РЕШЕНИЕ

№ 671

гр.Бургас, 16.06.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 01 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 138 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Жалбоподател е А.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Г.Н. ***.

Орган, издал административния акт (ДНО), е директор на ОДМВР - Бургас. ДНО участва в производството чрез главен юрисконсулт А.Д..

Предмет на оспорване е Заповед № 251з-5110/27.12.2019 г. на ДНО, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи на жалбаподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта е посочено, че А.И.Т. заема длъжност младши разузнавач (издирване) в група „Криминална полиция“ към РУ- Поморие при ОДМВР- Бургас. ДНО е приел, че при установяване на местопроизшествие на 12.07.2019 г. в землището на с. Вълчаново, общ. Средец - откриване на трупа на издирваното лице П.С., Т. не е изпълнил своите задължения като служител на МВР - да запази местопроизшествието, съгласно разпоредбите на НПК, и да участва пряко в предотвратяване и разкриване на престъпления, като е позволил и е съдействал на С.М.да наруши местопроизшествието като вземе и укрие пушка, находяща се на мястото, където е бил намерен трупа на П. П. С.. Така осъщественото нарушение е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - превишаване на власт и използване на служебно положение за облага на трето лице. Пирето е още, че по време на проведени разпити на Т. в качеството му на свидетел по установяване на местопроизшествието в периода от 12.07.2019 г. до 12.09.2019 г., а именно на 14.07.2019 г. и 18.07.2019 г., е потвърдил и е поддържал до 12.09.2019 г. пред разследващите органи неистина относно фактите при намиране на трупа, оръжието и други обстоятелства, свързани с разследването, което е довело до значителни затруднения в установяване на обективната истина - нарушението е квалифицирано като злоупотреба с доверие по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В заповедта е посочено, че за двете установени нарушения се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение".

В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на процедурата и материалния закон по издаването на оспорения акт. Сочи се, че наказанието е наложено след изтичане на предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок. Изложени са съображения за неправилно установена фактическа обстановка и за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства. Претендира се присъждане на разноски в производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата и иска съдът да отхвърли оспорването. Представя административната преписка.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаването на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

По делото е представен заверен препис от оспорения акт – Заповед № 251з-5110/27.12.2019 г. на директора на ОДМВР- Бургас, с което се установява издаването ѝ.

По делото е представен заверен препис от акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 251з-3627/16.09.2019 г. на директора на ОДМВР- Бургас. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни с предложение № 251р-28379/16.09.2019 г., изготвено от гл. инспектор К.К.– началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Бургас, и е назначена комисия за осъществяване на разследване. Заповедта е връчена на Т. на 19.09.2019 г., видно от положения от него подпис. В заповедта са изложени обстоятелства касаещи установяване на местопроизшествие и намиране на труп на мъж - П. П. С., на 12.07.2019 г. в землището на с. Вълчаново, общ. Средец. Въз основа на извършвани оперативно-издирвателни дейности местопроизшествието е установено от служителя на МВР А.Т. и лицето С.Ж.М.- приятел на Стаматов. Трупът е установен с липсващи части от черепа в напреднал стадий на разложение. Извършена съдебно медицинска експертиза на 13.07.2019 г. е констатирала, че смъртта е настъпила вслествие на изстрел в главата от близко разстояние с оръжие от висок калибър. При установяване на местопроизшествието Т. и М.са намерили пушката на постарадалото лице поставена върху раница на земята в близост до тялото. След като М.разпознал Стаматов се примолил на Т. да скрият пушката, за да му остане за спомен, с което Т. се съгласил. М.взел пушката и я скрил в близост до местопроизшествието. След пристигане на други служители от МВР и възникнали съмнения относно липсата на огнестрелно оръжие около трупа, Т. казал на Милушев, че трябва да върнат пушката. Тъй като последният вече бил докосвал оръжието и върху същото имало негови отпечатъци, двамата се наговорили да изценират намирането на пушката. Отправили към мястото, където същата била по-рано скрита, като М.я хванал там, където по-рано я е държал, и извикал на висок тон, че е намерил пушката, след което Т. му разпоредил да я пусне. Тази сцена се разиграла пред други служители на МВР, участващи в издирването. По време на проведени разпити на Т., в качеството му на свидетел по откриване на местопроизшествието, от разледващи органи на  14.07.2019 г. и 18.07.2019 г. служителят е поддържал версията, че пушката е била случайно намерена от М.на разстояние от местопроизшествието. Такива сведения, съгласно предварителния сговор между двамата, предоставил и М.в проведените му разпити. При проведен разпит на М.на 12.09.2019 г. същият признал, че действително пушката е била намерена от него и Т. върху раницата на пострадалото лице, след което той сам, след разрешението на Т., я е преместил в храстите, където по-късно се престорил, че я намира. Предвид новите показания на Милушев, с Т. е проведена беседа в присъствието на гл.инспектор Кирязов, при която Т. е потвърдил казаното от М.относно действителните обстоятелства по намиране на оръжието. Изтъкнал е, че действията му били продиктувани от убеждението, че Стаматов е починал от естествена смърт, тъй като имал сведения, че преди изчезването му на 05.07.2019 г., починалият е употребил алкохол и е имал проблеми със сърцето, поради което е счел, че пушката няма да има отношение по случая. Решил, че като направи тази услуга на М.ще има възможност да го използва като оперативен източник, тъй като последният имал контакти в криминалните среди в гр. Поморие.

Представен е заверен препис на покана за даване на писмени обяснения с рег. № 251р-28567/19.09.2019 г., връчена на Т. на 19.09.2019 г. Последният е предоставил писмено обяснение с рег. № 320р-8746/24.09.2019 г., в което не оспорва установените факти по нарушаване на местопрестъпление. Изтъква, че действително е получил от М.оперативна информация, която той му предоставил след конкретния случай. Твърди, че укриването на пушката не е било за лична облага, а именно с цел обезпечаване получаването на оперативна информация.

В хода на дисциплинарното разследване от началника на отдел "Административен" при ОДМВР- Бургас е изискана информация от кадровото досие на А.Т.. От постъпилите копия на документи и кадрова справка се установява, че Т. е назначен на заеманата, към момента на проверката, длъжност - младши разузнавач, на 23.04.2016 г., запознат е с типовата длъжностна характеристика за заеманата длъжност на 27.01.2016 г., и през периода 2008 г. - 2019 г. е бил многократно награждаван.

Въз основа на отправено искане до Окръжна поркуратура- Бургас, по дисциплинарната преписка са постъпили матирали от воденото досъдебно производство № 187/2019 г., образувано във връзка със смърта на П.С. - сведение от служителя Здравко Димитров, сведение от С. Миулшев, сведение от инспектор Георги Стоянов, протокол за оглед на местопроизшествие, фото-албум, протокол за разпит на А.Т. в качеството му на свидетел от 14.07.2019 г., от 18.07.2019 г. и от 12.09.2019 г., протокол за рапит на М.в качеството му на свидетел от 15.07.2019 г., от 18.07.2019 г., и от 12.09.2019 г., както и протоколи за разпит на Т. и М.пред съдия от 13.09.2019 г., от които са представеин заверени преписи. Видно от представените заверени преписи от протоколи за разпит на Т. от 14.07.2019 г. и 18.07.2019 г., същият е поддържал версията, че оръжието на Стаматов е открито от М.след проведено претърсване на околностите около местопроизшествието. Идентични данни е посочил и М.по време на проведените разпити през м.юли 2019 г. В протокола за оглед на местопроизшествие Т. е вписан като "запазил произшествието". Едва при проведения разпит на 12.09.2019 г., Т. е посочил, че в действителност пушката се е намирала върху раницата на Стаматов, точно до трупа му. Посочил е, че е позволил на М.да премести оръжието с цел да го ползва за събиране на оперативни данни, предвид криминалното му минало. Посочил е още, че до този момент е бил убеден, че Стаматов е починал от естествена смърт и не е предполагал, че оръжието би имало отражение на разследването.

По делото е представен заверен препис от обобщена справка с регистрационен номер 251р-31794/18.10.2019 г., по описа на ОДМВР- Бургас, изготвена от дисциплинарно разследващия орган за резултатите от разследването, на основание чл.207 ал.7 ЗМВР. В справката са изложени подробно всички обстоятелства по случая, установени въз основа на представените и в настоящото производство доказателства. Видно от отбелязването върху справката, същата е предявена на Т. на 21.10.2019 г. На същата дата Т. е получил и покана с рег. № 251р-31998/21.10.2019 г. да се запознае с обощената справка и материалите по преписката, както и му е предоставен срок за допълнителни възражения или обяснения. В предоставения му срок Т. е представил писмени обяснения с рег. № 320р-9614/22.10.2019 г., в които посочва идентични обстоятелства и причини за своите действия като в дадените пердходни обяснения във връзка със заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

След постъпване на обясненията на Т., дисциплинарно разследващия орган е изготвил становище по случая, идентично с изложеното в обобщената справка, като са допълнени извършените действия след изготвяне на справката. Видно от представения препис от становище с рег. № 25100-23389/28.10.2019 г., адресирано до директора на ОДМВР- Бургас, върху него е поставена резолюция от 11.11.2019 г. "запознат".

От представения заверен препис на покана за даване на обяснения с рег. № 251р-39435/18.12.2019г., връчена на Т. на 23.12.2019 г., се установява, че дисциплинарно наказващият орган е поканил служителя в срок от 24 часа да подаден възражения и да представи допълнителни доказателства. В предоставения срок от Т. са постъпили писмени обяснения с рег. № 3200-11680/27.12.2019 г., идентични с предходно дадените от него в хода на дисциплинарното производство. Видно от поставената върху обясненията резолюция същите са приети от дисциплинарно наказващия орган на 27.12.2019 г. В последствие е издадена оспорената заповед, която видно от отбелязването върху нея е връчена на жалбоподателя на 3.01.2020 г.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят В.С.Х.- познат на П.С.. В показанията си свидетелят посочва, че има автосервиз, в който Стаматов е ремонтирал колата си. Твърди, че е осъществявал лечение на Стаматов, тъй като имал проблем със сърцето и бил под постоянен стрес. Посочва, че на последната им среща се уговорили след като Стаматов приключи с лова да проведат лечение, но той не се появил. В показанията си свидетелят посочва, че осъществява лечение на енергийно ниво, като способността си да лекува получил след съновидение.

В показанията си свидетелят С.Ж.М.заявява, че след откриване на трупа сам е взел пушката, докато Т. говорил по телефона. Посочва, че взел пушката, за да я скрие, за да запази репутацията на пострадалия. След като хванал пушката Т. му извикал да не я пипа. В последствие М.хвърлил пушката надолу в храстите. По-късно сам завел полицаите на мястото и те намерили пушката. Посочва още, че Т. не му е давал указания какво и как да направи. 

Съдът не кредитира дадените в хода на съдебното производство показания на свидетелите Х. и Милушев. Показанията на свидетеля Х. целят да докажат, че Стаматов е имал сърдечни проблеми преди да изчезне, но свидетелят не е медицинско лице, поради което показанията му в тази насока следва да се приемат за недостоверни. Показанията на свидетеля М.значително се разминават от тези дадени от него в хода на проведеното разследване. При тези констатации, съдът намира, че показанията на Милушев, дадени в хода на разследването, доколкото съвпадат с показанията на жалбоподателя, следва да се приемат, а дадените в настоящото производство показания не следва да се вземат предвид.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията, предоставени с нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.

Действително в заповедта не налице описание на фактическата обстановка в пълнота, но е налице препращане към друг служебно изготвен в рамките на съответната процедура документ – обобщена справка с регистрационен номер 251р-31794/18.10.2019г. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. В случая ДНО се е позовал на изготвените по преписката обобщена справка, с която жалбоподателят е надлежно запознат, и становище, които от своя страна съдържат подробно описание на фактическата обстановка, поради което съдът приема, че процесуалното правило на чл.59 ал.2 т.4 от АПК е спазено.

 Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените заверени преписи от документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях. Наказаният служител е бил уведомен за започване на дисциплинарното производство и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, с връчването му на заповед № 251з-3627/16.09.2019 г. С връчването на Т. на покана № 251з-39435/19.12.2019 г. е спазено и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказани на служителя да бъде предоставена възможност да представи писмени обяснения пред дисциплинарно наказващият орган.

Противно на твърденията на жалбоподателя, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в предвидения в чл.195 ал.1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага в двумесечен срок след откриване на нарушението. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съдът намира, че в настоящия случай материалите от производството са постъпили при компетентния орган, най-рано на 28.10.2019 г. със становище с рег. № 25100-23389/28.10.2019 г., изготвено от дисциплинарно разследващия орган. Именно с изготвянето на това становище до дисциплинарно наказващия орган, на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР следва да се приеме, че дисциплинарното производство е приключено от дисциплинарно разследващия орган. В посоченото становище се съдържат данни относно предявяване на наказаното лице на изготвената обобщена справка и материалите по преписката, както и представените писмени обяснения във връзка с изложеното в обобщената справка. Посочените данни представляват изпълнение на задължението по чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, вменено на дисциплинарно разследващия орган, а изготвянето на обобщената справка е етап от действията по разследването предвидени в чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, поради което същата се явява част от материалите по разследването. Следователно обобщената справка и всички последващи действия, до изготвяне на становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР са част от разследването и едва след тяхното изпълнение същото може да бъде приключено. Отделно от това, в закона не е предвидено изготвената на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР справка да се представя отделно от становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Още повече, че от данните по делото не може да се направи извод, че обобщена справка с рег. № 251р-31794/18.10.2019 г. е постъпила при дисциплинарно наказващия орган преди изготвеното становище, доколкото върху нея липсва каквото и да било отбелязване този орган да е запознат със справката. При тези съображения, съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е открил нарушението най-рано на 28.10.2019 г. - датата на регистриране на становището в деловодството на ОДМВР- Бургас. Доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 27.12.2019 г., то следва извод, че е спазен предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок.

По отношение на материалния закон, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение и заповедта следва да бъде отменена на това основание, което е различно от изложените от жалбоподателя възражения.

При правилно изяснена фактическа обстановка, ДНО обосновано е приел, че Т. е осъществил две отделни нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, квалифицирани съответно по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР. От фактическа страна, първото от установените нарушения се изразява в оказано от страна на Т. съдействие и разрешаване на свидетеля М.да наруши местопроизшествие (т. 7), а второто - потвърждаване и поддържане на неистина пред разследващите органи, колегите си и ръководители от ОДМВР- Бургас, относно фактите при намиране на трупа, оръжието и други обстоятелства свързани с разследването, с което е затруднил значително установяването на обективната истина във връзка със смъртта на Стаматов (т. 8). Органът надлежно е посочил, че с тези си действия наказаното лице е допуснало нарушение на служебните си задължения визирани в НПК - да запази местопроизшествието, както и в нарушение на задължението да участва пряко в предотвратяване и разкриване на престъпления. Служителите на МВР са длъжни да спазват разпоредбите на НПК при изпълнение на своите задължения, както и да участват пряко в предотвратяване и разкриване на престъпления. В чл. 205, ал. 2 от НПК е вменено задължение на длъжностните лица (служители на МВР) в случай, че узнаят за извършено престъпление от общ характер, да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението. Действията на Т. да съдейства и позволи на М.да премести установеното на мястото на произшествието оръжие категорично водят до извод за нарушение на задължението за запазване на обстановката от страна на служителя. От друга страна, категорично, чрез потвърждаването и поддържането на неистина относно факти касаещи установяването на доказателства във връзка с воденото разследване, Т. е възпрепятствал извършването на разследването по смъртта на Стаматов, т.е. налице е нарушение на служебните задължения да съдейства за разкриване на престъпления. Съдът приема, че дългогодишният служител Т. е бил наясно с така вменените му по служба задължения, а и както е посочено в становището на ДРО, спазването им му е вменено в длъжностната характеристика.

Отделно от горното, съдът намира, че в заповедта липсват мотиви относно елементите на визираните нарушения в чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР. Изложени са единствено фактически данни за приетите за извършени нарушения от Т. по цитираните разпоредби, липсват обаче каквито и да било доводи от страна на ДНО с които посочените факти се обвързват с нарушенията, вменени на жалбоподателя. Мотиви в тази насока се установяват единствено по отношение на елементите от състава на нарушението "превишаване на власт", изложени в становището на ДРО. Разпореждането с установени на местопроизшествието веществени доказателства е в компетентността на органа по досъдебното производство, какъвто Т. не е бил. Като се е разпоредил (позволил на М.да премести оръжието), то Т. е излязъл от своите правомощия - да запази местопроизшествието, т.е. от обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство "превишаване на власт", визирано в чл. 203, ал.1, т. 7 от ЗМВР.

Същото нарушение е квалифицирано и като "използване на служебно положение за облага на трето лице", представляващо предложение 2 от цитираната норма. В оспорената заповед, както и в документите по преписката липсват, каквито и да било мотиви относно елементите на визираното нарушение - в какво се изразява използването на служебно положение, каква точно е целената облага, субективната страна на вмененото нарушение. Липса на мотиви се установяват и по отношение на второто установено нарушение, квалифицирано от органа като "злоупотреба с доверие". В съдебната практика се приема, че това нарушение може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между служителя и органа по назначаване. Деянието, за което служителят е санкциониран дисциплинарно следва да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания неправомерен резултат. В оспорената заповед липсват каквито и да било разсъждения на ДНО за обвързване на установените факти с посочените елементи на нарушението. Обвързването на фактите с елементите на визираните в правната норма нарушения обуславя законосъобразността на издадения акт. Липсата на мотиви по отношение на приложимия материален закон е съществено нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, доколкото възпрепятства възможността на съда да осъществи контрол върху оспорения акт.

Въпреки, че липсата на мотиви се констатира по отношение на два от квалифициращите състава, тъй като са налице мотиви относно нарушението определено като "превишаване на власт", съдът намира, че е допуснато друго съществено нарушение на материалния закон, което води до отмяна на оспорената заповед.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР при наличие на извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган определя наказание за всяко едно нарушение, след което налага по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или налага едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Посочената норма е императивна в частта относно определянето на отделни наказания за всяко едно нарушение, поради което наказващият орган е длъжен при установяване на повече от едно нарушение да определи наказание за всяко от тях. В случая дисциплинарно наказващият орган е приел, че Т. е извършил две отделни нарушения, за които е посочил, че се квалифицират по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, представляващи тежки нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - използване на служебно положение за облага на трето лице, и по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - злоупотреба с доверие. Посочено е в заповедта, че за всяко едно от цитираните нарушения се предвижда наказание "уволнение". С диспозитива на оспорената заповед на Т. е наложено едно наказание - "уволнение". Единствено посочването на предвиденото в закона наказание за извършеното нарушение не съставлява по своята същност изпълнение на визираното задължение на ДНО да определи наказание за всяко едно нарушение. Още повече, че на жалбоподателя е определено едно наказание като не е ясно дали ДНО е приложил нормата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, тъй като в заповедта същата не е посочена, или е приел, че се касае за едно нарушение. По този начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. Принципа за определяне на наказание за всяко нарушение, дори извършено в хипотезата на идеална съвкупност, е част от правото на защита на наказаното лице, както и е от съществено значение за законосъобразността на наложеното общо наказание. Действително в случая се касае за еднакви по вид наказания и за двете установени нарушение, при това най-тежкото предвидено в закона - "уволнение". Това обаче не дерогира задължението на ДНО да наложи за всяко нарушение отделно наказание и след това да определи едно общо наказание, доколкото в закона не е предвидено подобно изключение. Горното следва и от обстоятелството, че в случай на определено общо наказание при отпадане на основанията за дисциплинарна отговорност по някое от нарушенията, заповедта може да бъде отменена в частта на определеното общо наказание и на отпадналото нарушение, но да бъде оставена в сила по отношение на останалите определени наказания. Последното е от съществено значение, доколкото при незаконосъобразно определено наказание, преписката не може да бъде върната на органа, в чиято власт е да определи наказанието, тъй като сроковете за определяне на наказание вече са изтекли. Изложеното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. (В този смисъл е правораздавателната практика, изразена в решение № 11954/19.08.2019г. по а.д. № 9214/2018г. на ВАС, V о.)

Допуснатите нарушения - липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон при индивидуализацията на наказанието обуславят извод за незаконосъобразност на заповедта и в частта й на прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение").

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя съдът намира, че на същия следва да бъдат заплатени разноските в настоящото производство, а именно в размер 10 лева държавна такса. В хода на съдебното заседание, процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че не претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед № 251з-5110/27.12.2019 г. на директора на ОДМВР- Бургас, по жалба на А.И.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** ***.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на А.И.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** *** сумата от 10 лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :