Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Добрич,15.08.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание,проведено на седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева административно дело № 317 по описа
на съда за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
жалба с деловоден индекс на Административен съд-Добрич - вх.№ 1439/14.05.2019г.
от „Т.Т.ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.А.С.№48,
представлявано от управителя Т.Г.Т., подадена чрез адв. Д.В., срещу Заповед № 357з-826/25.04.2019г. на Директора
на ОД на МВР-Добрич,с която е отказано възстановяването на идентификационен
номер на полуремарке „Вилкос“, рег.№ .........., с рама **********по документи.
Отказът се оспорва като
материално незаконосъобразен.Същият е постановен при липса на съвкупна преценка
на фактите по случая.Административният орган не е взел предвид представените
фактура и митническа декларация,в които е посочен идентификационния номер на ремаркето,като изрично е
отбелязано,че този номер се намира на табела.Ремаркето е регистрирано по
заводската табела,която е паднала,но данни за съществуването й има и към
настоящия момент.Настоява се, че идентификационния номер може да бъде установен
въз основа на данните,които се съдържат в документите за регистрация на
працесното ППС. Иска се отмяна на заповедта. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от
адв. В.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
се представлява от юрисконсулт Максим Желев,който оспорва жалбата.
От
събраните по делото доказателства,съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Оспорваната
заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК,който подлежи на съдебен контрол пред административния съд.Жалбата срещу
него е подадена от лице,с право да го оспори като неблагоприятен за него.
Относно срока за подаване на жалбата съдът прецени,че е спазен срока по
чл.149,ал.1 АПК. Предвид изложеното,жалбата
е процесуално допустима,а разгледана по същество е основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят е собственик на полуремарке марка „ WILCOX“ 601752 с рег. № ..........,
за което е издаден регистрационен талон №********* от 16.03.2009г.Със заповед
за налагане на ПАМ от 24.03.2018г. полуремаркето временно е било спряно от
движение поради техническа неизправност.След отстраняване на неизправността, е
подадено заявление за пускане в движение на ППС, по което е постановен отказ.
Същият е обжалван пред АдмС-Добрич, а образуваното адм.д. №736/108г. е спряно
по взаимно съгласие на страните с оглед да се даде възможност за възстановяване
на идентификационният номер на ремаркето.
Административното производство по издаване на
оспорваната заповед е започнало по заявление на жалбоподателя № 851000-3783 от
27.03.2019г. до Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Добрич, за възстановяване на
идентификационния номер на полуремарке марка „ WILCOX“ 601752 с рег. № ........... В заявлението е описано,че при
първоначалната регистрация на ремаркето през 2007г.,същото е регистрирано по
табела и идентификационният му номер е
отбелязан на свидетелството за регистрация. В процеса на експлоатация на
ремаркето идентификационната табела е паднала,но има данни,че същата е
съществувала на мястото, обозначено от производителя. В заявлението се моли
ремаркето да бъде предоставено за оглед на комисията по чл.7 от Наредба
№8121з-/18 и след нейното заключение,преписката да бъде изпратена на Директора
на ОДМВР-Добрич за издаване на заповед по чл.10 от Наредбата-л.18.
По повод заявлението,
ППС е представено повторно пред
Комисията по МПС при ОДМВР-Добрич.За резултата от проверката е съставен
протокол№16/03.04.2019г.-л. 20. В същия като констатация е
отбелязано-неустановено автентично съдържание на номер рама,посочен в
регистрационния талон на въпросното ПС.Издадена е Експертна справка №18 от 18.04.2019г.
в която е записано,че на обичайните за това места, като опорни греди,детайли от
коша, набит номер рама не е установен.Не е открита идентификационна табелка или
стикер с данни за номер рама. В предната част на дясната надлъжна греда са
налични четири симетрично разположени отвора,като в единия от тях е налична
част от скрепителен елемент-л.17. На 24.04.2019г. е съставена докладна записка,
описваща действията по проверката на ПС и е дадено заключение,че
идентификационният номер не подлежи на възстановяване.
На 25.04.2019г.
Директорът на ОДМВР-Добрич е издал оспорваната заповед, с която е отказано
възстановяване на идентификационния номер на „Вилкос“, рег.№ .........., с рама **********по
документи,представени от Т.Г.Т., управител на „Т.Т.ООД,с *********, със
седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.А.С.№48.
По делото е назначена Съдебно-автотехническа
експертиза,неоспорена от страните и приета от съда като безпристрастно и
компетентно дадена. Вещото лице е следвало да отговори на 5 конкретни въпроса: съществуват
ли по ремаркето следи от заводски поставена идентификационна табела; има ли
данни за осъществена върху оригиналните нитове на регистрационните табели
интервенция;ако липсват такива данни,може ли да се направи извод, че
ремаркето,предмет на огледа е идентично с това,предмет на регистрация по
заявление от 16.04.2007г.; как и къде се поставя идентификационният номер на
процесния модел и марка полуремарке-чрез набит номер,или чрез идентификационна
табела, занитена на определено за това място; идентификационният номер на
ремаркето, отразен в документите за регистрация отнася ли се за полуремаркето, предмет
на огледа. След огледа на самосвално полуремарке
марка „ WILCOX“ 601752 с рег. № ........... вещото лице
отговаря, че липсва идентификационна табела на мястото,където заводът производител
поставя такава,с ВИН номера на превозното средство а именно-предната част на
десния надлъжен ланжерон. На това място се установяват 4 броя отвора с
Ф4мм.Диаметърът на отворите и разстоянието между тях отговарят на размерите на
заводски поставените метални идентификационни табели,на които по принцип се
изписват данни за марката и вида на ППС,както и 17 буквено-цифрен
код,представляващ ВИН номера.На мястото на отвора горе-дясно е установена част от металния закрепващ нит и
парче метал от заводската табела. Няма следи от триене, рязане или друг
абразивен материал, с цел отстраняване и премахване на закрепващите метални
нитове, т.е. няма умишлена интервенция за премахване на нитовете. Вероятно
табелата е паднала поради корозия и продължителна експлоатация на ремаркето
като пояснява,че мястото на идентификационната табела се намира зад задните
гуми на влекача и на нивото на прикаченото устройство.При движение на състава влекач
с ремарке/ в лошо време, във вода и сняг, а през зимата – сол и др.химични
препарати за размразяване, голяма част от тях попадат върху табелата и водят до
усилена корозия. При направения оглед на регистрационната табела на самосвално полуремарке
марка „ WILCOX“ 601752 с рег. № .......... вещото лице е установило,че същата е поставена
от оторизирана за тази цел фирма при извършване на регистрацията му през 2007
г.Не са налице данни за интервенция по оригиналните нитове на регистрационните
табели. Налице е оригинален самоизтеглящ нит с щемпел КАТ. Заключението на
вещото лице е, че полуремарке марка „WILCOX“
601752 с рег. № ..........,предмет на направения оглед е идентично с
ремаркето,предмет на регистрация по заявление от 16.04.2007г.
Предвид установеното
съдът прецени,че Заповедта е издадена от компетентен административен орган,при
спазване на чл.59 АПК, относно
изискванията за съдържание и форма на административния акт, но при
неправилно приложение на материалния закон.
Приложима
в случая е Наредба №8121з-1/02.01.2018г. издадена от министъра на вътрешните
работи, на основание чл.143,ал.3 и ал.4 ЗДвП. Съгласно чл.5 от същата, на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС 1. за което е установено подправяне, заличаване или повреда на
идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия
ред;2. с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния
номер;3. на което при извършване на ремонтни дейности идентификационният номер
е бил заличен частично или напълно,ако преди извършването им ППС е било
предоставено за установяване на автентичния идентификационен номер;4. чийто
идентификационен номер е бил нарушен вследствие на механично или химично
третиране при извършено изследване с цел идентификацията му;5. на което е
извършена смяна с ново шаси (купе), произведено от завода - производител на
ППС. Съгласно чл.6, на възстановяване
не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е
установено. Именно разпоредбата на чл.6 е приложил АО, като е приел, че поставен
набит от производителя номер рама на ПС не е установен.Липсва табелка, или
стикер за номер рама.Действително, табелка липсва, но от доказателствата по
делото безспорно се установява автентичното съдържание на идентификационния
номер на ПС. При изготвяне на експертизата, вещото лице е направило допитване
до завода за полуремаркета и контейнери –Добрич, при което е установил,че
внасяните преди 2000 г. модели „WILCOX“ , както и произвежданите у нас преди 2000г.
ремаркета и полуремаркета са били със заводски поставени метални
идентификационни табели,чрез изтеглящи нитове. Процесното самосвално
полуремарке е произведено преди 2000г. и има първоначална регистрация от
01.09.1999г., което се установява от регистрационен талон №********* от
16.03.2009г. на л.36,както и от фактура от 23.03.2007г., договор за
покупко-продажба от 23.03.2007г. и митническа декларация /л.37-л.41/. Видно
е,че при регистрацията на ППС и издаване на регистрационен талон №********* от
16.03.2009г., данните по документи,представени от собственика, са отразени в
талона. Поставеният и описан в талона регистрационен номер на ПС продължава да
е монтиран на определеното за това място върху превозното средство, като
безспорно е установено, регистрационните табели са автентични т.е.
тези,монтирани при издаване на талона за регистрация. Ето защо буди недоумение
съмнението на административния орган относно идентичността на ППС за което се
иска възстановяване на идентификационния номер с това, регистрирано от
администрацията,чийто ръководител е постановил процесния отказ.
Както вече се каза, приложима в случая е Наредба №8121з-1/02.01.2018г. издадена
от министъра на вътрешните работи, на основание чл.143,ал.3 и ал.4 ЗДвП, но с оглед наличието на регистрационен талон за
процесното ППС, както и за пълнота на преценката относно законосъобразността,
или незаконосъобразността на оспорвания отказ, съдът следва да се позове и на Наредба
№ I-45 от 24 март 2000г. за регистриране ,отчет,спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане,прекратяване и възстановяване на
регистрацията моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Наредбата е
в сила от 14.04.2000г. и е издадена от министъра на вътрешните работи на
основание чл.140,ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно §7 от ПЗР на
Наредбата,не се изисква идентификационен номер (VIN) за
регистрация и промяна в регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, на които поставеният от производителя идентификационен номер не
отговаря на изискванията на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030.
Съответно стандарт БДС ISO 3779 е за
номер за идентифициране на превозни средства (VIN).Съдържание
и структура, а стандарт БДС ISO 4030 е
номер за идентифициране на превозни средства (VIN).
Разположение и начин на закрепване. Това води до изводите,че заключението на
вещото лице за регистрирането на ремаркето по заводска метална идентификационна
табела е в съответствие с правната норма, а твърдението на жалбоподателя в тази
насока е основателно.С оглед безспорният факт, че процесното ППС е произведено преди
2000г. и установеното от вещото лице,че
тези ППС са били със заводски поставени метални идентификационни табели чрез
изтеглящи нитове следва да се добави,че мястото на поставяне на табелите е в
предната част на десния надлъжен ланжерон/носеща греда/ на полуремаркето.Поставянето
на 17 цифрения уникален ВИН код,набит /щампован/ върху рамата на ППС-ремаркета
и полуремаркета е започнало след 2001г. Ето защо, неоснователно
административният орган се е позовал на обстоятелството,че на надлъжните греди
не е установен набит номер рама.Все в тази връзка следва да се добави и
установеното при огледа от в.л.,че на предната челна страна на ремаркето е
наличен оригиналният стар английски регистрационен номер на ремаркето С36840 в
жъл цвят, отговарящ на документите – договор за покупко-продажба и митническа
декларация.
В заключение и за пълнота на
изложението следва да се уточни,че в
жалбата, в докладната записка от
24.04.2019г. и в обстоятелствената част на оспорваната заповед се
излагат едни и същи факти относно предхождащо административно и съдебно
производство по пускане в движение на ППС.Същите,са относими към
конкретния спор като част от съдържанието на документи на ответника и водещи до
извод,че по тях между страните не се спори.За относима към конкретния спор
съдът приема информацията за спиране от движение на ППС,но същата се съдържа
единствено в молбата на жалбоподателя до Началника на Сектор „ПП“ при
ОДМВР-Добрич-л.18 .Информацията се съдържа
в документ, част от представената административната преписка,който не е оспорен от страните и който съдът кредитира като подкрепящ незаконосъобразността
на оспорвания отказ.Спирането на процесното ППС не е свързано със сваляне на
регистрационните табели, по аргумент от чл.40, ал.2 от Наредба № I-45 от 24 март
2000г., а с изземване на част втора на свидетелството за регистрация, при което
и се поставя знак „Спрян от движение“. При това положение, от датата на
заповедта за ПАМ -24.03.2018г. до датата на подаването на молбата за
възстановяване на идентификационния номер-27.03.2019г. е изминала една година, при което
регистрационните табели на ППС не са сваляни нито служебно,нито с умишлена цел
от собственика или от друго лице.Логичен е изводът, че полуремарке марка „WILCOX“ 601752 с рег. № ..........,е
идентично с ремаркето,за което се иска възстановяване на
идентификационния номер.Налице е хипотезата на чл.5,т.2 от Наред №8121з-1/02.01.2018г.
наличие на корозия или друг дефект в областта на
идентификационния номер.Като не е
стигнал до този извод, Директорът на ОДМВР-Добрич
е постановил незаконосъобразен ИАА, който
следва да се отмени,като преписката му се върне за ново произнасяне по
заявлението № 851000-3783 от 27.03.2019г. на
„Т.Т.ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Каварна,ул.А.С.№48, представлявано от управителя Т.Г.Т. .
При
този изход на делото,съобразно изричната разпоредба на чл.143,ал.1 АПК, ОД на МВР Добрич,дължи на жалбоподателя
направените съдебни разноски в размер на 550 лева,представляващи платена
държавна такса в размер на 50 лева, платен адвокатски хонорар в размер на 300
лева, хонорар за вещото лице в размер на 200 лева.
Така мотивиран, както и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд Добрич
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от „Т.Т.ООД,с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.А.С.№48,
представлявано от управителя Т.Г.Т., Заповед № 357з-826/25.04.2019г. на
Директора на ОД на МВР-Добрич,с която е отказано възстановяването на
идентификационен номер на полуремарке „Вилкос“, рег.№ .........., с рама **********по
документи.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Добрич да
заплати на „Т.Т.ООД,с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.А.С.№48,
представлявано от управителя Т.Г.Т., сумата в
размер на 550 (петстотин и петдесет)
лева разноски по делото.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган – Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, за ново произнасяне по заявление № 851000-3783 от 27.03.2019г. на „Т.Т.ООД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Каварна, ул.А.С.№48, представлявано от управителя Т.Г.Т.
за възстановяването на идентификационен номер на полуремарке „Вилкос“, рег.№ .........,
с рама **********по документи, при спазване на
указанията в мотивите на решението, по тълкуване и прилагане на закона.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: