РЕШЕНИЕ №
гр. П. , 19.11. 2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
П.ски окръжен съд
, търговско отделение ,в публично
заседание на дванадесети ноември , през
две хиляди и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря И.Ц. , и в присъствието на Прокурора…,като разгледа
докладваното от Съдията Данчев т.д. № 183 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе взе предвид:
Подадена е молба от
„****„ ЕАД – гр. С. , бул. „***„ № ** за
откриване производство по несъстоятелност на
„***„ЕООД – гр.П. ,ул. „***„ №**, с ЕИК-****** поради неплатежоспособност , а при условията
на евентуалност поради свръхзадълженост
на ответника. В молбата се твърди ,че на 20.03.2017г. е бил сключен договор
между „ ****„ ЕООД и „****„ ЕООД за предоставяне на клиентски карти ,чрез
ползването на които последното дружество да зарежда горива в определени вериги
бензиностанции при преференциални цени и на отложено плащане. За закупените
през съответния месец с тези клиентски
карти горива „*****„ ЕООД / впоследствие преобразувано в „*******„ ЕАД / е издавало фактури ,като
към края на м. април 2018 г. ответното дружество е започнало да не изпълнява
задълженията си за заплащане на сумите по тези фактури ,като към 25.04.2018 г.е
направило частично плащане / 654,62 лв./ по фактура № *******/*г. на обща
стойност 15 382,56 лв. ,като е останала неплатена сумата 14 727,94
лв. Впоследствие неплатени са останали и следващите четири фактури ,както
следва : фактура №*****/*г. на стойност 9 921,32 лв. ,която е с падеж
25.05.2018г. ; фактура №*****/*г. на стойност 7 833,22лв. ,която е с падеж
25.05.2018г.; фактура №****/*г. на стойност 1 013,17 лв. ,с падеж на
25.06.2018г. и фактура №********/*г. на стойност 3 831 лв. с падеж
25.04.2018г.Твърди се също така ,че всички тези суми заедно с претенция за
неустойка за забавено плащане са предмет на арбитражно дело № ВАД****/*г. на
Международния арбитражен съд при
сдружение „ Институт по международно частно право“,което е било заведено от „*******„ЕАД
срещу „*****„ЕООД .Въз основа на изложеното дотук молителят счита ,че ответното
дружество е в невъзможност да обслужва своите задължения ,и че се намира в
трайно състояние на неплатежоспособност ,което продължава и понастоящем. Твърди
се също така ,че в резултат на цялостно проучване на имуществото на ответното
дружество посредством заведеното от молителя изпълнителни дело , е било установено ,че длъжникът
не разполага с никакви активи и парични средства .Поради това се прави
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност на ответното дружество , а при условията на евентуалност
–поради свръхзадълженост.
Ответното
дружество не е взело никакво отношение към молбата –нито с писмен отговор ,нито
пък чрез становище изразено в съдебно заседание.
П.ски окръжен съд е
приел , че молбата отговоря на
изискванията на чл. 628, ал. 2 и 3 от ТЗ
във вр. с чл. 78, ал.2 от ДОПК,поради което подлежи на разглеждане по същество
и е насрочил открито съдебно заседание за нейното разглеждане. За изясняване на
действителното икономическо и финансово състояние на длъжника е била допусната исканата в молбата
съдебно-икономическа експертиза по формулираните в исковата молба пет въпроса
,като заедно с това съдът е възложил на в.л. да
посочи последните по –значими плащания на длъжника към негови кредитори - на кои дати и по кои договори са извършени ,
при депозит 350 лв. ,вносими от ищеца в тридневен срок .
В хода на производството
по делото – с изрична писмена молба от 05.10.2018г. молителят е представил по
делото решение от 12.09.2018г.
,постановено от Международния арбитражен съд
при сдружение „ Институт по международно частно право“,с което „******„ЕООД е осъдено да заплати на „*******„ ЕАД
/универсален правоприемник на „******„ ЕООД сумата 37 326,65 лв.
представляваща дължима главница по фактура № *******/*г. ,фактура №****/*г. ; фактура №*******/*г. ; фактура №*****/*г. и
фактура №******/*г.за предоставена услуга за ползване на клиентски карти по
договор за предоставяне на клиентски карти от 20.03.2017 г. със същото решение
ответното дружество е осъдено да заплати и сумата 529,50лв. представляваща
обезщетение за забава под формата на
мораторна неустойка в размер на 0,05 %
на ден върху дължимата сума за съответния период ,считано от деня ,следващ деня
на падежа на съответната фактура .Присъдена е също така и законната лихва върху
главницата ,считано от завеждане на исковата молба – 13.06.2018 г. до
окончателното и изплащане. Присъдени са
и деловодни разноски в размер на 1 209,63 лв.
С решението са
представени и доказателства за неговото надлежно връчване на страните по делото
,както и удостоверение от 13.09.2018г. ,
че решението е влязло в сила. Налице
е следователно съдебно признато валидно и изискуемо парично задължение на ответника към молителя по настоящото дело ,произтичащо от търговска
сделка - договора за предоставяне на клиентски карти от 20.03.2017 г.,което
задължение ответника е изпаднал в забава да изпълни ,поради което е присъдена и
съответната неустойка за забавено плащане .
От експертното
заключение на съдено –икономическата експертиза по делото се установява също
така ,че посочените в молбата за откриване на производството по несъстоятелност
фактури са надлежно осчетоводени по сметка 401 „Доставчици „ при ответника и
задълженията по тях намират отражение в счетоводните баланси на дружеството „*****„ЕООД
. Същите фактури са включени и в справката –декларация и в регистрите за
покупки по ЗДДС на „********„ЕООД,както и че ответникът е ползвал данъчен
кредит по ЗДДС за посочените в молбата фактури. В т.см. е безспорно установено наличието на ликвидно и изискуемо
парично задължение на ответника ,произтичащо от търговска сделка ,чието
неизпълнение дава основание на молителя да претендира неплатежоспособност на
ответника съгласно чл. 608,ал.1 т.1 от ТЗ.
Заедно с това
съдът намира ,че в случая е приложима и презумпцията на чл. 608,ал.3 от ТЗ
–неплатежоспособността се предполага ,когато длъжникът е спрял плащанията
.Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
В
случая последното плащане на ответното дружество по обслужване на задълженията,
произтичащи от договора за предоставяне на клиентски карти ,което се признава
от самия молител е направено на 25.04.2018г. в размер на 654,62лв. Вещото лице
в заключението си сочи също така и друго плащане –в размер на 2000 лв.
извършено на 25.04.2018г. към „*****„ ЕАД по банков път ,като не става ясно дали това плащане е за частично
погасяване на задължения по договора за предоставяне на клиентски карти или на
друго задължение ,но дори да се приеме ,че с него се погасява частично
задължението по този договор ,то това плащане се явява недостатъчно да погаси
цялото задължение ,присъдено с решението по арбитражното дело ,което и след
приспадане на това плащане остава в значителен размер. Видно от мотивите на
решението по арбитражното дело,плащане в размер на 2000 лв. не е било
релевирано по това дело,поради което и арбитражният съд е приел ,че има
частично плащане само на сумата 654,62 лв., а не и на сумата 2000 лв. и е присъдил парично задължение за главница
по договора за предоставяне на клиентски карти в размер на 37 326,65 лв.Така или иначе ,след 25.04.2018 г. няма
твърдения , нито пък има доказателства да са били извършвани други плащания от
страна на ответното дружество за погасяване на това парично задължение.
Според експертното
заключение,другите последни по значителни по размер плащания ,извършени от ответното дружество към
негови съконтрагенти също така са от м. април 2018г. и те са подробно
посочени на стр. 13 от заключението : на
25.04.2018 г. са въпросните 2000 лв. към „*******„ ЕАД ; на 30.04.2018г. са
извършени плащания в размер съответно на 1000 лв. към „***********„ ООД по
банков път , както и на 1500 лв. към „******„ ЕООД също така по банков път . Иначе последното изобщо плащане по търговска
сделка е извършено на 04.05.2018г. към „*****„ ООД по фактура №*****/*г. и е в
размер на 213,83 лв. ,но то според съда не следва да бъде възприемано като
показателно за състоянието на длъжника ,тъй като е незначително на фона на
общия размер на задълженията на ответното дружество ,които се установяват от
в.л. Б.А. в експертното заключение. Според
тази експертиза в предоставените счетоводни документи ,след 31.05.2018г. няма
осчетоводени плащания от „*****“ЕООД за погасяване на други негови задължения
.Заедно с това от представения на експертизата междинен счетоводен баланс на
ответното дружество ,съставен към 30.09.2018г. освен задължението към „*****„
ЕООД в размер на 37 326,65 лв. фигурират и следните други задължения произтичащи
от търговски сделки :
1.към „ *****„ ООД в размер на 30 765,78 лв.
2.към „*****„ ЕООД в размер на 3 319,42 лв.
3.към „*****„ ООД в размер на 2 862,00 лв.
4.към „******„ ЕООД в размер на 150 лв. за които няма данни да са
погасени след датата 30.09.2018
г. за когато се отнася този междинен счетоводен баланс. Поради това съдът приема ,че тези задължения
съществуват и към деня на приключване на съдебното дирене по делото ,като след
от м. май 2018 г. и до м. 11.2018г. тези
задължения остават необслужвани . Заедно
с това съдът съобрази и извода на експертното заключение,направен след преглед
на счетоводните регистри на дружеството
,който е , че дружеството е преустановило
дейността си от 31.05.2018г. , т.е. след
тази дата то не реализира приходи и разходи за основна дейност от което следва,
че то не може да генерира и парични средства за покриване на своите задължения.
Тези обстоятелства ,преценени заедно с
посочените по –горе последни по –значителни плащания, извършени от дружеството ,които са
от м. април 2018 г. дават основание да се направи извод ,че от края на м. април
2018 г. ответното дружество е изпаднало в състояние на неплатежоспособност ,тъй
като е спряло плащанията си към своите по –значими кредитори ,каквито са
молителят „****„ ЕАД и „***„ ООД . Това
състояние продължава от края на месец април и понастоящем като с оглед на
посоченото по –горе преустановяване на търговската дейност на дружеството ,няма
основание да се очаква благоприятна промяна в това отношение .
Вярно е ,че
показателите за обща и бърза ликвидност на дружеството са положителни през
всичките изследвани периоди в експертното заключение ,като към 31.12.2017г. те са
3,06 , а към 30.09.2018г. те се равняват на 1,77
,т.е. надвишават единица ,което дава основание да се счита ,че
към тези дати дружеството е ликвидно , но
следва да се има предвид, че значителна част от краткотрайните активи на
дружеството ,които стоят в числителя при определяне на общата и бързата
ликвидност се формират от краткосрочните вземания на дружеството ,които към
31.12.2017г. са в размер на 110 хил. лв , а към 30.09.2018г. са в размер на 130
хил.лв. ,като значителната част от тези краткосрочни вземания пък се формира от
вземания на дружеството срещу неговия управител ,които вземания към
30.09.2018г. са в размер на 127 хил.лв. , отразени счетоводно като предоставени
на управителя заемни средства. Заедно с
това следва да се има предвид ,че за изследвания от в.л. периода коефициента на
задлъжнялост на ответното дружество е много над единица / 5 към 31.12.2017г. и
6,24 към 30.09.2018г./ , а пък коефициента на финансова автономност е много под
единица /съответно 0,20 и -0,16/ , което дава основание да се направи извод ,че
дружеството не е финансово автономно и е силно задлъжняло и е зависимо от
своите кредитори.
Поради тези
съображения съдът счита ,че ответното дружество се намира в трайно състояние на
неплатежоспособност в каквото е изпаднало след 30.04.2018г. , откогато са последните по
–значителни плащания към негови кредитори, която дата съдът приема и като начална дата на неплатежоспособността на ответника. С оглед на това ,че е установена неплатежоспособността
на ответника ,то не се налага разглеждане на предявеното при условията на евентуалност искане за обявяване на
неговата свърхзадълженост.
Заедно с това ,съдът намира ,че в случая са налице
условията на чл. 632,ал.1 от ТЗ ,тъй като наличното имущество на ответното дружество не е достатъчно за покриване на
началните разноски и до приключване на съдебното дирене не е предплатена от молителя необходимата
сума за покриване на тези разноски ,която вещото лице определя приблизително на
5100лв. Вещото лице сочи ,че дружеството е притежавало два влекача съгласно
междинния баланс към 30.09.2018г. ,но през м. 06.2018г. те са били отписани от
баланса на дружеството . Според същия междинен баланс дружеството притежава
вземания в размер на 130 000 лв. /като от управителя те са в размер на 127 000лв.
и чието събиране е бъдещо и несигурно
събитие/ , както и парични средства в размер само на
1000 лв. При това състояние на имуществото ,ответното дружество очевидно не
разполага с достатъчно парични средства или с други бързоликвидни активи ,посредством
чието осребряване да могат да се набавят средства за движение на производството
по несъстоятелност.Затова след неговото откриване ,същото следва да бъде
спряно.
Поради тези
съображения и на осн. чл. 632,ал.1 от ТЗ , П.ски окръжен съд
РЕШИ :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „*****„ ЕООД ,с ЕИК-******, със седалище и адрес на
управление гр.П. **,ул.“**„ №* ,представлявано от управителя С.М.Д., с НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността
30.04.2018г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на „****„
ЕООД ,с ЕИК-******, със седалище и адрес на управление гр.П. **,ул.“**„
№* ,представлявано от управителя С.М.Д..
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на „****„ ЕООД ,с ЕИК-******, със седалище и адрес на
управление гр.П. **,ул.“**„ №* ,представлявано от управителя С.М.Д..
ОБЯВЯВА длъжника „ *****„ ЕООД ,с ЕИК-******, със седалище и адрес на управление гр.П.**,ул.“**„ №** ,представлявано от управителя С.М.Д. в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ПОСТАНЯВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „*****„ ЕООД ,с ЕИК-******, със седалище и адрес на
управление гр.П. **,ул.“**„ №**
СПИРА производството по несъстоятелност .
УКАЗВА на кредиторите на „*******„ ЕООД ,с ЕИК-******, със седалище и адрес на
управление гр.П. **,ул.“**„ №** ,представлявано от управителя С.М.Д.,че
спряното производство може да бъде възобновено
по молба на кредитор или на длъжника в срок една година от вписването на това решение в търговския регистър, и при положение ,че молителят удостовери ,че
е налице достатъчно имущество или ако депозира сумата 5100лв. за предплащане на началните разноски
.
ОСЪЖДА „******„
ЕООД ,с ЕИК-******, със седалище и адрес на управление гр.П. **,ул.“**„
№** да заплати на „****„ ЕАД, с ЕИК-****** със седалище и адрес на управление
гр.С. , **** ,район ** ,бул. „*******„ № **,представлявано от изпълнителния
директор Г.Н.Д. направените от молителя деловодни разноски ,които са в размер
на 600 лв. от които 250 лв. платена държавна такса и 350 лв. внесен депозит за
експертиза.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на молителя , а
именно- на „*******“ ЕООД ,
ЕИК-******,гр.С* ** ,район **** , бул.“******„ №**, ет.* , ап.* ,представлявано
от управителя Н.Б.П..
Решението подлежи на
вписване в търговския регистър, подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в 7-дневен срок от вписването
му в търговския регистър .Същото подлежи на незабавно изпълнение.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :