№ 51485
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110127846 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от П. Ц. Д. срещу С. А. Т., А. И. Т. и И. А. Т. с
правно основание чл. 26 ЗЗД за признаване на установено между страните, че
обективираният в т. 4 от Нотариален акт № 104, том № 1, peг. № 1738, дело № 97/2021г. на
нотариус В М договор за дарение на 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор №
...., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район
Лозенец, ул. ....., разположен в поземлен имот с идентификатор № .........., със застроена площ
от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване, при
съседи: от две страни- поземлен имот, в който е построена сградата, от трета страна-
поземлен имот с идентификатор № ........., и от четвърта страна- поземлен имот с
идентификатор № ........, е нищожен поради невъзможен предмет, противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
В условията на евентуалност са предявени от П. Ц. Д. отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че С. А. Т., А. И.
Т. и И. А. Т. не са собственици на дарената с договора 1/3 идеална част от недвижим имот с
идентификатор № ...., по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град
София, район „Лозенец“, улица „....., разположен в поземлен имот с идентификатор №
.........., със застроена площ от 25,00 кв.метра., брой етажи 1, предназначение- постройка на
допълващо застрояване, при съседи: от две страни поземления имот, в който е построена
сградата, от трета страна- поземлен имот с идентификатор № ........., и от четвърта страна-
поземлен имот с идентификатор № ........, построена в поземлен имот, заснет по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на изп.
директор на АГКК, с административен адрес- гр. София, ул. ......
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор ...........1.3, представляващ апартамент, разположен на етаж 2 в сграда с адрес
1
в гр. София, ул. ....., с площ от 85,17 кв.м., заедно с прилежащите му мазе с площ от 12.88
кв.м. и таван с площ от 17.48 кв.м., заедно с 15,56 % от идеални части от общите части от
сградата, както и 24.49 % идеални части от дворното място. Сочи, че е придобил имотът,
както и идеалните части от дворното място по наследство от родителите му- Ц Д. и Р Д,
както и чрез дарение от майка му- Р Д и сестра му – Б Д, извършено с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 31.01.1997г. № 65, том VIII, н. дело № 1417/97г. на нотариус Б
при СРС. Поддържа, че през 1953г. К Т. С. закупил дворно място, съставляващо имот XVI-
213 от кв. 120 по плана на м. Лозенец, София с площ от 527 кв.м., за което бил съставен
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.08.1953г. № 68, том VII, н.д. №
1258/53г. на Х О при Софийски Народен съд. С Нотариален акт за суперфиция от 11 август
1954 Nо. 88, том XI, н.д. № 1882/54г. на 1-ви Софийски нотариус, К С. учредил в полза на Т
Д.а С.а (негова съпруга), Ц С Д. и А Х Т. суперфиция за изграждане съответно на
апартаменти на ет. 1, ет. 2 и ет. 3 над мазетата на сграда, върху описаното дворно място. С
Нотариален акт от 26 август 1969г., № 53, том XX, н.д. Nо. 3620/69г. К С. учредил в полза на
С К С.а право на строеж за ет. 4 в сградата. След смъртта на К С. през 1981г. и Т С.а през
1988г., била извършена съдебна доброволна делба между техните наследници, завършила със
съдебен протокол от 10 май 1988г., като имуществото било разпределено в три дяла: Дял
първи останал в собственост на Р Д и представлявал жилище 1 на ет. 1 от сградата,
построена в дворното място на ул. Ц Ц, Дял втори останал собственост на С К С.а и
представлявал жилище 2 на ет. 1 от сградата и Дял трети - вилно място, представляващо
парцел V-646 от кв. 9 по плана на вилна зона Бели Брег - с. И.яне, който останал в
собственост на И. А. Т.. С делбения протокол били разпределени и мазетата и таваните,
които били изразени в квадратни метри и били част към жилищата, придадени към тях, а не
като проценти от идеални части на общи части на сградата и дворното място. Техният сбор
приравнен в проценти бил 30,73 % и допълвал до 100% сградата. Идеалните части от
сградата били разпределени, както следва: 1. самостоятелен обект 1 на ет. 1 (собственост на
Р Д) – 11,36 % ид.ч.; 2. самостоятелен обект 2 на ет. 1 /собственост на С С.а/- 12,77 % ид.ч; 3.
самостоятелен обект 3 на ет. 2 (семейна имуществена общност - СИО на Ц и Р Д.) – 15,56 %
ид.ч.; 4. самостоятелен обект 4 на ет. 3 (СИО на М и А Т.и) – 15,27 % ид.ч.; 5. самостоятелен
обект 5 на ет. 4 (собственост на С С.а и дъщерите й) – 14,31 % ид.ч. Т.е. общо 69,27 %. В
резултат на делбата били образувани 5 самостоятелни обекта в сградата - апартаменти с
прилежащи им мазета и тавани. Сочи, че дяловете, съставени в резултат на делбата, били
напълно уравнени и изплатени между съделителите и делбата приключила без претенции
помежду им. Сочи, че по силата на завещателно разпореждане от 29.10.2020г. след смъртта
на завещателя М К Т. (през 2016г.), апартаментът на плоча трета от сградата и припадащите
му се идеални части от дворното място били завещани на съпруга на М Т. - А Т. (починал на
17.01.2022г.) и на А. И. Т., нейн внук (1/2), като И. А. Т. и С. А. Т. не получавали право на
собственост върху тези имоти. Независимо от това, обаче, през 2019г. И. А. Т., без да е
собственик, обявил паянтова постройка /барака/ за постройка от допълнително застрояване
и принадлежаща площ (с идентификатор ....), разположени в дворното място на ул. Ц Ц, без
съгласието на ищеца. Съгласно нотариалния акт от 1953г., обаче, бараката била построена
2
преди 1953г. като паянтова постройка, и не отговаряла на изискванията за самостоятелен
обект - контур без номер, площ и съседи, не била снабдена с проектна документация и
документи, позволяващи ползването й като такава и не могла да бъде предмет на сделки по
разпореждане. С Нотариален акт за дарение учредяване на право на ползване и дарение на
идеални части от недвижим имот № 104, том I, peг. № 1738, дело 97/2021 от 19.02.2021г. на
нотариус В М било извършено разпореждане с идеални части от бараката и в тази връзка,
счита, че сделката по дарение на идеални части, върху 1/3 идеална част от нея е нищожно,
поради първоначална липса на предмет - т.е. липса на обект, който е годен да бъде
прехвърлян. С извършената сделка била засегната собствеността на ищеца по отношение на
делението на 30,73 % от дворното място. Практически била извършена повторна делба на
дворното място без неговото участие. Заявява, че за тези барака никога не е имала нито
строителни книжа, разрешение строеж, акт за ползване, строителна линия и т.н. Твърди, че
под атмосферни условия и изминалите години барака била рухнала и била заличена по
надлежния ред.
С уточнителна молба от 11.07.2022г. ищецът е посочил, че предявява иск за
прогласяване на нищожност на Нотариален акт за дарение, учредяване на право на ползване
и дарение на идеални части от недвижим имот № 104, том I, peг. № 1738, дело 97/2021г. от
19.02.2021г. на нотариус В М в частта, с която е извършено разпореждане и учредяване
/запазване право на ползване върху идеални части от сграда с идентификатор ..../ и
принадлежащите идеални части от дворното място на ул. Ц Ц, представляващ поземлен
имот с идентификатор .......... с адрес: гр. София, ул. ..... с площ 527 кв.м. по кадастрална
скица с трайно предназначение на територията- урбанизирана. Сочи, че било извършено
разпореждане с обект, който не бил годен да е предмет на разпоредителната сделка, а с
прехвърлянето на идеалните части била извършена повторна делба на наследствен имот,
който вече бил поделен по гр. дело № 426/88г. на Ленински районен съд, и временна
постройка с площ 25 кв.м., вписана като площ за допълнително застрояване. Поддържа, че
такава постройка няма данни да е съществувала въобще в правния мир със съответните
строителни книжа. Твърди, че с атакуваната сделка бил нарушен закона, било налице
накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Счита, че е налице заобикаляне на
материалноправната уредба, тъй като към датата на изготвяне на нотариалния акт- ЗУТ и
наредбите, издадени въз основа на него, изисквали виза за проектиране, разрешение за
строеж и удостоверение на ДНСК за ползване. Обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че е собственик на парцела, върху който се е намирала въпросната сграда с
идентификационен номер .......... и която била разрушена към момента в следствие на
естествени процеси. В случай че съдът прецени, че сделките не били нищожни, то да
установи, че прехвърлените идеални части от поземления имот и постройката не били
собственост на дарителите/учредителите. Сочи, че разпореждането с постройката не засяга
пряко неговите права върху поземления имот, но извършеното разпореждане с нея, както и
поземленият имот на отделно основание представляват действия, с които се засягат
самостоятелно негови права, тъй като се извършва разпореждане с идеални части от тези
имоти, които са негова собственост. Сочи, че не предявява претенции по повод недвижим
3
имот, представляващ самостоятелен обект на ет. 3 от сградата на ул. Ц Ц № 52. Не предявява
иск за възстановяване на владението и няма претенции към останалите недвижими имоти,
посочени в нотариалния акт освен този, представляващ барака с идентификационен номер
.... с площ от 25 кв.м.
С уточнителна молба от 14.09.2022г. П. Д. е посочил, че е предявен иск за
прогласяване на нищожност на обективирания в Нотариален акт № 104, том № 1, рег. №
1738, дело № 97/2021г. на нотариус В М договор за дарение на 1/3 идеална част от недвижим
имот с идентификатор №.... поради невъзможен предмет. В условия на евентуалност е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК досежно правото на
собственост на С. А. Т. и И. А. Т. върху 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор
№ ..... Сочи, че не се търси обявяване на нищожност на учреденото право на ползване в
полза на А Х Т., лицето било починало на 17.01.2022г. Твърди, че наследници на А Х Т. били
С. А. Т. и И. А. Т.. Искането към съда е да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И. А. Т.
и С. А. Т., с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочат,
че ищецът не е доказал твърденията си, с които да обоснове правен интерес. Поддържат, че
от твърденията на ищеца следвало, че същият счита цялото дворно място за обща част към
етажната собственост и отрича наличието на обикновена съсобственост върху него. Били
предявени и същите искове по гр. дело № 27847/2022г. по описа на СРС, 43-ти
състав.Твърдят, че И. Т., А Т. и С. Т. били придобили правото на собственост върху
идеалните части, с които се разпореждат, а именно- по наследство от М К Т., която била
собственик на съответните идеални части от недвижимите имоти /1/3 идеална част от 30,73
% идеални части от земя и 1/3 идеална част от сграда/. Твърдят, че М Т. е владяла идеалните
части повече от 28 години, считано от смъртта на своите родители до собствената си
кончина, правото на собственост било придобито и по давност. Сочат, че след смъртта на Т
Д.а С.а изграденият от нея по време на брака й съгласно отстъпеното й право на строеж
самостоятелен обект на първия етаж на сградата в режим на етажна собственост съгласно
ЗН ставал собственост на дъщерите й- Р Д, М Т. и С В, които ставали собственици и на
нейния дял от дворното място, като квотите ставали по 1/3 за всяка. Поддържат, че с
извършената делба били обособени два дяла, които отговаряли на всички изисквания на
закона за самостоятелен обект. Изрично било упоменато в делбения протокол, че „жилищата
в дял първи и втори се намират в сградата /ЕС/ в гр. София, ул. ....., построена върху дворно
място, съставляващо парцел XVI от кв. 120 по плана на София, м. Лозенец“, върху което е
учредено право на строеж“. Поради което считат, че дворното място не е било и не е обща
част на етажната собственост. Твърдят, че по волята на Р Д, М Т. и С В било извършено и
придаване на точно определени и подробно описани идеални части от дворното място към
всяка самостоятелна и неделима архитектурна единица, вкл. в себе си апартамент и
принадлежащите към него като към основен обект мазе и/или таван, които складови
помещения нямали самостоятелен статут и поради това били изключени от гражданския
оборот като самостоятелни обекти на правото на собственост. Съгласно изрично изразената
4
при делбата воля на собствениците на дворното място, в патримонума на собствениците на
всеки апартамент били преминали точно определени идеални части от дворното място, а
именно: 11,36 %, 12,77 %, 15,56 %, 15,27 % и 14,31 %, или общо 69,27 %. Разпореждане с
останалите 30,73 % идеални части от дворното място не било извършвано нито при делбата,
нито след това. Считат, че наследниците на Р Д и М Т. са придобили съответните идеални
части и са се разпоредили с тях със сделката, обективирана в Нотариален акт № 129, том
Втори, рег. № 4798, дело № 313/17.05.2021г. Твърдят, че дворното място е придобито от К С.
/наследодател на М Т./, заедно с процесната сграда, която била описана в документа му за
собственост- Нотариален акт № 68, том Седми от 29.08.1953г. на Първи Нотариус при
Софийски народен съд, като паянтова къща с комплектни водопроводна и електрическа
инсталации. Същата била изградена от тухли, положени върху основи от каменна зидария, а
покривът представлявал двускатна дървена конструкция, покрита с керемиди, т.е. касаело се
за масивно строителство без стоманенобетонни елементи, което не било барака. Сградата
била нанесена още в плана на гр. София от 1950г. като масивна жилищна сграда, състояща
се от един етаж, предназначена за жилищни нужди. Сградата била нанесена и в плана от
1980г. Едноетажната жилищна сграда представлявала свързано застрояване със сградата,
намираща се в съседния парцел. Двете сгради били построени на калкан и съществували
едновременно от преди 1950г. до 1988г. включително. Поддържат, че към момента на
построяване на суперфициарната четириетажна жилищна сграда в имота на К С., за която
той имал право на строеж върху собствената си земя, масивната сграда се явявала заварен
строеж, собственост на който бил собственикът на земята. Считат, че строежът бил
допустим по действащите подробни градоустройствени планове, строителни правила и
норми. След неговата смърт собствеността била преминала върху наследниците му по закон-
Т С.а, Р Д, М Т. и С В. След смъртта на Т С.а собствеността върху земята и едноетажната
сграда била преминала в патримониума на Р Д, Р Т. и С В при равни дялове. Поддържат, че
по отношение на собствеността върху едноетажната сграда с идентификатор .... и върху
30,73 % идеални части от поземлен имот с идентификатор .......... разпореждане от тяхна
страна никога не било имало. Твърдят, че в тяхно отсъствие и без тяхно съгласие
суперфициарните собственици на пететажната сграда разрушили съществуващата в
дворното място едноетажна сграда. Оспорват, че ищецът притежава допълнително още 8,93
% идеални части от дворното място освен разпределените му към собствения му апартамент
15,56% от дворното място. Поддържат, че след смъртата на своята майка- Р Д, ищецът бил
наследил 1/2 от 1/3 от 30,73 % или 5,121666% от дворното място, която идеална част била в
изключителна собственост на наследодателката му. Поддържат, че апартаментите на втори,
трети и четвърти етаж не били предмет на делбата. Възразяват срещу твърдението на ищеца,
че цялото процесно дворно място представлява обща част на етажната собственост, респ. че
притежаваните идеални части от сградата били идентични с притежаваните идеални части
от поземления имот. Възразяват срещу твърдението, че мазетата и таваните са придадени
помещения към жилищата и са носители на % идеални части от дворното място и сборът от
площта на мазетата и таваните, приравнен в проценти, допълва до 100 % сградата и
определя процента идеални части от дворното място. Възразяват срещу твърдението, че И.
5
Т. е обезнаследен от родителите си по отношение на имота на ул. ...... Възразяват, че ищецът
притежава допълнително още 8,93 % идеални части от дворното място. Възразяват срещу
твърдението на ищеца, че едноетажната жилищна сграда с идентификатор .... представлява
временен строеж-барака, разрушен под влияние на атмосферните условия и годините, който
не отговаря на изискванията за самостоятелен обект и не е годен обект на право на
собственост, респ. на прехвърлителни сделки. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове като недопустими и неоснователни. Претендират разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
По делото е приет препис от Нотариален акт на недвижим имот № 68, том VII, дело
№ 1258/53г. на нотариус Х О, от който се установява, че на 29.08.1953г. Т П И е прехвърлил
на К Т. С. правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно място и
застроените върху него две стари, едноетажни паянтови постройки с комплектни
водопроводна и електрическа инсталация, находящи се в гр. София, ул. ....., съставляващ
парцел VIII /осми/ от кв. 120 по плана на гр. София, местността Лозенец с общо застроени и
незастроени пространство по актовете за собственост, включително отчуждената по
регулация част – 574 кв.м., а с чисто регулирано пространство съгласно скица от
22.08.1953г.- 505 кв.м.
По делото е приет препис от Нотариален акт от 11.08.1954г. на нотариус Х О, от
който се установява, че е сключен договор за суперфиция, по силата на който К Т. С. е
прехвърлил безвъзмездно на Т Д.а С.а правото да си построи сграда върху собственото му
място, находящо се в гр. София, ул. Ц Ц 57, съставляващо урегулиран парцел VIII от квартал
120 по плана на гр. София, местността Лозенец по акт за собственост от 574 кв.м., а съгласно
скица № 2098- 505 кв.м.- апартамент на първия етаж над мазето; на Ц С Д.- правото да си
построи сграда върху собственото му място, находящо се в гр. София, ул. .....- апартамент на
втория етаж след мазето; на А Х Т.- правото да си построи сграда върху собственото му
място, находящо се в гр. София, ул. .....- апартамент на трети етаж след мазето.
По делото е приет заверен препис от Нотариален акт за учредяване на право на
строеж върху чужда земя /суперфиция/ № 53, том ХХ, дело № 3620/1969г., по описа на Н Г, I
нотариус при Софийски народен съд, от който се установява, че К Т. С. е отстъпил на С К В
правото да надстрои върху съществуващата жилищна сграда в собственото му дворно място,
трети надпартерен етаж.
По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
издадено от СО, район Лозенец, в което е отразено, че С К С.а и С К В са имена на едно и
също лице с ЕГН **********.
От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146, том II, дело
№253/1980г. по описа на Л З, нотариус при Софийски районен съд, се установява, че К Т. С.
и Т Д.а С.а са дарили на внук си И. А. Т., представляван от неговата майка М К Т., дворно
място и дървена барака, с площ от 1048 кв.м. в с. И.яне.
6
По делото е приет препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том
VIII, дело № 1417/97г. на нотариус К Б, от който се установява, че Р К Д и Б Ц.а Д са дарили
на П. Ц. Д., син на първата и брат на втората, собствените си 5/6 идеални части, от които 4/6
идеални части на Р Д и 1/6 на Б Д от следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.
София, жилищна сграда на ул. ....., втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и
тоалетна, гардеробно антре със застроена площ от 85,17 кв.м., ведно с мазето в югозападния
ъгъл на сутерена с площ от 12,88 кв.м., ведно с тавана в североизточния ъгъл на таванския
етаж с площ от 17,48 кв.м., ведно с 15,56 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от дворното място, съставляващо парцел ХVI-213, отреден за имот
пл. № 213 от квартал 120 по плана на гр. София, местността „Лозенец“ с площ от 500 кв.м.
С нотариалния акт Р Ц.а Д е запазила правото да ползва имота изцяло, пожизнено и
безвъзмездно.
По делото е приет препис от Нотариален акт за учредяване на право на ползване и
дарение на идеални части от недвижими имоти № 104, том Първи, рег. № 1738, дело №
97/2021г. по описа на нотариус В М, от който се установява, че А Х Т. е запазил за себе си
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху собствената си 1/2 идеална част от
описания имот и е учредил в полза на сина си – С. А. Т., пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху собствената си 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ...........1.4 с адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. ....., ет. 3 с площ от
85,17 кв.м., заедно с 15,27 % идеални части от общите части на сградата. С описания
нотариален акт А Х Т. е дарил на своя внук и съсобственик- А. И. Т. собствената си 1/2
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...........1.4, с адрес на имота:
гр. София, район Лозенец, ул. ....., ет. 3 с площ от 85,17 кв.м., заедно с 15,27 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот, в който е
построена сградата. А Х Т., С. А. Т. и И. А. Т. са дарили на А. И. Т. собствената си 1/3
идеална част от сграда с идентификатор .... с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. ..... със
застроена площ от 25 кв.м. с предназначение: постройка на допълващо застрояване, при
съседи от две страни- поземления имот, в който е построена сградата, от трета страна-
поземлен имот с идентификатор ......... и от четвърта страна- поземлен имот с идентификатор
........, построена в поземлен имот с идентификатор ........... А Х Т. е заявил, че е запазил за
себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 1/3 идеална част от дарения
имот, описан в т. 4 от нотариалния акт.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 165 от 20.02.2019г., издадено от
Столична община, район Лозенец, Ц С Д. е починал на 23.05.1993г. и е оставил за свои
законни наследници съпругата му – Р К Д, и децата му- Б Ц Д и П. Ц. Д..
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 4959 от 30.12.2016г., издадено от
Столична община, район Лозенец, Р К Д е починала на 26.12.2016г. и е оставила за свои
наследници- Б Ц.а Д и П. Ц. Д..
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 814 от 11.05.2022г., издадено от
Столична община, район Лозенец, Т Д.а С.а е починала на 15.01.1988г. и е оставила за свои
7
наследници- С К С.а, Р К Д и М К Т.. М К Т. е починала на 21.10.2016г. и е оставила за свои
наследници А Х Т. /починал на 17.01.2022г./ и синовете си- С. А. Т. и И. А. Т..
От Удостоверение за наследници с изх. № 813 от 11.05.2022г., издадено от Столична
община, район Лозенец, се установява, че К Т. С. е починал на 04.04.1981г. и е оставил за
свои наследници: Т Д.а С.а /починала на 15.01.1988г./; С К С.а; Р К Д; М К Т. /починала на
21.10.2016г./.
По делото е приложен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот, без
четлив №, том XVIII, дело № 2914/89 г. по описа на Е. Б, нотариус към Втори районен съд –
София, от който се установява, че С К С.а е дарила на дъщеря си А В В – П.удис собствения
си недвижим имот – жилище в южната част на първия етаж – приземен, находящо се в
гр.София, ул......, заедно с 12,77 % идеални части от общите части на сградата и от дворното
място.
По делото е приет препис от искова молба, подадена от С К С.а, А В В- П.а и Б В В
срещу Р К Д, М К Т., А Х Т. и И. А. Т. за делба на недвижим имот, по която е образувано гр.
дело № 426/1988г. по описа на Ленински районен съд, Пети състав. Видно от Протокол от
10.05.1988г. от проведеното съдебно заседание по гр. дело № 426 е одобрена постигната
между страните спогодба, както следва: Дял първи, представляващ жилище в
североизточната част на първия приземен етаж със застроена площ на 40,87 кв.м., състоящ се
от стая, кухня, баня-клозет и гардеробно антре, заедно със средния източен таван с площ от
13,87 кв.м., е предоставен в собственост и владение на Р К Д; Дял втори, представляващ
жилище в южната част на първия приземен етаж, състоящо се от стая, кухня, баня-клозет и
антре, заедно с мазето в югоизточния ъгъл на сутерена с площ от 13,80 кв.м. със застроена
площ на жилището от 44,30 кв.м., е предоставен в собственост и владение на С К С.а. В
протокола е посочено, че жилищата в дял първи и втори се намират в сградата /ЕС/ в гр.
София, ул. ....., построена върху дворно място, съставляващо парцел XVI от кв. 120 по плана
на София, м. Лозенец и върху което е учредено правото на строеж. Размерът на идеалните
части от общите части на сградата и от дворното място са както следва: жилището, отредено
в собственост на Р Д и описано в дял първи, получава 11, 36 % идеални части от общите
части на сградата и дворното място; жилището, отредено в собственост на С С.а, описано в
дял втори, получава 12,77 % идеални части от общите части на сградата и дворното място. В
т. 3 е посочено, че жилището на втория етаж, съставляващо семейна имуществена общност
на Ц и Р Д., със застроена площ от 85,17 кв.м., съдържащо две стаи, кухня, баня –клозет и
гард.антре, заедно с мазето в югозападния ъгъл на сутерена с площ от 12,88 кв.м. и таван в
североизточния ъгъл на таванския етаж с площ от 17,48 кв.м. получава 15,56 % идеални
части от общите части на сградата и толкова от дворното място. В т. 4 е посочено, че
жилището на третия етаж, съставляващо семейна имуществена общност на А и М Т.и,
застроено на 85,17 кв.м., съдържащо две стаи, кухня, хол, баня-клозет и гард.антре, заедно с
мазето и североизточния ъгъл на сутерена с площ 10,37 кв.м. и тавана в югозападния ъгъл на
таванския етаж с площ от 13, 99 кв.м. получава 15,27 % идеални части от общите части на
сградата и толкова от дворното място. В т. 5 е посочено, че жилището на четвъртия етаж,
8
собственост на С С.а, А В и Б В, застроено на 85,17 кв.м., съдържащо две стаи, кухня, хол,
баня-клозет и гард.антре, заедно със средното източно мазе с площ от 7,88 кв.м. и тавана в
югоизточния ъгъл на таванския етаж с площ 14,20 кв.м. получава 14,31 % идеални части от
общите части на сградата и толкова от дворното място. Съгласно протокола Дял трети,
представляващ вилно място от 1048 кв.м., по скица 1050 кв.м., съставляващо парцел V-646
от кв. 9 по плана на в.зона „Бели брег“- с. И.яне, се дава в собственост и владение на И. А.
Т..
Приета е служебна бележка с вх. № РЛЦ21-ЕВ00-178-2/05.08.2021г., издадена от СО,
район Лозенец, в която е посочено, че при извършена проверка от служители на район
Лозенец на място и по документи е установено, че сграда с идентификатор .... с адм. адрес:
гр. София, ул. ..... е разрушена.
Приет е препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
регулация № 172, том IV, дело № 851 от 1972г. на нотариус Е. М, от който се установява, че
на 20.03.1972г. К Т. С. и Т Д.а С.а са признати за собственици по силата на дворна регулация
на правото на собственост върху празно дворно място от 108 кв.м. от мястото на Градския
народен съвет, гр. Банкя от имот с планоснимачен номер при съседи от две страни К С. и Т
С.а, парцел 648, парцел 646, придадени към собствения им парцел пети, планоснимачен
номер 646 от квартал 9 по плана на село И.яне.
Приет е препис от Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда
за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 149, том Пети, дело №
866/1972г. на нотариус Е. М, от който се установява, че на 01.03.1972г. ТКЗС „Д Благоев“, гр.
Банкя е продал на К Т. С. и Т Д.а С.а празно дворно място със засаждане акации и плодни
дръвчета с площ от 1048 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 108 кв.м., находящо се във
вилна зона с. И.яне, съставляващо парцел пети, планоснимачен номер 646 от кв. 9 по плана
на с. И.яне.
Прието е саморъчно завещание на М Т., с което е завещала на А. И. Т. правото на
собственост върху една втора от апартамент с площ от 85,17 кв.м., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, антре, баня, заедно с мазе 10,37 кв.м.в севеРпадния ъгъл на сутерена и таванска
стая в югозападния ъгъл на тавана с 13,99 кв.м., както и 15,27 % идеални части от общите
части на сградата и толкова от дворното място, намиращи се в гр. София, ул. .....; на А Т. е
завещано пожизнено и безвъзмездно ползване върху посочения имот, а след неговата смърт
пожизнено и безвъзмездно ползване на С. А. Т., както и протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 29.10.2020г. на нотариус В М.
Прието е Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ22-УГ01-1200 от 25.10.2022г.,
издадено от Столична община, район Лозенец, от което се установява, че А Х Т. е починал
на 17.01.2022г. и е оставил за свои наследници- С. А. Т. и И. А. Т..
Приет е препис от Нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на
идеални части от недвижим имот № 129, том Втори, рег. № 4798, дело № 313/2021г. на
нотариус В М, от който се установява, че на 17.05.2021г. А Х Т. и С. А. Т. са учредили в
9
полза на И. А. Т. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху собствените си 2/3
идеални части от 1/3 идеална част от 30,73 % идеални части от поземлен имот с
идентификатор .......... с адрес: гр. София, ул. ..... с площ 527 кв.м. С описания нотариален акт
А Х Т., С. А. Т. и И. А. Т. са дарили на А. И. Т. собствената си общо 1/3 идеална част от
30,73 % идеални части от поземлен имот с идентификатор ...........
По делото е приет препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67,
том Трети, дело № 472/95г. на нотариус Д Д., от който се установява, че Е Н Д и П. Ц. Д. са
продали на И Б Ламбов и Златка И.а Ламбова масивна жилищна сграда, находяща се в гр.
София, ул. ...... със застроена площ от 35,42 кв.м., заедно с 43,42 % идеални части от 1/3
идеална част от дворното място, цялото с пространство от 1584 кв.м., съставляващо имот №
5, в квартал № 8 по плана на гр. София, ж.к. ........
По делото е приет препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том
VIII, дело № 1439/97г. на нотариус К Б, от който се установява, че на 31.01.1997г. Р К Д и П.
Ц. Д. са дарили на Б Ц.а Д собствените си 5/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр.
София, ул. ....., в североизточната част на първия приземен етаж на жилищната сграда на
същия адрес, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна и гардеробно антре със застроена
площ от 40,87 кв., ведно със средния източен таван с площ от 13,87 кв.м., ведно с 11,36 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху дворното място, съставляващо парцел XVI-213, отреден за имот с пл. № 213 от
квартал 120 по плана на гр. София, кв.Лозенец.
Приет е препис от Нотариален акт № 133, том XIV, дело № 2677/97г. на нотариус В.
А.а, от който се установява, че на 17.02.1997г. С К С.а е дарила на дъщеря си- Б В В,
собствените си 1/3 идеални части от жилище, находящо се в гр. София, ул. ....., ет. 4.
Св. Ю. Ч е посочил, че от 1956г. живее в съседство на имот, находящ се в гр. София,
ул. ...... Твърди, че познава цялата фамилия, които са живели и живеят там, кооперацията им
била на калкан с имота. Твърди, че в къщата живеели К и баба Т, била на три етажа, за три
сестри. Твърди, че малката къща се намирала в задния двор и нямала нищо общо с
кооперацията, гледала към ул. .... и представлявала две стаички. Не живеели там, водела се
барака, държали в нея инструменти и дребни неща- инвентар. Сега представлявала зидове,
които стърчат и нямат покрив. Видял как изнасят материали от покрива, били момчета и
видял как товарели един бус. Там била и Б /сестрата на П./. М покрива преди 3-4 години.
Бараката била самостоятелна постройка на около 20 метра от основната кооперация. Двете
кооперации били залепени на калкан, къщичката била съвсем отделно, от страни в самия
двор. Не бил видял лично премахването на покрива на бараката, но му направило
впечатление изнасянето на строителен материал. В съседния имот имало идентична барака,
залепена за бараката. Двете бараки били на калкан. Не знае дали тяхната кооперация била
дала съгласие за строителство на калкан с другата кооперация.
Св. Д И твърди, че от 2013г. до 2021г. бил на ул. ...... Кооперацията била на четири
етажа и била семейна собственост, била под номер 57. Малката сграда била от страна на
номер 55. А Т. го бил помолил да смени няколко потрошени керемиди. Направило му
10
впечатление, че имало два входа, имало вътре градинарски пособия. Помещението било
около 20 кв.м., като бил влизал веднъж – около 2018-2019г. Често минавал оттам и му
направило впечатление, че през месец март- април 2021г. имало покрив, а след месец юли
видял, че няма покрив и помислил, че ще правят ремонт. Чичо А му бил разказвал, че
навремето се ползвала за живеене. Качил се на стълбата да смени две-три керемиди, не си
спомня дали е имало комин, нямало тоалетна. Доколкото бил виждал всички ползвали тази
постройка/барака- леля М, чичо А, и техни роднини. Не знае кой я бил строил и дали за нея
има строителни книжа.
Св. А В твърди, че имотът на ул. ... № 57 бил наследствен от баба й и дядо й- Т и К. В
момента имало кооперация на четири етажа, строена по етапно. На първия етаж живели баба
и дядо й, на втория етаж- Р, на третия- М, а на четвъртия- С. Имало много хубав двор и
поддържана градина и една барака, обслужваща градината. Бараката винаги била в лошо
състояние, грижели се да не ръждясват инструментите, защото имало капещ покрив.
Състоянието на бараката много се влошило 2017г., и през 2018г. с П. Ц. направили греди,
носещи подпори, защото покривът бил готов да падне и започнали да събират средства за
възстановяване на покрива на бараката. Извършили реконструкция, когато задната стена
паднала. Зимата на 26.12.2022г. цялата паднала назад. Сложили подпори на покрива,
събрали пари, но винаги един човек не давал пари и бавел нещата. Бараката била около 20
кв.м. и се намирала в задната част на двора, на границата между номер 55 и съседната
кооперация -53. Използвала се като помощно средство за съхраняване на инструменти, маси
и столове. Не знаела някой да е живял там. Не били предприемали разрушаване на покрива.
Боклуци и материали, които били в първата част на бараката, изнесли през 2021г. със
средства, събрани без участието на А Т.. Покривът паднал сам, те събрали нещата. В
бараката имало комин, нефункциониращ. Първоначално паднали кирпичен слой и керемиди,
след което извършили подпорна дейност около 2019г. През 2022г. взели решение да бъде
премахната като опасен строеж. През 2022г. паднала цялата останала покривна част и
останали две греди, събрали керемидите и тухлите и ги сложили в двора.
Св. С С.а е посочила, че живее на ул. ..... от 8 годишна възраст, баща й бил извадил
план за четири етажа, тъй като били три сестри и всеки си строял етаж, когато му дошло
времето. Целият имот бил около 1000 кв.м. Горната част представлявала градина, в различни
периоди имали сливи, ябълки, череши, вишни и др. Паянтовото жилище го използвали за
барака. Имотът се бил купил с тази барака. Живеели там някакви наематели, след като
купили имота, те започнали да се изнасят и започнали строителство. В имота имало три
бараки, първата и втората се М веднага, запазили третата. В едната част имало табло за
инструменти и маса с менгеме, а в другата част- мотики, ножици, стълби, пръскалка, помба,
чук за трамбоване. В тази барака влизали и столовете и пейките от градината. Откакто я
купили, не била поддържана, не била зидана, нямало строителство върху нея. Боядисвали я
отвън. Направили пътека, за да не влиза влага в нея. Бараката започнала да се руши, защото
не била поддържана, целият покрив бил със сняг и нямало кой да ходи да го рине. Сега
бараката нищо не представлявала, нито имало врата, нито покрив, стената откъм съседите
11
паднала преди повече от 10 години. Зазидали стената откъм съседния имот. Когато баща й
бил купил имота, тази барака била изградена, не знаела дали има документи за изграждане,
водела се паянтово жилище.
От приетата съдебно-техническа експертиза от 19.02.2024г. се установява, че при
извършен оглед на място е установено, че по рамките на контура на сграда, отразена в скица
15-284817-18.03.2021г. с идентификатор ...., със застроена площ от 25 кв.м. /премахната от
кадастралната карта/ съществяват стени от тухлена зидария /единична тухла/, на височина от
2 м, но липсва покрив, което било и предпоставка за заличаване от кадастралната карта и
кадастралните регистри. Експертът е посочил, че в извадка от утвърдения със Заповеди 590
и 591 регулационен план на м. Лозенец от 15.02.1950г., както и в скица от 03.11.1953г. е
отразена сграда – едноетажна масивна в чупката на УПИ VIII-5 от кв. 120 като покривът бил
калкан на сграда едноетажна масивна в съседния УПИ IX-4. Вещото лице е посочило, че
процесният обект е бил самостоятелен обект, отразен в кадастралната карта и регистри на
гр. София, както и че същият не е участвал в делбата от 1988г. Експертът е уточнил, че по
действащите строителни норми сградата е търпим строеж, тъй като е изградена преди 1958г.
Не са установени строителни книжа за нея. Сградата била отразена в кадастралната основа
към плановете от 1950г. и 1980г. Сградата не била навлизала в съседен имот или в улицата и
била разположена на калкан със сграда в съседен парцел.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
По предявените искове по чл. 26 ЗЗД за признаване на установено между страните, че
обективираният в т. 4 от Нотариален акт № 104, том № 1, peг. № 1738, дело № 97/2021г. на
нотариус В М договор за дарение на 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор №
...., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район
Лозенец, ул. ....., разположен в поземлен имот с идентификатор № .........., със застроена площ
от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване, при
съседи: от две страни- поземлен имот, в който е построена сградата, от трета страна-
поземлен имот с идентификатор № ........., и от четвърта страна- поземлен имот с
идентификатор № ........, е нищожен поради невъзможен предмет, противоречие със закона и
заобикаляне на закона:
Легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е този, чието
право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на
действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само
субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица,
чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.
Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор,
но легитимиран е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице.
Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който има
интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, а
12
всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от
съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите на
установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на
правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални
субституенти. В този смисъл и Решение № 334 от 03.11.2014г., постановено по гр. дело №
570/2014г. на ВКС, Решение № 133 от 22.11.2011г. на ВКС по т. дело № 17/2011г. на ВКС.
За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то
решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му
да се постигне определен правен резултат. Когато ищецът е трето на договора лице, той би
имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга
конкретни негови материални права. В този смисъл и Решение № 299 от 09.01.2012г.,
постановено по гр. дело № 1331/2010г. по описа на ВКС.
В конкретния случай ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
исковете по чл. 26 ЗЗД с обстоятелството, че е собственик на земята и се засягат негови
собствени права върху идеални части от дворното място, находящо се на ул. ...... В този
смисъл са уточнения на ищеца, изложени в горецитираните молби от 11.07.2022г. и от
14.09.2022г. във връзка с изричните указания на съда за уточнение на правния му интерес от
предявените искове.
Предмет на атакуваната сделка, обаче, е единствено описаната сграда, допълващо
застрояване със застроена площ от 25 кв.м., а не и идеални части от дворното място, върху
което е изградена същата. При това положение съдът намира, че евентуалното прогласяване
на атакуваната сделка за нищожна не би довела до положителен правен резултат за ищеца.
На първо място това е така, защото правният интерес от прогласяване нищожността
на чуждата сделка произтича от възможността патримониумът на ищеца да се увеличи по
някакъв начин или да бъдат защитени негови права, засегнати от атакуваната сделка. Както
беше посочено, предмет на сделката са единствено идеални части от правото на собственост
върху сградата от 25 кв.м., поради което в случая дори да се прогласи за нищожна
атакуваната сделка, връщането на разпореденото по нея имуществено благо няма да
облагодетелства ищеца, доколкото не би довело до увеличаване на притежаваните от него
права върху дворното място, нито до тяхната защита, защото сделката не ги засяга.
На второ място в исковата молба, както и в молби уточнения от 11.07.2022г. и от
14.09.2022г., е посочено, че процесната сграда, описана в Нотариален акт за учредяване на
право на ползване и дарение на идеални части от недвижими имоти № 104, том Първи, рег.
№ 1738, дело № 97/2021г. по описа на нотариус В М в т. 4 като сграда с идентификатор №
...., със застроена площ от 25 кв.м. и предназначение- постройка за допълнително
застрояване, е разрушена към датата на подаване на исковата молба. Горното обстоятелство
се установява по категоричен начин от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
както и от приетите по делото писмени документи, в частност от приетата служебна
бележка, издадена от район Лозенец с вх. № РЛЦ21- ЕВ00-178-2/05.08.2021г. /л. 45 от
делото/. Следователно, доколкото предметът на атакуваната сделка се изчерпва със
13
собствеността върху сградата, а тя безспорно е погинала преди датата на исковата молба,
прогласяването на нищожността на тази сделка не би могло да има какъвто и да било правен
ефект, защото предметът на сделката не съществува. В своята практика ВКС последователно
е приемал, че искът, касаещ вещ, която е погинала или е разрушена, е недопустим, като това
разрешение следва от разбирането, че правото на собственост и други вещни права винаги
са конкретизирани върху опредЕ. вещ. Ако към момента на предявяване на иска вещта е
погинала и физически не съществува, искът ще бъде недопустим поради липса на правен
интерес, тъй като ще липсва обект на правото на собственост, който да бъде предмет на
търсената с иска защита. Същото ще бъде положението и в случаите, когато вещта към
момента на предявяване на иска за собственост е съществувала, но в хода на производството
е погинала, независимо по каква причина /в този смисъл Решение № 69 от 11.08.2022г. на
ВКС по гр. д. № 3297/2021г., I г. о., ГК/. В настоящата хипотеза прогласяването на
нищожността на сделка с вече погинал предмет не би могло да облагодетелства ищеца по
какъвто и да било начин, защото вече липсва имуществено право, което да бъде обект на
защита, чрез отричане правните последици от сделката.
Единствено като допълнение с оглед развитите от ищеца в хода на процеса
твърдения, че сградата не е съществувала и към датата на сключване на сделката
/19.02.2021г./, следва да се посочи, че при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал се установява, че сградата е съществувала към тази дата. В тази насока са приетата
скица на сграда № 15-284817-18.03.2021г. с идентификатор .... с предназначение постройка
на допълващо застрояване- л. 147 от делото, декларация за отписване на недвижим имот,
подадена от С С.а с вх. № 7211Н174996/28.09.2021г., както и писмо от началника на СГКК
София с изх. № 20-24577-09.05.2022г., в което е посочено, че в СГКК – София е постъпило
заявление с вх. № 01-455742-16.08.2021г., подадено от А В В, към което били приложени
необходимите документи и доказателства, от който е установено, че сграда с идентификатор
.... е разрушена и следва да бъде заличена от КККР, както и от показанията на св. Д И и св.
А В.
Предвид гореизложеното не е налице правен интерес у ищеца да атакува дарението
на разрушената сграда с идентификатор ...., заличена от КККР, и производството следва да
бъде прекратено в тази част като недопустимо на основание чл. 130 ГПК.
Процесуално недопустими са и предявените в условията на евентуалност
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено, че С. А. Т., А. И. Т. и И. А. Т. не са собственици на прехвърлената с договора 1/3
идеална част от недвижим имот с идентификатор № ...., по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район „Лозенец“, улица „......
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо положение или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В настоящия случай ищецът не е заявил самостоятелни права върху процесната
14
сграда, напротив, изложени са твърдения за права върху дворното място, върху която е
изградена същата, още повече, както беше посочено, сградата е погинала преди завеждането
на исковата молба, а иск за собственост на вещ, която е погинала, е процесуално недопустим.
В действителност, видно от цялостното съдържание на делото и изявленията на
страните, спорът между тях изобщо не касае собствеността върху постройката от
допълващото застрояване и извършената сделка с нея, а статута на поземления имот, в който
тя е построена, доколкото ищецът твърди, че цялото дворно място представлява обща част
към четириетажната сграда, респективно се притежава от етажните собственици в сочения
от него обем, докато ответниците считат, че частта от дворното място, която не е включена в
делбения протокол, е останала съсобствена. Тези обстоятелства, обаче, не могат да бъдат
установени в рамките на настоящото производство, чийто предмет е собствеността върху
разрушената сграда от допълващото застрояване и извършената разпоредителна сделка с
нея. Евентуални права на етажните собственици върху поземления имот следва да се
установят едновременно за всички в производство по чл. 40 ЗС. В случая дори да се отрекат
правата на ответниците върху 1/3 ид.ч. от бившата сграда, няма да се установи притежавания
от ищеца обем права върху поземления имот, респ. не би могло да се внесе яснота и
безспорност във вътрешните отношения между страните касателно спорния между тях
въпрос за статута на дворното място и обема права в него на отделните собственици. В този
е и последователната съдебна практика, изразена в Определение № 128 от 30.01.2023 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4459/2022 г., I г. о., ГК и Определение № 299 от 13.05.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 761/2016 г., I г. о,.
Предвид гореизложеното ищецът няма правен интерес и от предявените при
условията на евентуалност установителни искове и производството следва да бъде
прекратено изцяло като недопустимо на основание чл. 130 ГПК.
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците, които са сторили
разноски за депозит за вещо лице в размер на 300 лева и 10 лева, такси за издаване на
съдебни удостоверения, тоест общо 310 лева, които следва да им се присъдят.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 27846/2022г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти
състав, поради недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА П. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати на С. А. Т., ЕГН **********, А. И.
Т., ЕГН ********** и И. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от
310 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16