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със
сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а
именно реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и
виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска
отговорност" с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието,
претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с
процесното събитие.
Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено
въззивният съд дължи произнасяне съобразно принципа на ограничения въззив, е свързан с
размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
По този въпрос са събрани следните доказателства пред СРС:
Приет е Констативен протокол № К-257 от 15.06.2021г. на СДВР, отдел „Пътна
полиция“, от който се установява, че на 15.06.2021г. около 14:00 часа лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ********, управляван от И.В.П. се е движил по бул. „Никола
Габровски“, от ул. „Осми декември“ към бул. „Г.М. Димитров“ и в района на кръстовището с
ул. „Проф. Боян Каменов“ поради отнемане на предимство при маневра завиване на ляво,
реализира ПТП с насрещно движещият се във велосипедна алея велосипедист Г. П. Л.. В
протокола е посочено, че пострадалото лице е Г. П. Л. с работна диагноза- комоцио,
прегледан и настанен в „Св. Анна“.
По делото е приета Епикриза № 470, издадена от УМБАЛ „Света Анна“- София,
Клиника по неврохирургия от 18.06.2021г., в която е посочено, че диагнозата на Г. Л. е
мозъчно сътресение, шийна дисторзия; придружаващи заболявания- разкъсно-контузна рана
на дясна скула. При изписването на пациента са дадени следните препоръки за хигиенно-
диетичен режим: спазване на лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици,
диетичен режим- изключване на кофеиносъдържащи напитки и храни; яка за 1 месец.
По делото е приета Епикриза от 30.08.2021г., издадена от МБАЛ „Югозападна
болница“ ООД, гр. Сандански, в която е посочено, че Г. Л. е бил приет на 23.08.2021г. с
диагноза- лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, КП №26 М 47.2,
други спондилози с радикулопатия- шиен отдел, цервикоартрозис, радикулитис
цервикобрахиалис билатералис. В епикризата са посочени следните препоръки към ищеца-
спазване на ХДР, умерено физическо натоварване, регулярна рехабилитация в
специализирани заведения за болнична, балнеосанаториална и амбулаторна рехабилитация;
да носи шина.
3
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът бил получил следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение- протекло по типа на зашеметяване, без пълна загуба на съзнание /кома/,
навяхване на шията, разкъсно- контузна рана и оток на дясна скула, охлузвания по тялото и
крайниците, които по съвкупност реализирали медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че болките и
страданията, причинени от травматичните увреждания, вследствие на процесното ПТП били
най-интензивни непосредствено след травмата в първите 10-15 дни със затихващ характер в
рамките на месец. За в бъдеще оплакванията на ищеца не били свързани с получените
травматични увреждания от процесното ПТП. От заключението се установява, че
съществува причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
механизма на ПТП- лек автомобил при маневра наляво отнема предимството на насрещно
движещия се велосипедист- контакт на тялото с автомобила и падане върху терен.
Проведено било консервативно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. По
спешност ищецът бил хоспитализиран в КНХ - УМБАЛ „Света Анна“ АД- гр. София, били
направени изследвания, консултации с неврохирург, хирург, ЛЧХ- раната на дясната скула
била обработена, назначен постелен режим, наблюдение, медикаментозна терапия. Ищецът
бил изписан на 18.06.2021г. с препоръки за постелен режим- 3 седмици, ХДР, да носи шийна
яка за 1 месец, наблюдение от ОПЛ при нужда консултация с невролог. Била проведена
амбулаторна физиотерапия- 7 процедури и болнична- 7 процедури с общ възстановителен
период от 1-2 месеца. Вещото лице е посочило, че получените ограничени и болезнени
движения в цервикалния отдел на гръбнака и получения мускулен спазъм били във връзка с
обостряне на вече съществуващи дегенеративни промени от преди инцидента. От
заключението се установява, че не са налични невъзстановени телесни увреждания на ищеца,
получени вследствие на процесното ПТП. По отношение на представената епикриза от
МБАЛ- Сандански експертът е посочил, че описаното износване на ставните повърхности-
шиен отдел- цервикоартроза, било довело до притискане на нервните коренчета-
радикулопатия на шийния отдел, двустранен шийнораменен ратикулит с клинична изява на
болки, ограничени движения тръпнене на горните крайници. Тези дегенеративни промени
предшествали процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че установените спондилоза с
радикулопатия на шийния отдел, цервикоартроза, двустранен шийнораменен радикулит били
израз на дегенеративни промени на гръбначния стълб с хронично рецидивиращ характер и
се развивали продължително във времето. Описаните дегенеративни промени на шийния
отдел на гръбначния стълб имали хроничен характер и предшествали процесния инцидент
като не били травматични.
В проведеното съдебно заседание на 17.04.2024г. експертът е уточнил, че при
мозъчно сътресение се правят всички изследвания, за да се установи, че няма вътрешно-
черепни промени. Компютърна томография била правена в гр. Сандански през м. август.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
4
доказателствени изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
Св. С.А., живуща във фактическо съжителство с ищеца, е посочила, че Г. след
инцидента бил в болница 3 дни, след което дълъг период от време бил вкъщи. Психически се
чувствал много зле и като спортист също много дълго време, тъй като упражнявал
колоездене. От инцидента имал оплаквания за болки в гърба, врата и удар на главата. Имало
период, в който трябвало да отиде на рехабилитация, защото имал болки в гърба и врата.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени
с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са и се потвърждават от останалите събрани по делото
доказателства /в частност от приетите писмени документи и СМЕ/. На следващо място
субективните възприятия на св. А. за последиците върху физическото състояние на ищеца и
преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968г. /. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и пр. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при съобразяване на характера, вида и
тежестта на претърпените от ищеца леки телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие, реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, следва да бъдат взети предвид на първо място
продължителността на претърпените във връзка с травмите болки и страдания и тяхната
интензивност, както и възстановителният период, продължил в рамките на 10-15 дни със
затихващ характер в рамките на месец и общият възстановителен период, посочен от вещото
5
лице от 1-2 месеца. При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат взети
предвид и броя на извършените процедури от страна на ищеца- 7 процедури при проведена
амбулаторна физиотерапия и 7 процедури при болничното лечение. На следващо място,
следва да бъде отчетена необходимостта за ищеца да носи шийна яка в продължение на 1
месец, която безспорно е довела до ограничаване на възможността му за свободно
придвижване. Въззивният съд отчита и възрастта на ищеца към датата на настъпване на
процесното ПТП- 24 години, обстоятелството, че е бил в активна състезателна възраст
предвид упражняваната от него професионална дейност- колоездач към клуб „Хемус- 1896“.
От друга страна съдът отчита пълното възстановяване на ищеца от физическите
травми, без последващи усложнения и остатъчни последствия за неговото здраве. С оглед
изложените доводи във въззивна жалба и отговора на въззивната жалба следва да бъде
посочено, че получените ограничени и болезнени движения в цервикалния отдел на
гръбнака и получения мускулен спазъм не са вследствие на процесното ПТП. В този смисъл
са изричните изводи на вещото лице по неоспорената СМЕ, което е посочило, че
гореописаните обстоятелства са във връзка с обостряне на вече съществуващи
дегенеративни промени, датиращи от преди инцидента. По отношение на тях експертът е
посочил, че касаят дегенеративни промени на шийния гръбнак с хронично прогресиращ
характер, съществуващи преди 15.06.2021г., а нямат травматичен характер. Предвид което
престоя на ищеца в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД и извършените там изследвания не
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, респ. причинените от тези увреждания
болки и страдания не следва да бъдат обезщетявани от въззивника-ответник.
Предвид всичко гореизложеното въззивният съд приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот
към 15.06.2021г., който именно е релевантният момент за определяне на размера на
обезщетението, доколкото не се твърди и не се установява да са настъпили увреждания в
последващ момент, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде
определен на сумата от 8000 лева. При отчитане на пълното възстановяване на ищеца от
физическите травми, без последващи усложнения и остатъчни последствия за неговото
здраве, определяне на по-голям размер на обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищеца.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че претенцията е
неоснователна за сумата над 8000 лева до присъдения от първоинстанционния размер от
12 000 лева и обжалваното решение следва да бъде отменено за сумата от 4000 лева
/разликата над 8000 лева до присъдения размер от 12000 лева/, а в останалата обжалвана
част, с която е уважен предявения иск за сумата над 5000 лева до 8000 лева да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд е достигнал, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Предвид
6
уважената част от иска решението следва да бъде отменено в частта, с която в полза на Г. Л.
са присъдени разноски в размер от 160 лева /предвид обстоятелството, че адвокатското
възнаграждение е присъдено в полза на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв./. В
настоящото производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер от 140
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, което съдът определи на
сумата от 100 лева. С оглед резултата от въззивно обжалване в полза на ЗК „Лев Инс“ АД
следва да се присъдят разноски в размер от 137,14 лева. Въззиваемият Г. Л. е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, които съгласно представен
договор за правна защита и съдействие са платени в брой. В проведеното съдебно заседание
на 23.10.2025г. процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно предвид обжалвания интерес в размер от
7000 лева и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Предвид което намира, че
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съответства на извършените действия,
изразяващи се в подаване на отговор на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание,
в което не са изслушвани свидетели и не са приемани експертизи. С оглед отхвърлената част
от въззивната жалба в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер от
428,57 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13588 от 09.07.2024г., постановено по гр. дело №
53464/2023г. по описа на СРС, 53-ти състав, В ЧАСТТА, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден
да заплати на Г. П. Л. по иск с правно основание чл. 432 КЗ сумата над 8000 лева до сумата
от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2021г., ведно със законната лихва от 01.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден
да заплати на Г. П. Л. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 160 лева до присъдения
размер от 800 лева, представляваща разноски по делото, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Л., ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 4000 лева /над сумата от 8000 лева до
присъдения размер от 12 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2021г., ведно със законната
лихва от 01.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13588 от 09.07.2024г., постановено по гр. дело №
53464/2023г. по описа на СРС, 53-ти състав в останалата обжалвана част, с която ЗК „Лев
Инс“ АД е осъден да заплати на Г. П. Л. по иск с правно основание чл. 432 КЗ сумата над
5000 лева до 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
7
вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2021г., ведно със законната лихва от 01.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Г. П. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 428,57 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Г. П. Л., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 137,14 лева, представляваща разноски във
въззивното производство.
Решение № 13588 от 09.07.2024г., постановено по гр. дело № 53464/2023г. по описа
на СРС, 53-ти състав в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Г. П. Л. по
иск с правно основание чл. 432 КЗ сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2021г., ведно със
законната лихва от 01.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер
от 20 000 лева, като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8