Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
………………., град Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на
секретаря МАЯ ВЪЛЕВА
и прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д.
№ 2085/2020 г. по описа на АдмС - Варна,
като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна (РД “АА“) към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, подадена чрез мл. експерт Виктория Вълчева, против Решение № 260030
от 17.08.2020 г., постановено по НАХД № 1973/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС),
с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 23-0000349 от 22.04.2020 г. на Директора на РД
“АА“ - Варна. С отмененото НП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на С.Г.С. са наложени две административни наказания
„глоби“ от по 200 лева.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като
съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложен
материалният закон. Касаторът не споделя изводите на ВРС за наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса в акта за
установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП на цялостно и ясно
описание на фактическия състав на приетото за установено нарушение. Настоява
се, че вмененото във вина на водача е индивидуализирано в степен, позволяваща
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да организира защитата си. Сочи се,
че § 6 от ДР на ЗДвП в три точки (т. 71, т. 72 и т. 73) дефинира трите вида
неизправности, а нормата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че
неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал.
1 от ЗДвП, като това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС. Разпоредбата на чл. 37 от
посочената наредба в три алинеи дефинира видовите неизправности в по-разгънат
вид спрямо § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Касаторът се позовава на
определянето в табличния вид на Методиката на извършване на периодичен преглед
за проверка техническата изправност на ППС, Приложение № 5 към чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, на неизправността, предмет на нарушението, а именно – нарушената
цялост на огледалото, пукнатина по ширината на стъклото, както и липсваща част
от огледалото, като съотносима с т. 3.3., б. „б“ – „сериозно повредено“.
Настоява се, че в АУАН и в НП е налице излагане в пълна степен на фактическите
обстоятелства, обосноваващи констатираните неизправности като „значителни“ –
посочено е, че управляваното от водача ППС няма директна видимост от мястото на
водача назад, дясното огледало за виждане назад е с нарушена цялост – липсва
част от огледалото, а предното ляво огледало също е с нарушена цялост –
пукнатина по ширина на стъклото. Искането е да се отмени решението на ВРС и да
се потвърди процесното НП.
Ответникът – С.Г.С. ***, чрез адв.М.Х., с писмено становище поддържа
неоснователност на касационната жалба, като сочи, че решението на ВРС е
правилно и законосъобразно и иска съдът да го остави в сила. Претендира се и
присъждане в полза на ответника на адвокатско възнаграждение. Ответникът
настоява, че доводът на касатора – дефинитивно определените три вида
неизправности с § 6 от ДР на ЗДвП не могат да санират допуснатите нарушения при
издаване на АУАН и НП, тъй като санкционираното лице се защитава по
фактическото описание на нарушението, изложено в АУАН и НП. Излагат се подробни
доводи за правилност на изводите на ВРС по отношение наличието на основания за
отмяна на НП.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно, постановено при
спазване на процесуалните правила и закона.
Съдът, като прецени
доводите на страните и фактите, установени от ВРС от събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната
проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от страна, с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за нея.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на С.Г.С. срещу НП № 23-0000349 от 22.04.2020
г., издадено от Директора на РД „АА“ Варна, с което на С., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП са наложени две
административни наказания „глоба“ в размер на по 200 лв. за извършени две
нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, във връзка
с Приложение 5, част І, т. 3.3, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС.
Според НП, на 05.02.2020
г., около 12:50 ч., в гр. Варна, КПП „Пивовара“, по
пътя РП І-2 Русе-Варна, С. управлява товарен автомобил – специален, марка Ман 27.403
ДФЦ, кат. N3, с рег. -----, с прикачено ремарке с рег. №
У1454ЕЕ, извършва превоз за собствена сметка на товари – скрап, по маршрут
Варна-Ямбол, като при проверката от контролните органи са установени две
нарушения. Първото се изразява в това, че водачът управлява и извършва превоз с
технически неизправен товарен автомобил, като от мястото на водача няма
директна видимост назад, а предвиденото дясно огледало за виждане назад е с
нарушена цялост – липсва част от огледалото. Второто нарушение, според НП, е,
че водачът управлява и извършва превоз с технически неизправен товарен
автомобил, като от мястото на водача няма видимост назад, а предвиденото ляво
огледало за виждане назад е с нарушена цялост – пукнатина по ширина на
стъклото. Посочено е в НП, че според методиката по наредбата по чл. 147, ал. 1
от ЗДвП и двете неизправности се квалифицират като „значителни“. НП е издадено
въз основа на АУАН, съставен на 05.02.2020 г., в който не са вписани възражения
и обяснения от С..
За да отмени НП, въззивният съд приема, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, а и е допусната
материална незаконосъобразност.
Въззивният съд
констатира, че в процесния АУАН и в НП не се съдържа цялостно и ясно описание
на фактическия състав на приетото за установено нарушение, като сочи следното: Приложената
от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП предвижда
диференцирани наказания според тежестта на неизправност на управляваното превозно
средство, а съобразно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, конкретните хипотези на
неизправност и тяхната класификация са регламентирани с посочената в АУАН и в
НП наредба по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, Приложение 5, т. 3.3, б. “б“. Визираните неизправности по б.
“б“ на т.3.3 от Приложение 5 са три отделни разновидности. Първата е налице,
когато огледалото или устройството е леко повредено или хлабаво като тази
хипотеза е класифицирана като незначителна неизправност. Втората е налице,
когато огледалото или устройството не функционира, която хипотеза е
класифицирана като значителна неизправност. А третата е налице, когато
огледалото или устройството е сериозно повредено, хлабаво или несигурно
закрепено, която хипотеза също е класифицирана като значителна неизправност.
При тези отделни разновидности на неизправност на огледалата или на
устройството за обратно виждане, които при това са нееднозначно класифицирани
като степен на тежест, както АУАН, така и НП следва да съдържат ясно описание
за конкретно счетената за установена разновидност на съответната повреда. Това
именно не е сторено в процесните АУАН и НП, които съдържат описание, че дясното
и лявото огледала са с нарушена цялост – липсва част от дясното и има пукнатина
на лявото, но не е посочено, дали констатираната нарушена цялост на всяко от двете
огледала представлява лека повреда или хлабавост, или двете огледала са считат
за нефункциониращи, или пък се считат за сериозно повредени, хлабави или
несигурно закрепени и не е изрично и ясно изтъкнато, коя измежду трите
разновидности на неизправността по т.3.3, б.“б“ от Приложение 5 към наредбата е
налице. Така установеното процесуално нарушение ВРС намира за
съществено, защото по този начин за въззивника е невъзможно да
разбере, какво конкретно нарушение на нормативния акт е счетено за допуснато,
като не става ясно, защо и по какъв критерий, твърдяната неизправност е счетена
именно за значителна, а не за незначителна, въпреки възможното приложение както
на едната, така и на другата класификация според фактическия състав на
отделните разновидности по т.3.3, б. “б“ от Приложение 5 към Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. Според ВРС, доколкото чл. 179, ал. 6 от ЗДвП предвижда
диференцирани наказания според тежестта на неизправност на управляваното
превозно средство, конкретното фактологично съдържание на НП и АУАН
обективно създава неяснота и затруднение за санкционираното лице да разбере,
съответства ли наложеното наказание на счетената за установена неизправност.
Наред с изтъкнатото съществено процесуално нарушение, представляващо
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, въззивният съд констатира
наличие и на съществена материалноправна незаконосъобразност на НП. С
разпоредбата на чл. 179, ал. 6 ЗДвП се предвижда санкциониране за управление на
технически неизправно превозно средство като размера на санкцията е в
зависимост от степента на тежест на съответните неизправности – незначителни,
значителни и опасни, а не от техния брой и множественост. При това, наказанието
за всяка от трите степени на тежест е предвидено при наличие на множество установени
неизправности, а не като отделна санкция за всяка отделна неизправност.
Противно на това, в процесната хипотеза, за управление на едно
неизправно превозно средство, на въззивника са наложени две отделни
наказания за всяка от двете, приети за отделно установени технически
неизправности, при чието наличие въззивникът е извършвал управление
на превозното средство.
Настоящата касационна инстанция намира решението
на районния съд за правилно като постановено при липса на касационните
основания по чл. 348 от НПК, респ. не са налице основания за отмяната му.
Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, както и за материална
незаконосъобразност на НП.
Административният
съд напълно споделя изводите на ВРС, като на основание чл.
221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Изложените в
касационната жалба доводи за липса на съществено процесуално нарушение по
отношение описанието на нарушението са неоснователни.
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда изискване/задължение движещите се по
пътя ППС да бъдат технически изправни.
За да бъде
обаче ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС,
предвид диференциацията на неизправностите с разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на
съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния
казус актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да опишат
неизправността и да посочат, че същата е значителна, без обаче да посочат дали
констатираната нарушена цялост на всяко от двете огледала представлява лека
повреда или хлабавост, или двете огледала са считат за нефункциониращи, или пък
се считат за сериозно повредени, хлабави или несигурно закрепени, както
правилно приема ВРС.
Релевантинте
факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени в § 6,
т. 72 от ДР на ЗДвП, като възможните относими в случая са: неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия. Релевантни факти за определяне на дадена неизправност
като значителна са посочени и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл.
101, , ал. 4 от ЗДвП. Така например, съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 „значителни“ са неизправностите,
които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното
средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за
участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, като при констатиране на
такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до
място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки
за безопасността на движението. Същевременно, съгласно чл. 37, ал. 2 от
Наредба № Н-32 „незначителни“ са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие
върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната
среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство, като при констатиране на не повече от
четири такива неизправности и/или несъответствия, но не повече от две за една
система, възел или елемент, превозното средство може да се движи по пътищата, отворени
за обществено ползване.
Освен това
според Раздел І, т. 3.3, б. „б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба
№ Н-32 по отношение на елемента „Огледала или устройства за виждане назад“ при
причина за неизправност „Огледалото или устройството е леко повредено или
хлабаво. Огледалото или устройството не функционира или е сериозно повредено,
хлабаво или несигурно закрепено“ оценката на неизправността може да бъде както,
че са значителна, така и че е незначителна неизправността. Последното е в
потвърждение на правилността на извода на ВРС за наличието на неяснота от
описанието на нарушението по какъв критерий, твърдяната неизправност е счетена
за значителна.
В случая в
описанието на нарушението са посочени конкретните неизправности, но не са
посочени факти, които да обосновават извода, че процесните неизправности са
значителни.
В подкрепа
на направения извод от ВРС за материална незаконосъобразност на НП, предвид
налагането на две наказания за управление на едно техническо неизправно ППС,
следва само да се посочи следното:
Съгласно чл.
37, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № Н-32, заключението за техническото състояние на превозното
средство се прави въз основа на оценката на общото въздействие на всички
установени при периодичния преглед неизправности и/или несъответствия върху
безопасността на превозното средство, околната среда и риска за участниците в
движението, като превозно средство с неизправности, попадащи в повече от
една от групите неизправности по ал. 1, се класифицира в групата, отговаряща на
по-значителната неизправност, а превозно средство с няколко неизправности в
рамките на един и същ елемент, подлежащ на проверка съгласно приложение № 5,
може да се класифицира в следващата по сериозност група неизправности, ако се
прецени, че комбинираното въздействие на тези неизправности създава по-висок
риск за безопасността на движението.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване
на нищожност.
Искането на ответника за присъждане в негова полза
на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. На
основание чл. 143, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да
бъде осъден касаторът да заплати на ответника сумата в размер на 300 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260030
от 17.08.2020 г., постановено по НАХД № 1973/2020 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,
сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени разноски по КАНД
№ 2085/2020 г. на АдмС – Варна за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.