Решение по дело №708/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 133
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700708
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№133

 

гр.Враца 07.04.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, трети състав, в открито заседание на 10.03.2022 г. /десети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

                                                                                          

                                                                        АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

При секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 708 по описа на съда за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Община Враца против Решение № 1040-06-58/30.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-06-01025326/29.10.2021г. на Старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца.

В  жалбата са изложени подробни аргументи за неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО и ЗМСМА. Твърди се, че неправилно административният орган е тълкувал разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА в контекста на осигурителното законодателство, като приел, че общинските съветници подлежат на осигуряване само и единствено за дните, в които са участвали в заседания и комисии на Общинския съвет. Посочва се, че порочното отъждествяване на институтите на получаване на възнаграждение от общинските съветници и на задължителността на осигуряването им съобразно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, обосновава отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, като се посочва константна съдебна практика по сходни казуси. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на направените в производството съдебно деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. жалбоподателят се представлява от ** Б. С., която поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, редовно призован, чрез процесуалния си представител - * Ц. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Поддържа тезата в задължителните предписания и потвърдилото ги решение, че след като общинския съветник получава възнаграждение само за дните, в които участва в заседанията на ОбС и на неговите комисии, то и задължителното му осигуряване е само за тези дни, а за останалите дни до пълен месец се прекъсва и не се зачита за осигурителен стаж. Иска се потвърждаване на  оспореното решение и  потвърдените с него Задължителни предписания, като правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на юрисконсулсткото възнаграждение на жалбоподателя.

При така изложеното, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа  страна следното:

От представените с административната преписка доказателства се установява, че със Задължителни предписания № ЗД-1-06-01025326/29.10.2021г. на контролен орган - Старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, са дадени предписания на Община Враца, в качеството й на осигурител, в срок до 14 работни дни от получаването на предписанията, да представи в НАП коригираща  Декларация образец № 1 (данни за осигуреното лице), за лицето И. Н. У., за периода от м. февруари 2013 г. до м. октомври 2015 г., с вид осигурен „**“, като в т. 16.1 отрази само отработените дни на участие на общинския съветник в заседания на общинския съвет и неговите комисии, съгласно справките за присъствие. Като мотиви за издаване на задължителните предписания е посочено обстоятелството, че от осигурителя Община Враца неправилно са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като в декларация образец 1 (данни за осигуреното лице) за периода от 01.02.2013 г. до 31.10.2015 г. за * * И. У. са отразени всички дни за отработени и съответно пълни месеци в осигуряване. Издалия предписанието орган се е позовал на изменената ал. 1 и създадената нова ал. 8 в чл. 34 от ЗМСМА, съгласно които ** получава възнаграждение за дните, през които участва в заседанията на ОбС и неговите комисии, както и в работата на специализираните му органи, като е приел, че от 01.02.2013 г. ** подлежат на задължително осигуряване само за тези дни. За дните от месеца, през които не са участвали в заседания на ОбС и неговите комисии или в работата на специализираните органи, осигуряването се прекъсва.

Задължителните предписания са обжалвани от Община Враца по административен ред пред  Директора на ТП на НОИ – Враца, по съображения, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й, което от своя страна означава, че ** се счита осигурен за целия месец, независимо от броя на заседанията на колективния орган и неговите комисии, в които същият е участвал. Наведени са и доводи, че **, въпреки начина на определяне на възнаграждението му, изпълнява правомощията си и полага труд през цялото време на мандата му, а не само по време на заседанията на ОбС и комисиите му.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1040-06-58/30.11.2021 г., постановено в производство по чл. 117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Враца е отхвърлил жалбата на Община Враца, като неоснователна и е потвърдил Задължителни предписания № ЗД-1-06-01025326/29.10.2021г. на Старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца.

За да не уважи сезиралата го жалба на осигурителя срещу тези предписания, ръководителят на ТП на НОИ – Враца изцяло е възприел позицията на старши инспектора по осигуряването, като е аргументирал подробно тезата, че когато ** не е провеждал заседания и ** не е участвал в комисиите към него, то лицето не е упражнявало трудова дейност и осигуряването му се е прекъснало. Позовава се на ненаименовано становище на НОИ и НАП, съгласно което за осигурителен стаж се зачита само времето (дните), за които ** е получил възнаграждение и не се зачита за осигурителен стаж времето (дните), за които не е получил възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

В съответствие с тези правомощия, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното Решение № 1040-06-58/30.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, е издадено от компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл. 117 от КСО – ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Същото е изготвено в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването му.

Оспорваното решение, обаче е неправилно, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради следните съображения:

Съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България, орган на местното самоуправление в общината е **, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години, по ред определен със закон. Като упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, съгласно чл. 2, т. 5 от Изборния кодекс, ** подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1,                т. 8 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. По делото не е спорно, че за периода от м. февруари 2013 г. до м. октомври 2015 г. И. Н. У. е заемал длъжността на ** в Общински съвет – Враца, като спорът е относно наличието на основание за осигуряването му през всички дни от месеците, включително дните, в които не е участвал в заседание на общинския съвет и неговите комисии, за което съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА е получил възнаграждение.
Действително с изменението на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, в сила от 01.02.2013 г., е предвидено, че ** получават възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, т.е. само за дните на участие в заседанията. Осигуряването обаче възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й, което в случая означава, че ** се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на заседанията на колективния орган и неговите комисии, в които е участвал. Дейността на ** се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигане на краен резултат, следователно също е трудова по своя характер. В случаите, когато полученото от ** месечно възнаграждение е по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната, осигурителните вноски се дължат и внасят върху осигурителен доход в размер на минималната работна заплата съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО. Обстоятелството, че заседанията, в които е участвал ** И. У. и които са послужили като база за определяне на размера на възнаграждението му, респективно за осигуряването, са провеждани само през отделни дни от съответния месец не означава, че за Община Враца,  качеството ѝ на осигурител, не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО – от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8, се определя по правилото на чл. 6, ал. 3 от КСО: върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Независимо, обаче от начина за определяне на възнаграждението му, ** изпълнява правомощията си по този повод и полага труд през цялото време на мандата му, а не само в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. От уредбата в чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМСМА се установява, че работата на ** не се ограничава единствено до участието му в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, но и в участие в решаването и разглеждането на въпроси, поддържането на връзки с избирателите и информирането им за дейността и решенията на общинския съвет. Ето защо под изпълнение на задължения следва да се разбира всички задължения на **, а не само тези, състоящи се в участие в заседания на общинския съвет и неговите комисии, поради което правилно в декларация обр. 1 данни за осигуреното лице И. Н. У., осигурителят е посочил осигурителен стаж и осигурителен доход и за дните от месеците в периода м. февруари 2013 г. до м. октомври 2015 г., в които ** не е участвал в заседания на общинския съвет и неговите комисии, без обаче мандатът му през това време да е бил прекратен или той по друга причина (без значение постоянно или временно) да е загубил статута и/или функциите си на **.

За да не настъпи прекъсване на осигуряването е предвидено приложението на чл. 6, ал. 3 от КСО, която норма следва да бъде разглеждана във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО, съгласно която времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, се зачита за осигурителен стаж. За да бъде зачетено за осигурителен стаж цялото време, през което **изпълняват правомощията си по чл. 33 от ЗМСМА, е необходимо внасяне на осигурителни вноски върху осигурителен доход, изчислен в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период.

От изложеното следва, че ** се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на проведените заседания на колективния орган, в които е участвал и съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА е получил възнаграждение.

В този смисъл е и преобладаващата практика на Върховен административен съд, постановена при актуалната редакция на чл. 34 от ЗМСМА и отразена в решение № 5246 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 13685/2016 г., VІ отд. на ВАС, решение № 1643 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 12044/2014 г., VІ отд. на ВАС , решение № 7003 от 11.06.2015 г. по адм. д. № 15626/2014 г., VІ отд. на ВАС, включително посоченото от жалбоподателя решение № 3792 от 24.03.2021 г. по адм. д. № 565/2021 г. VІ отд. на ВАС, постановено по аналогичен казус между същите страни – ТП на НОИ – Враца и Община Враца, с която практика административният орган не се е съобразил.

Гореизложеното обуславя недвусмислено, че административният орган е приложил неправилно материалния закон с процесните задължителни предписания, които са издадени при неспазване на материалноправната разпоредба на чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 34 от ЗМСМА. С това, че при осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ – Враца не е намерил основание да ревизира предписанията, а изцяло е възприел тезата на старши инспектора по осигуряването, допълнително позовавайки се на неизвестно за оспорващия и съда становище на НОИ и НАП и пренебрегвайки известната му с решение № 3792 от 24.03.2021 г. по адм. д. № 565/2021 г. практика на ВАС по абсолютно аналогичен казус, той също е постановил незаконосъобразен акт.

С оглед на така установеното, оспореното Решение № 1040-06-58/30.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-06-01025326/29.10.2021г. на Старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца, е издадено в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на оспорващия, на същия следва да бъде присъдено такова в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. В представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК от жалбоподателя е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева. Този размер е под установения с Наредбата максимум и настоящият съдебен състав намира за справедлив, поради което следва да бъде уважен, а възражението за прекомерност на ответника като  неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1040-06-58/30.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-06-01025326/29.10.2021г. на Старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Враца, да заплати на Община Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 /двеста/ лева.

            Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

АДМ. СЪДИЯ: