О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 173

17. ІІІ. 2011 година, Велинград.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на осми февруари, две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

 

СЕКРЕТАР:А.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №203 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:        

 

                        Ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността.

                        С първоначалната искова молба и последващите изменение и уточнения на иска  Д.К.П. ЕГН ********** ***, иска ответниците ЕТ “СТИЛ – И.К.” ЕИК822130659, със седалище и адрес на управление във Велинград на ул. ”Боров парк” №10^а, представляван от И.Г.К. ЕГН**********, А.А.Г. ЕГН ********** и Д.З.Г. ЕГН **********, и двамата живеещи *** и Н.Г.П. ЕГН**********, живееща *** да бъдат осъдени да възстановят собствеността и й предадат владението върху ½ идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот във Велинград, в квартал Каменица, обозначен като парцел І “За озеленяване, производствена дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града при съседи: от двете страни улица и парк, ведно с търговски обект ресторант, застроен на площ от 245 м², включително стая за офис, входно антре, зала – работно помещение, склад за готова продукция, кът за прецеждане, баня и тоалетна и дървен навес с площ от 75 м² и ведно с право на строеж. По делото са конституирани като трети лица – помагачи на ответниците съпрузите В.Г.К. ЕГН********** и М.Б.К. ЕГН**********, живеещи *** и съпрузите М.Г.Т. ЕГН********** и Н.Т.Т. ЕГН**********,***.   

                        Ответниците, с изключение на ЕТ “СТИЛ – И.К.”, оспорват иска, като твърдят, че същият е недопустим и неоснователен и искат да бъде отхвърлен. Сочат, че не владеят процесния имот и че ищцата няма интерес да предявява нито осъдителен, нито установителен иск.

                        И страните, и третите лица – помагачи претендират за разноски по делото.

 

                        От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                        Ищцата Д.К.П. сключва граждански брак с И.Г.К. на 01. VІ. 1993 година, за което им е издаден акт за граждански брак №50 от същата дата. Съдът установи посоченото обстоятелство от приложено по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от велинградската община на 01. VІІ. 2003 година.

                        На 01. VІІ. 2003 година във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И.Т.П. ЕГН**********, живееща *** се задължава да прехвърли на ответника ЕТ “СТИЛ – И.К.” собствеността на търговски обект - ресторант, застроен на площ от 245 м², в едно с правото на строеж върху земята, на която е построена сградата, а именно поземлен имот във Велинград, в квартал Каменица, при съседи: от двете страни улица и парк, обозначен на приложената скица като парцел І общински “За озеленяване, производствена дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града, срещу цената от 31 911 лева, която ответникът се задължава да му заплати. За посочения договор е съставен нотариален акт №275, том ІІ, регистрационен №2283, нотариално дело №269 от 01. VІІ. 2003 година, приложен по делото.

                        На 02. VІІ. 2003 година е сключен договор за учредяване на договорна ипотека, по силата на който кредиторът Банка “ДСК” ЕАД чрез Велинградския си клон, представлявана от директора на същия клон Ф.Г.А. ЕГН********** предоставя на кредитополучателите Д.К.П. и И.Г.К. кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лева. За обезпечаване на вземането ищцата Д.К.П. и И.Г.К. в качеството си на ЕТ “СТИЛ – И.К.” учредяват ипотека върху следния недвижим имот: търговски обект - ресторант, застроен на площ от 245 м², в едно с правото на строеж върху земята, на която е построена сградата, а именно поземлен имот във Велинград, в квартал Каменица, при съседи: от двете страни улица и парк, обозначен на приложената скица като парцел І общински “За озеленяване, производствена дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града. За учредяването на договорната ипотека е съставен приложен по делото нотариален акт №276, том І-, регистрационен №2307, нотариално дело №270 от 02. VІІ. 2003 година.

                        По настоящото дело е приложено изпълнително дело №175 по описа на Държавния съдебен изпълнител към Велинградския районен съд за 2004 година. Изпълнителното дело е образувано по молба на ответницата Н.Г.П.. Длъжник по изпълнителното дело е ответникът ЕТ “СТИЛ – И.К.”. По изпълнителното дело са приложени посочените по-горе нотариални актове. С постановление за възлагане на недвижим имот от 14. VІІ. 2007 година Държавният съдебен изпълнител при Велинградския районен съд възлага на ответника Д.З.Г. търговски обект ресторант, застроен на площ от 245 м², включващ стая за офис, входно антре, зала – работно помещение, склад, работно помещение – квасене, склад за готова продукция, кът за прецеждане, баня и тоалетна, ведно с дървен навес на застроена площ от 75 м², ведно с право на строеж върху земята, на която е построена сградата, а именно: поземлен имот във Велинград, в квартал Каменица, обозначен като парцел І “За озеленяване, производствена дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града при съседи: от двете страни улица и парк, който поземлен имот не е предмет на възлагането.

                        С жалба от 20. ХІІ. 2007 година ищцата е обжалвала пред Велинградския районен съд действията на държавния съдебен изпълнител на основание чл. 389^а и следващите във връзка с чл. 388 от отменения Граждански процесуален кодекс. Ищцата излага съображения, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, с общи парични средства. Молба със сходни доводи е постъпила и от страна на ответника ЕТ “СТИЛ – И.К.”. Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл по жалбите с решение №300, постановено на 22. ІV. 2008 година по въззивно гражданско дело №116 по описа си за 2008 година. С решението си Пазарджишкият окръжен съд приема, че процесният имот не е придобит при режим на съпружеска имуществена общност. Жалбите са отхвърлени.  

 

                        С оглед на горното, съдът счита, че предявеният иск е недопустим. Първоначално той е предявен като иск на трето лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение. Според чл. 440, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс такова лице може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Видно от текста на посочената разпоредба, такъв иск е установителен. Съгласно ал. 2 на чл. 440 от Гражданския процесуален кодекс, той се предявява срещу взискателя и длъжника. Поради горното, съдът счита, че още при самото си предявяване искът е бил недопустим по отношение на Д.З.Г., който не е нито взискател, нито длъжник по изпълнително дело №175 по описа на Държавния съдебен изпълнител към Велинградския районен съд за 2004 година.  

                        С молба от 03. ХІ. 2008 година ищцата е направила искане за изменение на предявения иск – преминаване от установителен в осъдителен иск. С определение от 19. ХІ. 2008 година това искане е уважено. С постановено в проведено на 24. ІІІ. 2009 година открито съдебно заседание определение исковата молба е оставена без движение. На ищцата е указано в едноседмичен срок да приведе в съответствие петитума и обстоятелствената част на исковата молба и да уточни в чие владение е бил процесния имот по време на предявяването на иска.

                        С молба от 30. ІІІ. 2009 година ищцата уточнява, че по време на предявяването на иска процесният имот е бил в нейно владение, като в последствие владението е преминало у ответника Д.З.Г.. Сочи се, че в последствие владението на имота е преминало най-напред у В.Г.К. и М.Б.К., а в последствие и у М.Г.Т. и Н.Т.Т.. В крайна сметка е направено искането съдът да постанови решение, с което да осъди А.А.Г. и Д.З.Г. да възстановят собствеността и предадат владението върху процесния имот на ищцата.

                        Съдът намира, че петитумът и обстоятелствената част на исковата молба не са приведени в съответствие с молбата от 30. ІІІ. 2009 година. В тази молба се твърди, че по времето на предявяване на исковата молба владението на процесния имот е бил у ищцата, а по времето на изменението – у трети лица. Освен това, с молбата си от 30. ІІІ. 2009 година ищцата не само преминава от установителен иск към осъдителен, а изменя и основанието на иска си. Ищцата вече предявява съвсем нов иск с нови страни – съпрузите Горанови, Калоянови и Терзиеви вместо ЕТ “СТИЛ – И.К.” и Н.Г.П.. Поради горните съображения съдът намира, че предявеният от ищцата ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността е недопустим.         

 

                        Поради горното и на основание чл. 130, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

                        ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №203 по описа за 2008 година.

                        На основание чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с изречение ІІ от ал. 1 на чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс, определението подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя, пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението на ищеца.               

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: