РЕШЕНИЕ
№ 1437
гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330110362 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. Т. К. против З. Д. П., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 7350 лв. – главница, представляваща
недължимо платена сума по договор от 26.09.2019 г. за изработка на външна
изолация на сграда, находяща се в гр. С., ул. Ш.**, развален от възложителя,
поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя, както и сумата от 189,88
лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2019 г. до 26.12.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 27.12.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 210/ 17.01.2020
г. по ч.гр.д. № 21274 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2019 г. между страните по делото бил
сключен устен договор за изработка, по силата на който ищцата, в качеството на
възложител, възложила на ответника – изпълнител, да направи външна изолация
на притежаваната от нея жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. Ш.**.
Страните договорили възнаграждение в размер на 12000 лв., което включвало
стойността на необходимите материали и труд, която сума ищцата следвало да
1
заплати на две вноски на ответника. На дата 26.09.2019 г. ищцата предоставила на
ответника сумата от 7350 лв. Уговореният срок за изпълнение на работата бил 15
дни, считано от 26.09.2019 г. Ищцата твърди, че на 28.09.2019 г. ответникът
донесъл материали в имота, като след тази дата не се появил повече, не отговарял
и на телефонните й обаждания. Впоследствие ищцата разбрала, че ответникът
оставил в имота й материали с ниска стойност, тъй като през месец август 2020 г.
ангажирала друг майстор, който да извърши ремонта. По повод на поведението на
ответника, ищцата подала жалба в полицията. По преписката ответникът дал
обяснения и заявил, че ще направи изолацията на къщата, но не изпълнил
обещаното. С уведомление от 21.11.2019 г. ищцата уведомила ответника, че
разваля сключения между тях договор поради неизпълнение от негова страна, но
уведомлението не било получено от ответника и се върнало в цялост на 28.11.2019
г. Поради развалянето на договора претендира връщане на даденото по него в
размер на 7350 лв. Претендира и лихва за забава за периода от 26.09.2019 г. –
падежът на задължението на ответника до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 26.12.2019 г. За процесните суми била издадена заповед по
чл.410 ГПК № 210/ 17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 21274 по описа за 2019 г. на РС
Пловдив, XIII гр.с. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, поради което ищцата обосновава правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване, както и за присъждане на
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника З. Д. П.,
чрез назначения особен представител адв.Ц., със становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва предявените искове по основание и размер и моли за
тяхното отхвърляне. Не възразява по доказателствените искания на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 21274 по описа за 2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХIII гр. състав, образувано по депозирано от К. Т. К.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № 210/ 17.01.2020 г. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на
съда от 11.08.2020 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя
2
да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия
едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД :
Районен съд Пловдив, III граждански състав е сезиран с установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на
получената на отпаднало основание сума в размер на 7350 лв. от ответника.
За основателността на така заявената искова претенция следва да са се
проявили в обективната действителност следните материално-правни
предпоставки (юридически факти): наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за изработка от 26.09.2019 г., по силата на който
ищцата, в качеството си на възложител е възложила на ответника – изпълнител, да
извърши саниране на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. Ш.**, в срок от 15
дни от сключване на договора, при договорена цена от 12000 лв.; заплащане от
ищцата на ответника сумата от 7350 лв. с основание възнаграждение по договора
за изработка; неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по
договора за изработка; разваляне на договора посредством изявление, което е
достигнало до ответника.
По делото се установи по безспорен начин, а и това не е спорно между
страните, че на 26.09.2019 г. е сключен договор за изработка, по силата на който
ответникът е следвало да извърши саниране на притежавания от ищцата
недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. Ш.**, срещу уговорено възнаграждение в
размер на 12000 лв. Установява се също, че в деня на сключване на договора
ищцата е предала на ответника сумата от 7350 лв., която е получена от него с
основание авансово плащане на уговореното възнаграждение за изработката. В
този смисъл самият ответникът прави изявление в хода на образуваната
прокурорска преписка № 9597/ 2019 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив
– л.9 от пр.пр., приета за послужване като доказателство по делото. Посочените
обяснения имат доказателствена сила, като съдът ги цени с оглед нормата на чл.
175 ГПК. Изявленията за знание на страните, които съдържат признание на
неизгодни за тях факти имат материалната доказателствената сила на
извънсъдебно признание – преценяват се по вътрешно убеждение на съда с оглед
на всички обстоятелства по делото, в т.ч. обстоятелствата, при които е направено
признанието. Когато изявлението е направено в друго производства, то се доказва
3
чрез представения в това производство подписан документ, изходящ от страната
или чрез съответния официален документ, съставен по реда на съответното
производство. Така – решение № 198/ 10.08.2015 г., гр.д. № 5252 по описа за 2014
г., ВКС, IV г.о.
Предвид изложеното, по делото се установиха първите две материално
правни предпоставки за уважаване на предявения иск. За неговата основателност
е необходимо обаче да се докаже, че сключеният между страните договор за
изработка е бил развален от ищцата, поради неизпълнение на задължението на
ответника да санира жилищната сграда.
Основен принцип на облигационното право е изпълнението на поетите по
договора задължения и постигането на реални цели, които страните са
преследвали със сключването му. Поради това, при спорове за неизпълнение на
договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се
допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова
съществено, че прави невъзможно постигането на договореното (ППВС № 3/1973
г.) Законът обаче предвижда възможност, в случай на виновно неизпълнение от
страна на длъжника по един двустранен договор, кредиторът (изправната страна)
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение – чл.87,
ал.1 ЗЗД. Разумът на закона е отново запазването на договорната връзка между
страните и постигане на уговорения резултат, като едва след изтичане на дадения
от кредитора срок, договорът се счита за развален.
В случая, след изтичане на договорения между страните срок за изпълнение
на работата – 15 дни от сключване на договора на 26.09.2019 г., ответникът е бил
в пълно неизпълнение, като дори не е започнал фактически действия по
извършване на санирането на имота. За това се съди от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които изясняват, че до лятото на 2020 г. къщата
не е била санирана от ответника, който не е започнал работа, а се е наложило
ищцата да ангажира друг изпълнител, който да извърши работата. Ищцата е
подала жалба до Районна прокуратура Пловдив във връзка с бездействието на
ответника по повод постигнатите договорки, на 07.11.2019 г. Видно от дадените
от ответника обяснения на 07.01.2020 г. – л.9 от пр.пр. № 9597/ 2019 г. на РП
Пловдив, последният е имал намерение да извърши работата. Въпреки това
последното не е сторено от него – в този смисъл са еднопосочните показания на
разпитаните по делото двама свидетели на ищцата. Поради това ищцата е
изпратила до ответника уведомление по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, с което заявява,
че разваля сключения между страните договор за изработка, поради забавено
4
изпълнение. Уведомлението е изготвено на 21.11.2019 г., но няма данни, а и не се
твърди, същото да е получено от адресата. Въпреки това няма пречка, изявлението
на възложителя за прекъсване на договорната връзка да се съдържа в исковата
молба, с която се претендира връщане на даденото по процесния договор. В този
смисъл е еднопосочна съдебната практика – така решение № 163/ 28.05.2014 г. по
гр.д. № 6458/ 2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д. №
1769/ 2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 156/ 16.06.2016 г. по гр.д. № 6042/ 2015
г. на ВКС, IV г.о. и др. В цитираните решения се приема, че по правило
развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила,
което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало
основание. Искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като
изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може да се
приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното
отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe
/restitutio in integrum/ също е последица от неизпълнението, поради което искането
за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне.
Приема се също, че исковата молба има значението на покана, при положение, че
към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните
сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор. Щом реално
няма изпълнение, самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от
момента на връчване препис от исковата молба.
В случая, ответникът не е участвал лично от производството по делото, тъй
като исковата молба е била връчена на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което
му е назначен особен представител. На последния е бил връчен и препис от
исковата молба, ведно с приложеното към него уведомление от ищцата, с което
заявява, че разваля сключения между страните договор за изработка – л.6 от
делото. Въпреки това съдът приема, че ответникът надлежно е получил
изявлението на ищцата за разваляне на договора за изработка. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от
18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., на
въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба
на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден
положителен отговор. Макар настоящият случай да не е точно такъв, с решението
на ВКС е даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би
5
могъл надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника,
които да породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от
възложителя уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
ответника, чрез назначения от съда особен представител, изпълнява изискванията
на нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД, поради което процесният договор за изработка е
развален поради неизпълнение от страна на длъжника. Като факт, настъпил в хода
на процеса, съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК, това обстоятелство следва да се
вземе предвид от съда при решаване на спора.
Доколкото се установи договорът за изработка да е развален от възложителя
поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя, то последният следва да
върне това, което е получил на отпадналото с обратна сила основание. Заплатената
от ищцата на ответника сума в размер на 7350 лв. следва да и бъда върната, като
дадена на отпаднало с обратна сила основание. Като законна последица от
уважаване на главния следва да се присъди законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда –
27.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
съгласно ал. 2 на същия текст, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като е поканен от кредитора. За задължението за
връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма определен срок. Следователно, за да изпадне в
забава длъжникът следва да бъде поканен. Отговорността на длъжника за
неизпълнение съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД действително се поражда след изпращане
на покана за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на подходящ срок
договорът ще се счита за развален. Исковата молба, обаче, има значението на
покана, при положение, че към момента на постановяване на решението
правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника
по сключения договор. Щом реално няма изпълнение, самото предявяване на иска
поставя длъжника в забава и то от момента на връчване препис от исковата молба.
В този смисъл – решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д. № 1769 по описа за 2009 г.
на ВКС, III г.о.
Доколкото длъжникът не е бил уведомен за развалянето на договора преди
6
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, то
договорът не е бил развален към този момент и не е настъпила изискуемостта на
процесната сума. Поради това и няма как длъжникът да е в забава преди този
момент, тъй като не е получил покана преди това. Затова искът за признаване за
установена дължимостта на сумата в размер на 189,88 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 26.09.2019 г. до 26.12.2019 г. е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцата съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно представен списък на
разноските по чл.80 ГПК ищцата претендира разноски в размер на 944 лв., от
която сума следва да се й се присъди сумата от 920 лв. На основание чл.78, ал.3
ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, но такива не се доказаха да са сторени. Ищцата е освободена от
разноски за заплащане на възнаграждение за назначения особен представител на
ответника в размер на 700 лв. с определение № 334/ 25.01.2021 г. Поради това и на
основание чл.78, ал.6 ГПК за тази сума следва да бъде задължен ответникът, като
бъде осъден да я заплати в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. Д. П.,
ЕГН: **********, адрес: гр. П. *** дължи на К. Т. К., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. Ш.**, по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, ГПК, във вр.
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, сумата от 7350 лв. (седем хиляди триста и петдесет лева)
– главница, представляваща недължимо платена сума по договор от 26.09.2019 г.
за изработка на външна изолация на сграда, находяща се в гр. С., ул. Ш.**,
развален от възложителя, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 27.12.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 210/ 17.01.2020
г. по ч.гр.д. № 21274 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата от 189,88 лв. (сто
осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) – лихва за забава върху
главницата за периода от 26.09.2019 г. до 26.12.2019 г.
7
ОСЪЖДА З. Д. П., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на К. Т. К., ЕГН: ********** сумата от 920 лв. (деветстотин и двадесет лева)
– разноски пред районния съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК З. Д. П., ЕГН: ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив
сумата от 700 лв. (седемстотин лева) – разноски за възнаграждение за назначения
особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при
Районен
_______________________
съд –
Пловдив:/п/
8