№ 154
гр. Г., 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Г. в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Съдия:Благовеста Костова
СъдебниТатяна Т. Х.
заседатели:Валентин Ц. Тинчев
Гергана Д. Илиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20224200200143 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 433 и сл. от НПК, във вр. с чл. 87 от НК. Образувано е
по молба от осъдения И. Е. Е. от гр. Г., чрез процесуалния му представител адв. И. С.
от АК – Г., за реабилитация по осъждането с присъда № 39 от 09.04.2009 г. по НОХД
№ 1/2009 г. по описа на Окръжен съд – Г.. В молбата се твърди, че са изпълнени
изискванията на чл. 87, ал. 1 от НК за реабилитация по посоченото осъждане – изтекли
са повече от три години от изтърпяване на наложеното наказание; молителят няма
други осъждания, няма наложено наказание глоба или невъзстановени по делото
вреди; след условното предсрочно освобождаване има добро поведение, води
нормален семеен живот, грижи се за родителите си и от 2014 г. е постоянно трудово
ангажиран при един и същи работодател.
Молителят И. Е. и повереникът му адв. И. С. от АК - Г. поддържат молбата, а по
съществото на делото излагат съобраЖ.я за нейното уважаване.
Представителя на Окръжна прокуратура – Г. изразява становище за
основателност на молбата.
Съдът разгледа молбата от осъдения Е., взе под внимание становищата на
страните и анализира доказателствата по делото, при което приема за установено
следното:
Молбата за реабилитация по реда на чл. 87 от НК е подадена от легитимирано
лице и пред местно и родово компетентния съд, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От приетите като писмени доказателства справка за съдимост на И. Е., издадена
на 22.08.2022 г. от Районен съд – Г. и заверени преписи от присъда № 39 от 09.04.2009
г. по НОХД № 1/2009 г. по описа на Окръжен съд – Г., присъда № 116 от 22.06.2009 г.
по ВНОХД № 130/2009 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново и решение №
443 от 03.02.2010 г. по н.д. № 480/2009 г. по описа на ВКС се установява, че молителят
е осъждан еднократно, както следва:
С присъда № 39 от 09.04.2009 г. по НОХД № 1/2009 г. по описа на Окръжен съд
– Г. И. Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 118, вр. с чл. 115
от НК, за което и при прилоЖ.е на чл. 54 от НК е осъден на седем години лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата
присъда Е. е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му по-тежко
обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 115 от НК. Със същата присъда Е. е осъден да
заплати на всеки от гражданските ищци Д.И.А. и Ц.Н.А. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението
по чл. 118, вр. с чл. 115 от НК, в размер по 25 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 09.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумите.
С присъда № 116 от 22.06.2009 г. по ВНОХД № 130/2009 г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново присъдата на Окръжен съд – Г. е отменена изцяло,
вместо което И. Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от
НК, за което и при прилоЖ.е на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на девет години
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Със
същата присъда Е. е признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение по чл.
116, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 115 от НК. Със същата присъда Е. е осъден да заплати на
Д.И.А. и Ц.Н.А. обезщетения за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от престъплението, в размер по 60 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумите.
С решение № 443 от 03.02.2010 г. по н.д. № 480/2009 г. по описа на ВКС
присъдата на Апелативен съд – Велико Търново е изменена, като деянието на И. Е. е
преквалифицирано по чл. 118 от НК и е намалено наложеното наказание на седем
години лишаване от свобода. Присъдата на въззивния съд е оставена в сила в
останалата й част.
Видно от справката за съдимост, с определение № 129 от 25.04.2012 г. по ЧНД
№ 222/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 03.05.2012 г.,
осъденият И. Е. е условно предсрочно освободен за остатъка от неизтърпяното
наказание, наложено му с присъдата по НОХД № 1/2009 г. по описа на Окръжен съд –
Г., в размер на 2 години, 9 месеца и 24 дни, като му е определен изпитателен срок от 2
години, 9 месеца и 24 дни.
2
Представено е Удостоверение с изх. № 610/12.05.200 г. на Окръжна прокуратура
– Г. в уверение на това, че към 11.05.2022 г. срещу И. Е. няма обвинения по
неприключили наказателни производства.
Представено е Удостоверение с изх. № 070202200090980/09.05.2022 г. на НАП
за това, че И. Е. няма задълЖ.я.
От приложената справка от електронната система на НАП се установява, че от
23.09.2014 г. и до момента И. Е. работи по трудово правоотношение в *** – С. и в ***
– **
В представената трудова характеристика, подписана на 11.05.2022 г. от
мениджър Чов. ресурси в *** – С. се посочва, че от 2014 г. И. Е. работи на позиция ***
в отдел *** - първоначално в ***, а впоследствие в ***. Характеризиран е като много
отговорен човек, което е доказал през целия период на работата си – с готовност поема
инициативи и стриктно изпълнява поставените задачи; много добре работи в екип и
спазва всички поети ангажименти; показва отлични познания във връзка с
използваните и доставяни стоки и материали, свързани с производството на врати;
изпълнява в срок и без пропуски поставените задачи; коректно е отношението му към
доставчиците на стоки и материали.
В показанията си свидетелката Ц.М.Е. – майка на молителя, заявява, че след
излизането от затвора през месец април 2012 г., синът й първоначално се установил в
гр. С.. След това се запознал със съжителката си и се преместил при нея в гр. П.. През
2013 г. им се родил син, който вече бил на 9 години – ученик в трети клас.
Свидетелката установява, че синът й работи във фирма ***; грижи се за семейството
си; с внимание се отнася към нея и към баща си, като идва в гр. Г., за да им помага.
Според показанията й, от заплатата на сина й се удържат пари за изплащане на
обезщетението на пострадалите, както и за погасяване на същото задълЖ.е било взето
всичко, което притежавал молителят, включително апартамент в гр. Г..
От Удостоверение от 29.09.2022 г., издадено от ЧСИ Звезделина Василева, се
установява, че срещу молителя И. Е. е било образувано изпълнително дело № 24/2012
г. за събиране на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. От представеното
от същия ЧСИ удостоверение за размера на дълга става ясно, че е платена сума общо в
размер на 21 570.36 лева, като остава да се дължи сума в размер на 330 429.42 лв.,
формирана като сбор от главницата, лихва, включително и разноски по гражданско
дело. Според Удостоверението от ЧСИ и представеното копие от Постановление,
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продълЖ.е на две
години.
Представени са удостоверения от местоработата на молителя в *** и в ***, от
които се установява, че И. Е. работи при минимално трудово възнаграждение.
3
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Материалноправните предпоставки за реабилитация са установени в чл. 87 от
НК - всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като
първа инстанция, ако в течение на три години от изтичането на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание: 1. ако е имал
добро поведение и 2. ако при умишленото престъпление е възстановил причинените
вреди.
В случая е установено, че молителят Е. е осъждан еднократно – с присъдата по
НОХД № 1/2009 г. на ОС – Г., отменена от АС – Велико Търново с постановяване на
нова присъда, която нова присъда е изменена от ВКС в частта за правната
квалификация на деянието и размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съгласно окончателния съдебен акт на ВКС, за извършеното престъпление по чл. 118,
вр. с чл. 115 от НК Е. е осъден на седем години лишаване от свобода. С определение от
25.04.2012 г. по частно производство на ОС – Стара Загора същият е УПО от
изтърпяване на остатъка от наказанието, като му е определен изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от 2 години, 9 месеца и 24 дни. Този изпитателен срок е
изтекъл на 28.02.2015 г., от която дата следва да се отчита срока за реабилитация.
Не са налице предпоставки за реабилитация по право по чл. 86 от НК.
Молителят не е реабилитиран и по реда на чл. 88а от НК, тъй като срокът по чл. 82, ал.
1, т. 3 от НК е десетгодишен и следва да изтече през месец февруари 2025 г.
Следователно правилата на чл. 87 от НК са принципно приложими по отношение на
осъждането на Е.. Срокът за реабилитация е започнал да тече от 28.02.2015 г., когато е
изтекъл изпитателния срок по УПО. Извън съмнение е, че от посочената дата и досега
са изминали много повече от три години, както и че през целия период от около седем
години и половина, изчислен от изтърпяване на наказанието до депозирани на молбата
за реабилитация, И. Е. не е извършил престъпление и няма данни за друга
противообществена проява.
Съдът намира, че са налице и останалите предпоставки за постановяване на
съдебна реабилитация. Срещу молителя Е. няма образувани наказателни производства
и няма данни за каквито и да е негови противообществени прояви от датата, на която е
бил освободен от затвора досега. Това обосновава виждането, че осъденият очевидно е
преосмислил поведението си и полага дължимите усилия да се интегрира в обществото
като негов пълноценен член, придържащ се към законосъобразен начин на живот.
Видно е, че за период от повече от седем години Е. демонстрира добро поведение.
Създал е семейство и има малолетно дете, за което се грижи. Помага на родителите си.
От 2014 г., без прекъсване, работи по трудово правоотношение при един и същи
работодател. Приетата като доказателство по делото трудова характеристика от
4
местоработата му описва молителя като работлив и отговорен служител, който изцяло
се е интегрирал в трудовата среда.
Спорен е въпросът дали е налице третата предпоставка за допускане на съдебна
реабилитация. Извършеното от И. Е. престъпление е умишлено и във връзка с него е
ангажирана гражданската му отговорност, като е осъден да заплати на двамата
граждански ищци обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размер по
60 000 лева. В случая се установи, че за събиране на задълЖ.ята е било образувано
изпълнително дело. В рамките на изпълнителното производство частично е събрана
дължимата сума. Самото изпълнително дело е прекратено, поради пасивността на
взискателите и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Действително, с
прекратяването на изпълнителното дело не се погасява самото задълЖ.е, а само
правото на кредитора да търси неговото принудително изпълнение към този момент.
Няма пречка осъденият да плати задълЖ.ето си за в бъдеще. Разпоредбата на чл. 87, ал.
2 от НК обаче предвижда възможност да бъде допусната реабилитация и без да са
възстановени вредите, а именно в случаите, когато е налице уважителна причина. В
конкретния случай съдът приема, че това условие е изпълнено, предвид липсата на
заинтересованост от страна на носителите на вземанията за тяхното по-нататъшно
събиране, което е довело до прекратяване на изпълнителното дело. Настоящият съд
намира, че отказът да се допусне съдебна реабилитация единствено на основание
невъзстановяване на вредите в пълен размер, при констатирана незаинтересованост от
страна на кредитора да събере вземането си, е необосновано, защото пряко накърнява
правото на осъдения да бъде реабилитиран.
По излоЖ.те съобраЖ.я съдът намира, че са налице всички законови
предпоставки за реабилитиране на молителя И. Е. по реда на чл. 87 от НК. Безспорно се
установи, че са изтекли повече от три години от изтърпяването на наложеното му
наказание лишаване от свобода от седем години, същият не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, имал е имал
добро поведение и са налице уважителни причини по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК, за
да не възстанови причинените вреди.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 436, ал. 1 от НПК, във вр. с чл.
87, ал. 1 и 2 от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РЕАБИЛИТИРА И. Е. Е. от гр. Г., роден на 20.11.1977 г. в гр. Г., ЕГН
**********, по осъждането му с присъда 39 от 09.04.2009 г. по НОХД № 1/2009 г. по
описа на Окръжен съд – Г., влязла в сила на 03.02.2010 г.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд
5
- Велико Търново в седемдневен срок от днес.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на „Бюро
съдимост” при Районен съд – Г., за отбелязване на реабилитацията на молителя в
електронния регистър и в бюлетина за съдимост.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
6