Решение по дело №3058/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 852
Дата: 17 май 2021 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20203100503058
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 852
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20203100503058 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 260017/21.08.2020
от А. Я. А. ЕГН **********, чрез адв.П.Н., против решението на Провадийски РС №
205/10.08.2020 по гр.д. № 1394/2018г, с което
Е ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на детето М.
А.а Я., ЕГН ............... на майката Г. Г. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр.Д., ул.“Д.Н.“
№ 15, общ.Д., обл.Варна, на осн.чл.127 ал.2 вр.чл.59 СК;
Е ОПРЕДЕЛЕНО местоживеенето на детето М. А.а Я. ЕГН ............... при майката Г. Г. Г.
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Д., ул.“Д.Н.“ № 15, общ.Д., обл.Варна;
Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на бащата А. Я. А. ЕГН********** с
постоянен адрес гр.П. бул.“Р.“ № 49, общ.П., обл.В.Търново, с детето М. А.а Я. ЕГН
..............., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до 18ч, през Коледните
празници - всяка четна година, на Новогодишните празници - всяка нечетна година, през
Великденските празници - всяка четна година, както един месец през лятото, когато майката
не е в годишен отпуск;
Е ОСЪДЕН А. Я. А. да заплаща в полза на детето М., чрез неговата майка и законен
представител Г. Г. Г., издръжка в размер на 180лв месечно, считано от 8.07.2019г, с падеж
до 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на осн.чл.127
ал.2 вр.чл.143 СК,
1
ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от А. Я. А. срещу Г. Г. Г. искове с правно основание чл.59
вр.чл.127 ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето М., род.2017г, на бащата и определяне местоживеене при него; както и
Е ОСЪДЕН А. Я. А. да заплати на Г. Г. Г. сторените разноски по делото в размер на 390лв,
на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК, и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Провадийски РС държавна такса по иска за издръжка в размер на 259,20лв, на осн.чл.69
ал.1 т.6 ГПК вр.чл.1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, като излага следните
оплаквания:
Ат.А. счита, че от събраните по делото доказателства не се установявали наведените
от ищцата твърдения по ИМ, че през цялото време на фактическото им съжителство той
упражнявал срещу ищцата физически и психически тормоз и че побоищата били ежедневие;
че след скандал на 10.06.2018г в квартирата им в КК„Сл.бряг", около 21.30ч, А. нанесъл на
ищцата жесток побой с удари и ритници по главата и тялото и около седмица тя и детето
били заключени в стаята и не могли да излизат, че на следващия ден последната посетила
„Съдебна медицина“ в гр.Варна, където била освидетелствана и й било издадено мед.у-е №
545/2018г за получените травматични увреждания.
Въпреки, че на ищцата били допуснати трима свидетели и й била дадена възможност
с всички допустими средства да докаже домашното насилие по описания начин, тя се
позовавала единствено на решението на ВОС по в.гр.д.№ 2340/2018г, съгласно което А. Я.А.
бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и детето. Съдът приел за
установено, че на 10.06.2018г е имало скандал между ищцата и ответника, при който й били
отправени обиди и заплахи.
По делото за домашно насилие и по настоящото производство не се потвърждавали
твърденията, че върху нея и детето било упражняван ежедневен физически и психически
тормоз от отв.А.. Не се потвърждавало ищцата да е била заключвана, отвличана, бита, не се
доказвало, че телесните повреди, констатирани в съд.-мед. у-е били причинени от А..
В молбата, подадена по реда на ЗЗДН, ищцата твърдяла, че от 10.06.2018г до
20.06.2018г била затворена от А. в квартирата им в КК„Слънчев бряг", а същевременно на
18.06.2020 била отишла на съдебен лекар. Затова съдът не бил кредитирал твърденията й за
достоверни и приложил най-леката мярка за защита, при това на втора съдебна инстанция,
тъй като ПРС приел, че не е осъществено каквото и да било насилие.
По настоящото дело се установява, че Г.Г. многократно злоупотребявала с права,
като използвала заповедта за защита пред органите на МВР, заявявайки, че А. нямал право
да доближава детето и по този начин искала да го лиши от срещи с детето си в определеното
му от съда време.
2
Злоупотребата с право се потвърждавала и от издаденото НП № 1-112
ЕЕН/28.02.2019г на Н-ка на РУ П. за това, че на 10.01.2019г в 10.30ч в гр.П. подала
неправомерно обаждане на тел.112, като съобщила, че М.Ж. А.а /майка на отв.А.А./ била
отвлякла детето М. Ат.Я. през м.септември 2018г, като за детето не били полагани
достатъчно грижи и било връзвано.
При извършената проверка от служители на РУ-П. по подадения сигнал за
извършено тежко престъпление се установило, че Г.Г. си е тръгнала по собствено желание,
и че по собствено желание оставила детето на баща му А.А..
Същите неверни факти се заявявали и с молба по настоящото дело 28.12.2018г, в
които се твърди, че детето боледувало, но не било лекувано, а денем било връзвано вкъщи
от баба му.
В хода на производството ищцата подала няколко молби, в които се излагало, че
детето било с опасност за живота, ако живеело при бащата.
В отговор АСП с писмо от 27.11.2018г уведомила ищцата, че към настоящия момент
не съществувал риск за детето и че то ползва социална услуга.
По същия начин във всички социални доклади ищцата твърдяла, че била жертва на
системен тормоз и насилие от страна на А. и повтаряла същите недоказани твърдения, но по
делото не представяла доказателства за това; нямало данни да е предявявала съдебни искове;
да е подавала жалби или сигнали, или да е търсила съдействие от право- охранителните
органи.
От раждането си детето М. Я. било изоставяно от майка си на три пъти:
на 17.06.2018г в КК„Слънчев бряг", когато било на възраст 8 месеца -по показания на
майката и роднините по бащина линия;
преди това било изоставено на възраст от 3 месеца, а
за последно било изоставено на 1 година и 2 месеца в гр.П., което се установявало при
полицейската проверка.
Ат.А. твърди, че бил спазвал съдебните актове, съгласно които било постановено
детето да живее при майка си. Вземал детето от дома на майката едва, когато виждал, че за
пореден път то било неглижирано и се намирало в окаяно състояние.
На 13.09.2018г детето било болно - с кашлица, с възпаление на тъпанчетата на ушите.
А. се възмутил, че Г.Г. миела главата на детето в това състояние на външната чешма със
студена вода и тогава взел решение да го отведе, за което по делото представил
доказателства-медицинска документация за извършен преглед на 14.09.2018г; разпитан бил
и свид.Н. А., чиито показания потвърждавали състоянието на детето. Не се установявало
детето да е било взето насила.
3
С молба до съда Г.Г. твърдяла, че детето не било водено на лекар, не било
имунизирано и имало реална опасност за живота и здравето му и на това основание
поискала от съда да постанови привременни мерки в нейна полза.
По делото ответникът представил доказателства за това, че детето било редовно
водено на лекар в гр.П., записано било на детска градина и било имунизирано според
календара за задължителни имунизации. Освен това, по време на престоя при бащата той
ползвал направление от ОЗД за предоставяне на социална услуга в Комплекс за социални
услуги ЦОП - гр.П. за осигуряване отглеждането на детето в семейна среда и задоволяване
на основните му потребности. Видно и от социалния доклад на Д“СП“-П. бащата бил
запознат с възрастовите потребности на М. и ги осигурявал адекватно. Детето било с
редовен имунизационен статус, бащата проявява изключителна загриженост към детето.
Рожденият ден на М. бил отпразнуван с торта, украса и балони. Режимът на детето бил
съобразен с възрастовите му потребности, детето било водено на разходки в градския парк и
зоологическата градина; било записано за храна в „Детска кухня".
Ако се сравнял с доклада на Д“СП“-Провадия, такива данни не се съдържали, освен
за битовите условия, тъй като бащата давал много по-подробни сведения за състоянието на
детето си, за отношенията помежду им, за полаганите грижи, за неговото ежедневие и
режима му на хранене, осигурен от „Детска кухня". Детето било водено на медицински
прегледи от баща му на 19.09.2018г, на 24.12.2018г, 8.01.2019г, 14.12.2019г, 16.03.2019г,
20.03.2019г, 21.03.2019г, 11.04.2019г, 17.04.2019г, 19.04.2019г, 22.04.2019г, 03.05.2019г.
Според социалните работници от Провадия и свидетелите, къщата се състояла от три
стаи, но там живеели трима възрастни, освен детето - Г., нейният брат и баща й. От описа на
вещите ставало ясно, че детето нямало стая, но имало креват.
На 27.11.2018г Г. подала заявление до Д“СП“-Провадия да ползва услуга за оценка и
повишаване на родителския капацитет, но по делото нямало данни да е ползвала такава,
въпреки че вещите лица в СПЕ определяли нейния родителски капацитет като висок.
На 08.07.2019г PC-Провадия постановил привременни мерки, като УРП било
предоставено на майката; определено било местоживеенето на детето в гр.Д.;бащата имал
право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 18.00ч и бил
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв, за която е представил
доказателства, че я изплащал редовно.
Счита, че съдът бил определил рестриктивен и ограничаващ режим на виждане
между бащата и детето, при все, че било установено, че двамата живяли дълго време заедно
в един дом и били привързани един към друг.
Твърди още, че и до сега бащата не можел да вижда детето по вина на ищцата, която
от 8.07.2019г до настоящия момент, в продължение на повече от една година, дала детето
един път на бащата и то след намесата на Полицията.
4
Съдът в хода на съд.заседания бил узнавал многократно за тази нередност, но не взел
отношение съобразно правомощията си, а ищцата действала с пренебрежение, като
системно нарушавала закона и не изпълнявала задължителните привременни мерки, с което
е демонстрирала ниска правна култура, родителски и интелектуални дефицити.
Човек с висок родителски капацитет, както е определена, не би накърнил връзката на
детето с бащата. Бащата бил видял детето си само на 2.11.2019г, когато, след като Г. се
укривала в дома си и не предавала детето, той се обадил на тел.112. Едва тогава детето му е
предадено след като майката устроила скандал пред дома си. Детето не било добре
здравословно, не било облечено според сезона, мръзнало е. Наложило се А. да му купува яке
и да го води на лекар, тъй като детето било голо и имало зачервено гърло и сливици, за
което сме представили медицински документи и рецепта.
От раждането на детето до постановяване на привременни мерки основни грижи за
детето били полагани от баща му и кръгът на неговите близки - майка, брат, църковен
кръстник, които бяха разпитани в с.з.. Детето било много добре гледано в дома му в гр.П.
при отлични битови условия. Цялото семейство на доверителя работело. А. имал добри
доходи, добра работа в „Технил"ООД - гр.В.Търново; отличавал се като трудолюбив,
съвестен и отговорен работник, бивал поощряван и награждаван; ползвал се с добро име;
имал средно образование; плащал редовно издръжка на детето; покривал редовно
кредитните си задължения.
За ищцата Г.Г. ставало ясно, че нямала дори основно образование, въпреки че е на 31
години, не работела от години и трайно не полагала труд; разчитала на социални помощи,
въпреки, че е млада и в трудоспособна възраст. Някога е работила като чистачка, но не се
установява с какви доходи разполага към момента. От 2016г датирало последното й
социално осигуряване.
По време на престоя си в гр.П. детето имало личен лекар, необходимите имунизации,
водено било на профилактични прегледи; посещавало детска градина; било добре
задоволено материално и емоционално; отглеждано с обич и внимание.
По време на престоя си при майката не посещавало ясла или градина, нито други
форми на детски занимания. Откакто детето било при нея, тя не изпълнявала определения от
съда режим на лични отношения с бащата и полага всички усилия срещите между детето и и
бащата да не се осъществяват. Детето било отчуждавано умишлено, като многократно Г.Г. и
по време на делото заявявала на А. : „Ти дете няма да видиш". Неизпълнението на РЛО било
целенасочено, последователно и трайно, като майката искала да откаже бащата да идва при
детето си, съответно то да го забрави, тъй като спряло да пита за него, а било установено, че
преди това било силно привързано към бащата. И това проличавало при редките им срещи.
По информация от детската ясла в гр.П. детето редовно посещавало заведението и е редовно
било вземано от бабата или бащата.
5
Така било очевидно че А. превъзхождал материално и интелектуално Г. (и ищцата и
ответникът са от един етнос - роми, но били коренно различни като маниери, поведение,
образование, кариера, начин на живот и т.н.) и вероятно тези несъвместими разлики във
възможностите и персоналните характеристики, знания, умения, обща култура, са дали това
различие между двамата родители, довело не само до тяхната раздяла, но и до техните
последващи постъпки, от които всеки можело да направи извод, кой бил свързан с
цивилизования свят и кой се опитвал да се движи извън неговите рамки. В този смисъл
бащата бил самокритичен и посещавал курсове за повишаване на родителския капацитет,
докато у майката не се наблюдава такава нужда.
Освен, че майката била с образование под прага на минимално изискуемото по
Конституция за всеки гражданин /нямала завършен осми клас/, тя живеела с доходи под
прага на бедността в дома на роднини, не се установила да има собствена движимост или
недвижимост, от която да се издържа.
Затова счита, че Г.Г. не можела да полага най-добрите и адекватни грижи за детето
си.
Особено укоримо било поведението й да не зачита правовия ред, установен от съда с
определението по привременните мерки и да подавала фалшиви сигнали за извършено
престъпление от А.А., укриването на детето от бащата, викането на „Полиция" при всяка
насрочена среща поради отказ да даде детето на бащата. Действията й и тези на нейните
родини показвали наличието на нисък интелектуален капацитет и ограничени човешки
възможности, с които не можели да бъдат полезни при израстването на детето. Казаното от
въззивника личало и в становището на вещото лице в комплексната СПЕ, където човек, и
без да бъдел специалист, можел да се убеди от използвания речник кой на какво
интелектуално ниво е. А. говорел правилно, разказвал подробно, развивал мисълта си,
последователен бил, използвал много дати и факти, докато Г.Г. била с много беден речник,
използвала кратки изречения, вероятно защото не знаела много добре български. За детето
се твърдяло, че говори добре - учело се на български, като проговорило рано благодарение
усилията на майката на А.. Затова бил оспорил експертното заключение, тъй като то не
кореспондирало с останалите доказателства по делото.
Вещото лице погрешно заключава, че бащата имал по-нисък родителски капацитет,
защото имал желание да отглежда детето, но не познавал нуждите му - противно на това
заключение са социалния доклад от ДСП-П., медицинските документи за прегледи, лечение
и имунизации на детето, документите за платена издръжка, закупени лекарства и дрехи,
показанията на разпитаните свидетели, които безпротиворечиво показвали, че А. е играл
основна роля в живота на дъщеря си и непосредствено е полагал грижи за нея, с помощта и
на семейството си, само тогава детето е посещавало детска ясла, било е много по-добре
обгрижвано съобразно нуждите му, тогава е научило и да пее песничките, които вещото
лице е чуло и да говори.
6
Правело впечатление, че детето, което е на едва две години, още от първата си
година, след предаването на майката, се хранело само на обща храна, което не било
препоръчително и полезно за тази възраст, неподходящата храна дори е основание за
настаняване на деца извън семейството и то много по-големи от М.. Това не правело
впечатление на вещото лице по СМЕ, което заявило в заключението си, че било обичайно
децата да боледуват, но на въпроса на въззивника защо детето имало остра дихателна
инфекция на 28.10.2019г и не следвало ли да се лекува, след като било предписано
медикаментозно лечение, в.л. заявило пред съда, че лечението би могло да бъде дори с чай.
В експертизата не било отбелязано, че детето в по-ранна възраст имало проблеми с
десния крак докато го отглеждала майката, за което са се наложило да бъде лекувано в
болницата в гр.Плевен. За детските обриви било коментирано само, че те били нещо
обичайно.
В заключение, излага, че укриването с викове „идват за детето", лъжи от типа на „на
гробищата съм", „детето е на море", закани за употреба на брадви, „няма да видиш детето",
нападения на автомобила на А. с крясъци, били признак на нисък, а не на висок родителски
капацитет в 21-ви век, и то за човек, който в съвременния модерен свят нямал диплома за
8ми клас.
Счита, че подобен родител, който не можел да развие в по-висока степен умения,
знания, таланти и възможности у едно дете от базисните, тъй като майката не можела да
осигури материална среда, нито спокойна среда за контакт с бащата, живеела от социални
помощи и не се развивала по никакъв начин, не можела да бъде по-добър родител в
сравнение с въззивника, независимо от половата принадлежност.
Поради изложеното моли за отмяна решението на ПРС и вместо него да бъде
постановено друго, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на
бащата, като бъде определено местоживеенето на детето при въззивника на адрес гр.П. бул.
„Р." № 49, а майката Г. Г. Г. бъде осъдена да заплаща в полза на детето М. месечна издръжка
от 152,50лв с падеж 20-то число на месеца, да й бъде определен РЛО, както е посочено в
насрещния иск.
Претендира за присъждането на сторените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Г. Г. Г. е депозирала писмен отговор със
становище за неоснователност на жалбата и затова моли за потвърждаване постановеното от
РС решение.

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ПРОВАДИЯ /по местоживеенето
на детето/, редовно призована; в с.з. на 8.12.2020 е изразила становище, че с оглед
направеното социално проучване Г.Г. има качества да полага пълноценни грижи за детето,
7
което било видно и от представените заключителни доклади от Центъра за обществена
подкрепа, към който е била насочена. В интерес на детето е да поддържа лични контакти с
бащата, за което Г.Г. била консултирана това да се случва.

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-П. /по местоживеенето на бащата
и детето преди постановяване привременните мерки по делото/, редовно призована , не
изразява становище по жалбата


Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. Г..Г. против А. Я.
А., в която излага, че страните нямали сключен граждански брак, но от м.10.2016г заживели
на съпружески начала.
От съвместното си съжителство имат родено едно дете М. Ат.Я., род.18.09.2017г.
Излага, че в началото на съвместното им съжителство обитавали наследствена къща
на ответника в гр.П., находяща се на бул.„Р.„ № 49, където живеели заедно с неговата майка
и брат; последните ползвали първия етаж. Ответникът работел на трудов договор във
Велико Търново във фабрика за изработване на електроматериали.
Твърди, че през цялото време на фактическото им съжителство, А. упражнявал по
отношение на ищцата физически и психически тормоз. Побоищата били почти ежедневие.
Поради ниската възраст на детето и липсата на достатъчно доходи ищцата не могла да
напусне дома, където живеели с ответника.
В края на м.май 2018г наели квартира в к.к.“Слънчев бряг“ в хотел “Перла“, тъй като
отв.А. си намерил сезонна работа там, а и майка му и брат му вече работели там.
След скандал на 10.06.2018г около 21.30ч А. нанесъл на ищцата жесток побой с
удари и ритници по главата и тялото. Около седмица били заключени с детето в стаята и не
могли да излизат, като тайно от неговия телефон ищцата се свързала със своята майка и я
помолила да ги посети.
На 17.06.2018г родителите на ищцата отишли в „Слънчев бряг“ и на следващия ден я
завели в „Съдебна медицина“ в гр.Варна, където била освидетелствана и издадено мед. у-е
№ 545/ 2018г за получените травматични увреждания.
Пред Провадийски РС завела дело под № 810/2018г за домашно насилие и била
издадена заповед за незабавна защита, а по-късно и решение по същото в полза на ищцата.
8
След пореден скандал ищцата и ответникът окончателно се разделили, като ищцата
се върнала в бащиния си дом в гр.Д. заедно с детето.
От 18.06.2018г са трайно и окончателно разделени.
На 14.09.2018г около 11-12ч отв.А. заедно със сестра си и брат си нахлули в дома на
ищцата в гр.Д., като взел детето със себе си и заминал в гр.П.. За станалото били уведомени
всички компетентни органи.
Твърди се, че поради крайната агресивност на А., до споразумение не можело да се
стигне до този момент.
Вследствие на всички тия негативни емоции и от страх от последващо физическо
насилие от страна на А. твърди, че ищцата не можела да комуникира с ответника.
Счита, че в интерес на детето е трайно да бъдат уредени въпросите относно
местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му.
Моли за постановяване на решение, с което упражняването на родителските права
спрямо детето М. Ат.Я., род.2017г, да бъде предоставено на майката; да се определи
местоживеенето на детето при майката в дома й в гр.Д.; да бъде определен режим на лични
отношения между бащата А. Я. А. и детето М.: всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10.00ч до 18.00ч, както и 10 календарни дни през месец юли; ответникът да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното дете, действащо чрез неговата майка, в
размер на 200лв /след допуснато изменение на иска чрез увеличаването му по размер/,
платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на
иска в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законовото основание за нейното изменение или прекратяване.
Моли за присъждане на сторените по производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Я.А. е депозирал писмен отговор със
становище за неоснователност на изложените фактически твърдения.
Признава, че действително страните са родители на детето М. А.а Я. и че са
разделени от м.юни 2018г, а преди това живели заедно в П. в неговия дом, както и на
квартира в КК“Слънчев бряг“. Тогава детето било отглеждано с помощта на брат му и
родителите му.
Излага, че детето било при бащата от средата на м.септември 2018г.
Счита, че е с по-голям капацитет относно отглеждането на детето.
Оспорва сл.фактически твърдения по ИМ: че по време на фактическото им
9
съжителство се отнасял с груби думи към ищцата и я е ругаел; че бил вдигал скандали за
пари и че упражнявал физическо насилие спрямо нея.
Оспорва твърдението, че бил накарал ищцата да сключи договор за заем за
обзавеждане с пералня и телевизор.
Оспорва, че бил упражнил насилие спрямо ищцата при вземане на детето от Д. през
м.септ.2018г.
Твърди, че детето се отглеждало при добри условия в двуетажна къща в гр.П., където
ползвал цял етаж и за детето имало обзаведена детска стая.
Твърди, че детето било водено на прегледи и имало личен лекар в гр.П., проведени
били имунизациите по календар.
Бащата ползва подкрепата на родителите си и брат си при отглеждането и разполага с
добри доходи над средните за страната по постоянен трудов договор.
Не желае майката да упражнява родителските права върху детето и то да живеело на
нейния адрес в гр.Д..
Ето защо моли за отхвърлянето на предявените от ищцата искове. Като предявява
насрещни такива за: упражняване на родителските права върху детето, като бъдел определен
по-разширен режим на лични отношения на детето с майката, и последната да бъде осъдена
да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете в размер на 150лв месечно,
считано от датата на предявяване на иска, ведно със законовата лихва за забава, до
изменението или прекратяването на издръжката.
Претендира направените по делото разноски.
СЪДЪТ, въз основа становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че от м.10.2016 до м.06.2018г са живели на съпружески
начала, след „уреден брак“ по обясненията на ответника в с.з. на 8.12.2020; запознали се на
„сватбата им“, тъй като преди това не се познавали; това сочат и неговите свидетели. От
съжителството им се родило детето М., род.18.09.2017г, видно и от представеното у-е за
раждане.
От писмените доказателства се установява, че бащата получава месечни доходи в
размер на 610лв, а майката не е трудово ангажирана и получава помощи по чл.7 от ЗСПД.
При отглеждането на детето й помагали нейният баща и брат, с когото живеели в едно
домакинство в гр.Д.. По обясненията на ответника същият живее заедно с брат си и майка
си в собствената им къща в гр.П..
10
По делото са приети социалните доклади от Д“СП“-Провадия /последният от
15.07.2020г/ и на Д“СП“-гр.П., от които се изяснява, че към момента детето живее при
майката, като за него са полагани добри грижи и потребностите му били задоволени;
полагани били необходимите усилия, за да му бъде осигурена добра и спокойна среда.
Изложено е, че майката на детето е силно привързана към него и притежава нужния
родителски капацитет и качества, за да му осигури нормалното израстване и развитие. В
дома й имало добри условия за отглеждането на детето.
По отношение на издръжката е посочено, че и двамата родители следва да полагат
грижи за отглеждането на детето, като при определянето на размера да се има предвид
възрастта на детето и променящите се потребности. В интерес на детето било същото да
поддържа връзка и с двамата родители.
В социалния доклад на Д“СП“-П. е посочено, че бащата имал нужния родителски
капацитет, както и че битовите условия в дома му били добри.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, сочени от
ищцовата страна : В. С. /без родство със страните/, А. Г. и М.Г. последните двама - сестра и
брат на ищцата, както и сочените от ответната страна: М. А.а /майка на ответника/, М.М. и
Н. А. /брат на ответника/ - л.л.444-447 от I-воинст.д.
От съвкупния анализ на сочените от ищцата гласни доказателства се установява
непротиворечиво, че от раждането на детето през м.09.2017г докато са били заедно двамата
родители, и понастоящем майката полагала грижите за детето, като му осигурявала всичко
необходимо за нормалното му израстване и отглеждане, подпомагана от нейните роднини –
баща й и брат й, с когото живеят заедно; освен това има още 3 сестри и 3 братя; майка им е
починала.
По думите на свидетелите Св.С., А.Г. и М.Г. и след раздялата на родителите майката
продължила да полага адекватни за възрастта на детето грижи. Битовите условия в дома на
бащата на ищцата били добри. Между нея имало силна емоционална връзка.
Свидетелите на ответника излагат, че когато детето е било при баща си, основно за
него се е грижела баба му - свид.М. А.а, а при съвместните посещения в гр.Д. в дома на
ищцата, когато са успявали да видят детето то било в неугледен външен вид, а майката по
всякакъв начин се опитвала да осуети срещите на детето с баща му.
С определение от 08.07.2019 ВРС са постановени привременни мерки по отношение
на детето М., като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето на майката Г.Г.; определено е местоживеенето на детето М. при майката в гр.Д.;
определен е режим на лични контакти на бащата А. Я. А. - всяка първа и трета събота от
месеца от 10ч до 18ч;и е определена издръжка в полза на малолетното дете в размер на
150лв, дължима от бащата.
11
Непротиворечиви са данните по делото и това се признава от самите страни, че в
продължение на една година от м.09.2018г до постановяването на привременните мерки от
РС с определение от 08.07.2019г детето е било взето от бащата и отглеждано в неговия дом,
на което майката се е противопоставяла.
В настоящата инстанция съдът изслуша двамата родители, които дават следните
обяснения :
А. Я. А. : „Работя в завод за производство на храни; имам средно образование,
стругар, завършил съм гимназия. Полагал съм грижи за детето, т.к. нейната майка
многократно го е оставяла. Майка ми ще ми помага в грижата за детето. Аз ще полагам
грижи също, но докато съм на работа, ще я гледа майка ми. Когато се върна от работа, аз ще
се грижа за детето. Докато детето беше при мен, беше записано на детска ясла. Искам да го
запиша на детска градина и след това на училище. Изпълнявам желанията на детето като
сме заедно. В града има зоологическа градина и паркове. Водя я там, общува с други деца.
М. е много общителна.
Живея с майка ми и брат ми в къща от 600кв.м., собствена, която е на 2 етажа и има
отделна постройка, която е за майка ми. Когато се запознах с Г., не знаех, че е толкова ниско
образована. С Г. не се сме се познавали преди брака ни, защото беше уреден. Запознахме се
на сватбата ни.
Като цяло аз държа повече на детето, но разчитам на помощта на моята майка,
защото тя е отглеждала М. също.
Посещавал съм курсове за повишаване на родителския капацитет още преди да
излязат привременните мерки. Тогава детето си беше при мен в гр.П., ходеше на ясла,
заедно посещавахме Центъра за обществена подкрепа. Това беше през 2019г, посещавах
курса за около 6 месеца. На този курс водих М., ходих и аз, майка ми също идваше. На
курса говорихме относно детето, за това как трябва да се храни, на колко време да се сменят
пелените, дали тя общува с други деца, дали търси майка си. Това, което разбрах от курса е,
че като цяло детето се отчуждава от единия си родител. Така го разбирам аз, но всъщност се
нуждае и от двамата си родители.
Ходил съм да взимам детето от гр.Провадия много пъти с брат ми и майка ми. Искам
да си взема детето, защото това е моето дете и искам да се развива при мен. Искам да се
развива нормално. Сега не бих казал, че се развива в нормално общество.
Моят кръстник М.М. /разпитан е като свидетел в 1-та инст-я/, който ме е кръщавал
мен, много се грижи за детето. Искам той да е кръстник и на детето ми. Баща ми почина,
когато бях на година и половина, тогава брат ми е бил почти на 40 дни. Родителите ми са
живеели заедно, докато баща ми почина. Майка ми ни отгледа мен и брат ми. Ако аз съм
детето и някой иска да ме вземе от майка ми, ще гледам при кой родител е по-добре.
12
….Както вече казах, бракът ни беше уреден. През 2018г започнаха споровете ни за
детето. Все пак животът не спира, но няма човешка сила, която да ме накара да обърна гръб
на детето си. Ще се боря за него. Не обичам майката на детето, но ще се боря за М., защото
Г. направи своя избор сама. Детето трябва да си живее с двамата родители, но така стана, че
Г. си пое нейния път. Детето е факт и трябва да расте в нормална среда. Този филм го
гледам от детството си, защото съм с един родител, в този смисъл гледам филм. Не искам
детето да живее с един родител, нищо не й липсваше на Г. вкъщи.Не мога да гарантирам, че
ако имам друга жена, тя ще гледа детето ми както трябва; може пред мен да се преструва, не
знам.
Г. Г.. Г.: „Живея в гр.Д., в къщата на брат ми. Там живеем заедно с баща ми, брат ми
и М. – детето. Майка ми почина преди година и седем месеца. Ходила съм на курс за
повишаване на родителския капацитет в гр.Провадия. Ходих първо шест месеца на този
курс. Учиха ни на това как реагира детето, дали е очаровано, дали е добре. М. реагира добре,
усмихната е, говори, ходи на детска градина. Братята ми помагат и баща ми. Имам четири
братя и четири сестри, но не живеем всички заедно. В гр.Д. е регистриран един от братята
ми. Имам завършен осми клас. Докато М. ходеше на детска градина в 7.30 часа сутринта я
карах и след това отивах да работя на частно в гр.Варна, като чистачка. Сега не работя,
защото малката е при мен и няма градина. Разбирам какво се пише. Занапред искам да сме
живи и здрави, нашето семейство не сме лоши хора, комшиите добре знаят това. Храним се
добре, детето не е гладно и жадно.
Искам да кажа, че като беше в гр.П. детето 2018г, като я отвлякоха септември,
защото детето беше там една година, не му бях виждала лицето. После на 17.07.2019г си го
взех. Детето беше много, много лошо, цялото беше на пъпки, нахапано от насекоми и мухи,
даже имам документи от доктора, имаше анемия, ходихме по лекари. Даже бащата даде
детето на Отдела за закрила с млякото, дето беше вкиснало, миришеше на кисело шишето.
Не искам да давам детето на бащата. На 17.10.2020г бащата дойде да види детето,
вкъщи бяхме аз, баща ми и детето. Беше към 10 часа сутринта, свирнаха два пъти, отваряме
вратата и гледаме - майка му и брат му с него. Казаха, че идват да вземат детето. Аз казах, че
няма да дам детето, защото малко кашляше, беше на домашно лечение. Баща ми каза, че
като се оправи времето, ще им дадем детето, защото беше дъждовно и хладно времето.
Бащата на детето – А.Я. започна да се бие, започна да удря баща ми, събори го вътре и а аз
исках да защитя баща ми, А. ме ухапа по лявата ръка и започна с юмруци да удря баща ми.
Брат му и майка му го извадиха навън, детето беше на терасата. Аз се обадих на 112 и казах,
че ни нападна А.Я., след това дойде Полиция. По този повод има жалба, има и молба в съда.
Дойде Бърза помощ, защото имаше кръв по зъбите на баща ми, видяха къде е ударен и има
медицинско.
В първата инстанция са приети заключенията на вещите лица по допуснатите СМЕ и
комплексна СППЕ.
13
От заключението на в.лице д-р Хр.Б.-Д. по СМЕ относно здравословното състояние
се установява, че детето е с нормално нервно-психическо развитие, като за него са полагани
адекватни грижи; същото има изградена емоционална и физическа връзка с майката. Детето
е клинично здраво, като редовно му били правени нужните имунизации.
От заключението на комплексната СППЕ с участието на вещи лица лекар-психиатър
д-р Кр. и клиничен психолог Р.Г. е видно, че от проведените изследвания и приложената по
делото медицинска документация може да се направи заключение, че майката Г.Г. е
психично здрава и няма данни да е прекарала различни психични разстройства.
Родителският й капацитет е по-качествен от този на бащата, тъй като тя се стреми да
задоволява както базисните потребности на детето от любов, нежност, внимание, доверие,
които са от съществено значение във възрастта, в която се намира детето. Самата майка е
била отгледана в хармонично семейство и затова умее да осъществява хармонични
взаимоотношения, стабилна е като личност.
Бащата А. има желание да отглежда детето в своя дом, но все още няма практическия
опит в това отношение, както и визия за насъщните потребности и подход към детето.
Стреми се да създаде представителен “Аз“-образ, а майката е по-автентична и естествена,
което не означава, че ответникът има сериозен дефицит в личностовите черти, качества и
възможност за отглеждането и възпитанието на едно дете, но последното е в такава възраст
и пол, че се нуждае приоритетно от своята майка, за която няма противопоказания в това
отношение. Майката на този етап има по-качествен родителски капацитет и влияе
благоприятно върху възпитанието и израстването на детето М..
И при двамата родители не се отчитат психични отклонения, които да представляват
опасност за живота, здравето и възпитанието на детето.
Горните заключения на в.лице-психолог от комплексната СППЕ се подкрепят и от
становището на в.лице Цв.С. /л.94-105/, неоспорено от страните и прието от въззивния съд
като обективно и компетентно дадено. В същото е посочено, че детето М. има изградена
позитивна връзка с всеки от родителите си.
И двамата родители осъзнато и изразено признавали, че отношенията им са силно
влошени и липсвало доверие между тях. Всеки от тях показвал чувства на обида,
раздразнителност и нагласа за противопоставяне и въвличане в спора на други хора от
близкото им обкръжение. Чрез защитен пренос и двамата родители прехвърлят взаимните
си обвинения върху другата страна и тълкуване на причините за това. Въвлечени в
собствения си партньорски спор не осъзнават обичайната идентификация на детето с
натрупваната неудовлетвореност между тях, с което има вероятност да го въвлекат
несъзнавано в техния спор.
Към момента не се установяват данни за травматични преживявания у детето,
свързани с физическо или психическо насилие от единия родител спрямо другия в негово
14
присъствие, което то да е възприело и запомнило. Няма данни за СРО. Детето показвало
емоционална близост с двамата родители. Майката е възприета като фигура на сигурна
първична привързаност, характерна за здравословните отношения между майка и дете.
Между детето и бащата също има данни за сигурна привързаност.
И двамата показват авторитетен родителски стил на възпитание.
По отношение на бащата е отчетено, че е израснал в ситуация на депривация от
единия родител /липсващ баща/ и е формирана представа за майката като единствен
възрастен, на когото има доверие за осъществяване на преки грижи и възпитание на детето
му. Бащата формулира общи насоки за възпитание с фокус „образование„ без конкретност в
съдържанието. Въздържа се от конкретика за ежедневното удовлетворяване на хигиенни
и/или други нужди на детето поради липсата на преки родителски грижи и общуване с
детето. Разчита на своята майка като „заместващ родител“ в отглеждането и възпитанието
на детето.
В устните си обяснения в с.з. на 23.03.2021г в.лице Цв.С. излага, че майката четяла
трудно на български език, което не означавало, че не разбирала, а и това нямало отношение
към уменията й да бъде майка. По думите на в.лице детето е спокойно, усмихнато, доверява
се и на двамата родители. Възпрепятстването на срещите на бащата е било назад във
времето. Това, върху което е фокусирала вниманието си в заключението са лошите
отношения между родителите и това можело да се отрази негативно на детето. Затова в
заключителната част е отправила препоръка, че в интерес на доброто психо-социалното
развитие на М. е да запази позитивен образ и развиващи се отношения и с двамата си
родители, което да стане със съдействието на социалните работници. Ако родителите успеят
да се разберат, това ще съхрани детето. В противен случай има риск от конфликт на
лоялност, тъй като детето расте. Най-големият риск е детето да бъде дърпано към някоя от
страните и да се създаде дискомфорт. Към настоящия момент детето М. е много спокойно и
усмихнато, контактно, общително, говори спокойно на български език и е с много
възможности, както каза и майката, дори води другите децата в детската градина.
Работата на майката е да създаде близка и здравословна връзка с детето, и да се
грижи за него, както и да е фигура на първична привързаност, както съм посочила в
заключението. В ранното детство ролята на майката е от изключително значение по
отношение на емоционалните и хигиенни навици на детето. Тази връзка е от ключово
значение поне до навършване на 10г. възраст.
Липсата на срещи с бащата би могло да ощети детето емоционално, защото всяко
дете има нужда да има фигурата на майката и на бащата, поради което и липсата на срещи
би могло да го ощети. Бащата е пригоден да се грижи за детето, защото има съхранен
родителски капацитет, но няма практически умения за обгрижване. Ако се налага да се
грижи за детето, напр. през лятото, той би се справил понеже разчита на своята майка.
Вещото лице обръща внимание на това да не се заменя родната майка с прародителя на
15
детето, т.е. с бабата.
В с.з. на 23.03.2021, след изслушването на в.лице страните правят следните
изявления
Г.Г.: „Слушам какво казва вещото лице, но не съм твърдо решена. Съгласна съм той
да вижда детето. До последно той не идваше вкъщи с добро отношение. Той дойде и ни
нападна, даже на 30-ти имаме дело за домашно насилие, което стана пред детето. На
16.10.2020г се случи това, имаме дело в гр.Провадия. Ако детето отиде при баща си, ще се
разболее, защото детето го влече към мен“.
Ат.А.: „Реално е така, както казва вещото лице, детето има нужда от двамата
родители, но вината не е в мен. Детето ще бъде ограничено от единия родител. Искам да си
взема детето, искам да расте при мен. С другият родител много трудно се общува, като
звъня да си чуя детето, тя си изключва телефона. Умишлено звъни на тел.112, когато отида
да си видя детето, след което идва Полиция и майката не дава детето“.
Г.Г.: „Бащата се притеснява, че иска да посещава детето си, но сега има епидемия,
като мине тогава може да идва да го види. Като нямаше епидемия водихме дела, а не, че не
му го давам“.
След даване ход на устните състезания в същото с.з.:
Ат.А. заявява: „Искам си детето да го виждам. Ако родителските права бъдат дадени
на мен, като цяло майка ми ще ми помага в грижите, но и аз ще полагам грижи за детето си.
От много ранна възраст съм го гледал това дете. Нямам как да си обърна гръб на детето“.
Г.Г.: „Искам правата да са на мен и ако може първа и втора седмица бащата да
посещава детето в гр.Д., защото се притеснявам, ако с бабата на детето стане нещо и детето
няма да има подкрепа, ще остане само при баща си, защото е мъж и живее с брат си. Майка
му е на 63г“.
Горната фактическа установеност, налага следните правни изводи:
Макар правната квалификация на иска да не е прецизно определена, като такава по
чл.127 вр.чл.59 СК, вместо само по чл.127 ал.2 СК, това не налага обезсилване на
постановеното решение.
Относно УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в двете инстанции, не обуславят
извод, различен от формирания от първоинстанционния съд, че упражняването на РП по
отношение на детето М. към настоящия момент на 3г и 8м, следва да бъде предоставено на
майката. Съображенията за това са следните:
16
От изслушването на двамата родители, цялостното им поведение в залата се създава
впечатление за изострени отношения, на което сочи и вещото лице Цв.С..
Повишеното недоверие и тревожност у майката очевидно е било провокирано от
действията на бащата, който е отделил детето от нея и го е задържал при себе си за период
повече от година, когато М. е била само на 1 година - за времето от м.09.2018 до
постановяването на привременните мерки по настоящото дело на 8.07.2019г. Въпреки това,
в становището й липсва категоричност, че за в бъдеще няма да дава на бащата да се вижда с
детето.
От изявленията на бащата защо настоява да получи РП, съдът не успя да формира
убеждение за ясните му мотиви. Въпреки словесните му заявки, от поведението му в залата,
съдът прави извод, че бащата не би бил толерантен родител, който би давал пространство на
майката свободно да общува с детето, в случай, че РП бъдат предоставени на него.
Откритото заявление, че не харесва майката Г., неуважителното и дори агресивно поведение
към нея и роднините й, неотстъпчивата му позиция за РП над детето, без да се съобразява с
факта, че детето е от женски пол и в много ниска възраст, за който период на развитие
значимата фигура е тази на майката, липсата на преки реални умения за полагане грижи за
дете в такава възраст, разчитайки да бъде сторено от неговата майка, което би довело до
подмяна на родната майка с прародителя на детето /неговата баба/ и така то да расте с един
родител. Всичко това говори за ниска емоционална интелигентност, нежелание за промяна в
поведението на въззивника в посока на това кое действително би било най-добро за детето.
А това е подобряването в общуването между двамата родители.
Личните впечатления на въззивния съд при изслушването на двамата родители са, че
майката действително борави с по-ограничен и беден речников запас от думи на български
език, поради което и по-трудно се изразява на български в сравнение с бащата, който говори
много по-свободно и правилно. Това, обаче, не е основание да се приеме, че същата не може
да общува с детето си на ромски език. При това, данните от социалните доклади сочат, че
детето посещава детска градина и затова свободно говори на български, от което може да се
направи извод, че майката не е ограничила развитието му, а тъкмо обратното. Затова
основният довод на въззивника, че майката нямала дори основно образование и затова не
можела да осигури бъдеще на детето, каквото можел да предложи бащата, е несъстоятелен,
тъй като няма касателство към родителския й капацитет.
Освен това, една поредна промяна в сегашното състояние, като например промяна в
местоживеенето /населеното място/, в социалната среда /връстниците в детската градина,
роднинският кръг и пр./, отделянето на детето от майката, което е все още в много ниска
възраст и е много по-зависимо от нея, биха били допълнителен и силно травмиращ фактор за
него.
Констатираната от вещото лице сигурна привързаност на детето към бащата и
17
липсата на данни за СРО, налагат извода, че въпреки недоверието на майката към бащата,
поведението й не е насочено към създаване у детето негативен образ на бащата.
Всичко изложено по-горе мотивира съда да приеме, че майката е по-пригодният
родител, на когото да бъде предоставено упражняването на родителските права. Това, обаче,
не изключва препоръката към Г.Г. да осмисли изложеното в заключението от вещото лице-
детски психолог Цв.С. за риска от въвличането на детето в конфликта на родителите. В тази
насока нейната отговорност като майка е в по-голяма степен, тъй като упражняването на
родителските права е предоставено на нея, детето живее при нея и тя осъществява
ежедневните грижи за него. Тя е родителят, който следва да съхрани положителния образ на
бащата и да съдейства за изграждането му, въпреки неразбирателството между двамата
родители. Да се мисли противното, би означавало да се толерира поведение, което крие риск
от развитие на СРО. Когато детето чувства нейната подкрепа и насърчение за срещите с
бащата, то не би изпитвало чувство за вина, че я е предало, т.е. не би преживявало т.нар.
конфликт на лоялност. Тези препоръки са занапред, като се съобразява обстоятелството, че
детето расте и се развива, и става все по-осъзнато.
Относно МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО
Същото е обусловено от изложеното по-горе досежно УРП и затова следва да бъде
определено при майката.
Относно РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
На бащата следа да се определи следния режим на личен контакт с детето, както
следва
до навършване на седемгодишна възраст :
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 18.00ч; през Коледните празници –
на всяка четна година три дни при бащата; на Новогодишните празници - всяка нечетна
година три дни при бащата; през Великденските празници - всяка четна година три дни при
бащата; както и две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
след навършване на седемгодишна възраст :
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 18.00ч; през Коледните празници –
на всяка четна година при бащата; на Новогодишните празници - всяка нечетна година при
бащата; през Великденските празници - всяка четна година при бащата; както и един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
За да определи такъв режим, съдът съобразява ниската възраст на детето, в която не е
препоръчително отделянето му от майката за продължителен период от време, както и това,
че родителите живеят в различни населени места.
18
С оглед охраняване интересите на детето и по повод на горепосочените препоръки,
съдът намира, че следва да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ –
ПРОВАДИЯ /по местоживеенето на детето/, която да осъществи текущ контрол за
изпълнението на посочените препоръки.
Относно ИЗДРЪЖКАТА
Издръжката за непълнолетните деца е безусловно задължение, съгл.чл.143 ал.2 СК,
като е без значение дали родителите са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Данните по делото сочат, че след постановяване на привременните мерки от
8.07.2019г детето живее и се отглежда в дома на майката в гр.Д..
За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето, които са,
разходи за облекло, обувки, храна. От събраните по делото доказателства се установи, че
майката не работи. Доходи на бащата са в размер на 610лв месечно. Няма данни родителите
да имат задължения за издръжка на други непълнолетни лица
С оглед разпоредбата на чл.142 ал.2 СК, установяваща минималния размер, който не
може да бъде под 1/4 от установената за страната минимална работна за страната, а тя за
2020 е определена в размер на 610лв с ПМС № 350/19.12.2019г, следва, че минималният
размер на издръжка от 1.01.2020г е 152,50лв.
При това положение общият размер на месечната издръжка, дължима от двамата
родители, следва да бъде 300лв, от които бащата да поеме частта от издръжката в размер на
180лв месечно, а остатъкът от 120лв - от майката. Преимущественото му парично участие се
обуславя от факта, че майката ще полага преките и непосредствени грижи по отглеждането
и възпитанието на детето, а и бащата получава добри доходи. Освен това, съдът преценява с
оглед нуждите и интересите на детето, че с определянето на посочения размер на
издръжката за детето ще бъдат осигурени такива условия на живот, каквито би имало, ако
родителите живееха заедно.
Жалба от страна на Г.Г. срещу отхвърлителната част от решението за присъждане на
издръжка за разликата над 180лв до 200лв не е подавана и затова решението в тази част е
влязло в законна сила.
Що се отнася до началната дата на дължимата издръжка.
Същата е определена от ВРС – от датата на постановяване привременните мерки на
8.07.2019г, тъй като от този момент детето е отглеждано от майката.
Решението на ПРС в частта, с която е отхвърлен искът на Г.Г. за издръжка в полза на
детето за разликата над 180лв до претендираните 200лв, считано от 8.07.2019 занапред,
19
както и сумата от 180лв за периода от датата на подаване на ИМ - 29.10.2018г до 8.07.2019,
на осн.чл.127 вр.143 СК, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Затова и начална дата на
дължимата издръжка следва да бъде потвърдена, макар неправилно да е била определена от
РС.
Достигането до крайни правни изводи на въззивния съд за неоснователност на
подадената жалба предпоставят потвърждаване решението на РС, включително и в частта за
разноските, определени за първата инстанция.
Що е отнася до тези за въззивното производство. Поради неоснователността на
жалбата такива не следва да бъдат присъждани в полза на въззивника. От своя страна
въззиваемата Г.Г. не е отправила своевременно искане и не са представени доказателства за
сторени разноски по делото, за да бъдат присъждани такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Провадийски РС № 205/10.08.2020 по гр.д. №
1394/2018г, с което Е
ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на детето М.
А.а Я., ЕГН ............... на майката Г. Г. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр.Д., ул.“Д.Н.“
№ 15, общ.Д., обл.Варна, на осн.чл.127 ал.2 вр.чл.59 СК;
ОПРЕДЕЛЕНО местоживеенето на детето М. А.а Я. ЕГН ............... при майката Г. Г. Г.
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Д., ул.“Д.Н.“ № 15, общ.Д., обл.Варна;
ОСЪДЕН А. Я. А. да заплаща в полза на детето М., чрез неговата майка и законен
представител Г. Г. Г., издръжка в размер на 180лв месечно, считано от 8.07.2019г, с падеж
до 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на осн.чл.127
ал.2 вр.чл.143 СК,
ОТХВЪРЛЕН предявеният от А. Я. А. срещу Г. Г. Г. иск с правно основание чл.127 ал.2 СК
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М.,
род.2017г, на бащата и определяне местоживеене при него; както и
ОСЪДЕН А. Я. А. да заплати на Г. Г. Г. сторените разноски по делото в размер на 390лв, на
чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК, и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Провадийски РС държавна такса по иска за издръжка в размер на 259,20лв, на осн.чл.69
ал.1 т.6 ГПК вр.чл.1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

20
ИЗМЕНЯ решението в частта относно определения от ВРС режим на лични
отношения на бащата А. Я. А. ЕГН********** с постоянен адрес гр.П. бул.“Р.“ № 49,
общ.П., обл.В.Търново, с детето М. А.а Я. ЕГН ..............., както следва:
до навършване на седемгодишна възраст :
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 18.00ч; през Коледните празници –
на всяка четна година три дни при бащата; на Новогодишните празници - всяка нечетна
година три дни при бащата; през Великденските празници - всяка четна година три дни при
бащата; както и две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
след навършване на седемгодишна възраст :
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 18.00ч; през Коледните празници –
на всяка четна година при бащата; на Новогодишните празници - всяка нечетна година при
бащата; през Великденските празници - всяка четна година при бащата; както и един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Разноски за въззивното производство не се присъждат.

Копие от влязлото в сила решение следва да се изпрати на Дирекция „Социално
подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”–ПРОВАДИЯ /по местоживеенето на детето/
за осъществяване на текущ контрол за изпълнение на отправените от съда препоръки
и предприемане на други подходящи мерки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21