Решение по дело №2664/2023 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 197 ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Производството е образувано по жалба на Л. С. С., [ЕГН], чрез адв. К. К. от *** срещу Решение № 211/15.11.2023г. Директор на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0002261/23.08.2023г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платени услуги в Пейнетикс АД за сумата от 39 700 лв. и Т. Ф. С. ЕАД за сумата 39 700 лв. и запор върху лек автомобил [Марка], модел Виано, рег. № [рег. номер], година на производство 2011, мощност 120 kw. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обезпечителните мерки са наложени без да е налице мотивирано искане за налагането им. Твърди се, че жалбоподателят работи по трудов договор във [държава] и доходите му за последните 5 години са над 120 000 лева, но с налагането на запора върху сметката, с която се разплаща жалбоподателят, това затруднявало живота на семейството му. Не оспорва, че вече е издаден РА с установена сума за задължения в размер на 35 163.90 лева, а не този, за който са наложени мерките. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К. К. от ***, който поддържа жалбата. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответникът - Директор на ТД - Варна на НАП е представил писмено становище. В съдебно заседание, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Г., оспорва жалбата и поддържа представеното писмено становище. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323001939-020-001/05.04.2023г. е възложено извършване на ревизия на Л. С. С. за годишен данък по ЗДДФЛ на Е., данък по чл. 17 ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд за период 01.01.2018г. до 31.12.2022г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323001939-020-002/07.07.2023г. е удължен срокът на ревизията до 08.09.2023г. Производството е спряно със Заповед № Р-03000323001939-023-001/11.08.2023г. за срок от 11.08.2023г. до 11.09.2023г. и е възобновено със Заповед № Р-03000323001939-143-001/12.09.2023г., като срокът за ревизията след възобновяването е 10.10.2023г.

В хода на ревизията, на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК, от Г. инспектор П. Р. И., в качеството си на ръководител на ревизията, е направила искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000323001939-039-001/11.08.2023г. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК, за обезпечаване на очакваното публично вземане, са наложени обезпечителни мерки, както следва: Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платени услуги в Пейнетикс АД за сумата от 39 700 лв. и Т. Ф. С. ЕАД за сумата 39 700 лв. и запор върху лек автомобил [Марка], модел Виано, рег. № [рег. номер], година на производство 2011, мощност 120 kw.

С Решение № 211/15.11.2023г., по подадена от Л. С. С. жалба, Директорът на ТД на НАП Варна е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки като правилно и законосъобразно. Решението е връчено на пълномощника на Л. С. С. – адв. К. на 20.11.2023г., а жалбата срещу него е депозирана в ТД на НАП Варна на 28.11.2023г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 197 ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл. 197 ал. 1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 121 ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Съгласно чл. 121 ал. 2 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от същия кодекс с постановление на публичния изпълнител. Съгласно нормата на чл. 195 ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Същите се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл. 197 ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП – Варна. По аргумент от нормата на чл. 197 ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Следователно съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по реда на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта - постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП – Варна, постановено по реда на чл. 197 ал. 1 от ДОПК, са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона.

В случая постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 167 вр. чл. 195 ал. 3 от ДОПК на основание направено искане № Р-03000323001939-039-001/11.08.2023г., приложено в административната преписка. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196 ал. 1 от ДОПК. Директорът на ТД на НАП - Варна, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197 ал. 1 от ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма. По делото е представена Заповед № ЗЦУ-ОПР-60/17.08.2023г., с която е оправомощена С. Д. К. – В., при едновременното отсъствие на В. В. Н. – Директор на ТД на НАП Варна и С. К. А. – И. – заместник – директор на ТД на НАП Варна, да изпълнява функциите на териториален директор на ТД на НАП Варна. Представени са и доказателства за едновременното отсъствие на посочените лица – заповеди за командировка № 1716/13.11.2023г. и № К-1403/10.11.2023г., поради което заповедта е издадена от компетентен орган. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност поради непредставяне на доказателствата едновременно с оспореното решение.

Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 196 ал. 1 от ДОПК. От посочените от органа фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че не са изложени фактическите основания за налагане на обезпечителните мерки. Изрично е посочено, че публичният изпълнител е взел предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 39 700 лева, във връзка с ревизия, възложена с посочената ЗВР. Посочените фактически основания са доразвити с мотивите на Директора на ТД на НАП Варна, който се позовава на извършените проверки за имущественото състояние на лицето и липсата на имущество, което да обезпечи размера на задължението, налагащи предприемането на обезпечителни мерки. В обжалваното постановление изискванията за наличие на фактически и правни основания на акта са изпълнени, поради което съдът счита, че не е налице порок, обуславящ незаконосъобразността и налагащ отмяната му на това основание.

Съдът не споделя наведеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при спряно ревизионно производство. Видно от доказателствата по делото, РП е спряно за периода от 11.08.2023г. до 11.09.2023г. и е възобновено със заповед на 12.09.2023г., т.е. към датата на постановяване на решението, производството не е спряно.

Съгласно чл. 121 ал.1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 а съгласно ал. 3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съгласно чл. 195 ал. 7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.

Процесната обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично задължение. Спазено е изискването на чл. 195 ал. 7 от ДОПК за съответствие между обезпечение и обезпечителна нужда, като наложеното обезпечение е в размера на посоченото задължение. Фактът, че на ревизираното лице се установяват задължения в определен предполагаем размер и липсата на имущество, което да обезпечи събирането им, обуславя наличие на обезпечителна нужда – именно, за да не се разпореди с паричните постъпления и така събирането на задължението да стане невъзможно или значително да се затрудни, публичният изпълнител е запорирал сметката. Изпълнението на едно публично задължение ще е невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или вследствие на отчуждаване, не разполага с такова. Изпълнението на публичното задължение ще е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът им или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване. В настоящия случай жалбоподателят твърди, че има достатъчно средства от трудова дейност във [държава], а от друга – че със запора семейството му остава без средства. Съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията му за това, че от налагането на мерките за него ще е налице затруднение на дейността, в случая на живота и издръжката на семейството му.

Както бе посочено, предварителните обезпечителни мерки по чл. 121 ал.1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителното обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде сериозно затруднено или осуетено. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В случая е наложена обезпечителна мярка - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при двама доставчици на платежни услуги, като е обоснована необходимостта за налагане на обезпечителна мярка върху сметките и в двете ТБ/доставчика, а жалбоподателят не е представил никакви доказателства за това, че запорът създава затруднения за живота му, както и на семейството му, като твърденията в тази насока останаха недоказани.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение № 211/15.11.2023г. на Директора на ТД - Варна на НАП, с което е потвърдено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да му се присъди такова в размер на 100.00 лева.

 

На основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 197 ал. 3, 4 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. С. срещу Решение № 211/15.11.2023г. Директор на ТД на НАП Варна.

 

ОСЪЖДА Л. С. С., [ЕГН] да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.