РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 24.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Поля Георгиева,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 12375 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Решение №424758/07.06.2018 г. по гр. дело № 51204/2017 г. на Софийския районен съд, 49. състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника за признаване за установено, че Д.З.О. му дължи сумите в размер на разликата над установените от първоинстанционния съд 2 523, 33 лева до пълния предявен размер от 5 516, 87 лева – цена на доставена до имот с адрес: София, ул. „*********ап. 20, топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец февруари 2016 г., както и за цена за услугата „дялово разпределение“ в същия период, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и в размер на разликата между установените от първоинстанционния съд 145, 75 лева и претендираните 312, 70 лева– законна лихва за плащане на посочената по-горе сума за периода от 30.06.2015 г. до 19.06.2016 г. – вземания, предмет на заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 57742/2016 г. на Софийския районен съд, 49. състав.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че отхвърлената част от вземането не представлявала задължение за период извън исковия, както било уточнено с допълнителни молби на въззивника – „Т.С.“ ЕАД. Твърди се, че счетоводните записвания следвало да се вземат предвид от съда като годно доказателство по чл. 55 ТЗ, и да се кредитират, доколкото не са оборени от други доказателства по делото. Сочи се, че първоинстанционния съд напълно бил кредитирал изслушаните по делото експертизи и вещото лице – топлотехник установило действителната консумация, но съдът взел предвид заявеното от потребителя. Сочи се, че за процесния период били изготвени изравнителни сметки. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на предявените искове в цялост.

По делото не е постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – Д.З.О., както и от третото лице – помагач – „Б.Б.“  ООД.

В съдебното заседание се явява представител на въззиваемия О., който оспорва жалбата и прави претенция за присъждане на разноски.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице правоотношение за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период, като е приел въз основа на изравнителните сметки по делото и изслушаното заключение на техническата експертиза, че потреблението на топлинна енергия е за сумата от
2 481, 63 лева, поради което е отхвърлил иска над този размер. Съдът изрично е посочил, че в заключението на съдебносчетоводната експертиза са включени суми за потребление  извън процесния период – от май 2014 г. до април 2015 г. В частта му, с която искът е уважен за сумата от 2 481, 63 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, като е формирана сила на пресъдено нещо, че между страните е съществувало договорно правоотношение за заплащане на топлинната енергия, доставена до процесния топлоснабден имот за процесния период.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

В жалбата се оспорват единствено изводите на първоинстанционния съд относно размера на задължението на въззиваемия О. и начина на установяването му.

Оплакванията в жалбата са неоснователни. За да установи размера на задължението на въззиваемия за потребената от него през процесния период топлинна енергия, първоинстанционният съд е изградил изводите си, като се е позовал именно на доказателственото средство, посочено във въззивната жалба – заключението на изслушаната пред него техническа експертиза. Съгласно приетото по делото и неоспорено от въззивника – „Т.С.“ ЕАД, заключение на същата (на лист 81 от първоинстанционното дело) потреблението на въззиваемия за процесния период е на стойност 2 481, 63 лева, като в тази сума е включена и изравнителна сметка за доплащане. Експертизата настоящият съдебен състав кредитира като достоверна, доколкото се основава на събраните по делото първични данни – изравнителната сметка на топлинния счетоводител – третото лице – помагач – „Б.Б.“ ООД, от 02.09.2016 г. (на лист 63 от делото). В тази сметка за процесния период (май 2015 г. февруари 2016 г.) също е посочено задължение в размер на 2 481, 63 лева. Следователно с тези доказателства напълно са оборени каквито и да било счетоводни записвания при въззивника – „Т.С.“ ЕАД, в друг смисъл, доколкото счетоводните записвания са вторичен източник на информация, а отчетите на измервателните уреди – пряко доказателство за потребление, въз основа на което  е работила техническата експертиза. Първичните доказателствени средства, каквито са и отчетите за потребление, когато са налични, следва да бъдат кредитирани като по-пълно отразяващи действителното фактическо положение от счетоводните записвания, които имат производен характер.

Изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза изрично посочва, че размерът на задължението от 5 516, 87 лева включва суми за предходни периоди. Вярно е, че тези задължения са включени в изравнителна фактура, издадена в процесния период – юли 2015 г. (съгласно заключението на счетоводната експертиза на лист 84 от първоинстанционното дело). По делото обаче, противно на твърденията във въззивната жалба, никъде не са претендирани суми по обща фактура и за предходни периоди. Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба задължението – предмет на иска, е индивидуализирано само и единствено като „стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 02.2016 г.“. По делото не са приложени  и заявените във въззивната жалба писмени-молби – уточнения на „Т.С.“ ЕАД, като съдът констатира, че номерацията на страниците в първоинстанционното дело е изцяло последователна и липсват зачерквания или добавки в номерата на страниците.

Следователно с оглед на начина на формулиране на исковата претенция – топлинна енергия, потребена в периода от май 2015 г. до февруари 2016 г., първоинстанционния съд се е произнесъл изцяло в съответствие със заявения от страните предмет на спора и събраните по делото доказателства. В обжалваната си част първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият Д.З.О. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото първоинстанционното решение се потвърждава, на същия следва да се присъдят само разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемият О. е доказал извършване на разноски в размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение, което е уговорено с договор за правна помощ и съдействие от 14.03.2019 г., който съдържа и разписка за заплащане на сумата в брой. Възражението за прекомерност на разноските на въззиваемия, направено от „Т.С.“ ЕАД, не следва да се уважава, тъй като с оглед обжалваемия интерес по делото минималният размер на дължимия се адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 439, 54 лева. Поради това въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, следва да бъде осъден да плати сумата от 350 лева за адвокатски хонорар.

Тъй като решението е постановено по искове с цена под 5 000 лева, същото не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №424758/07.06.2018 г. по гр. дело № 51204/2017 г. на Софийския районен съд, 49. състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, да плати на Д.З.О., с ЕГН: **********,***, офис 2, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – разноски във въззивното производство за адвокатски хонорар.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.