Р Е Ш Е Н И Е

   

                   гр. София, 07.10.2011 г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на седми юли две хиляди и единадесета година, в състав:

                  

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

 

при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10151 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са активно и пасивно /евентуални/ субективно съединени искове съответно с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за З.то, евентуално с правно основание чл.288, ал.1,т.2,буква „а” от КЗ.

Ищците Д.Ф.К. егн:********** и Й.К.К. егн:********** чрез процесуалния си представител твърдят, че на 20.04.2008 г., около 05.00 часа, на пътя П. А., е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”, рег. № *********, управляван от Д. И.Ч. и лек автомобил марка „О.”, модел „В.”, рег. № *********, управляван от В. Д.А.. Всички лица намиращи се в двата автомобила,О.седем човека, са починали на място. Пътуващият в лек автомобил „О.” техен син К.Й. К. е една от жертвите на катастрофата.

Вина за тежкото ПТП носи водача на лек автомобил марка „Ф.” Д. И.Ч., който го управлявал със скорост над допустимата и под силното въздействие на алкохол и наркотици.

Собственикът на лекия автомобил марка „Ф.” е имал валидно сключена с предпочитания ответник Д.О.з. АД застраховка „Гражданска отговорност”, действала към датата на ПТП. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 100 000 лв. на всеки от тях  ведно със законната лихва върху главниците, от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

При условията на евентуалност исковете са предявени срещу Г. фонд-при условие,че няма валидно застрахователно правоотношение за ГО за лек автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”, рег. № *********.

Като евентуални исковете са предявени и срещу З.В. АД - при условие,че се установи,че изключителна вина за ПТП-то носи водача на другия лек автомобил участвал в катастрофата- „О.”, модел „В.”, рег. № ********* В. Д.А..

Ответникът Д.О.З. АД оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за „Ф.”-а, а също излага съображения, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил марка „О.”. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, както и да му присъди разноските по делото за експертизи. Евентуално прави възражение за размера на претенцията с оглед съпричиняване.    

Евентуалният ответник Г. ФОНД оспорва исковете, като чрез представителя си твърди,че управлявания от Д. Ч. лекотоварен автомобил е имал валидна застраховка за гражданска отговорност при предпочитания ответник.За другия лек автомобил също е имало валидна застраховка в З.В. АД. Моли съдът да отхвърли исковете.

Евентуалният ответник З.В. АД оспорва исковете,с аргумента,че не е доказана вината на водача на „О.”-а за ПТП-то.Евентуално претендира съпричиняване на вредоносния резултат.

Третите лица-помагачи на Д.О.з. АД Ш.И.Ч. и И.И.Ч.-родители на Д. Ч. оспорват исковете както срещу предпочитания,така и срещу евентуалния ответник Гаранционен фонд.По отношения исковете срещу З.В. АД предоставят на съда да прецени основателността им.

Третото лица П.А. ЕООД –помагач на Д.Общо з. АД изразява становище,че е имало валидна застраховка за автомобила при ответното дружество.

Доказателствата са гласни и писмени.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.04.2008 г., около 05.00 часа, на ІІ-86, км. 16+400 между гр.П. и гр.А. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”, рег. № ********* управляван от Д. И.Ч. и лек автомобил марка „О.”, модел „В.”, рег. № *********, управляван от В. Д.А..На място починали водачите на автомобилите и пътниците в тях- в „О.”-а- Н.Л. К., К.Г.С.,С. Д. А. и К.Й. К. и пътника във „Ф.а” М.К.М..

С постановление от 15.07.2008 г. по досъдебно производство № 104/2008 г. по описа на ОП – гр. П., Сектор „Пътна полиция”, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.4 НПК е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител, тъй като деецът е починал.

Представена е комбинирана застрахователна полица № 06508430408213000737 издадена от „ДЗи-О. З.” чрез посредник П. Агенция ЕООД, от която е видно,че  за автомобила „Ф.”, модел „Т.”, рег. № ********* е сключена застраховка ГО със срок на валидност от 10.02.2008 год. до 09.02.2009 год.Застрахователната премия е платена еднократно и в брой. Собственик на автомобила е бил „М.-П.” ЕООД,който го е предоставил по силата на договор за финансов лизинг от 02.07.2007 год. на  С. ИД ЕООД гр.А..Представената полица е подписана само от  страна на застрахователя. Информация за тази полица е постъпила в масивите на Гаранционния фонд на 12.02.2008 год.

Представена е застрахователна полица № 151070016726/16.05.2007 год. със срок на валидност до 15.05.2008 год. за гражданска отговорност за лек автомобил „О.”, модел „В.”, рег. № ********* издадена от ЗАД В. АД. Автомобилът е бил собственост на К.Й. К..

По делото са представени препис извлечение от акт за смърт на К.Й. К. № 0334/20.04.2008 год. от община гр.П. и удостоверение за наследници № 3342/23.04.2008 год. От община гр.А. ,от което е видно,че ищците са родители и съответно законни наследници на починалия им син.

Страните не спорят, а и съгласно представените по делото протоколи от 25.04.2008 г. водачът Д. Ч. е имал концентрация на алкохол в кръвта от 2, 89 промила, наличие на кокаин в количество над 300 нг/мл. и марихуана в количество над 50 нг/мл. Водачът В. А. е нямал алкохол в кръвта. 

От заключението на едноличната и разширена авто – техническа експертизи, се установява, че процесното ПТП е настъпило на прав участък от пътя с двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока. За лекия автомобил марка „О.” има ограничение за изпреварване – знак В 24 и ограничение на скоростта 60 км/ч – знак В 26. За автомобил марка „Ф.” няма ограничения с нарочни знаци или хоризонтална маркировка.На около 100 метра от мястото на удара „Ф.а” е преодолял плавен десен завой.При излизането от същия е имало директна видимост между двата автомобила с отстояние в този момент 164 м. Скоростта на „Ф.”-а е била 128 км.ч. и такава се е запазила и към момента на удара.Към този момент скоростта на л.а.”О.” е била намалена до 56 км.ч.,а преди това е била около 90 км.ч. Ударът се е случил на около 100 м. от края на десния завой изцяло в лентата за движение на „Ф.”-а.Бил е почти челен. За „Ф.а” с предна дясна част , за „О.”-а също с предна лява част. След удара „Ф.”-а се завърта по часовниковата стрелка и остава на пътното платно на 8.8 м. от удара,а „О.”-а е отблъснат извън платното на 5.5 м.,където се преобръща на таван и се запалва.При приетите скорости на движение на двата автомобила ,разстоянието от 164 м. при което са се възприели ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране.Могъл е да се избегне от водача на „О.”-а с връщане в неговата лента за движение.

От заключението на вещото лице д-р В.М.,по назначената съдебно психиатрична експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно, се установява, че в момента на катастрофата Д. Ч. е бил в тежка степен на обикновено алкохолно опиване повлияно и от употреба на марихуана и кокаин. При тази комбинация способността му да реагира бързо,правилно и адекватно на създалата се ситуация е била силно ограничена.

От заключението на в.л. д-р В.Р. по назначената СМЕ ,което съдът възприема като обективно и професионално,се установява,че причината за смъртта на К. К. са разкъсване с пълно прекъсване на аортата,разкъсване на черния дроб и слезката ,пряко следствие от катастрофата.Вещото лице твърди,че не може да се даде отговор дали към момента на ПТП-то Д. Ч. е бил повлиян от наркотичните вещества,данни за приемането на които има при анализа на урината,тъй като показания за кокаин са с давност няколко дни,а за марихуана около 24-до 48 часа. Действието на тези наркотици е няколко часа след приемането им.

От показанията на св.Ч. се установява, че К.Й. К. бил работливо и послушно момче, помагал на родителите си, семейството живеело в прекрасни отношения.Родителите приели тежко вестта за смъртта му,преди това били весели и лъчезарни.И двамата са се поболели, пият лекарства постоянно.Постоянно говорят и си спомнят за починалия им син.

Горната фактическа обстановка се установява от посочените по-горе доказателствени средства  и от постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.07.2008 год. на П.ска окръжна прокуратура по ДП 104/2008 год.,протокол за оглед на местопроизшествие от 20.04.2008 год. по същото ДП,констативен протокол от 17.05.2008 год.,справка от база данни на ИЦ към ГФ от 05.12.2008 год.

С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна следното:

По главните исковете срещу предпочитания ответник ДЗИ-Общо З. АД.

Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,а според ал.2 на този текст вината се предполага.

 Ищците Д.Ф.К. и Й.К.К. са родители на починалия от процесното ПТП К.Й. К.. Същите попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Ето защо ищците са надлежно материално - правно легитимирани да предявят исковете, предмет на делото.

 Следва да се установят, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Следва да се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Спорните въпроси по делото са: има ли застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобила „Ф.”, модел „Т.”, рег. № *********- М. -П. ЕООД и въпросът по вина на кой от водачите на автомобилите участвали в ПТП-то е настъпила катастрофата.

Застрахователната полица № 06508430408213000736 издадена от „ДЗи-О.З.” АД на 07.02.2008 год. за автомобил „Ф.”, модел „Т.”, рег. № ********* със срок на валидност от 10.02.2008 год. до 09.02.2009 год. е действителна. Няма спор по делото и е установено от представената застрахователна полица/заверено копие/, че същата не е подписана от застрахования - М. -П. ЕООД. Съгласно чл.184,ал.1,изр. първо КЗ писмената форма на застрахователния договор е условие за неговата действителност, а подписите на страните по него-задължителен реквизит-чл.184,ал.3,т.10 КЗ. Няма спор,че автомобилът е бил отдаден на лизинг на трето дружество,но видно от представения Договор за лизинг от 02.07.2007 год. ангажимент на лизингодателя е да застрахова автомобила при застраховател и при условия по него преценка за сметка на лизингополучателя. Именно подписа на представител на М. -П. ЕООД липсва в процесната полица. Ангажимента за изготвянето и оформянето на въпросния документ е бил на застрахователния брокер- П. агенция ЕООД-конституирано като помагач на ответника по делото,с когото ответника ДЗИ-О.з. АД е имал договор за застрахователно посредничество от 30.08.2006 год. официална информация за сключването и валидността на тази полица е била подадена към регистрите на КФН и информационния център на Гаранционния фонд на 12.02.2008 год.  й и няма данни ответникът да е възразил или оспорил това вписване/макар в третата цифра на номера на полицата от застраховката и данните от ГФ да е налице разминаване, данните за автомобила-д.к.№ и № на рамата съвпадат напълно и съдът приема,че става въпрос за една и съща полица/.

Ето защо съдът намира,че ответника не може да се позовава на нищожност на договора за застраховка сключен с посредничеството застрахователен брокер,с когото е в изрични и специални  договорни правоотношения, поради неспазване на изискванията за форма /липса на подпис на застрахования/ с оглед на обстоятелството,че съгласно чл.183,ал.2 КЗ за неуредените въпроси за застрахователния договор се прилагат разпоредбите на Търговския закон,а според чл.293,ал.3 от него страната /ДЗИ О.з. АД/ не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала /което е факт/ действителността на изявлението/полицата/. В нея е отбелязано ,че плащането е еднократно и в брой- това, че брокера/ П.А. ЕООД/ е отчело на ответника парите по банков път по-късно не засяга валидността на същата ,това са отношения между страните по договор за застрахователното посредничество и не влияят на отношения с трети лица.

Вина за катастрофата имат и двамата водачи.

В. Атанасов без очевидна причина и в нарушение на чл.16, ал.1 ЗДвП е навлязъл и управлявал автомобила в насрещната лента за движение, като по този начин е създал предпоставка за настъпването на ПТП-то.Скоростта на движението преди удара е била около 90 км.ч. в нарушение на въведеното на място ограничение за скоростта до 60 км.ч. с пътен знак № В 26 – нарушена е разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗДвП.

От своя страна водачът на „Ф.”-а Д. Ч. го е управлявал след употреба на алкохол и опиати в голяма концентрация- установени безспорно 2.89 промила алкохол в кръвта, кокаин- 300 нг/мл в урината и марихуана 50 нг/мл в урината. За съда това е единствената причина /дори само алкохолното опиване,тъй като влиянието на наркотиците към този момент е спорно/ ,че същият въобще не е реагирал на движещия се в неговата лента „О.”, тъй като макар и непредотвратим, ако удара е бил с по-малка скорост последствията най-вероятно нямаше да са фатални. Нарушил е чл.5,ал.2,т.3 ЗДвП /редакция ДВ бр.51/2007 год./-управление на МПС след употреба на алкохол и то с много висок промил, а също чл.44,ал.2 ЗДвП, според която задължава водачите при наличие на препятствие/на практика „О.”-а е бил такова/ в собствената лентата за движение незабавно да намалят скоростта или да спрат.

Тук е мястото да се отбележи,че за действителната ситуация непосредствено преди и по време на саМ. ПТП данните по делото са оскъдни. Непосредствени свидетели на катастрофата няма,а разпита на такива възприели движението на „О.”-а няколко минути преди инцидента и тези правили опит да загасят този автомобил не могат да допринесат за изясняване на конкретната ситуация-причините и механизма на катастрофата/поради тази причина не са допуснати от съда/. Необяснимо и нелогично е поведението на водачите на двата автомобила, в по-голяма степен това на В. А. довело до движението на управлявания от него автомобил „О.” в насрещната лента и в по-малка степен високата скорост на „Ф.”-а и по-точно поддържането й до самия сблъсък. Последното може да се обясни в голяма степен на вероятност с негативното влияние основно на алкохола и евентуално и на наркотиците употребени от водача Д. Ч..

Съдът възприема заключението на разширената САТЕ като професионално и обективно- същата е изготвена на базата на доказателствата по делото и оглед на мястото на катастрофата и според съда дава обосновани отговори относно скоростта на движението на автомобилите, посоката на движение и реакциите на водачите.Експертите отхвърлят възможността при завоя със скорост от 128 км.ч. „Ф.”-а да е навлязъл в насрещната лента за движение и по този начин да е провокирал необясниМ. навлизане на „О.”-а също в насрещната лента с цел избягване на челен удар.Скоростите на движение преди удара и при самия удар и мястото на удара/важни за правните изводи по-горе/ са изчислени съобразно следите по асфалта, отстоянието на автомобилите след катастрофата, тяхното разположение и деформациите, техническите данни на автомобилите и конкретната пътна обстановка.

 При гореизложеното съдът намира,че предявените от ищците искове срещу предпочитания ответник Д.Общо з. АД са основателни.

 По техните размери:

 Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД,а съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД,ако увреденият е допринесъл с поведението си  за настъпването на вредите,обезщетението може да бъде намалено.

Най-тежката и страшна загуба за едни родители е смъртта на детето им.Внезапната смърт и загуба на 24 годишния им син е огромна и непоправима трагедия и за двамата ищци,а обстоятелствата и начина ,при които е загинал правят изживяването на смъртта му още по-тежко. До смъртта му са живеели заедно,били са сплотено семейство.

Според настоящия състав справедливото обезщетение за търпените болки, мъки и страдания е в размер на по 100 000  лв. за всеки от ищците . Този размер е съобразен с установените по делото правно релевантни факти и обстоятелства, а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи към датата на събитието. Ето защо предпочитания ответник следва  да бъде  осъден да заплати на всеки от ищците по 100 000 лв. ведно със законната лихва върху тези суми от 20.04.2008 год. до окончателното им изплащане.

Възражението на предпочитания ответник за съпричиняване не следва да се възприема,тъй като по делото няма данни,че К.Й. К. е нарушил изисквания на правилата за движението по пътищата като пътник в лекия автомобил „О.”,с което да е допринесъл за вредоносния резултат.

По евентуалните искове против ЗАД В. АД:

Поради приемане на исковете срещу предпочитания ответник Д.Общо З. АД за основателни  в пълен размер съдът не дължи произнасяне по евентуалните такива с правно основание чл.226,ал.1 КЗ срещу З.В. АД , независимо от обстоятелството,че в изложените по-горе мотиви съдът е приел вина и на водача на автомобила застрахован в това дружество.

По евентуалните искове срещу Гаранционен фонд:

Поради приемане на исковете срещу предпочитания ответник Д.Общо З. АД за основателни съдът не дължи произнасяне по евентуалните такива с правно основание чл.288,ал.1,т.2 ,буква “а” КЗ срещу Гаранционен фонд.

По разноските по производството:

Списък за разноски са представили само ищците-те са в общ размер на 650 лв.,ответникът е направил 300 лв. разноски , които претендира/няма претенция за юрисконсултско възнаграждение/.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответникът следва да заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на 650 лв.,а  в полза на адв.П.К. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в общ размер от 4450 лв.

На З.В. АД и Г. фонд не се присъждат или възлагат разноски поради това,че исковете против тях не са разглеждани.

Други претенции за разноски няма.

ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 8000 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.” АД гр.С., ул.”Г. Б.” № * ЕИК:********** да заплати поотделно на Д.Ф.К. егн:********** и Й.К.К. егн:********** със съдебен адрес гр.К., ул.”П.Х.” № **,офис № * чрез адв.П.К. по искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина си К.Й. К., сумите в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците ведно със законната лихва върху тези суми от 20.04.2008 год. до окончателното им изплащане и разноски по делото в общ размер от 650 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове на Д.Ф.К. егн:********** и Й.К.К. егн:********** със съдебен адрес гр.К., ул.”П.Х.” № **,офис № 3 чрез адв.П.К. против „З.В.” АД *** ЕИК:*********9 и против Г. Ф. *** .

ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.” АД гр.С., ул.”Г. Б.” № 3 ЕИК:************ да заплати на адвокат П.К. възнаграждение в размер на 4450 лв. , а по сметка на СГС държавна такса в размер на 8000 лв.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника Ш.И.Ч.,ЕГН:********** и И.И.Ч. ЕГН:********** и П. А. ЕООД *** с ЕИК:****************.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: