№ 38
гр. Сливен , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212200600197 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от подсъдимата С. Г. АНГ., чрез
защитника й адв. В.М. от АК – Сливен, срещу присъда № 260003/02.03.2021г. постановена
по нчхд № 186/2020г. по описа на Районен съд гр.Н.З..
С атакуваната присъда подсъдимата С. Г. АНГ. е призната за виновна в това, че на
15.05.2020г., на публично място – козметичен салон, находящ се в гр.Н.З., ул. „Ц.И.А.**,
многократно изрекла против Й. СЛ. К. думи, унизителни за честта и достойнството й, а
именно: „Курво мръсна, ще си взема парите“, „Ти, която си вдигаш краката навсякъде“, като
думите са възприети лично от нея – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 предл.1
от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност,
като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда подсъдимата С. Г. АНГ. е осъдена да заплати на Й. СЛ. К.
сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.05.2020г., до
окончателното изплащане на присъдената сума, като в останалата му част до пълния размер
на претенцията от 2000 лв., предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
1
Подсъдимата С. Г. АНГ. е осъдена да заплати на Й. СЛ. К. сумата от 612 лв.,
представляваща направените от тъжителката разноски пред първата инстанция – за
адвокатски хонорар и държавна такса.
Подсъдимата С. Г. АНГ. е осъдена да заплати в полза на бюджета по сметка на
Районен съд – Н.З. сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство
пред окръжния съд, депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване,
атакуваният съдебен акт се определя като неправилен. Заявява се, че е нарушен закона,
допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е
явно несправедливо, а присъдата почива на предположения вместо на доказани факти.
Настоява се за отмяна на присъдата както в наказателната, така и в гражданската й част и за
постановяване на нова, оправдателна присъда и за отхвърляне на гражданския иск изцяло.
Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото от друг състав на
районния съд. Претендират се направените разноски.
Впоследствие е депозирана допълнителна въззивна жалба от подсъдимата чрез
нейния защитник, в която се навеждат конкретни доводи в подкрепа на направените
оплаквания. Заявява се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни
доказателства, а само е декларирал, че го е сторил и че тези гласни доказателства са
вътрешно логични, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, както е декларирал и
че разминаванията в уж кореспондиращите и гласни доказателства можело да се дължат
поради отдалечеността на събитието. В тази връзка се сочи, че всъщност от мотивите не
може да се разбере как районният съд е стигнал до тези си изводи за синхронност на
гласните доказателства и за това, че противоречията в тях се дължат на изминалото време, а
не напр. на недобре запаметена информация и изобщо не е обсъдил възможността за
„украсяване" на случилото се за да добие желания от тъжителката вид и да бъде използвано
за компенсиране на дължими суми към съпруга на подсъдимата. Отправя се упрек, че когато
доказателствата са само показания на свидетели и още повече, когато са събрани
доказателства, че тъжителката потенциално може да дължи суми, той би следвало много
внимателно и критично да подходи към свидетелските показания, имайки предвид, че е
напълно възможно те да са манипулирани заради интереса на тъжителката. Обосновава се
теза, че показанията на разпитаните свидетелки съвсем не са толкова вътрешно логични,
взаимно допълващи се и съвпадащи с изложеното в тъжбата и в тази връзка твърденията и
изявленията в тях се съпоставят по отношение на отделни конкретни факти и обстоятелства,
за които се отнасят включително и особено по отношение на датата, когато е станало
деянието, предмет на настоящото наказателно производство. Обосновава се извод, че при
такива противоречия районният съд е следвало много прецизно да ги обсъди и да се
обоснове кому дава вяра и защо, а вместо това е направил формалната констатация, че това
2
сигурно била неточност заради изминалото време. С оглед на това се заявява, че при такива
противоречия най-логичното заключение би следвало да бъде, че това не се дължи на
изминалото време, а на нещо друго респ. че е налице недоказаност на деянието по време.
Сочи се още, че районният съд не е обърнал внимание, че свид. Монева е колежка на
тъжителката, а свид.Т. - нейна много близка и че има потенциален риск свидетелките да са
се поставили в услуга на тъжителката. Отправя се упрек, че първоинстанционният съд е
следвало поне да обсъди тази възможност и вероятност, след като подсъдимата е направила
възраженията си в тази насока. Настоява се отмяна на присъда и постановяване на
оправдателна такава.
В с.з. пред СлОС подсъдимата С. Г. АНГ., редовно призована, не се явява лично, а за
нея се явява упълномощения й защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си
против атакуваната присъда на посочените в нея основания. Настоява за отмяна на
присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, както и за отхвърляне на гражданския
иск изцяло.
Частният тъжител и граждански ищец Й. СЛ. К., редовно призована, се явява лично
и с упълномощения си процесуален представител, който оспорва основателността на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Претендират се направените пред тази инстанция разноски.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК,
намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните
събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства принципно правилно, а и в достатъчна степен пълно е приел за
установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е
прието за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката Й.К. притежава недвижим имот в гр. Н.З., ул. „В.Л.**. Този
апартамент се нуждаел от ремонт.
На 30.03.2020г. А. Х., съпруг на подсъдимата С.А., започнал работа в апартамента,
като с тъжителката уточнили видовете ремонтни дейности, както и единичните цени на
същите. На 14.05.2020г., след приключване на ремонта, Х. представил на тъжителката
стойностна сметка за извършената от него работа за сумата от 3 200 лева. Тъжителката не
била съгласна с тази сума, тъй като тя не отговаряла нито на количеството, нито на
3
качеството на извършеното, както и на договорените единични цени за видовете работи.
Няколко часа Х. коригирал дължимата сума на 2 998 лева. По съвет на други майстори
тъжителката К. на 16.05.2020г. заплатила на Х. сумата от 1800 лева.
На 15.05.2020г. около 12.15 часа, съпругата на А. Х. – подсъдимата С.А. отишла в
козметичния салон, в който работела тъжителката К.. Влязла в помещението и започнала да
й крещи: „Дължиш пари на мъжа ми, трябва да платиш". Със спокоен тон тъжителката я
помолила да напусне, но подсъдимата продължавала да крещи и изричала многократно
думите: „Курво мръсна, ще си взема парите.", „Ти, която си вдигаш краката навсякъде...".
По това време в салона имало една жена, която помагала в почистването на
помещението, а и вратите на съседните помещения били отворени и оттам излезли хора.
Подсъдимата и пред тях продължавала да обижда тъжителката, включително и като
си тръгнала от салона и докато се отдалечавала тя продължила да повтаря обидните думи
към тъжителката: „Курво мръсна, ще си взема парите".
И впоследствие между тъжителката и подсъдимата възникнали конфликтни
ситуации. Така на 22.05.2020г., докато тъжителката К. отивала на работа, подсъдимата А. я
видяла по улицата, излязла от помещението, в което работела като фризьор на ул. „В.Л.", до
магазин „Ларго" и през улицата започнала да крещи към тъжителката: „Цяла Н.З. ще научи
каква си. Имаш да даваш пари. Кога ще ги даваш". Хората от улицата започнали да се
обръщат и да гледат тъжителката, от което тя се почувствала засрамена и притеснена. На
26.05.2020г. тъжителката намерила залепена бележка на колата си с текст: „дължиш пари!
Помисли преди да научи жената на любовника ти Доктора".
В резултат на поведението на подсъдимата, тъжителката се почувствала наранена и
притеснена, накърнени били честта и достойнството й, поради което тя потърсила
медицинска помощ при психиатър, за което било изготвено медицинско удостоверение AN
533 от 26.08.2020 г.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда в
достатъчна степен пълно, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно
кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до изложените по-горе фактически констатации.
Освен това, първоинстанционния съд не само е изложил приетите за установени от
него факти, но е извършил внимателен анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от
разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени
4
материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на
доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата
обстановка по делото не е останала неизяснена.
В тази връзка се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба както за
необоснованост на атакувания съдебен акт /с оглед на възраженията по отношение на
извършената от страна на районния съд преценка на доказателствените материали и
приетата за установена фактическа обстановка/, така и за постановяването на същия при
противоречивост на доказателствените материали и неправилна преценка на същите /с оглед
на изложените конкретни доводи и аргументи във въззивната жалба на защитника на
подсъдимата, с които се оспорват доказателствените изводи на районния съд, както и
цялостната му дейност по преценка и анализ на наличия по делото доказателствен
материал/.
В мотивите си съдът е обсъдил доказатествените материали по делото, въз основа на
които е изградил констатациите си относно фактите описани по-горе, като е направил
обоснования и законосъобразен извод, че тези доказателствени материали /показанията на
разпитаните свидетели и писмените доказателства – медицинско удостоверение и
амбулаторен лист/ допринасят за изясняване на фактическата обстановка и навеждат на
извода, че подсъдимата е извършила деянието, за което е била привлечена към наказателна
отговорност и осъдена.
Коментирани са показанията на разпитаните свидетели и правилно са били
преценени с оглед достоверността им и приноса им по отношение на изясняването на
определени обстоятелства включени в предмета на доказване, като съответно са изложени
достатъчно съображения защо същите са били кредитирани.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд по отношение на
преценката на тези доказателства, както и изложените в тази връзка доводи и аргументи.
В този смисъл не са основателни възраженията в жалбата, че доказателствата са
били преценявани едностранчиво и недостатъчно задълбочено, нито, че са налице
съществени противоречия между тях. Съдът е обсъдил обективно всички налични по делото
доказателства, а същевременно в действителност не са налице такива съществени различия
в доказателствата въз основа на които е била обоснована обвинителната теза. Нормално е да
има известни различия в показанията на различните свидетели свързани с особеностите на
техните възприятия и способността им да възпроизведат достатъчно точно и адекватно
възприетото от тях, но в конкретния случай тези различия не са съществени и не влияят на
крайната преценка за достоверността и относимостта на въпросните доказателствени
материали.
Обосновано и законосъобразно районният съд е преценил и съответно е посочил в
мотивите си, че следва да кредитира показанията на свидетелите Ива Монева и Надя Т.,
5
които наистина са последователни, логични и непротиворечиви по отношение на
съществените обстоятелства. Отчетено е и обстоятелството, че те са депозирани от лица,
които не са заинтересувани от изхода на делото доколкото нямат никаква роднинска връзка
с тъжителя. Посочено е и това, че тези показания се подкрепят и от писмените доказателства
– медицинско удостоверение AN 533 от 26.08.2020 г. и амбулаторен лист № 533/26.08.2020
г.
Настоящата инстанция споделя констатацията в мотивите, че показанията на
разпитаните двама свидетели потвърждават твърденията в частната тъжба, депозирана от
тъжителката, той като те са очевидци на извършеното деяние от подсъдимата, която е
нанесла обида на тъжителката на публично място - козметичен салон, в присъствие на
повече от две лица. От показанията на свидетелите се установява, че по време на този
инцидент са присъствали и други хора, работещи или посещаващи съседни офиси и които са
възприели случващото се и са се насъбрали, което направило по-унизително положението на
тъжителката.
Въззивният съд споделя и преценката на първата инстанция по отношение на
становището на защитата за наличие на съществени противоречия между показанията на
двете свидетелки. Правилно е посочено, че способностите да се възприемат и запаметяват
факти и обстоятелства от заобикалящата действителност са строго индивидуални и зависят
от редица фактори - възраст, капацитет на паметта и пр. В този смисъл правилно е посочено,
че е житейски логично, с оглед периода от време, който е изминал от датата на инцидента до
даване на показания от страна на посочената група свидетелите, да възникне разминаване в
отделни части от показанията им досежно някои от съпътстващите обстоятелства на
фактическата обстановка, такава каквато е напр. възприетата от дата на инцидента.
Действително по отношение на деня на извършване на деянието е налице
разминаване в показанията на двете свидетелки, доколкото едната от тях твърди, че това е
станало на 15.05.2020г., а другата заявява, че е станало на 16.05.2020г. Това разминаване,
обаче, в никакъв случай не е толкова съществено и по никакъв начин не води до извод, че
депозираните гласни доказателства са противоречиви и взаимно изключващи се.
Въпросното разминаване по отношение на датата на деянието, съдържащо се в показанията
на двете разпитани свидетелки може да се обясни логично и се дължи на отдалечеността на
събитието. Същевременно е отчетен факта, че конфликта между подсъдимата и тъжителката
не е приключил с този инцидент, а подсъдимата неколкократно е зле поставяла тъжителката
публично и свидетелките са възприемали някои от тези събития, макар и не едновременно.
Макар и да не го е посочил изрично в мотивите си, очевидно е, че районният съд е
кредитирал твърденията на свид. Монева по отношение на датата, когато е станал инцидента
и това е обяснимо, с обстоятелството, че на тази дата – 15.05.2020г. тъжителката е имала
записан част при свид. Монева за маникюр, но предвид случилото се и състоянието, в което
е изпаднала, тя не е могла да отиде. Вярно е, че свид. Т. свързва датата на инцидента с
6
рождения ден на дъщеря си, но последният не е на същата дата, а няколко дни по-късно – на
24.05., поради което не би могло да се приеме за достатъчно достоверно твърдението, че
случилото се между подсъдимата и тъжителката е станало на 16.05.2020г.
Както вече беше посочено по-горе, разминаването в датата на инцидента, по
никакъв начин не обосновава извод за противоречивост между показанията на свидетелките,
доколкото липсват съществени разминавания и противоречия в твърденията им по същество
т.е. относно това какво точно се е случило, какво е било конкретното поведение на
подсъдимата и тъжителката, какви точно думи е използвала подсъдимата по отношение на
тъжителката и каква е била реакцията на последната.
В този смисъл са неоснователни възраженията в допълнителната жалба на
защитника на подсъдимата за наличие на такива съществени противоречия в показанията на
двете свидетелки, които да поставят под съмнение достоверността на твърденията им.
Следователно е несъстоятелна и тезата за недоказаност на обвинението по отношение на
датата, на която е станал инцидента. При наличието на разминаване в показанията на
свидетелките относно тази дата, очевидно са приети за достоверни твърденията в тази
насока на свид. Монева, макар изрично да не е посочено в мотивите защо е процедирано по
този начин. Настоящата инстанция по-горе вече посочи какви са основанията да се приеме,
че събитията предмет на настоящото наказателно производство са се случили именно на
15.05.2020г. Разсъжденията в допълнителната жалба за това, че едно и също събитие се е
случило на две различни дати или както се сочи изрично: „Май се озоваваме в квантовия
свят“, както и намеците за евентуална заинтересованост и недобросъвестност на
свидетелките не следва да се коментират, тъй като не са сериозни. Същественото в случая е
обстоятелството, че липсват съществени различия в твърденията на двете свидетелки по
отношение на съществените факти - какво точно се е случило, какво е било конкретното
поведение на подсъдимата и тъжителката, какви точно думи е използвала подсъдимата по
отношение на тъжителката и каква е била реакцията на последната.
Неоснователно е и възражението, че районният съд не е обсъдил поотделно и в
съвкупност събраните по делото гласни доказателства, а само е декларирал, че го е сторил и
че тези гласни доказателства са вътрешно логични, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, както е декларирал и че разминаванията в уж кореспондиращите и гласни
доказателства можело да се дължат поради отдалечеността на събитието. В действителност
и видно от съдържанието на мотивите, съдът се е произнесъл в достатъчна степен
аргументирано по доводите на защитата, наведени в хода на производството пред първата
инстанция вкл. и досежно коментираното по-горе разминаване в твърденията на
свидетелките за датата, на която е станал инцидента. Съдът не е пропуснал да коментира и
въпроса относно връзката между този инцидент и неуредените финансови взаимоотношения
между тъжителката и съпруга на подсъдимата, доколкото видно от приетото за установено
от фактическа страна, поведението на подсъдимата е било мотивирано от отказа на
тъжителката да плати цялата претендирана за извършения ремонт сума.
7
Приобщените по делото писмени доказателства – медицинско удостоверение и
амбулаторен лист допринасят за изясняването на обстоятелствата касаещи състоянието, в
което е изпаднала тъжителката в резултат от поведението на подсъдимата. Тези писмени
доказателства допринасят и за преценка на достоверността на твърденията на разпитаните
по делото свидетели, чиито показания бяха коментирани по-горе.
С оглед на това присъдата на НЗРС не е необоснована и не е постановена при
непълнота и противоречивост на доказателствата, каквито по същество са формалните
оплаквания в жалбата, а наведените по отношение на тези оплаквания конкретни доводи и
аргументи се явяват неоснователни.
Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за
установени в него и изложени в мотивите му фактически положения кореспондират напълно
с наличния събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен
материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани необходимите
доказателства за изясняването на всички релевантни в случая обстоятелства включени в
предмета на доказване по конкретното наказателно производство.
Въз основа на така установеното по отношение на фактическата обстановка от
страна на районния съд, последният е направил и обосновал законосъобразните си правни
изводи относно съставомерността на извършеното от подсъдимата, както и относно
правната квалификация на деянието й.
В тази връзка първоинстанционния съд също е изложил достатъчно и убедителни
съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.
При приетите за установени и коментирани по-горе фактически положения е
несъмнено, че деянието на подсъдимата, която на посочената дата и място и в присъствието
на посочените свидетели, както и на тъжителката й е казала: „Курво, мръсна, ще си взема
парите", „Ти, която си вдигаш краката навсякъде" като думите са възприети лично от
тъжителката К..
Това деяние несъмнено представлява престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с
чл.146 ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно са налице действия, изразили се в отправяне на
15.05 2020г. в гр. Н.З., именно по адрес на тъжителката на посочените обидни изрази, а те са
такива по своето обективно съдържание и обществена оценка. Същите обективно уронват и
са насочени срещу личността, честта и достойнството на пострадалата като целят, както
накърняването на нейната собствена самооценка като жена, така и тази на другите членове
на обществото спрямо тъжителката. Изречените изрази „Курво мръсна, ще си взема парите",
„Ти, която си вдигаш краката навсякъде" са унизителни за честта и достойнството на
тъжителката.
8
Правилна е констатацията, че смисълът, който подсъдимата е вложила в този израз е
възприет еднозначно от всички свидетели и от частната тъжителка. Значението на
употребената дума „Курво мръсна" конкретно по адрес на Й.К. в контекста, в който е
изречена, дава асоциация за човек, който е с лек морал и съдържа укор от морална гледна
точка, дава отрицателната оценка за човека, за когото е изречена като за неморален човек, за
човек, който няма никаква ценност или е загубил качествата си. Съпроводен с останалите
изрази и поведение от страна на подсъдимата в употребения смисъл засилват изразената с
обидната квалификация неприязън на подсъдимата към тъжителката като жена и член на
обществото.
Безспорно всеки един от употребените изрази, употребени в контекста на казаното
от подсъдимата по отношение на тъжителката на обществено място е с обиден характер. Те
са били лично възприети от пострадалата.
Засегнати са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното
чувство за достойнство и самооценка на човека /в случая тъжителката/, при това засягането
не е нищожно, щото да оправдае действията на подсъдимата, а напротив - от поведението му
тьжителката се е почувствала засегната. С думите си подсъдимата е изразила отрицателната
си, презрителна оценка за личността на тъжителката и е засегнал честта и достойнството на
същата, собствената й оценка за нейната личност, имайки предвид негативното съдържание
на използваните квалификации.
Изреченото от подсъдимата е било и възприето от свидетелите Монева и Т., на
публично място, като обидите са чути и от други лица видно от показанията на
свидетелките, които започнали да се обръщат, поради което е налице квалифициращото
обстоятелство „публично" нанесена обида. Подсъдимата безспорно е осъзнавала, че се
намира на публично място и е осъзнала, че изрича, а и е искала да изрече посочените по-
горе изрази към тъжителката.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици,
включително е съзнавала, че отправя обидите публично и са възприети лично от частната
тъжителка.
Първоинстанционният съд, след като е признал подсъдимата за виновна по
коментираното по-горе обвинение законосъобразно е преценил, че са налице основанията за
приложението на института на чл.78а от НК, тъй като тя не е била осъждана към момента на
извършване на деянието и не е била освобождавана от наказателна отговорност по този ред,
няма настъпили съставомерни имуществени щети, предвиденото наказание за
престъплението по чл. чл.146 ал.1 НК е по-леко от три години лишаване от свобода и не са
налице пречки по смисъла на ал.7 на чл.78а НК.
9
В тази връзка подсъдимата правилно и законосъобразно е била освободена от
наказателна отговорност, като й е било наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Определеното наказание е възможно най-лекото, което може да се наложи, поради
което не би следвало в конкретния случай да се коментира въпроса за евентуалната негова
явна несправедливост от гледна точна на завишеност на това наказание.
Присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и в гражданската си част.
По несъмнен начин е установено наличието на причинно-следдствена връзка между
неправомерното поведение на подсъдимата във връзка с извършеното по отношение на
пострадалата от нея деяние и получените в резултат на това негативни преживявания на
тъжителката. Правилно е посочено основанието за претендираните обезщетение –
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като в този смисъл действително са налице всички елементи
от фактическия състав на този правен институт – деяние, вина, виновност и причинна
връзка. Тъй като се касае за претендирани неимуществени вреди, настъпили в резултат на
престъплението на подсъдимата, първоинстанционният съд правилно и аргументирано е
преценил, че обезщетение в размер на 700 лв. представлява справедлив еквивалент на
претърпените от пострадалата негативни преживявания свързани с характера и степента на
спрямо нея престъпно посегателство.
С основание в мотивите е посочено, че претърпените от пострадалата негативни
вредни последици от деликта се доказват предимно от показанията на разпитаните по
делото свидетелки, възприели реакцията на тъжителката веднага след възприемането на
обидата и в часовете след това, както и от представеното и прието по делото медицинско
удостоверение от психиатър. По делото обаче не са били ангажирани други доказателства,
които да установяват случилото се да е оказало по-сериозно отражение върху душевния мир
на тъжителката, респ. да е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна
в негативна посока на обществената оценка за нейната личност.
В тази връзка е обоснована преценката и е в съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД, че
обезщетение от 700 лева се явява напълно достатъчно, за да репарира претърпените
неимуществени вреди на пострадалата и се явява най-справедливо. В тази връзка
законосъобразно искът е бил отхвърлен за разликата над 700лв. до пълния предявен размер
от 2000 лева като неоснователен.
Законосъобразно в тежест на подсъдимата са присъдени направените от
тъжителката разноски за адвокатски хонорар и платена държавна такса, както и присъдената
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
С оглед на изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се установи в някой от
10
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на
участие на тъжителката в производството, както и правото на защита на подсъдимата.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият
следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед представеното писмено доказателства /договор за правна помощ/,
настоящият съд намира за основателна претенцията за присъждане на направени разноски
пред тази инстанция, поради което следва подсъдимата да бъде осъден да заплати на
частния тъжител и граждански ищец тези разноски – 400 лв. за адвокатски хонорар.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/02.03.2021г. постановена по нчхд №
186/2020г. по описа на Районен съд гр.Н.З...
ОСЪЖДА подсъдимата С. Г. АНГ. с ЕГН ********** да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Й. СЛ. К. с ЕГН ********** сумата 400 лв., представляваща
направените от нея разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11