РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Бургас, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500713 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на „ВиК“ЕАД-Бургас ,чрез процесуалния й представител
–ответник по гр.д. № 6145/2020 г. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 260048/18.03.2022 г. постановено по същото дело ,с
което въззивното дружество е осъдено да заплати на С.Ф. от гр. *** сумата
от 4000 лв.-представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди в резултат на неизпълнение от ответника на
задължението му за доставка на вода през периода 14.03.2020г-06.10.2020 г.
във водоснабден недвижим имот ,както и на С.Ф. , Г.Ф.,А.Ф.,Р.Ф. и С.Ф. –
сумите от по 800 лв./представлаваща приспадаща част от обезщетение в общ
размер от 4000 лв.,дължими за предърпени от наследодателя им М.Г. Ф.
неимуществени вреди за същия период от същото противоправно поведение
на ответника ,ведно със законната лихва върху тези суми върху главницата
,считано от 06.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
твърди ,че е неправилно и необосновно ,както и постановено при допуснати
1
съществени процесуални нарушения .
На първо място се твърди ,че нарушен материалния закон-
разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4,която императивно установява
кои лица са потребители на услугите ВиК и това са собствениците .В Случая
ВиК операторът не е наясно кои лица са насрещната страна в
правоотношението –не е ясно нито кои са собствениците ,нито кои са
обектите за водоснабдяванеОт представения нотариален акт № ***/19** г. ,с
който ищците се легитимират като собственици,става ясно ,че с него те
придобиват ½ ид.част от правото на строеж върху държавно
място,представлявако имот № 315 в кв. 34 по плана на гр.***,
кв.***,регулиран от 450 кв.м..В скицата е посочено ,че твърдяния обект има
различен номер по номер от предходен план -№ 315 в кв. 2- ,пар.4 и не става
ясно кой е административният адрес на имота с идентификатор
07079.661.30.1,тъй като съгл. представеното удостоверение за идентичност на
административен адрес от Община-Бургас ,същият се намира в гр.***,
кв.***, ул.*** № **.
В нот. акт от 19** г. се сочи ,че ищците придобиват ½ ид.част от
правото на строеж върху улегулирано дворно място на площ от 450 кв-м.,а в
скицата фигурира сграда на площ от 41 кв.м. ,докато в исковата молба се
твърди ,че сградата била семейно жилище на ищците и представлява
двуетажна жилищна сграда ,което няма нищо общо с посочените обекти по
скица и по нот. акт.
Освен това от представеното по делото писмо от 26.07.2019 т. от
директора на УОС при общината се сочи ,че за имота има съставен акт за
частна обшщинска собственост от 18.05.2000 г.,а преди това – акт №
10**/**.**.19** г. –за държавна собственост,в който е отбелязано учредено
право на строеж за изграждане на жилищни сгради –съответно за ½ ид.част
.на името на А.Х. и за другата ½ ид.част-на М.М..В писменото е
отбелязакон,че в УОС няма данни за извършени прехвърлителни сделки
върху сградите в имота .
Според въззивника тези доказателства пораждат необходимост да
бъде задължена Общината като трето ,неучастващо в процеса лице ,да
представи двата акта – за държавна и за „частна общинска собственост за
съответния бивш парцел ,за да се установи кой точно е собственик на имота
2
,тъй като твърденията на въззивната страна са ,че ищците са придобили
единствено ид.част от правото на строеж върху имот,който не е процесния.
Доколкото присъединяването на един имот към водопроводната
мрежа представлява акт на разпореждане ,който са легитимирани да
извършат само собствениците на имота ,то причината за спиране на
водоподаването се състои в наличието на незаконно присъединяване съгл.
разпоредбата на чл. 41 ал. 2 т. 5 от Наредба № 4/2004 г.Незаконното
присъединяване се изразява в съществуването на незаконни постройки
,разположени в процесния имот ,което важи и за двуетажната сграда на
ищците.От заключението на приетата техническа експертиза става ясно ,че
постройката на ищците е незаконна – изградена без разрешения и строителни
книжа .Освен това водопровода е прекъснат на ул. „Тамара“ ,в резултат на
което част от абонатите на ул.“*** „ са останали без вода/на тази последна
улица нямало изграден уличен водопровод според вещото лице/-т.е.
водоснабдяването на процесната сграда е станало в грубо нарушение на
императивните изисквания на закона- а именно пред имот или през улица
,което е недопустимо.Затова и причината ищците да останат без вода се
изразява в незаконно изградените постройки и водопроводни отклонение
Наличието на незаконна сграда и незаконно присъединяване към
водопроводната мрежа съставлява противоправно поведение и никой не
може да черпи права и ползи от собственото си недобросъвестно
поведение.Тези установени и от вещото лице факти обаче не са обсъдени от
първоинстанционния съд .При положение ,че няма изграден водопровод по
ул.“***“,след прекъсване на водоподаването от ул.“Тамара“ няма как да
бъдат водоснабдени ищците поради липса на водопровод по тяхната улица
.За изясняването на спорните факти е било необходимо да бъде назначена
допълнителна съдебно-техническа експертиза,но всъщност в тежест на
ищците е да докажат законността на изградените постройки .Защото
единствено общината може да изгради водопровод ,тъй като ВиК мрежата е
публична общинска собственост.Поради липса на проведено доказване е
налице и съществено процесуално нарушение ,в резултат на което е
постановен незаконосъобразен акт .
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете .Прави
се доказателствено искане за назначаване на допълнителна съдебно-
3
техническа експертиза със задачи ,посочени въ въззивната жалба относно
начина на захранване на процесната постройка и трасето на водопроводното
отклонение .
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответниците чрез процесуалния си
представител оспорват въззивната жалба и считат ,че съдът не е допуснал
визираните нарушения.Сочи ,че съдът въз основа на представените
доказателства е извършил точна преценка ,че ответникът е спрял незаконно
и еднолично водоподаването до имота ,без да са налице предвидените в ОУ и
Наредба 4 предпоставки за спиране и правилно е прието ,че липсата на вода
е довело до затруднение във физическото и психическото състояние на
ищеца,което е в нарушение и на моралните норми за нормално
съществуване
Затова се счита ,че атакуваното решение е правилно и се настоява за
потвърждаването му ,както и да присъждане на разноските по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съобраенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С.Ф. и
наследниците на М.Ф. против "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.
Бургас, за осъждане на ответника да заплати на С.Ф. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000 лв.,и на нея и останалите ищци-по
800 лв./общо 4000 лв./ поради неизпълнение на задължението му за доставка
на вода и поради спиране на водоснабдяването в собствения им имот в
периода 14.03.2020 г. – 06.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава
върху сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на
къща в имот с пл. № 315 кв.34 по плана на гр. Бургас, с идентификатор
07079.661.30. 1 по КККР на гр. Бургас с административен адрес гр. *** , кв.
***, ул. " *** " № **/**, на основание договор за покупко-продажба с НА №
***, том *, дело № 3*46/**.0*.19** г. на нотариус при БРС, като през м.
януари 1994 г. наследодателят на ищците М. Ф. е сключил договор с
4
ответното дружество за доставка, отвеждане и пречистване на вода, поставен
им е водомер и им е даден абонатен номер 949467. От тогава до м. март 2019
г. ищците добросъвестно изпълнявали задълженията си и редовно заплащали
сметките си за изразходена вода, но на 28.03.2019 г. установили, че
водоподаването към имота им е преустановено от страна на ответника, като
от съседи разбрали, че дружеството е спряло водата в кв. ***, ул. "*** " в
участъка от № 28 до № 36, поради неизрядни потребители на ВиК услугата.
Твърди се, че по повод подадена от наследодателя М. Ф. жалба до
водоснабдителното дружество получили отговор, че причината за спиране на
водоповаването не е в задълженията на потребителите към ВиК оператора, а в
това, че в представената кадастрална скица на поземления имот има още 7
постройки и ищците се легитимирали като собственици само на една сграда, а
за другите лица не са представени никакви документи за вещни права, като са
им били дадени безумни указания да представят документи за собственост на
другите 7 сгради и указания какво да направят ищците, за да се присъединят
към водопроводната мрежа само посредством едно водопроводно отклонение,
въпреки че те са сторили това още през 1994 г. при сключването на договора
за ВиК. Според ищците, ответникът няма законово и договорно основание да
изключи водоподаването към техния имот по посочените в изпратените им от
дружеството причини за наличието на още 7 допълнителни постройки на
други лица и такива основания липсват в Наредба № 4/2004 г., като те не са
извършили никакви действия и не е налице нито адна от хипотезите в
Наредбата и в ОУ, които да дават възможност на оператора да им спира
водоподаването. Твърди се, че по този начин ищците са били лишени от
достъп до вода и ответникът ги поставил в ситуация, в която били принудени
за задоволяване елементарните им хигиенни и здравни нужди да носат вода
от съседите на ръце, на разстояние от няколкостотин метра от дома им, в
бутилки, туби и кофи и да съхраняват вода във взети на заем пластмасови
бидони. Сочи се, че така вече няколко месеца ищците са подложени на
дискомфорт, който им причинява неприятни душевни и физически страдания,
безсъние, стрес, подтиснатост и здравословни проблеми, още повече, че по
същото време, когато е спряна водата е обявена пандемия от коронавирус и
всички специалисти призовават към постоянно миене на ръцете, а ищците са
лишени от вода, като двамата са в опасната рискова възраст и това
допълнително ги стресира и плаши. Сочи се също, че ищцата С. Ф. има
5
здравословни проблеми, не трябвало да носи и вдига тежки предмети, като
липсата на вода довела до още по-голям дискомфорт за състоянието й, а
другият ищец-М. Ф. се разболял от притестение, стрес и нерви от лошите
битови условия вследствие липсата на вода, получил болки в стомаха и
черния дроб и през м. юли 2019 г. бил опериран, като и двамата станали
изнервени и депресирани, тъй като започнали да зависят от помощта на
чужди хора, за да живеят нормално и да задоволяват елементарните си нужди.
Поради това, се претендира от съда да осъди ответника да възстанови
водоподаването към собствения на ищците имот, както и да им заплати
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили от
неправомерните действия на ответното дружество.
Така предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД – за реално изпълнение (възстановяване на водоподаването) и чл. 82 ЗЗД
– за обезщетяване на вреди (неимуществени) на договорно основание.
След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, с
първоинстанционното решение съдът е приел за установено, че с
представения нотариален акт ищците се легитимират като собственици на
процесния имот – сграда с идентификатор 07079.661.30. 1 по КККР на гр.
Бургас, с административен адрес гр. *** , кв. ***, ул. "*** " № **, която е
водоснабдена, открита е партида с абонатен номер 949467 и са ползвали
услугите на ответника, поради което са потребители на ВиК услуги, предвид
нормативната уредба, действала от придобиване на правото на строеж от
ищците и до настоящия момент. Прието е, че по делото не са установени
сочените от ответника причини за спирането – липса на документи за
собственост на останалите сгради в имота, неяснота за административния
адрес на къщата и липса на данни за изградена водомерна шахта, като в тази
връзка съдът се е позовал на установеното от вещите лица, че в имота е
изградена водомерна шахта съобразно нормативните изисквания, на
нормативно отстояние от уличната регулация, с монтиран водомер и два
спирателни крана, като е изпълнено и условието УПИ да е присъединен
посредством едно водопроводно отклонение. В тази връзка е прието, че не са
налице законови основания по чл. 41 от Наредба № 4/14.09.2004 г
По отношение на исковете за вреди по чл. 82 ЗЗД, районният съд е
приел, че водоподаването е спряно на 14.05.2019 г. и от тогава до датата на
6
завеждане на делото Ф. живеят без вода, каквато е нямало в имота през
исковия период – 14.03.2020г.до 06.10.2020 г, като им причинява множество
неудобства – С. Ф. е принудена да снабдява домакинството с вода, ходейки с
количка до отдалечена чешма в кв. Победа и пълнейки туби с вода, въпреки
влошеното й здравословно състояние и противопоказания да осъществява
тежък физически труд, принудена е и да пере дрехите на ръка, а
наследодателят М.Ф. е страдал от окологично заболяване, което е изисквало
спазването на хигиеннохранителен режим, който без питейна вода е бил
почти неизпълним, като липсата на вода е оказала и негативно въздействие
върху неговата психика. Прието е, че съпрузите са лишени неправомерно от
вода, което ги поставя в невъзможност да водят нормален живот и поради
напредналата им възраст, наличието на придружаващи заболявания и
започваща в началото на 2020 г. пандемия от "корона вирус", липсата на вода
застрашава тяхното физическо оцеляване, като невъзможността да се води
пълноценен живот и обективната опасност за живота и здравето им са пряка и
непосредствена последица от спирането на водоподаването и без съмнение е
могла да бъде предвидена от дружеството. В тази връзка, БРС е приел, че
всеки един от съпрузите Ф. е претърпял неимуществени вреди от
неправомерното спиране на водоподаването, като справедлив размер на
обезщетението за тях е 4000 лв., до който размер съдът е уважил иска на
С.Ф. като основателен Прието е, че на наследниците на М.Ф. също следва да
се присъди обезщетение за претърпени от наследодателя им неимуществени
вреди в размер на 4000 лв., или по 800 лв. за всеки един от тях съобразно дела
им от по 1/5 ид. ч. от наследството, в какъвто размер претенцията им е
уважена от съда като основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява
само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
7
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред районния
съд доказателства.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи
на БРС за основателност на предявените искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД,
които са формирани въз основа на установената по делото фактическа
обстановка. Въззивния съд намира изводите на БРС за правилни и в
съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин
същите стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Въззивният съд намира за неоснователни и всички изложени във
въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните му осъдителни части.
В случая е безспорно, че ответното дружество има качеството на ВиК
оператор на услуги по водоснабдяване и/или канализация на територията на
област Бургас, съобразно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/2004 г.). От
представените писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба
***/19** г., удостоверение на Община Бургас от 03.07.2019 г., писма на
"ВиК" ЕАД и платежни квитанции, въззивният съд приема за установено по
несъмнен начин, че съпрузите С.Ф. и М.Ф. (починал в хода на делото), са
собственици на недвижим имот – жилищна сграда с идентификатор
07079.661.30. 1 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес гр. ***, кв.
***, ул. *** № *** който е водоснабден, с абонатен № 949467 и открита
партида на името на М. Ф. Следователно, същите имат качеството на
потребители на услуги на ответника при действие на общи договорни условия
8
между тях, съгласно нормата на чл. 3 Наредба № 4/2004 г. Доколкото
потребител на ВиК услуги е лицето, което получава такива услуги и ги
използва за собствени нужди, като ползва водоснабдения имот по силата на
вещно или облигационно право на ползване, то по силата на закона между
потребителя на ВиК услуги и водопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на услугите при публично известни общи
условия, като тези отношения се презумират от закона. Ето защо,
неоснователно е възражението на ответника, че ищцата няма качеството на
потребител и че не се намира в договорни отношения с оператора на ВиК
услуги.
Безспорно е също така, че водоподаването в имота на ищците е спряно
от ответника, като не се установява по делото към момента на спиране на
водоподаването да е налице неизпълнение от страна на ищците на
задълженията им по облигационното правоотношение с дружеството. В тази
връзка, въззивният съд намира за правилни изводите на БРС, че за прекъсване
на водоподаването в процесния имот не е било налице валидно правно
основание, тъй като ответникът н е е установил да са налице предпоставките
за спиране на водоподаването, визирани в разпоредбата на чл. 41 Наредба №
4/2004 г., нито основанията за това съобразно публично известните общи
условия на ответното дружество – чл. 38 от ОУ. Както правилно е приел и
районния съд, основанията за спира на водата, на които ответникът се
позовава в писмения отговор, не попадат в хипотезите на цитираните
разпоредби. Не е налице твърдяното от въззивника незаконно
присъединяване към водопроводната мрежа от страна на ищците, предвид
липсата на ангажирани доказателства в този смисъл. За установяването и
доказването на незаконното присъединяване към водоснабдителните и
канализационните системи разпоредбата на чл. 37, ал. 3 Наредба № 4/2004 г.
изисква съставянето на протокол от длъжностно лице на оператора, какъвто в
случая не е представен по делото, нито се твърди такъв въобще да е бил
съставян от ответника. Освен това, от приетата пред първата инстанция
техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че
присъединяването на имота към водопреносната мрежа е извършено в
съответствие с нормативните изисквания, поради което възраженията на
въззивника в този смисъл са неоснователни. Такива са и доводите във
въззивната жалба относно законността на сградата на ищците, тъй като
9
наличието на незаконно изградена постройка също не е сред изрично
посочените в чл. 41 Наредба № 4/2004 г. основания за спиране на
водоповадането, като в случая позоваването от въззивника на ЗУТ е
неотносимо. Тук следва да се има предвид, че наличието на незаконно
строителство се установява по предвидения в ЗУТ ред от съответните
компетентни органи, като по делото липсват данни и твърдения за
изпълнение на посочената в закона административна процедура, независимо
от констатираната от вещите лица липса на строителни книжа за изграждане
на процесната къща. В тази връзка, настоящата инстанция изцяло споделя
изводите на районния съд и намира, че същият правилно не е уважил
доказателствените искания на ответника като неотносими, поради което
възраженията във въззивната жалба за допуснати от БРС процесуални
нарушения и необоснованост са неоснователни. Следва да се подчертае,че
при наличие на незаконно присъединяване от трети лица към
водопроводната мрежа, дружеството има право и задължение да уведоми
компетентните органи за това, но не и да спира водоподаването на свой
абонат "до изясняване на въпроса", нито да дава "предписание" и да изисква
от ищците да знаят кои са всички носители на правото на собственост в
поземления имот, тъй като те не са собственици на земята, като за спора за
възстановяване на водоподаването на имот с открита при водния оператор
партида е ирелевантно наличието на други, незаконно построени сгради в
същия поземлен имот, собственост на трети лица. Независимо от липсата на
строителни книжа за къщата на ищците, същата подлежи на премахване само
при издадено предписание за това от компетентните органи, а в случая такова
липсва, като разпоредбата на чл. 41 от Наредба № 4 и ОУ не предвиждат
възможност за спиране на водоподаването, ако сграда е незаконно изградена,
като не е налице и хипотезата на чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредба № 4, тъй като
няма доказателства Ф. да са се присъединили незаконно към водопроводната
мрежа. По горните съображения, БРС е приел, ч е не са налице предвидените
в ОУ или в Наредба № 4 предпоставки за спиране на водоподаването на
сграда на ищците.
Предвид горното, въззивният съд приема, че по делото е установено
твърдяното в исковата молба неизпълнение на договорното задължение от
ответника да доставя вода, като за прекъсването на водоподаването в
процесния имот не е налице валидно правно основание, не са налице
10
предпоставките за спиране на водоподаването по чл. 41 Наредба № 4/2004 г.,
нито основанията, предвидени в чл. 38 и сл. от ОУ на ответното дружество.
По отношение на иска за неимуществени вреди по чл. 82 ЗЗД: По
делото няма спор, че ответникът "ВиК" ЕАД има качеството на обществен
снабдител, поради което по отношение на отговорността му при
преустановяване на извършваната от него обществена услуга в противоречие
с нормативните предпоставки следва да се приложат разясненията в ТР №
4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тълкувателното
решение, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в
общите условия към договора, общественият снабдител е прекъснал
осъществяването на услугата, отговорността му е договорна и на това
основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е
установена недобросъвестност – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди. Независимо, че предмет на
цитираното ТР е конкретно дейността на енергийните предприятия, то по
аналогия решението намира приложение за всички обществени снабдители,
чиито отношения с потребителите на услугите им се уреждат с общи условия.
В този смисъл и тъй като ищците претендират заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на неправомерно прекъсване на
водоснабдяването в имота им, то предявеният иск правилно е квалифициран
от районния съд по чл. 82 ЗЗД и исковата претенция е допустима. За
уважаването на иска по чл. 82 ЗЗД следва да се установи неизпълнение на
задължението на ответника, настъпването на вреди, техния характер,
причинна връзка между вредите и поведението на отвеника.
В случая, по делото е установено, че ответното дружество не е
изпълнило основно свое задължение да доставя вода в имота на ищците и
неоснователно е прекъснало водоподаването. Законодателят е ограничил
правото на ВиК оператора да спира предоставянето на услугата само в
изчерпателно и лимитативно изброени случаи, като с оглед изложените по-
горе съображения в случая не е налице нито една от визираните в чл. 41
Наредба № 4/2004 г. хипотези за прекъсване на водоподаването, нито
основанията по чл. 38 и сл. от ОУ на ответното дружество. Ето защо, следва
да се приеме, че ответникът не е имал законно основание за неизпълнение на
11
задължението си да снабдява процесния имот с вода, при което и поради това
неизпълнение ищците са претърпели твърдяните от тях вреди. В тази връзка,
настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на БРС относно
доказаността на вредите, претърпени от ищците вследствие неизпълнението
на договорните задължения на ответника и за наличието на причинна връзка
между виновното неизпълнение на задължението на ответника и
претърпените от ищците вреди.
Безспорно, липсата на възможност да се ползва вода за посочения
продължителен период от време (повече от 7 месеца) е било свързано с
физически и психически дискомфорт за С. и М. Ф. , тъй като здравословното
им състояние е било влошено, видно от представените по делото медицински
документи – и двамата са били с трайно намалена работоспособност, като
Фратева има заболяване на кръста, за което е противопоказно тежко
физическо натоварване, а Флатев е бил диагностициран с онкологично
заболяване, изискващо спазването на специален режим. Претърпените от тях
вреди са потвърдени и от разпитаните пред първата инстанция свидетели,
установяващи, че въпреки влошеното й здравословно състояние ищцата
С.Ф. е била принудена ежедневно да снабдява домакинството с вода, ходейки
с количка до отдалечена чешма на около 500 м., за да пълни туби от по 10 л. с
вода и да пере дрехите на ръка, независимо от наличните в дома й удобства,
които не е могла да ползва, поради липсата на вода, а М.Ф. бил много
притеснен от липсата на вода и това оказало негативно въздействие върху
неговата психика, той страдал от онкологично заболяване, изискващо
спазването на специален хигиенно-охранителен режим, който без питейна
вода е бил почти неизпълним, като и двамата разчитали на помощ от чужди
лица. Всичко това само по себе с и несъмнено е свързано с наличието на
битов дискомфорт и претърпяни неудобства от двамата съпрузи, като се има
предвид и твърде дългият период от време, през който е била спряна водата,
доколкото това състояние е продължило и по време на съдебното
производство – поне до м. март 2021 г., видно от изявленията на вещите лица
по приетата пред първата инстанция СТЕ. Предвид горното и с оглед данните
по делото, настоящият съд приема, че именно липсата на вода е довела до
влошаване на емоционалното и психическо състояние на двамата съпрузи,
като е всеизвестно, че водата е ценно благо, източник на живот и здраве, от
изключително значение за нормалното съществуване на всеки индивид,
12
поради което нейната липса неизбежно се е отразила на физическото и
психическото им здраве. Ето защо, съдът намира, че ищците са претърпели
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени като се определи
справедливо обезщетение.
Горните обстоятелства са взети предвид от БРС при определяне размера
на дължимото обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Както
правилно е приел и районният съд, водата за питейно-битови нужди е основна
жизнена потребност, а със спиране на водоподаването в имота им без
законово основание, т. е. неправомерно, двамата съпрузи са били лишени от
гарантираното им основно благо – достъпа до питейна вода за дълъг период
от време, което неминуемо им е причинило неудобства и дисмофорт не само
от битов характер, но се е отразило и върху физическото и психическото им
здраве, предвид здравословното им състояние. Не без значение е и
обстоятелството, че това противоправно неизпълнение на задълженията на
ответника да доставя вода в процесния имот е продължило и в периода на
възникналата от началото на 2020 г. коронавирусна пандемия и липсата на
вода несъмнено поставя в риск здравето и живота на Ф., което обстоятелство
също е съобразено от БРС. Ето защо, въззивният съд намира за правилен
извода на първата инстанция, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от съпрузите Ф. и неимуществени вреди е в
размер на по 4 000 лв. за всеки един от тях, поради което на ищцата С.Ф. й се
дължи в лично качество обезщетение в този размер. В същия размер се дължи
обезщетение и на наследниците на починалия в хода на делото ищец М. Ф.,
конституирани като страна на негово място – по 800 лв. за всеки от тях,
съобразно наследствения дял от 1/5 на всеки наследник. Обезщетенията са
дължими, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на
исковата молба до окончателното пращане. Въззивният съд намира, че така
определения размер на обезщетенията е съответен на претърпените
неимуществени вреди, като възраженията на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като
изцяло споделя решаващите правни изводи на първата инстанция, поради
което решението на БРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно .
13
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, на въззивника не се
дължат разноски, поради което искането му в този смисъл е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивното дружество следва да заплати на
въззиваемите Ф. направените от тях разноски за настоящото производство,
които възлизат в размер на по 100 лв. за всеки един от тях, за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна
защита и съдействие (л. 14-18). С оглед изхода на спора, на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗА на адв. Стоян Петров следва да бъде присъдено
възнаграждение за въззивната инстанция за оказаната от него безплатна
адвокатска помощ на въззиваемата С.Ф. , съгласно представения договор за
правна помощ (л. 14),, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ в размер на 500, което следва да се заплати от
въззивното дружество.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260048/18.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 6145/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Г. М. Ф. с ЕГН
**********, А. М. Ф. с ЕГН **********, Р. М. Ф. с ЕГН ********** и С. М.
Ф. с ЕГН **********,всички от гр. *** ,кв.*** ,ул. „***“ № ** сумата от по
100 лв. – на всеки един от тях, за платено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство пред БОС,а на С. А. Ф. ,ЕГН ********** от гр. ***
,кв.*** ,ул. „*** „№ **/**/ да заплати сумата 500 лв. – разноски по делото
пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15