Решение по дело №1716/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от Е.В. ЕГН **********, със съгласието на своята майка Н.Б. ЕГН **********, чрез адв. О.М., срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № МД – АУ – 2779-1/03.05.2023 г. издаден от инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на Е.В. са установи задължения за данък върху превозните средства – л.а. „Мазда Кседос“ рег. № ***, за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер на 708,31 лева - главница и 177,21 лева - лихва, общо 885,52 лева.

Жалбоподателката посочва, че към момента на издаване на АУЗД и към момента на подаване на жалбата е била непълнолетна и съгласно чл.61, ал.2 от Закон за наследството /ЗН/ е можела да приеме наследството само по опис пред надлежния районен съд. В административното производство не са събрани данни, че тя е приела наследството. В съдебно заседание е допълнено, че ответната страна не е упражнила правомощията си по ЗН да призове недееспособния наследник към приемане на наследството, поради което намира, че жалбоподателката не е имала качеството на задължено лице. Отправено е искане за отмяна на оспорения АУЗД и претендира за присъждане на сторените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат за оказана безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от Закон за адвокатурата /ЗА/.

Ответник – Директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, чрез гл. юрисконсулт Ж.Х. оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, не възразява срещу претендираното възнаграждение за адвокат в минимален размер.

Административен съд – гр. Варна намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Договор за покупко – продажба на МПС от 17.03.2010 г., с №611/17.03.2010 от нотариално заверяване, Й.П.В.е закупил л.а. „Мазда Кседос“ 9, рег. № *** от „Ленотрон“ ООД.

Свидетелство за регистрация на МПС от 24.03.2010 г. посочва, че л.а. „Мазда Кседос“ 9, рег. № ***, е собственост на Й.П.В..

Удостоверение за наследници № ИА023001521ОД/13.09.2023 г. издадено от район „Одесос“, Община Варна посочва, че Й.П.В.е починал на 20.11.2018 г., негови наследници са Д.Й.С., П.Й.В. и Е.В..

Писмо изх. № 90/06.04.2023 г. издадено от дежурен съдия в Районен съд – Варна посочва, че в РС – Варна е вписан отказ от наследство от П.Й.В. и Д.Й.С., относно наследството с наследодател Й.П.В.. За Е.В. няма вписан отказ от наследство относно наследство с наследодател Й.П.В..

Издаден е АУЗД № МД – АУ – 2779-1/03.05.2023 г. от инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на Е.В. са установи задължения за данък върху превозните средства – л.а. „Мазда Кседос“ рег. № ***, за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер на 708,31 лева - главница и 177,21 лева - лихва, общо 885,52 лева. Определеното задължение е за 2/3 от данъка за МПС, като е посочено в административния акт, че цялото задължение е било в размер на 967,31 лева.

Посочения АУЗД е връчен на жалбоподателката на 09.05.2023 г. Подадена е жалба вх. № МД23000704ВН/17.05.2023 г. срещу процесния АУЗД. В 67 – дневния срок по чл.155, ал.1 вр. чл.146 от ДОПК не се е произнесъл директорът на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна по подадената жалба.

В съдебното производство са представени от жалбоподателката: Удостоверение изх. № 25677/27.09.2023 г. издадено от съдия в РС – Варна, в което е посочено, че съгласно Определение № 11542/27.09.2023 г. по ЧГД № 20233110112279/2023 г. на РС – Варна в особената книга при РС – Варна е вписан отказ от наследство от Е.В. относно наследството с наследодател Й.П.В.; определение № 14318/07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 18464/2018 г. на РС – Варна за прекратяване на производството по делото образувано по молба от Е.В. с искане за вписване отказ от наследство и Удостоверение №113/26.09.2023 г. издадено от класен ръководител в ПГТ „Проф. Д-р А.З.“ – Варна, че жалбоподателката е ученичка през учебната 2023/2024 г. в ХІІ „д“ клас.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Директорът на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна не се е произнесъл в 67 – дневния срок по чл.155, ал.1 вр. чл.146 от ДОПК, който е бил до 24.07.2023 г. по подадената жалба срещу АУЗД, поради което последния е мълчаливо потвърден на 24.07.2023 г. Жалбата по съдебен ред е подадена на 02.08.2023 г., в 30 – дневния срок по чл.156, ал.5 от ДОПК, същата е от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледаната по същество жалбата е основателна.

Задълженията за данък върху превозните средства представляват публични общински вземания, което е регламентирано с чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

В случая размера на данъка е определен въз основа на подадена декларация за МПС. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета.

Процесният АУЗД е издаден от Х.Й.Х.на длъжност инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ Община Варна, с оглед установяване, че за процесния автомобил деклариран с Декларации по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ не е внесен дължимия данък за превозното средство.

Със Заповед № К-045/12.07.2019 г. на кмет на Община Варна, на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с ползване на платен годишен отпуск е наредено на 15.07.2019 г. функциите му да се изпълняват от зам. - кмет на Община Варна П.П.. От представен дневник за ползван годишен отпуск на Община Варна се установява, че в периода 15-16.07.2019 г. Иван Портних – кмет на Община Варна е бил в отпуск, поради което съдът приема, че законосъобразно е бил заместван.

Със Заповед № 2888/15.07.2019 г. от зам. - кмет на Община Варна, на основание издадена заповед за заместване № К-045/12.07.2019 г., е определил на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 от ЗМДТ длъжностните лица от общинската администрация с права и задължения на органите по приходите, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, като в т.6 е посочено, че това са инспектор „Контролно-ревизионни дейности“. Съгласно чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ, оспореният по делото АУЗД е издаден от компетентен административен орган.

АУЗД предмет на спора е издаден в изискуемата писмена форма, посочено е че се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ. В съдържанието на АУЗД са посочени размера на задълженията, данъчните периоди и МПС, за което се отнасят както и техният адресат. С оглед установеното АУЗД е издаден при спазване на процесуалните правила.

С процесния АУЗД са установени задълженията за 2/3 от данъка за автомобила. Ответникът в методика за изчисляване размера на данъка е дал описание относно определяне размера му и жалбоподателката не оспорва правилността на определения размер на данъка. Съдът приема, че в съответствие с 55, ал.1 от ЗМДТ и чл.40, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна размера на данъка е определен правилно.

Й.П.В.е починал на 20.11.2018 г. Данък върху превозните средства следва да се заплати най – късно до 31 октомври на годината, за която е дължим, съгласно чл.60, ал.1 от ЗМДТ, поради което задължението за данък върху превозното средство за 2018 г. е възникнало за В., съответно е останало в наследство като задължение за лицето, което ще приеме наследството, ответникът е приел, че това е жалбоподателката. Задълженията за 2019 – 2022 г. за данък върху превозното средство следва да се определят на собственика на превозното средство, като ответника е приел, че това също е жалбоподателката.

Спорът е жалбоподателката приела ли е наследството оставено от баща й Й.П.В., съответно задължено лице ли е относно задълженията, с които е обременено наследството по отношение на неплатения данък за 2018 г. от В. и възникналия данък за превозното средство за 2019 – 2022 г.

Съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

След смъртта на Й.П.В.наследниците му по закон – П.Й.В. /син/ и Д.Й.С. /дъщеря/ са направили отказ от наследство, който е вписан в РС – Варна, извършено е съобразно чл.52 от ЗН. Е.В., която също е наследник по закон на баща си е подала молба до РС – Варна с искане за вписване на отказ от наследството останало от баща й, постановено е определение № 14318/07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 18464/2018 г. на РС – Варна, с което е прекратено производството, тъй като е прието, че искането е недопустимо на основание чл.130, ал.4 от СК. Определението е връчено на жалбоподателката на 14.12.2018 г., не е обжалвано и е влязло в сила, което е заявено от процесуалния представител на жалбоподателката. Налице е образувано т.д. №1/2021 г. на ОСГК на ВКС по два въпроса, единия от които е допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. С тези съображения жалбоподателката не е обжалвала определението, съответно не е подала ново искане за отказ от наследство.

Нормата на чл.61, ал.1 и ал.2 от ЗН предвижда, че приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1; ал.2 - Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Съгласно чл.1 от ЗН, наследството на В. е открито в момента на неговата смърт - 20.11.2018 г. Към тази дата жалбоподателката е била на 13 години, недееспособна - чл.3 и 4 от ЗЛС и е можела да приеме наследството само по опис.

В случая не е налице приемане на наследството по опис. Съгласно мотивите по т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, по отношение на недееспособните лица е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвидения в чл. 61, ал. 1 от ЗН преклузивен срок не намира приложение - те могат да приемат наследството по опис и след като срокът по чл. 61, ал. 1 от ЗН е изтекъл. По отношение на недееспособните срокът следва да се счита преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразяват валидно самостоятелна воля.

Жалбоподателката е станала дееспособна с навършване на 18 години на 19.09.2023 г., поради което срокът за приемане на наследството по опис е до 19.12.2023 г. След тази дата, при липса на приемане на наследството по опис би се считало, че наследството е прието изцяло. Следвало е органът по приходите да установи налице ли е приемане наследството по опис, съответно изтекъл ли е срокът по чл.61, ал.1 от ЗН за Е.В., считано от навършване на пълнолетие.

АУЗД е издаден на 03.05.2023 г. при липса на приемане на наследството по опис, поради което жалбоподателката не следва да се счита, че отговаря за задълженията, с което наследството е обременено по аргумент на противното на чл.61, ал.1 от СК и е задължено лице, в качеството на собственик на л.а. „Мазда Кседос“. Следва, че АУЗД е издаден в нарушение на материалния закон – чл.53 от ЗМДТ, защото жалбоподателката не е придобила автомобила по наследство, съответно задълженията за данък върху МПС, с които е обременено наследството /относно данъка за 2018 г./.

С навършване на пълнолетие на 19.09.2023 г. Е.В. се е отказала от наследството от баща си и отказа е вписан в особена книга при РС – Варна съгласно определение № 11542/27.09.2023 г. по ч. гр. д. № 20233110112279/2023 г. на РС - Варна, в съответствие с чл.52 от ЗН, поради което отказа е валидно извършен. На основание чл.142, ал.2 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, поради което съдът е задължен да съобрази отказа от наследство при преценяване законосъобразността на оспорения АУЗД.

По аргумент на противното на чл. 60, ал.1 от ЗН от 27.09.2023 г. жалбоподателката не е наследник на наследството оставено от Й.П.В., в което са били л.а. „Мазда Кседос“ с рег. *** и задълженията, с които е обременено наследството, поради което същата не е задължено лице за данък върху посоченото МПС за периода 2018 – 2022 г. С оглед изложеното АУЗД е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Относно разноските:

Жалбоподателката е заплатила държавна такса 10 лева. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва Община Варна да бъде осъдена да заплати в полза на Е.В. сумата от 10 лева.

Жалбоподателката, със съгласието на своята майка – Н.Б. е представлявана от адв. О.М. съгласно представено пълномощно за правна защита и съдействие, в който е посочено, че процесуалното представителство по делото се извършва от адвоката. Не е представен договор между жалбоподателката и адв. М. за безплатна правна помощ. На основание чл.36, ал.3 от ЗА, при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Следва че и съда е компетентен да стори същото. На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл. 5, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатите могат да оказват безплатно правна помощ на материално затруднени лица. От представеното Удостоверение №113/26.00.2023 г. издадено от класен ръководител в ПГТ „Проф. Д-р А.З.“ – Варна е установено, че Е.В. за учебната 2023/2024 г. е ученичка в ХІІ „д“ клас. Това установява, че няма доходи, поради което съдът приема, че е материално затруднено лице. Материалният интерес по спора е в размер на 885,52 лева, поради което на основание чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. следва да се определи възнаграждение за адв. О.М. в размер на минимално предвиденото - 400 лева за оказаната безплатно правна помощ на жалбоподателката. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да бъде осъдена Община Варна да заплати в полза на адв. О.М. сумата от 400 лева за оказана безплатно правна помощ.

Публичните вземания установени с процесния АУЗД са в общ размер на 708, 31 лева без начислените лихви. На основание чл. 160, ал.7 от ДОПК решението е окончателно, тъй като се обжалват установени с АУЗД публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава и АУЗД е издаден на физическо лице .

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД – АУ – 2779-1/03.05.2023 г. издаден от инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на Е.В. ЕГН ********** са установи задължения за данък върху превозните средства – л.а. „Мазда Кседос“ рег. № ***, за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер на 708,31 лева - главница и 177,21 лева - лихва, общо 885,52 лева.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Е.В. ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на О.Н.М. ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, за оказана безплатно правна помощ.

Решението е окончателно.

	Съдия: